Интервю със здравните работници на народа, посетили региона на Елязъ и Малатия след земетресението от 24 Януари 2020.

Проблемите с подслоняването и отоплението не бяха решени. Тъй като хората са принудени да живеят в палатки неподходящи за зимни условия, страдат от различни простудни заболявания.

Като здравни работници на народа, наша основна задача е да задоволим нуждите на народа и да работим за разрешаването на неговите проблеми.

Народно Училище: Здравейте, на 24 Януари всички преживяхме земетресение с магнитут от 6,8 по скалата на Рихтер, с епицентър гр. Сивридже, обл. Елязъ. Заради не предприемането на нужните мерки за безопасност 41 души бяха убити. Вие като членове на Съвета на Съпротивата и колектива на здравни работници на народа, бяхте редом до народа ни пострадал от земетресението, като посетихте района на Елязъ и Малатия. Какво почувствахте след като разбрахте за земетресението и как решихте да заминете за района засегнат от земетресението?

Джелял Акгюн

Джелял Акгюн: Когато разбрах за земетресението, исках час по-скоро да замина за пострадалия район, тъй като докато работа на държавна служба аз бях част от спасителен отряд. Но тъй като аз отговарям за народната здравна амбулатория[1], нямаше как да замина още същият ден. По-късно след като разбрах, че приятелите ми от Съвета на Съпротивата ще пътуват за района на земетресението, реших да се присъединя към тях.

След като взехме някои медикаменти и материали от народната здравна амбулатория се отправихме на път. Докато пътувахме се обадихме на нашия приятел лекар, който живее близо до региона засегнат от земетресението за да дойде заедно с нас. Поисках от него някои материали, за които се бях сетил в последствие, и той разполагаше с тях. Заедно с тези медикаменти той се присъедини към нас в град Малатия.

Волкан Чешме

Волкан Чешме: Когато разбрах за земетресението, първо изпитах тъга, но тъй като знам че при такива природни бедствия винаги страда народа тъгата се смеси с гняв. Защото зная, че източникът на бедността, глада и несправедливостта в нашата страна е капитализмът. При капитализма не се прави нищо в полза на народа. В този развален строй, който е основан на това да се извлича максимална печалба, нито се строят сгради,в които народът ни да живее в безопасност, нито пък се прави нещо за да се покрият основните нужди на хората пострадали при земетресенията.

2-3 месеца преди да се случи земетресението в Елязъ, обществената поръчка за закупуването на фургони(контейнери) в които да бъдат настанени хората останали без дом след евентуално земетресение бива спряна, защото „стойността била много висока“. Защото за капиталистите не е изгодно да се закупят фургони, които поне малко ще облекчат поне малко положението на пострадалите от земетресението.

Тъй като знаехме, че нищо не е наред в района засегнат от земетресението, противно на уверенията и информацията разпространявана от медиите под контрола на ПСР(управляващата партия в Турция;бел.прев.), решихме да отидем и да видим какво е положението в действителност.

Народно Училище: Можете ли да разкажете за мащабите на разрушенията в региона? Какво установихте вие на място?

Джелял Акгюн: След земетресението се опитахме да разберем в кои населени места в област Малатия има разрушения и пострадали. В областния център – град Малатия с изключение на една почти здрава и още една две сгради са били евакуирани. От местните жители разбрахме, че в областния град няма пострадали сгради, нито жертви и ранени. На място с помощта на нашия приятел пенсионирания учител Ердоан, успяхме да разберем къде има засегнати от земетресението сгради. След това решихме да ги посетим.

Първо отидохме в град Сивридже, обл. Елязъг, който е и епицентъра на земетресението. В квартал Гьолбашъ имахме възможността да разговаряме с местните жители. Ще ви разкажа какво ни споделиха те.

Много от семействата живеещи в квартала са напуснали домовете си след земетресението. Тъй като се страхували, че при ново земетресение няма да могат да излязат от домовете си и да се спасят, са отишли в селата около общинския център Сивридже, и са издигнали палатки на парцели които притежават.

Все още има трусове в района. Въпреки, че гледани от вън повечето то домовете на местните жители изглеждат без поражения, когато се влезе вътре се вижда с просто око, че има сериозни щети по сградите. Властите раздават летни палатки на хората, които не са подходящи за използване през зимата.

В квартал Кушуллар на град Пютюрге, област Малатия за 138 от общо 500 къщи, властите са издали предприсание, че не са годни за обитаване. Няма разрушени сгради, но местните жители имат множество въпроси към властите, ето някои от тях:

Кога ще бъде изградени наново 138 къщи, оборите в които са животните ни не са устойчиви на земетресения? Ако оборите се срутят и животните ни бъдат затрупани под отломките, ние на кого ще търсим отговорност?

Ние няма да изоставим родните си земи, завещани от дедите ни. Дори и да не изградите наново къщите ни и постройки за постоянно обитаване, ние няма да напуснем земите си. Сега тук идват много представители на властта, но след време ще ни забравят.“

Казват, че изграждането на фургони за живеене, ще отнеме поне 1 месец. За това държавата не изгражда фургони, а вместо това раздава летни палатки на хората. На място с надморска височина 1300-1400 метра, да се предпазиш от студа в летни палатки е невъзможно. За да се стоплят, хората палят печки на дърва, един човек стои цяла нощ дежурен и следи печката да угасне. Ако печката угасне има реална опасност хората в печката да измръзнат, защото въздухът в палатката става много студен.

В квартал Гьокчек на град Доанйол, област Малатия, при земетресението са били убити двама души, последващите трусове продължават и в момента, хората са живеят в палатки. Хората са устроили отделна палатка, в която приемат съболезнования за загиналите, там посрещат своите гости. Видяхме разрушенията и ги заснехме.

В град Доанйол, през 2003 година е имало земетресение със сила от 5,8 по скалата на Рихтер, пострадалите сгради тогава не са били разрушени. При сегашното земетресение те са рухнали. Двамата убити всъщност са 2-годишно дете и майка му, жена на 32 години. Местните жители споделят, че политиците които идват в града стоят по 10-15 минути на площада и след това си тръгват. Освен няколко депутати до сега никой не е огледал разрушенията, които са само на 200 метра от площада. На една от тези сцени ние стане свидетели. Хората казват, че нито политиците, нито медиите отиват на местата, където има жертви.

Волкан Чешме: При това земетресение загинаха 41 души, а 1 631 души бяха ранени. Според официално изнесените данни 76 сгради са били разрушени напълно, а 645 сгради са със сериозни поражения по конструкцията. Освен това в районите, които ние посетихме, много сгради които гледани от вън видимо нямаха щети, погледнати от вътре имаха сериозни щети.

Големите пукнатини по вътрешните стени на сгради, които ние посетихме и парчетата откъснали се от тях показват, че всеки момент те могат да рухнат. Повечето от къщите по селата, срутили се при труса са дървени и кирпичени.

Народно Училище: След земетресението ПСР превърна случилото се в демонстрация на сила. Казвайки, че народът няма нужда от нищо, отпрати обратно помощите изпратени от община Ергани[2]. Според вас наистина ли се задоволяват нуждите на народа? Какви са най-спешните и належащи нужди на хората?

Джелял Акгюн: Като най-належащи нужди можем да определим подслоняването и отоплението. Всъщност забелязахме че има нужда от много неща, но тъй като смятам че това е най-сериозният ще акцентирам върху него.

Въпреки, че още в деня след земетресението в районите които ние посетихме са били доставени палатки, те не са били раздадени веднага, престояли са в камионите. Раздадени са едва вечерта на втория ден след земетресението. На всеки са дали по една палатка, като набързо са разказали на хората как да ги разпънат, но хората нито е било разяснено подробно и ясно как да ги разпънат, нито пък властите са се заели с разпъването на палатките. От снимките които направихме на място ясно се вижда, че палатките не са подходящи за сезона, и че са пригодени само за ползване през лятото.

В град Сивридже, област Елязъ, според разказите на местните жители в някои от нощите температурата пада до -18 градуса. В селата разположени на надморска височина от 1800 метра, ние лично изпитахме тези студове. При това положение хората са принудени да палят печки на дърва за да се стоплят в палатките, като един човек е длъжен да остане буден през цялата нощ за да не позволи на печката да угасне. В някои палатки живеят заедно по 4 семейства, в други пък по 2 семейства.

Видяхме, че няма обособен отделен палатков лагер от властите. Раздадените палатки, хората са ги разположили, на съвсем случайни места, и то на такива които не са безопасни. С други думи казано, повечето хора са разпънали палатките в непосредствена близост или близо до разрушените си домове, при евентуален нов силен трус съществува голяма опасност сградите да рухнат върху палатките. Тези пък които не са намерили място да разположат палатките около домовете си и хората на които няма кой да им помогне за да разпънат палатките не са успели да ги използват за да се подслонят. Ние лично видяхме семейство, което 3 дни не беше успяло да разпъне дадената им палатка, нощуваха с децата си около огъня, който бяха запалили. Същото семейство е преживяло и земетресенията от 1999 година.

На всички места, които отидохме хората ни споделиха, че не са били дадени достатъчно палатки и одяла за всички. По време на раздаваме на одяла станахме свидетели на това, как хората се карат по между си за това, кой колко бройки е взел. Установихме, че в много от палатките няма никакви отоплителни уреди. Храна на пострадалите се раздава само в централните части на населените места, не са били осигурени мобилни екипи, които да раздават храна по страничните улици и по-отдалечените квартали и махали, има и много семейства които не могат да вземат храна, защото в семейството няма мъж, а пък жените не се редят на една опашка с мъжете.

Местните жители не са могли да сготвят раздадените по селата, храни като боб, леща нахут и други, тъй като не могат да се върнат в разрушени и пострадалите си домове, а в палатките няма подходящи условия за приготвяне на храна. Хората не искат храни, а да бъде разрешен проблемът с подслоняването им.

Хората в град Сивридже, казват „околийския управител присъства само като длъжност, но реално не върши нищо.“ По този начин те описват ситуацията в града, в който околийският управител не се е застъпил за тях по никакъв начин нито пред областния управител, нито пред централната власт. В Турция околийските управители се назначават от министерството на вътрешните работи, като те са най-висшата административната длъжност в селските райони. Когато хората отидат за да споделят за проблемите си в местната околийска управа, им бива заявявано, че трябва да подадат молба(заявление), но дори и да подадат такова проблемите им не биват разрешавани по какъвто и да било начин.

Волкан Чешме: Доколкото ние видяхме, камионите и тировете превозващи помощи и материали изпратени от общини и различни организации и институции бяха пристигнали в региона засегнат от земетресението. Но ние също така видяхме, че потребностите на хората не биват задоволявани наистина. Належащите нужди на местните жители са решаването на проблемите с подслоняването им и отоплението на временните им жилища. През нощта температурите в региона падат до -15, -20 градуса, заради летните палатки хората изпитват проблем с отоплението. Властите са си тръгнали от района, без да разпънат палатките и без да се погрижат за това, как хората ще се топлят вътре в тях.

Никой не е получил нито печка на твърдо гориво, нито електрически отоплителен уред. Не са били дадени и одяла на всички. Разбрахме от местните жители, че твърденията на ПСР, че „Всички е наред, няма нужда от нищо допълнително“, не отговарят по никакъв начин на истинската обстановка в региона. Повечето политици след като си направят снимки на площадите в областните, общинските центрове кварталите, и посетят няколко от местните търговци си тръгват от региона засегнат от земетресението изричайки лъжата: „Всичко е наред, ще оправи всичко!“.

В община Пютюрге, област Малатия, където има най-много разрушения причинени от земетресението, ние интервюирахме възрастен мъж на име Абдуллах, живеещ в планинската махала Наколар, на село Бйолюккая. В интервюто той ни каза следното: „От какво ли няма нужда човек пострадал от земетресение, от игла до конец всичко му трябва на човека.“ Тези най-добре опровергават твърдението повтаряно от главатарите на ПСР, че „всичко е наред, грижим се всичко да бъде възстановено.“

5 дни след като се завърнахме от региона на земетресението, проведохме телефонен разговор със съвета на старейшините на село Бйолюккая. Те на казаха, че метереологичните условия в района са се влошили още повече след нашето посещение, имало е снеговалежи като е духал много силен вятър с пориви достигащи до около 150 километра в час. Снежните бури са продължили няколко нощи. В тези лоши метереологични условия, народът ни се нуждае от много и най-различни неща.

Народно Училище: Вие като Здравни работници на народа, извършихте и медицински прегледи в местата, които посетихте. Защо изпитахте подобна нужда, нямаше ли лекари или друг медицински персонал на място?

Ние като здравни работници на народа, отидохме в региона засегнат от земетресението с цел да помогнем за заздравяването на раните на народа и за да намерим решение на неговите болки и страдания. Първото нещо, което ни направи най-голямо впечатление бе фактът, че нуждите от подслон и отопление в това студено време не бяха задоволени. Можем да определим това положение като предпоставка за създаване на проблеми за народното здраве.

В семействата нощуващи в палатки наблюдавахме заболявания причинени от студения въздух на който са изложени, извършихме прегледни на деца и възрастни които все още не бяха посетили лечебно заведение. Осигурихме им подкрепа чрез лекарствата които бяхме занесли със себе си.

Дадохме лекарства и на семейства, които въпреки че бяха отишли в лечебно заведение, не можеха да закупят изписаните им лекарства поради липса на финансови средства. В селата ние съобразно възможностите ни предоставихме болкоуспокояващи и обезболяващи медикаменти на хората, които имаха нужда.

Срещнахме деца и възрастни хора, при които се наблюдаваше пост-травматичен стрес, след земетресението. Пост-травматичният стрес е състояние което се наблюдава след събития предизвикващи голям стрес у хората, като то може да продължи с години, изразява се в нарушения във психическото и физическото състояние на човека. Това са нормални реакции на ненормални събития.

Наблюдавахме, че не бе осигурена, никаква психологическа подкрепа на хората, след земетресението, нито пък да се извършват дейности в тази посока.

Една жена, която срещнахме при едно от посещенията си сподели, с нас че преди земетресението не е имала здравно-осигурителни права, тъй като не е била на постоянна работа. Препитавала се е като почиства домовете на хората в населеното място, в която живее, но след земетресението не са останали къщи които да почиства и така е останала без доходи. Поради липсата на парични средства тя не е могла да закупи лекарства изписани ѝ от лекаря след направения ѝ преглед.

При болестно състояние, хората имат право да използват услугите на спешна помощ, без значение от здравно-осигурителният им статус, но специално в селата където не съществува изградена мрежа за до болнична помощ и превантивни здравни грижи, властите не са развили механизъм, по който хората да имат достъп до медицинско обслужване след земетресението.

Волкан Чешме: Като здравни работници на народа, след земетресението ние искахме да бъдем заедно до народа пострадал при земетресението. Отидохме в засегнатия регион, тъй като бяхме наясно, че ще възникне проблем с осигуряването на здравни грижи, като в същото време искахме да видим и какво е актуалното положение в района.

Смятаме, че решението ни да заминем за района е правилно и точно. Защото на терен нямаше никакви здравни работници. Хората които нямаха здравно-осигурителни права и тези, които не бяха в състояние да отидат сами до здравно заведение нямаше как да се възползват от здравните си права.

В палатките които ние посетихме изслушахме проблемите на народа ни, извършихме прегледи на тези които имаха нужда и им осигурихме лекарства. Нашите наблюдения на място показват, че грижите за здравето на народа в засегнатия регион е пренебрегнато.

Като здравни работници на народа, наша основна задача е да задоволим нуждите на народа и да дадем своя принос за разрешаването на неговите проблеми.

Народно Училище: В медиите излязоха публикации, че фашистката власт на ПСР е дискриминирала хората, като при раздаването на помощи е било взето в предвид за коя партия са гласували, а не дали и какви нужди имат.

Твърди се, че по този начин е правено разделение между хората и те са били настройвани едни срещу други. Какво смятате вие?

Аз искам да споделя не нашите преки впечатления, а това което ни разказаха местните хора.

Когато отидохме в град Сивридже, местните жители ни казаха, че президентът Ердоган не е посетил града защото кметът е от MHP(Партия на Националистическото Движение, фашистка партия водеща своето начало от про-нацистките групи формирани в периода преди и по време на втората световна война, по настоящем коалиционен партньор в управлението на Турция заедно с ПСР;бе.прев.). Хората казват, че той не е дошъл в града, защото кметът не е от неговата партия – ПСР. Хората ни споделиха също, че първите помощи които са пристигнали в града са били раздадени на привържениците на управляващата партия, като това лично са го видели по своите съседи.

Това, на което специално искам да обърна внимание като бивш служител на UMKE(Ulusal Medikal Arama-Kurtarma, Национална Служба Медицински Спасителни Екипи, част от турското мин.здрав.; бел.прев.) и като спасител е фактът, че въпреки че ние сме страна в земетръсна зона, всички правителство от миналото до днес, все още демонстрират неадекватно поведение в районите на земетресения, така все едно за първи път се сблъскват с такова нещо, е показателно за това, че те въобще не обичат народа, така както се кълнат по време на предизборните кампании. Защото в районите засегнати от земетресения се раздават палатки, които дори не са достатъчно за всички и се очаква от хората сами да ги разпънат.

А правилно би било да бъде обособен палатков лагер при условие, че палатките бъдат подходящи за използване през зимата, или лагер от фургони-контейнери, на безопасно място, като се осигури решение на проблема с подслоняването и отоплението на хората.

След земетресението е необходимо превантивните здравни грижи да са много по-засилени от нормалното, с цел да се предотврати разпространението на болести. Защото при положение, че не могат да бъдат създадени необходимите условия за достатъчна хигиена, трябва да се вземат мерки за предотвратяване възникването на болести застрашаващи обществото. Но в региона който ние посетихме нямаше превантивни здравни грижи.

В периода след земетресението, на място трябва да бъдат изпратени психолози, които да работят с хората за да преодолеят пост-травматичния стрес възникнал след събитието, за да бъдат предотвратени трайни последици.

Също така на народа ни живеещ в засегнатия от земетресението регион, трябва да бъдат предоставяни услуги вземайки се предвид неговите социални, културни и религиозни ценности.

Властта, която трябва да направи всички това, направи точно обратното. Говорихме с хора, които са станали свидетели на неправомерното използване на събраните от властта помощи, и тези изпратени доброволно от народа. Смятам за мой дълг да споделя дословно това, което ми каза един от хората с които се срещнахме и който ни разказа за злоупотребите:

Вчера ние подготвихме цели камиони пълни със зимни дрехи и неща от първа необходимост, които да бъдат изпратени в региона засегнат от земетресението. Не ни позволиха да отидем там. Предадохме ги на Червения полумесец, но там сортират помощите и отделят много от нещата. Като ги попитахме защо го правят, ни отговориха, че щели да дадат една част на сирийските бежанци, т.е. на джихадистите.“

Волкан Чешме:

При раздаването на одяла, легла, дрехи и други помощи на преден план са изпъкнали политическите и феодални(семейни) взаимоотношения. Докато някои семейства са получили повече помощи, от колкото имат нужда, други семейства въобще не са могли да се възползват от тях. Докато разговаряхме с хората в град Сивридже, ние станахме свидетели на разпра по време на раздаването на одяла.

Като казваме раздаване на одяла не си мислете, че става въпрос за някакъв организиран процес. На практика става въпрос за това, че един човек подава от един камион одяла на семейства от няколко палатки, като спорът възниква когато и други пострадали хора поискат да вземат одяла. Отговорът който получихме, когато попитахме едно от семействата участвало в спора, в следващите дни щяхме да го чуем още много пъти, „Всеки дава помощи само на своите хора!“

При едно такова природно бедствие, при което загинаха 41 души, да се раздават помощи само на хората които имат „връзки“ показва открито, до колко управляващите наистина мислят за народа.

Народно Училище: Съветът на съпротивата беше сформиран по инициатива на държавните служители протестиращи срещу чистките на властта на бул. Юксел в Анкара. В последствие към него се присъединиха както държавни служители изхвърлени несправедливо от работа след обявеното от фашистката власт на ПСР извънредно положение, така и други работници изхвърлени от работа.

На по-късен етап обаче, всеки който беше жертва на несправедливост започна да се присъединява към Съвета на съпротивата. По време на протестните акции на бул. „Юксел“ провеждани два пъти на ден, всички атаки срещу народите по света и у нас биват разгласявани, като се обявяват политическите истини стоящи за тези събития и се отправя призив за организирана борба.

Често виждаме членовете на съвета на съпротивата на делата за влаковата катастрофа в Чорлу, масовото убийство на работници в мината в гр. Сома, за масовото убийство на гаровия площад в Анкара, на младежите убити по време на Юнското народно въстание(протестите за парка Гези;бел.прев.). За това смятаме, че посещението на Съвета на Съпротивата и колектива на здравните работници на народа в региона на Елязъ е историческо и много важно събитие. Както бихте искали да кажете вие за това?

Джелял Акгюн: От момента в който бях изхвърлен от работа, до момента на арестуването ми и хвърлянето ми в затвора, аз бях част от протеста на държавните служители на бул. Юксел. След като бях освободен и излязох от затвора, аз започнах да се интересувам по-отблизо с проблемите които народът ни изпитва в сферата на здравеопазването, като в хода на тази моя дейност аз реших да направя нещо за да разкажа на народа ни как властта превръща здравето в стока, която да се търгува. Аз и моите колеги здравни работници поехме ангажименти в тази посока.

Съветът на Съпротивата, е едно обединение целящо да обедини борбите на работниците и трудещите се за труд, хляб и достойнство, и народа преживял различни несправедливости. Съветът на съпротивата е низова организация на народа.

Той е форма на организация, в която народът осъзнава своите истински проблеми и търси начини за тяхното разрешаване.

Целта ни е да обедини нашите най-силни страни и да бъдем организирана сила срещу несправедливостите.

Съветът на съпротивата, няма за цел само да обедини различни протести в страната, но и да инициира нови протестни акции и да укрепи съпротивата. Съветът отправя призив за съпротива към народа.

Освен това, Съветът на Съпротивата, който застава редом до угнетените, експлоатираните и сблъскващи се ежедневно с несправедливостта народни маси, организира и необходимата солидарност за да стане част от разрешаването на проблемите и страданията на народа. В тази връзка, Съветът на съпротивата който застава до всички борещи се и ставащи жертви на несправедливостта хора, ще продължи да развива солидарността за да работи за преодоляването на страданията на народа.

Народно училище: Благодарим Ви много за това интервю и Ви пожелаваме успех във вашата дейност.

Джелял Акгюн: И ние Ви благодарим, пожелаваме Ви успех по пътя на това да информирате и представяте истините на народа ни.


Източник: списание Halk Okulu(Народно Училище), брой 13, от 9 Февруари 2020 година, стр. 21-25