Какво представлява „изкуственото равновесие“ в нео-колониалните страни?

Най-просто казано, т.нар. „изкуствено равновесие“ означава пасивизиране на недоволството на народните маси срещу настоящото капиталистическо статукво.

Поради тази причина понятието за „изкуственото равновесие“, изхожда от съществуването на недоволството на масите срещу настоящото статуквото във всеки случай. Това пасивизирано недоволство е насочено против съществуващия ред и обективно означават, че противоречията на съществуващия ред достигат нивото на непримирими противоречия. Това изразява съществуването на революционната ситуация.

Изкуственото равновесие, в условията в които революционната ситуация съществува постоянно, е състояние на дисбаланс осигурен, чрез пасивизиране на недоволството на народните маси срещу капиталистическото статукво, на основата на политическото насилие. Ако при тези условия изкуственото равновесие не бъде постигнато или се стигне до там, че то не може да бъде продължено повече, недоволството на народните маси биха станали видими, като масовите демонстрации ще са неговият пряк израз. Поради тази причина изкуственото равновесие, означава наличието на условия, при които у народите маси съществува недоволство против статуквото, но то не намира своя израз в преки действия.

Тези които говорят за „апатията“ на народните маси на фона на случващите се в страната събития, дотогава докогато не започнат да виждат феномена наречен „изкуствено равновесие“ с тези свои оплаквания и укори срещу народа, не могат да отидат по-далеч от дребно-буржоазния интелектуализъм. Следователно те гледат на събитията от гледната точка на „десния“ и „левия“ скептицизъм, който се съдържа в дребно-буржоазния интелектуализъм. Техните политически позиции се определят именно от този скептицизъм. Но тъй като в основата на този скептицизъм, лежи „апатичността“ на народните маси, техните индивидуални реакции при почти всяко събитие, са насочени към недоверие и враждебност към масите. Това създава материалните и идейните условия, в които се появяват дребнобуржоазният интелектуален анархизъм и пацифизъм (и разбира се „хуманизмът“).

Без значение кой икономически, социален, политически, културен и военен феномен ще разгледаме, винаги пред нас ще се появява „апатията“ и „безразличието“, които народните маси проявяват спрямо тези събития. Пред нас ще стоят декларациите, лозунгите и акциите на левите и революционните групи, призоваващи ги към „съпричастност“ и „насочване на вниманието“ към тези събития. Независимо от събитието или феномена, независимо дали става въпрос за откритата военна агресия и окупацията на империализма срещу Афганистан и Ирак или дегенерацията в обществото, няма голямо значение. Конкретни събития, които да засягат големи групи от хора, като икономическата криза, грабежа чрез фондовия пазар, ликвидирането на селското стопанство в съответствие с исканията на империализма, изкупните цени на селскостопанските продукти, минималните работни заплати, колективните трудови договори, наркотиците, проституцията и кражбите, всичко това няма никакво значение в случая.

Всички са раздразнени от тези събития и негодуват срещу тях. Това раздразнение и негодувание понякога подсилва „националистическите“ настроения, а друг път може да засили насочването към „традиционните ценности“, като и в двата случая става дума за индивидуални търсения. Въпреки тези търсения, развитието в посока на това настоящият обществен ред да бъде променен и изцяло заменен с нов революционен строй е незначително.

Колкото и народните маси на ниво индивиди да са недоволни от положението, в което се намират днес, при всички положения те са политически привързани към олигархичното статукво, в идеологическия и политическия смисъл на тази дума. Най-съществената разлика между миналото и днес, е че политическите позиции на олигархията не са придобили такъв характер, който да се дефинира и олицетворява с една определена буржоазна партия. В основата на това неясно положение, лежи фактът че експлоататорските класи извън олигархията(малкият и среден капитал) не са под абсолютния контрол на олигархията. Връзката „хармония-конфликт“ между олигархията и експлоататорските класи извън олигархията, не се намира в състояние на определено „помирение“ и „баланс“. Поради тази причина на лице е една картина, при която на пръв поглед олигархията не е в състояние да контролира и насочва събитията в страната. Това положение, което бива обяснявано от буржоазните „анализатори“ с техните мантри за „свободна пазарна икономика“, и демагогиите за „глобализация“, не са нищо друго освен проявлението в страната на кризите в империалистическата система.

Този хаос сред експлоататорските класи, се дължи на хаоса в производството. Хаосът в производството от своя страна се дължи на факта, че производителните сили в страна са се развили пропорционално на зависимостта от империалистическите производствени отношения.

Както турския марксист-ленинист, революционер Махир Чаян, констатира в началото на 1970 година, това развитие зависимо от външни фактори, т.е. нео-колониализмът „в сравнение с предходни периоди, и за разлика от периода на стария тип колониализъм, при който има влияние феодализмът, в определена степен паралелно на разширяването на пазара е увеличило общественото производство и относителното благополучие.“ Това положение наред с това, че привидно смекчава противоречията, създава и основата на постоянна икономическа и политическа криза.

„Докато вътрешните динамики на страната, заставят производителните сили да се развиват в съответствие с техните обществени интереси, моделирането на производителните сили по начин, по който те да са зависими от системата(с насоченост към империалистическите страни), създава пречка както за свободното развитие на производителните сили, така и поражда хаос(производствена анархия), който предизвиква постоянна криза в производството. Това положение заедно с повлияването на икономиката на страната от болестите на империализма, създава основата на икономическата криза. Накратко казано, в основата на икономическата криза в страната лежи фактът, че икономическото равновесие не се крепи в страната, а в империалистическите метрополии.“

Докато икономическата структура зависима от икономиките на империалистическите държави или както е прието да се казва „в зависимост от развитието на международните пазари“, постоянно създава кризи и депресии, относителното благополучие, вече е станало зависимо от относителното развитие в периодите след кризите. Вече развитието в производството предизвикват кратковременни периоди на благополучие. Това предизвиква у народните маси усещането да бъде „изживян момента“ и отказ от очаквания за бъдещето.

Индивидуално и поединично всеки е наясно с положението, в което се намира страната. Изпитват недоволство срещу много от икономическите и политическите събития. Но това недоволство наред с факта, че е лишено от класово съзнание, то е и индивидуално и е далеч от това да придобие масов характер. В основата на това положение лежи страха насаден у масите от репресивната машина на държавата.

Народните маси ясно осъзнават, че олигархията няма да се поколебае да впрегне цялата сила на репресивната машина в случай, че статуквото ѝ бъде застрашено. В общественото съзнание е запечатан страхът, че ако се борят за своите трудови, социални и демократични права те ще станат обект на репресиите и терора на властта. Това „обществено съзнание“ е причина масите да стоят далеч от всякаква борба за социални и трудови права. При тези условия да се очаква народът от само себе си да изрази своето недоволство срещу капиталистическото статукво в политически акции, не е нищо друго освен напразни надежди.

Развитието на средствата за масова комуникация, от една страна се използват за аполитизирането на още по-големи групи народните маси, но от друга те са и инструмент чрез който се осигурява по-голяма гласност на събитията в страната. Поради тази причина в сравнение с преди, не малка част от народа знае много по-добре в какви условия живее, връзката между това и настоящото статукво. Класическата риторика на левите групи, тяхната агитация и риторика не дават някаква нова и съществена информация на масите.

От миналото до днес, за всичките тези години, положението в което се намира страната, зависимостта от империализма, лакейската буржоазия и олигархичното управление не са се променили. С изключение на периодите на масови протестни движения в страната, недоволството на народните маси срещу статуквото винаги са били пасивизирани. В тези условия не се е случила никаква коренна промяна.

Както в миналото, така и днес репресивната машина на олигархията играе голяма и определяща роля в това, недоволството на масите да бъде пасивизирано.

Накратко казано, изкуственото равновесие между олигархията и негодуванието на народа срещу статуквото, и неговото недоволство, което най-често е лишено от класово съзнание, продължава своето съществуване.

Задачата не комунистите както преди така и днес, се изразява в това да развалят това „изкуственото равновесие“. В това се изразява и стратегическата задача на борбата на левицата.

Няма спор и без съмнение може да кажем, че днешния развой на събитията и факторите влияещи на масите, са се променили в сравнение с миналото. Можем да кажем, че има доста обществени и икономически явления и фактори които са претърпели промени. Но каквито и фактори, събития и явления да изброим обаче, нито зависимостта на страната към империализма, нито същността на олигархичното управление са се променили. Широките народни маси, както винаги са заети в своята „ежедневна борба за хляб“, съзнанието им е замъглено от империалистическите медии, възложили са своите надежди на тази или онази буржоазна партия. Навярно няма нужда да споменаваме икономическите кризи през последните 30 години, ограбването до което те са довели, както и деградиралите социални взаимоотношения.

Информацията и мислите на народите маси относно олигархичното статукво, не са нито по-малко нито по-различни от вчера. В този ред на мисли и недоволството срещу статуквото не е по-малко от преди. Интересът проявен спрямо националистическите и „анти-системни“ партии през последните 10-15 години, са открито доказателство за недоволството против статуквото. Възходът на „национализма“ на фона на подчинението и послушанието на властта пред господарите от ЕС, САЩ и МВФ са другият израз на същото това недоволство.

Комунистите, без значение от това до каква степен осъзнават причините за това положение, колкото и да казват, че за да бъде сложен край на това положение е необходима революция, истинският проблем е народните маси да се задействат за да променят настоящият обществен строй, който ги принуждават да живеят в това положение. Това е въпрос, както на това да бъде дадено класово съзнание на народа чрез неговото обучение, така и на това да бъдат неутрализирани и разрушени устоите на които се крепи изкуственото равновесие.

Изкуственото равновесие е феномен при който, макар и да не са напълно узрели условията на съществуващата национална криза, т.е. тогава когато олигархията не може да управлява както преди, и народът не иска да бъде управляван както преди, в условия при които на лице са постоянни, икономически, обществени и политически кризи, настоящото статукво бива продължено. Поради тази причина, тези които гледайки на състоянието което е приела националната криза, не виждат изкуственото равновесие, постигнато чрез пасивизирането на недоволството на народните маси срещу настоящото статукво, така и онези които абсолютизират и преувеличават изкуственото равновесие, неглижирайки условията на националната криза в страната, са далеч от това да осъзнаят обективната реалност.

Абсолютизирането на изкуственото равновесие, и разглеждането на положението на баланс, като естествен обществен баланс породен от капитализма развиващ се чрез външни динамики, води до това да се приема, че обществения баланс в империалистическите страни съществува и в нашата страна. Това от своя страна ще породи абсолютизирането на еволюционните принципи и методи на работа в революционната борба и ще създаде основата на десния пасивизъм и легализъм.

Тези които не придават нужното значение на изкуственото равновесие, или по-точно казано не го приемат, правейки заключението, че националната криза се е задълбочила след всяко икономическо, обществено или политическо събитие, ще насочат революционните организации към акции и риторика, за които няма необходимите условия в страната, и които надвишават техните сили. Това разбиране създавайки пропагандата, че моментът на революцията наближава с всеки изминал ден, и че е само въпрос на време тя да стане реалност, постепенно ще загубят доверието на масите.

Изкуственото равновесие е „балансираното“ състояние на дисбаланса. Феноменът изкуствено равновесие, се основава на дисбаланса на обществения строй, като изразява създаването на едно изкуствено равновесно положение, чрез пасивизирането на лишеното от класово съзнание недоволство в това не балансирано общество. Нарушаването на изкуственото равновесие води до това дисбаланса в обществото да стане видим и открит.

Нарушаването на изкуственото равновесие означава да бъде разяснено истинското политическо значение на събитията в обществото, като се вдъхне класово съзнание на масите, вниманието им да бъде насочено към политически цели, да бъде подклаждано недоволството на народа срещу капиталистическото статукво, и постепенното освобождаване на масите от влиянието на пропагандната машина на империализма.

Тази задача, с времето започва да включва в себе си и борбата срещу насилието и репресиите на властта. Условията на постоянна национална криза, заставят олигархията да започне контролира постоянно не само икономическата структура, но и социалния и политическия живот в страната. Както си пролича и в периодите на икономическа криза, относителното благополучие не е инструмент, чрез който да бъде използват за дългосрочното пасивизиране на недоволството на масите.

Нарастването на общественото производство, в страната в следствие на установяването на господството на империалистическите производствени отношения и относителното благополучие, служат за създаването и продължаването на изкуственото равновесие. Но, от една страна нивото до което са достигнали вътрешните противоречия в страната, и от друга външната зависимост на капитализма, в дългосрочен план унищожават въздействието на този феномен(на изкуственото равновесие). Насилието и репресиите стават водещ и определящ фактор. В течение на времето паралелно със задълбочаването на националната криза, с цел запазването и продължаването на изкуственото равновесие репресиите и насилието биват продължени от военните. Поради тази причина борбата насочена към нарушаването на изкуственото равновесие, при всички положение трябва да бъде борба срещу насилието и репресиите на олигархията. Това е задължителен елемент от стратегията на революционната борба.