Къзълдере – поражение или победа?

Къзълдере – поражение ли е, или победа?

Отговорът на този въпрос е бил честа тема на дискусиите в лявото движение в Турция, в периода непосредствено след събитията в село Къзълдере, от 30 Март 1972 година. Но верният отговор на този въпрос, всъщност щеше да бъде даден от историята. Отговор на този въпрос щяха дадат масите, които в периода след 1974 година взеха присърце лозунга „Война до освобождението“, и се явяваха потенциал за възраждането на THKP-C(Народно-Освободителна Партия – Фронт на Турция).

Да, ръководните кадри на THKP-C бяха ликвидирани физически и организационно. Водачите на THKP-C бяха загинали мъченически, написвайки една епопея, воювайки с оръжие в ръка срещу империализма и олигархията. Но това не означаваше, идеологическите и политическите възгледи, и идеите на тези водачи са претърпели поражение. Както поражението, така и победата първоначално се формират на идеологическа и политическа основа. Капитулацията е поражение. Докато борбата и съпротивата са победа. В този смисъл Къзълдере не е поражение, а името на победата. Именно защото това е така, след гибелта на Махир Чаян и неговите другари се появява голяма маса явяваща се потенциал за възраждането на THKP-C.

Къзълдере е манифестът на революционната борба в Турция. Къзълдере е доказателство за способността на THKP-C да предвижда хода на историческите събития, и устойчивостта на следваната от нея до тогава идеологическа-политическа линия. Къзълдере е името на епопеята описваща начинът, по който ще бъде извършена революцията в Турция.

В периода след фашистката военна хунта от 12 Март 1971, когато масовите протестни движения започват отново да се съживяват, противно на очакванията на олигархията и десните опортюнистични и ревизионистки уклони се оказва, че THKP-C продължава да живее в съзнанието на народните маси. Идеите и практиката на THKP-C, веднъж вече бяха показали на масите от къде минава истинският път водещ към освобождението! Съществуването на многочислени маси, явяващи се THKP-C бяха доказателство за това.

Победата и поражението, ще бъдат дискутирани много след Къзълдере на база на практиката на други движения и организации. Докато онези които разглеждат поражението, като физическо унищожение, във всеки един исторически период вдигайки знамето на капитулацията, са напредвали към дегенерацията и фактическото си изчезване; тези които виждат поражението като отказ от стремежа за извършване на революция, вярата в социализма, от борбата и съпротивата, макар и да са били ликвидирани физически винаги са успявали да се изправят на крака, по-силни от преди и да продължат своя поход по пътя към революцията.