Махир Чаян е един революционен водач

Олигархията не се задоволи само с това да убие Махир Чаян и другите революционери от неговото поколение, вече 30 години тя се опитва да заличи спомена за тях. През годините бяха организирани множество кампании с цел революционните идеи които бяха материализирани в идеите и живота на Махир Чаян да бъдат изпразнени от съдържание и съзнанието на хората да бъде отровено. Буржоазните „писатели“, които извършват идеологически слугинаж в полза на олигархията започнаха атаката си в поредната кампания със следните думи :

„Какво ли би станало ако Махир Чаян не беше взел оръжие в ръка и не бе дръзнал да започне война, в която щеше да отнеме човешки животи. Какво ли би станало ако Махир Чаян не беше умрял?

Ако живееше в нашето съвремие, Махир Чаян отново ли щеше да стане градски партизанин?

Не!

Може би щеше да стане университетски преподавател, а може би известен политик, или пък талантлив журналист, а защо не и бизнесмен! Каквато и професия да беше избрал, той щеше да бъде един съпруг и добър баща отдал живота си на бъдещето на жена си и децата си.“

(…)

Заради едно психологическо състояние, в което бе изпаднал в младежките си години Махир Чаян се бе отказал от всички тези ценности на живота.“ – Таха Акйол

Махир Чаян и други такива младежи превърнати в обществени врагове, са рани в душата на тази страна. Много младежи чиито сърца бяха изпълнени с ентусиазъм и желание да направят нещо в името на народа, понякога в следствие на младежките си пориви и невежеството си, друг път под влияние на агенти и провокатори се насочиха или бяха насочени към тероризма.“

(Мелих Ашък, в. Milliyet(Миллиет), 28 Октомври 1997)

Наистина ли Махир пожертва целия си живот, само „заради психологическо състояние в което изпада в младежките си години“ ? Бушуващият в младежта огън ли го изгори?

Не разбира се… Слугуващите на олигархията буржоазни писатели, и контра-революционните идеолози имат съвсем други цели. Целта им е да очернят въоръжената революционна борба през 1971 година в лицето на Махир Чаян и да попречат революционния дух на този период да достигне до народа. Те използваха всички сили и средства за да постигнат тези свои цели. Те стигнаха до там, че започнаха да скалъпват сценарии в които противопоставяха един на друг Дениз Гезмиш и Махир Чаян, които са двама революционери, съвременници, като чрез безсмислени критерии те правеха съревнования между тях.

Дениз Гезмиш беше един наивен романтик. А Махир Чаян беше безмилостен рационалист.

Революционната дейност на единият свършва там където започва човешкият живот. А за другият революционната борба започваше там където се отнемаше човешкият живот.

Единият е олицетворение на романтичната страна на поколението 1968-ма, а другият е олицетворение на жестоката и безмилостната страна на това поколение.

Два различни типа младежи, две различни идентичности, две различни впечатления.

Ертугрул Йозкьок, 26 Октомври 1997, в. Хюррийет.

Не е случайно, това че именно човек като Ертугрул Йозкьок, който е продал тялото, душата и личността си на олигархията, произнася тези думи.

От една страна се преструва, че защитава Дениз Гезмиш, пишейки доби думи за него, а после напада Махир Чаян. А в същност такива като Ертугрул Йозкьок не биха казали и една добра дума за един революционер като Дениз Гезмиш, който е изпълнен с революционен дух и вяра, продължил живота си борейки се срещу империализма и фашизма, жертвал се за народа и родината си.

Освен такива продажни лакеи като Йозкьок, някои групи и отделни лиЧноси определящи себе си като революционни, леви, и защитници на човешките права изричат подобни слова по адрес на революционерите. За тези групи опитващи се да изкарат Дениз Гезмиш „невинен“ с думи като „беше изпълнен с любов към човека“, „той не беше убил никого“, „и на мравката правеше път“, революционната борба, революционния дух и вяра също нямат никакво значение.

А в същност реалността е съвсем друга, и тя се е запечатала завинаги в съзнанието на народа ни. Махир Чаян, Дениз Гезмиш и Ибрахим Кайпаккая, остават в историята като тримата революционери създатели на линията на въоръжена борба през 1971 година.

Има само една причина поради която, Махир Чаян е повече очернян, и се изричат повече хули и обиди по негов адрес от страна на олигархията и нейните слуги, и тя е, че той е един революционен водач който, определя пътя на революцията не само в Турция но и във всички нео-колониални държави и завещава тази теория на всички угнетени народи по света.

Той начертава валидната за всички нео-колониални страни стратегията на анти-империалистическата, анти-олигархична народна революция, като по този начин той се нарежда до революционните водачи дали своя принос към развитието на научния комунизъм.

Махир Чаян със своята личност, с акциите си, с идеологическата и политическата си линия, с идейната си систематика е едно цяло. Дефинирането на неговата личност означава да бъде дефинирана революционната борба. Той отдавна вече не е само една личност, той се е превърнал в символ на политическата линия показваща пътя към освобождението на народите на нашата страна.

В този ред на мисли, макар и физически да го е убила, олигархията не е успяла да го унищожи напълно. Тези които поеха в свои ръце неговото наследство, продължават да водят борбата си, издигайки се до нови върхове в стремежа си да вдъхнат живот на всички негови качества и да осъществят неговия идеал.

Това е истинската причина за техните страхове. Като тези страхове не са присъщи само за олигархията но и за някои партии, организации и отделни личности наричащи себе си революционни, комунисти, марксисти.

Лакеите на олигархията

Едно е, да се говори за идеалите на Махир Чаян, в началото на неговия път и поколението 68-ма, и неговата свободолюбива утопия остро противопоставяща се на статуквото. Но съвсем друго е той да бъде идеализиран и превръщан в знаме на едно движение. А пък да не говорим за това, че той е отвлякъл и убил Ефраим Елром(консул на Израел в Истанбул, през 1971 година), че е взел за заложник Сибел Еркан, че е отвлякъл и убил английските техници, т.е. това вече е нещо съвсем друго, нещо е да се одобряват актовете на насилие и тероризма.“ -Хасан Джемал

А всъщност Махир Чаян е едно цяло. Да се пренебрегва една от неговите страни е да се заличи това което прави на Махир Чаян такъв какъвто е. Някои леви организации изричат горе долу същите думи като тези по-горе. ето един пример

THKP-C направи тази критика като се изгори и самоунищожи след един период на подем. Предприемайки тази крачка тя приключи своята мисия. Вече желанието такова едно движение да бъде създадено отново не би било нищо друго освен комедия

Да Махир Чаян е знамето и водачът на едно движение. Той е заслужил това с целия си живот, с цялата своя борба, с вярата и решителността си. Той е пример за това, че да Водачеството(лидерството), не е право дадено на някого даром, а право което трябва да се заслужи и извоюва. Това право му е дадено от науката, историята и нашия народ. Никоя сила не може да попречи на това.


Източник: списание Bağımsızlık Yolunda Kurtuluş(Освобождение по пътя към Независимостта), специален брой № 1, Март 2000 г.