Лява музикантка загина след 288 дни гладна стачка срещу репресиите на фашистката власт в Турция

В петък (3 Април), Хелин Бьолек(Helin Bölek) член на известната лява музикална група Йорум(Grup Yorum), загина след 288 дни смъртна гладна стачка(ölüm orucu) която тя провеждаше в знак на протест срещу репресиите на фашистката власт в Турция.

Хелин Бьолек, заедно с още 4-ма други членове на група Йорум започнаха гладна стачка през месец Юни 2019, докато и петимата все още бяха в затвора, в знак на протест срещу продължаващите вече няколко години репресии против групата. След повече от 2 години в затвора Хелин Бьолек и Бахар Курт друга музикантка от групата която също взе участие в гладната стачка бяха освободени в края на месец Ноември, като това бе една от малките победи извоювани от гладната стачка Двете продължиха гладната стачка в Дома на Съпротивата разположен в истанбулския квартал „Кючюк Армутлу“.

Тук още веднъж бихме искали да припомним какви бяха исканията на група Йорум издигнати при началото на протеста:

-Искаме членовете на групата ни да бъдат освободени, а делата срещу нас да бъдат прекратени.

-От обявяването на извънредното положение(21.07.2016) до днес(Май 2019), културен център Айчен Идиль Еркмен(в кв. Окмейданъ, Истанбул) беше щурмуван 8 пъти от полицията. Искаме да бъде сложен край на полицейските щурмове.

-Членове на групата ни бяха включени в т.нар. „списък на издирваните терористи” на министерството на вътрешните работи, настояваме този списък да бъде премахнат.

-Премахване на забраните за концерти, площадите да бъдат отворени за група Йорум. Искаме да организираме концерт на Група Йорум на открито.

В началото на месец Януари, Ибрахим Гьокчек друг от членовете на групата обяви, че превръща своята безсрочна гладна стачка в смъртна гладна стачка, заявявайки че ще продължи протеста си докато не бъдат изпълнени исканията издигнати от група Йорум в началото на протеста. В края на същия месец, във видео-обръщение Хелин Бьолек заяви че също превръща своята безсрочна гладна стачка в смъртна гладна стачка.

В средата на месец февруари след поредното заседание по едно от делата срещу група Йорум, китаристът на групата Ибрахим Гьокчек беше освободен от затвора, на същото дело съдът реши да освободи под домашен арест барабаниста на Йорум – Баръш Юксел, който същевременно е и инженер развиващ различни проекти в полза на бедния народ в кварталите на Истанбул и други части на Турция. Това бе изтълкувано като крачка към победата на гладната стачка.

Почти месец по-късно, в нощта на 10 срещу 11 Март, Домът на съпротивата, където Хелин и Ибрахим продължаваха своята гладна стачка беше щурмуван от тежко-въоръжени командоси и агенти на политическата полицията, които насила отведоха двамата членове на група Йорум в държавната болница на истанбулския район Юмранийе в източната част на града. В продължение на 6 часа те бяха в неизвестност, и едва след като родителите и адвокатите им ги търсиха из всички болници в Истанбул, успяха да ги открият. В болницата в Юмранийе, двамата бяха държани против волята им повече от седмица, след като състав на гражданското отделение на съда в Истанбул издаде решение по жалба на турското министерство на вътрешните работи, музикантите да бъдат подложени на „лечение“. Това решение на съда дефакто отваряше пътя за това Хелин и Ибрахим да бъдат подложени на насилствена медицинска интервенция, действие което подлага на сериозен риск здравето и живота им, като съществуваше реална опасност те да бъдат осакатени или убити по време на интервенцията.

След седмица на множество опити на адвокатите на двамата музиканти да бъде отменено решението на съда и те да се върнат в Дома на Съпротивата. Това се случи в следобедните часове на 16 Март, когато апелативният съд в турския мегаполис издаде решение отменящо, решението на районния съд за насилственото задържане в болницата на двамата музиканти. Така късно вечерта след часове на спорове и напрегнато чакане Хелин и Ибрахим бяха освободени от болницата и се върнаха в своя дом при близките си където продължиха гладната стачка.

Стресът и напрежението на което те бяха подложени в болницата, се отразиха изключително зле на и без това влошеното им здравословно състояние предвид на напредналата фаза на гладната стачка. Можем да кажем, че този стрес е и една от преките причини довели до преждевременната смърт на Хелин.

Властта в Турция носи отговорност за смъртта на Хелин

Властта до последно отказваше да приеме исканията на гладната стачка. Буквално 1 седмица преди гибелта на Хелин, делегация от интелектуалци, правозащитници и близки на членовете на група Йорум, политическият затворник Мустафа Кочак, който също провежда гладна стачка срещу несправедливостите с които се сблъсква, и адвокатите от Сдружението на Прогресивните Юристи, провеждащи гладна стачка от началото на тази година, срещу напълно деградиралата правораздавателна система в Турция, се срещнаха с представители на турското министерство на вътрешните работи. На срещата, бяха разисквани исканията както на Хелин и Ибрахим така и на другите хора провеждащи гладни стачки. Представителите на министерството, заявиха следното: „Първо нека да прекратят гладните стачки, пък след това ще видим дали можем да разгледаме техните искания.“

Така на практика фашистката власт в Турция е отговорна чрез своите действия за смъртта на Хелин Бьолек. Ако исканията бяха приети, на тази среща проведена на 28 Март, може би днес Хелин щеше да е сред нас, и нямаше да се наложи да скърбим след нейната загуба.

Коя е Хелин Бьолек?

Когато почина Хелин Бьолек беше на 28 години. В този сравнително кратък период от време тя успя да побере множество събития. В началото тя участва в борбата на младежта за безплатно и общодостъпно образование в своя роден град Чанаккале, западна Турция. По-късно се включва в народния хор към група Йорум, който обучава нови музиканти за групата. През лятото 2014 година заедно с други членове на групата и комунисти от Турция участва в акцията «Жив щит» в подкрепа на борбата на Палестинския народ срещу ционисткия режим в Израел. По този начин тя и нейните другарки и другари изразяват солидарността си с борбата на Палестинския народ срещу атаките на империализма и неговите колаборационисти. През 2016 се включва в група Йорума и взема участие в концертите на групата. За всичките тези години, докато е част от борбата за изкуство в полза на народа тя на няколко пъти е хвърляна в затвора за различни периоди от време. Нейната младост премина в борба за народа, в името на независимостта, демокрацията и социализма, тя отдаде живота си за това дело, не предаде честта си, не предаде идеалите си. Сега каквото и да напишем не би било достатъчно за да разкажем за нея.

Тя не беше сама в борбата си

Разбира се, тук трябва да отбележим, че през всички тези месеци на борба с глада, смъртта и репресиите на фашистката власт, членовете на група Йорум не бяха сами. Както техните родители, така и другарите им бяха неотлъчно с тях и ги подкрепяха с множество протестни акции в Турция и страните от Европа. Почти всеки ден от лятото на миналата година до сега, въпреки репресиите бяха проведени многобройни протестни акции и различни събития, с които да бъде привлечено вниманието на обществеността върху казуса на група Йорум. Именно и това е целта на гладната стачка, да се привлече вниманието на обществото върху даден проблем, върху несправедливостта, като тя е и последното възможно средство чрез което хората намиращи се в положението на членовете на група Йорум и не само, могат да се съпротивляват срещу фашизма и империализма. Интересен факт, е че за борбата на Група Йорум беше подкрепена почти от всички леви организациив Турция, от Кюрдското движение което преди беше в особено обтегнати отношения с група Йорум заради нейната позиция относно събитията в Сирия и Близкия изток. Своята подкрепа за исканията на Група Йорум зая2иха и много прогресивни, журналисти, писатели, музиканти, интелектуалци.

Все още не е късно, все още можем да направим нещо за група Йорум От всички нас сега зависи дали Ибрахим Гьокчек, който е границата на смъртта, и политическият затворник Мустафа Кочак провеждащ гладна стачка срещу несправедливо наложената му доживотна присъда ще живеят или ще загинат подобно на Хелин. В нашите ръце е техният живот, нека кръвта им да не бъде и по нашите ръце…

Властта се страхува дори от безжизненото ѝ тяло

Малко след гибелта на Хелин Бьолек, в петък нейните другарки от група Йорум заедно с близките й започнаха приготовленията за траурната церемония в кв. Кючек Армутлу, където е разположен Домът на Съпротивата в който тя заедно с Ибрахим Гьокчек продължаваше своята гладна стачка. В следобедните часове тялото на Хелин бе обвито в червени платна и покрито с карамфили. Подборът на цветовете и цветята не е случаен, червените карамфили са символ на Съпротивата и често при гибелта на революционер по време на гладна стачка те биват полагани върху тялото му. През целия следобед тялото на Хелин беше оставено в Дома на Съпротивата за поклонение. В късния следобед тялото й бе преместено в ковчег, с който тя бе носена на ръце от своите другарки и другари по улиците на кв. Кючук Армутлу, така както повелява традицията в земите на Анадола. Когато човекът почине близките му са длъжни да пренесат тялото му от дома в който е починал и с ковчега му да обиколят улиците на квартала или населеното място в което той е починал, разбира се това се прави когато има възможност ритуалът да бъде извършен.

След като обиколиха улиците на Кючук Армутлу, с ковчега на Хелин, другарите й я положиха на мястото за ритуални церемонии, в двора на местния Алветискимолитвен дом. Тук нейният боен другар Ибрахим Гьокчек, произнесе кратка реч в която каза:

„Скъпи приятели, скъпи приятели на група Йорум… Скъпа Хелин…Днес една музикантка, днес един народен творец, загина за да може да прави своето изкуство. Убиха една певица. Или аз щях да умра, или тя. Нямаше средно положение тук. Тя загина, сега и аз ще умра. Какво ще стане? Доволни ли сте? Каквото и да правите, рано или късно победата ще бъде наша. Победата рано или късно ще бъде на Група Йорум. Ние ще победим!“

След Ибрахим Гьокчек, реч произнесе и Бахар, която също взе участие в гладната стачка за дълъг период от време. Тя каза следното относно срещата в министерството на вътрешните работи провела се в края на месец Март:

Делегацията която се срещна с представители на министерството направи изявление. Представителите на министерството са засили, че могат да обсъдят исканията(на гладната стачка). Дори и това е признак за това, че исканията са легитимни и напълно законни. Щом могат да обсъдят приемането на исканията, тогава защо до ден днешен не предприеха нищо. Казват ни да прекратим Смъртната Гладна Стачка, но това не може да бъде предмет на пазарлъци.“

Бахар Курт продължи речта със думите: „Хелин увеличи нашия гняв. Вече трябва да счупиш оковите. Никой не живее спокойно и щастливо в тази страна.“

Бахар Курт се изказа и по отношение на дните в които Хелин и Ибрахим бяха държани насила в болницата в средата на месец Март.

„Един народен творец, една музикантка загина за правото да провежда концерти. Това е прецедент в историята на Света и Турция. Властта трябва да даде сметка за гибелта на Хелин. Докато бяха в болницата и Хелин и Ибрахим изгубиха много от своите сили. Бяха отведени далеч от тук с линейки, за тях това беше голям шок. През времето, в което те бяха в болницата не позволиха да имат придружители. Докато ние се страхувахме да ги докоснем за да не ги нараним, докато ние не смеехме да докоснем нашите другари, докато майката не смееше да целуне дъщеря си, те(полицаите и лекарите;бел.прев.) без капка свян ги бутаха и докосваха. Имаше лекари и медицински сестри, които не зачитаха волята на Хелин и Ибрахим за това, как трябва да се полагат грижи за тях, какви течности трябва да приемат. Те се изтощиха много и психологически, бяха много гневни. Да, ние взехме и върнахме обратно нашите приятели в Дома на Съпротивата, но тази една седмица в болницата нанесе необратими щети върху тяхното здраве. Това ускори гибелта на Хелин. Ако не беше тази една седмица в болницата, може би сега Хелин щеше да бъде жива.“

След края на речите, в съответствие с завещанието на Хелин, другарките и другарите ѝ се хванаха на хоро около ковчега ѝ.

След поклонението, ковчегът с тялото на Хелин беше оставен в моргата на молитвения дом, където престоя до следващата сутрин. Вечерта и през цялата нощ членове група Йорум, местни жители и почитатели на групата стояха на бдение в двора на молитвения дом, като целта бе да реагират и предотвратят евентуален опит на фашистката полиция да атакува молитвения дом и да отвлече тялото на Хелин. Нешо което се е превърнало в честа практика на фашистката власт в Турция при погребения на революционери е телата им да бъдат отвличании да бъдат погребвали без никакви ритуали на тайни места, без техните близки да бъдат информирани. За това когато има възможност това да бъде извършено другарите на загиналите революционери остават на пост докато не бъде извършено погребението.

В събота, 4 Април в Истанбул се състоя погребението на Хелин Бьолек. Около 11 часа пътят на колоната от автомобили съпровождащи катафалката пренасяща нейното тяло към Алевитския молитвен дом в истанбулския квартал „Окмейданъ“ беше спрян от полицията. Фашистката власт застави близките на Хелин да отнесат тялото ѝ в гробищен парк Ферикьой, разположен недалеч от квартала, като блокира пътя за квартал Окмейданъ. След спорове с полицията, заплахи, обиди и ругатни, шофьорите на катафалката и на микробуса в който бяха близките на Хелин бяха задържани за кратко от полицията. Полицаите заплашиха близките на Хелин че щеотвлекат тялото й ще го погребат на тайно място. Отново след спорове между адвокатите, близките и полицаите, двамата шофьори бяха освободени и конвоя продължи пътя си към гробищен парк Ферикьой, като не беше допуснат да влезе в квартал Окмейданъ.

Още от сутрешните часове, улиците на квартала Окмейданъ, както и пътищата водещи към него, бяха блокирани от бронирани автомобили на полицията. Най-усилена бе блокадата около молитвения дом в квартала и района около гробището. Засилени патрули на полицията имаше и около културен център Айче Идиль Еркмен, в който група Йорум развива своята дейност. Сутринта полицията се опита да закрие кафенето което част от културния център, като в опит да предотврати това посегателство музикантката от група Йорум, Мерал Хър, беше задържана от полицията и отведена в брониран автомобил в неизвестна посока. Тя беше освободена едва късно вечерта. По същото време полицията разположи десетина водни оръдия, десетки бронирани автомобили като с автобуси и микробуси не прекъснато пристигаха полицаи от отряда за борба с безредиците и агенти на политическата полиция.

В същото време хората събрали се в местния молитвен дом за да присъстват на погребението на Хелин, бяха заплашвани от полицията да се разпръснат. Малко по късно, когато събралите се тръгнаха към гробищен парк Ферикьой, полицията блокира пътя им, на свой ред хората започнаха седяща стачка за да бъде отворен пътя, но полицията ги атакува, като задържани хората влачейки ги по земята, и нанасяйки им удари с палки и ритници.

Около 1 час по-късно групи от хора започнаха да се насочват към гробищен парк Ферикой за да присъстват на погребението на Хелин Бьолек. Районът бе блокиран от полицията, като първоначално конвоят с тялото на Хелин не беше допуснат в гробищния парк. След спорове с полицейските началници, адвокатите на Хелин и нейните близки бяха допуснати в гробищния парк. Тъй като тук нямаше помещение пригодено за ритуалното измиване на тялото, което е част от погребалните ритуали, се наложи близките на Хелин да повикат на място мобилно съоръжение пригодено за извършването на този ритуал.

Докато близките на Хелин чакаха В гробищния парк да пристигне мобилного съоръжение, в района около гробището полицията атакуваше всички хора които испаха да влязат в гробищния парк. С водомери, газови гранати, гумени патрони и палки полицаите се опитваха да разпръснат събралите се групи от хора искали да изпратят Хели в последния й път. По време на тези масирани атаки бяха задържани над 20 души, които бяха отведени бронирани автобуси в централата на полицията в Истанбул. Там те бяха държани часове наред, и подлагани на различни мъчения.

Въпреки атаките на фашистката полицията, няколко групи от хора успяха да влязат в гробищния парк. И да присъстват на погребението.

След ритуалите, около 14:20 часа започна същинската част от погребението на Хелин. Тя бе положена в гроба, след което близките й поляха с вода пръстта на гроба ѝ. Те оставиха булчинска рокля и множество карамфили. След гибелта на Хелин, някои я нарекоха „Невестата на народа ни“ защото Хелин загина в смъртна гладна стачка, както Айче Идиль Еркмен, театрална актриса и музикантка загива през 1996 в смъртна гладна стачка в срещу изолацията в затворите. Вероятно и това е причина за полагането на булчинската рокля на гроба на Хелин.

Малко след края на погребението, фашистката полиция нападна участниците в траурната церемония с газови гранати. Да прочетохте правилно скърбящите за гибелта на Хелин бяха нападнати на гробището с гранати сълзотворен газ. Фашизмът няма никакви уважение дори към скръбта на хората.

Задържаните при полицейските атаки преди погребението на Хелин, бяха освободени късно през нощта, като много от тях заявиха че са били подложени на различни мъчения от страна на фашистката полиция. Сред задържаните бяха членове на Народен Фронт-Турция, маоисткото списание Партизан(Partizan dergisi), и Социалистическа партия на Угнетените(ESP).

Гласът ѝ премина отвъд моретата, океаните и планините…

Новината за гибелта на Хелин намери широк отзвук както в Турция така и по целия свят. В петък хаштагът Helin Bölek бе на първо място в дневния ред за Турция, в социалната мрежа Туитър. До момента са направени над 50 хиляди публикации с този хаштаг. В международен аспект дори мейнстрийм медии като New York Times(Ню Йорк Таймс), английският вестник The Guardian (Гардиън), Washington Post(Уошингтън поуст), Associated Press(Асошиейтед прес) отразиха новината за смъртта на Хелин Бьолек. Медии в Италия, Германия, Франция, Испания, Русия, Казахстан, Киргизия, Молдова също публикуваха вестта за нейната гибел. Леви организации както и много хора от Гърция, Сърбия, Италия, Испания, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Холандия, Франция, Русия, Украйна, Беларус, Англия, Индия, Малайзия, САЩ, Перу, Колумбия, Венецуела, Сирия, Мароко, Бангладеш изразиха своята съпричастност със скръбта на близките и другарите на Хелин Бьолек и заявиха подкрепата си за исканията на Група Йорум.

Един въпрос към всички

Още докато продължаваше гладна стачка се появиха „мнения“ и „коментари“, че това е „грешна тактика“, че „от нея няма смисъл“, а някои дори отидоха по-далеч заявявайки, че „умират напразно“. Бихме искали да зададем няколко въпроса към всички тези хора които написаха своите „мнения“ и „коментари“, какво направиха те през всички тези 10 месеца, докато Хелин гаснеше бавно, пред очите им? Какво направихте дами и господа? Поне веднъж докато Хелин беше още жива изразихте ли своята подкрепа за исканията, в името на които тя жертва живота си? Обърнахте ли внимание на нейния протест? Поне опитахте ли се да разберете за какво се бори тя?

И липсата на информация не ви оправдава по никакъв начин. Защото този път имаше достатъчно информация както на български така и на английски, руски и немски език. Не можете да се оправдаете, че не сте били информирани. Да наясно сме, че има множество теми в дневния ред, които засягат конкретно всяка една страна, така и всички хора по света, но ние искаме просто няколко минути от вашето време, или най-много 10-15 минути в които да направите нещо за да изразите подкрепата си за исканията на Група Йорум и Мустафа Кочак. Не очакваме да ги разберете, защото много от вас никога не биха направили това, вие не умеете нищо друго освен да се оправдавате с думи като: „аз не подкрепям това политическо движение“, „аз съм против гладните стачки!“, „това е безсмислена акция!“

Вие никога няма да разберете Хелин и хората като нея, защото за вас „човешкият живот е безценен“, „не си струва да умреш за нищо на този свят!“. Навярно някои от вас, ще попитате, а вие който пишете това бихте ли се жертвал в името на нещо? Най-отговорно заявявам, да бих направил тази крачка. Да и аз знам, и Хелин знаеше че е хубаво човек да живее, да се наслаждава на живота, но когато животът ви е превърнат в затвор, когато сте поставени пред избора дали да склоните глава пред тирана, срещу когото се борите или да продължите борбата жертвайки живота си, то тогава съпротивата с всички сили и средства е задължителна. Ето защо, вие дами и господа, вие по-добре сега замълчете, замълчете защото поне това умеете най-добре.

Кадри от едно от полицейските нападения вчера