Двама революционни адвокати в Турция обявиха смъртна гладна стачка

На 5 Април, който се отбелязва като Ден на адвоката в Турция от 1923 година насам, двамата адвокати от Правно Бюро на Народа(на тур.ез. Halkın Hukuk Bürosu; адвокатската организация на Народен Фронт-Турция;бел.прев.) – Айтач Юнсал и Ебру Тимтик, обявиха че превръщат своите безсрочни гладни стачки в смъртна гладна стачка. Решението взето от двамата юристи беше обявено по време на онлайн пресконференция на Сдружението на Прогресивните Юристи(на тур.ез. Çağdaş Hukukçular Derneği; адвокатска организация основана през 1970-те години, в която членува и Правно Бюро на Народа), която се състоя на 5 Април.

Как се стигна до това решение?

През септември 2017 година, офисите и домовете на адвокатите от Правно Бюро на народа в Анкара, Диярбекир, Измир и Истанбул бяха щурмувани от командоси и агенти на политическата полиция. При щурмовете бяха арестувани над 20 адвокати защитаващи правата на работници, студенти, ученици, жители на бедните квартали на големите градове, тоест арестуваните бяха адвокати на народа. След около 2 седмици в ареста на политическата полиция, адвокатите бяха хвърлени в затвора. Те бяха пръснати в няколко изолационни затвора в различни части на Турция.

Въпреки репресиите Правно Бюро на Народа създадено през 1989 година, продължи своята дейност.

Година след масовите арести, през септември 2018 година адвокатите бяха изправени пред съда в Истанбул. Съдебният състав на наказателния съд в турския мегаполис, постанови освобождаването на всички адвокати. Но, само няколко часа след това решение, членовете на съдебния състав издал решението за освобождаването на адвокатите от Правно Бюро на Народа, бяха сменени с други, като вече променения съдебен състав издаде ново решение според, което всички адвокати освободени само няколко часа преди това, трябва да бъдат задържани от полицията, и отново да бъдат хвърлени в затвора.

Голяма част от адвокатите на народа, както те станаха известни през последните години, бяха задържани отново от политическата полиция, по-малко от 24 часа след като съдът бе постановил освобождаването им. Адвокатите, които полицията не успя да задържи тогава, бяха включени в списъците на „издирваните за тероризъм“ съставени без никакво правно основание от министерството на вътрешните работи на Турция, за главите на юристите бяха обявени парични награди възлизащи на десетки хиляди турски лири. Така практически властта отвързваше ръцете на своите полицаи да извършат нови убийства без съд и присъда, в хода на своя лов на хора в цяла Турция. Поради тази причина част от адвокатите бяха принудени да заживеят в нелегалност и да се укриват, други като адвокат Гюнай Даг бяха принудени да напуснат Турция и да потърсят убежище в Европейските държави.

През 2019 година част от издирваните адвокати бяха арестувани и хвърлени в затвора, след щурмове срещу офиси и домове в Истанбул.

През Март 2019 година, на съдебно заседание на наказателния съд в Истанбул, фашисткия съд наложи присъди от общо 159 години на адвокатите от Правно Бюро на Народа, които бяха арестувани при операцията от септември 2017 година.

По време на съдебния процес, фашисткият съд погази всички правни норми, като обвиненията срещу адвокатите бяха базирани изцяло на лъжливите показания на „защитени свидетели“, полицейски информатори и доносници, които се бяха превърнали в марионетки в ръцете на фашистката власт, чрез които тя се опитваше да легитимира своите политически мотивирани съдебни процеси срещу дейци на революционното движение, и всички опозиционното настроени групи и личности, които по един или друг начин се противопоставяха на нейните политики.

Решението на съда на първа инстанция, беше потвърдено и от апелативния съд в Истанбул, в началото на месец октомври 2019 година. Съгласно потвърденото решение на съда от втора инстанция, адвокатите – Айтач Юнсал и Ебру Тимтик са осъдени съответно на 10 години, и 13 години и 6 месеца затвор. В същото време, Върховния Апелативен Съд на Турция, все още не се произнесал по отношение на присъдите наложени на адвокатите от Правно Бюро на Народа.

Как започна гладната стачка на адвокатите?

Преди всичко трябва да отбележим, че гладната стачка, на адвокатите от Правно Бюро на Народа идва след 3 години на почти непрекъснати репресии от страна на фашистката власт, арести, щурмове, мъчения върху адвокати защитаващи правата на своите доверители, парични награди за главите на издирваните адвокати, и разбира се протести. Повече от 1 година, адвокат Диийдем Байдар Юнсал всяка седмица провежда „единичен пикет“ за справедливост пред съдебната палата в Истанбул. На няколко пъти по време на протеста си тя бе нападната и задържана от полицията, но въпреки това продължи протеста си. Чрез своя протест адвокат Юнсал, иска да привлече внимание към случая на своите колеги, и да изобличи несправедливите присъди наложени единствено на базата на лъжливите показания на полицейски информатори и „защитени свидетели“.

На 3 Февруари 2020 година, 8 адвокати от Правно Бюро на Народа, които през март 2019 година започнаха гладна стачка срещу деградиралата съдебна система в Турция, и за да подкрепят исканията на своите доверители членовете на група Йорум и политическият затворник Мустафа Кочак.

На 11 Март 4-ма от адвокатите, обявиха че превръщат своята гладна стачка в безсрочна, това бяха: Айтач Юнсал, Баркън Тимтик, Ебру Тимтик и Оя Аслан. Тогава адвокатите обявиха, че освен в подкрепа на исканията на своите доверители музикантите от група Йорум и политическият затворник Мустафа Кочак, със своята гладна стачка те целят да се противопоставят на фашизма, и да покажат че макар и в затвора, макар и в изолация те продължават да се борят.

На 5 Април, както вече споменахме в началото на нашата статия, адвокатите Айтач Юнсал и Ебру Тимтик обявиха, че тяхната гладна стачка, вече ще продължава под формата на смъртна гладна стачка.

По всичко личи обаче, събитията през последните няколко седмици са накарали адвокатите на народа да вземат решение да превърнат своите безсрочни гладни стачки в смъртна гладна стачка. Върху това решение е повлияла и обстановката на перманентен фашизъм и ожесточени репресии срещу революционерите и народа през последните години. Можем да изброим множество фактори, но като цяла причината за тази форма на протест е несправедливостта и стремежа на адвокатите на народа да ѝ се противопоставят, макар и с цената на живота си.

Сега всичко се изясни, повече от всякога. Или ще умра, или исканията ми ще бъдат приети!“

На 7 Април Истанбул, се състоя заседание по делото за разглеждане на мярката на неотклонение на адвокат Ебру Тимтик. Тя беше хвърлена в затвора, след като в края на Юни 2019 година, беше задържана при щурм срещу офиса на Правно Бюро на Народа в Истанбул. На съдебното заседание съдът разгледа дали има нужда от удължаване мярката на задържане на адвокатката, в крайна сметка бе решено тя да бъде освободена, но тъй като по друго дело ѝ е била наложена мярка за постоянно задържане под стража, тя не беше освободена.

По-долу публикуваме извадки от нейната защитна реч в съда, в която тя обяснява защо е започнала смъртната гладна стачка.

Моята доверителка Хелин Бьолек, загина в смъртна гладна стачка, за правото на честен съдебен процес и правото да пее своите песни свободно. Аз съм нейна адвокатка, и аз представлявам нейните искания.

Не съм аз, тази която предпочетох смъртната гладна стачка. Адвокатите на народа, бяха обречени на смърт от съдебната система, от която сте част и вие. Властта искаше да ни убие както в професионален така и в политически аспект. Аз единствено реших под каква форма ще се случи това. Борейки ли се ще се случи това, или тихо и безмълвно?

Сега всичко се изясни, повече от всякога. Или ще умра, или исканията ми ще бъдат приети!“

Смятам, че вие имате нужда да ме освободите, трябва да ме освободите, за да се откажете от вашите навици.

Аз до ден днешен, изразих всички мои искания, с цел да бъдат провеждани съдебни процеси в съответствие с правните норми. Тези съдебни процеси са тирания маскирана зад юридическа фразеология. За това, за правото на честен и справедлив съдебен процес, аз започнах Смъртна Гладна Стачка, на 5 Април Денят на Адвоката.

Дали прокурорът разгледа представените по делото доказателства, преди или след съдебното заседание? Той поиска удължаване на мярката за задържане под стража, сякаш прави нещо съвсем обичайно и нормално, като че ли яде хляб или пие вода. Да постановите моето освобождаване, означава вие самите да се освободите от товара. Аз съм свободна повече от всякога. Защото се отърсих от всички мои страхове.“