Политически затворник загина след 297 дни смъртна гладна стачка с искане за справедлив съдебен процес

В първите часове на 24 Април 2020 година, политическият затворник Мустафа Кочак който от 3 Юли 2019 година насам, или цели 297 дни провеждаше смъртна гладна стачка с искане за справедлив и честен съдебен процес, загина без фашистката власт да предприеме каквито и да било стъпки за приемането на неговото искане за справедливост.

Как се развиха събитията до сега?

В края на месец септември 2017 година, докато се разхожда в Истанбул, Мустафа Кочак е арестуван от агенти на политическата полиция. Отведен е в централата на политическата полиция в турския мегаполис, където в продължение на 12 дни е подложен на всевъзможни мъчения. В продължение на близо 2 седмици на главата на Мустафа е слаган чувал, заливан е с ледено-студена вода, пускан е вентилатор срещу него докато е с мокри дрехи, на главата му е поставяна метална кофа, по която полицаите удрят с часове, обидите, ругатните, заплахите и побоищата са само допълнение към цялата серия от инквизиции. Агентите на политическата полиция заплашват, че ще изнасилят бременната сестра на Мустафа, както и другите му сестри.

Всички тези мъчения са упражнения върху Мустафа Кочак с една единствена цел – той да приеме да стане „защитен свидетел“ и да даде фалшиви показания срещу десетки, стотици хора които дори не е виждал. Мустафа категорично отказва да приеме това унизително за него предложение. Полицаите му казват, че ще го хвърлят в затвора и там той ще прекара целия си живот, въпреки това те не успяват да пречупят волята му.

След като е хвърлен в затвора, Мустафа Кочак и още десетина души са привлечени като обвиняеми по делото за убийството на прокурор Мехмед Селим Кираз. На 31 Март 2015 година, прокурор Кираз бе взет за заложник в кабинета си в съдебната палата Чаглаян в Истанбул, от двама революционери – Шафак Яйла и Бахтияр Догруйол. Двамата революционери поискаха от властта да обяви публично имената на полицаите причинили смъртта на 15-годишният Беркин Елван, участник в протестите за парка Гези от лятото на 2013 година, младежът почина след 269 дни в кома, без да дойде в съзнание. Властта тогава предпочете да убие двамата революционери и прокурор Кираз, вместо да обяви имената на полицаите убили Беркин.

Мустафа Кочак, както и останалите подсъдими по делото бяха привлечени като обвиняеми за съучастие в убийството на прокурор Мехмет Кираз, без за това да има каквито и да било доказателства, или улики за тяхната вина или съпричастност към деянието. Всички обвинения повдигнати срещу Мустафа Кочак и останалите обвиняеми по делото, се базираха единствено на „показанията“ дадени от защитените свидетели Берк Ерджан и Джавит Йълмаз.

През миналата година, след като успява да напусне Турция и да достигне до Германия, Джавит Йълмаз прави изявления пред турски опозиционни медии, в които заявява че е дал „показанията“ под натиска на мъчения, заплахи, физически и психически тормоз от страна на агенти на турското разузнаване и политическата полиция, които на няколко пъти са се срещали с него в затвора, въпреки че той е отказвал. Той заяви също, че е бил заплашван че годеницата му ще бъде изнасилена ако откаже да сътрудничи и да стане доносник.

След тези изявления направени пред медиите, чрез своите адвокати в Турция, Джавит Йълмаз подаде заявление до наказателния съд в Истанбул който разглеждаше делото срещу Мустафа Кочак и останалите обвиняеми. В своето заявление той заявяваше че оттегля своите показания които са били изтръгнати чрез мъчения и тормоз.

През месец Юли 2019 година, съдът в Истанбул напълно игнорирайки направените заявления и погазвайки всички юридически и морални норми наложи доживотна присъда при строг режим на Мустафа Кочак и още 45 години лишаване от свобода по различни обвинения срещу него. Конкретното обвинение срещу Мустафа бе, че той е предоставил оръжията използвани при вземането на заложник на прокурор Мехмет Кираз, деяние което той не бе извършил, и за което нямаше доказателства доказващи, че той участвал в подготовката на атаката.

Останалите обвиняеми по делото също получиха изключително тежки присъди, отново без да има доказателства срещу тях.

Броени дни преди окончателното заседание на съда по делото, Мустафа Кочак обяви безсрочна гладна стачка, с искане за започването на нов справедлив и честен съдебен процес срещу него и всички обвиняеми по делото, датата бе 3 Юли 2019 година.

Майка, баща, сестри не го оставиха сам в борбата в името на правдата…

Няколко седмици след като обяви безсрочна гладна стачка, започнаха и първите протестни акции в подкрепа на исканията на Мустафа Кочак. Първи на площадите и улиците излязоха майката и бащата на Мустафа – Зейнеп и Хасан Кочак.

На 90-я ден от безсрочната гладна стачка, в отворено писмо, Мустафа Кочак обяви, че превръща своята гладна стачка в смъртна гладна стачка, като е решен да я продължи докато не бъдат приети исканията му или докато не загине. Така и направи…

Почти всеки ден от както синът им бе започнал своя своеобразен гладен поход за справедливост, родителите и другарите на Мустафа бяха по улиците и площадите в Турция и Европа. Месеци наред, докато той бавно се топеше в името на справедливостта се провеждаха различни акции в подкрепа на неговите искания. Много хора от Турция, Европа, Русия, Латинска Америка, САЩ, Австралия и Азия изказаха своята солидарност с борбата на Мустафа Кочак. През последните месеци бяха провеждани и масови гладни стачки от членове и симпатизанти на Народен Фронт в Турция и Европа. Членовете на движението по всички възможни начини се опитваха да привлекат вниманието на обществеността към случая на Мустафа.

Борбата за справедливост бе подкрепена и от почти всички леви и прогресивни организации в Турция в това число и Кюрдското движение. Много интелектуалци и хора на изкуството също се обърнаха с призиви към властта да приеме искането на Мустафа – справедлив съдебен процес.

Кой беше Мустафа Кочак?

Той бе дете не този народ, беден бе… Освен труда и честта си друго нямаше… Може би тези две изречения са достатъчни да обобщят краткия живот на Мустафа. Но все пак…

Преди да бъде хвърлен в затвора, Мустафа Кочак се опитва да се прехранва продавайки сандвичи на ръчна количка по улиците на Истанбул, тоест той бе уличен търговец. Взима участие в дейността на Младежка федерация(Gençlik Federasyonu), младежката организация на Народен Фронт – Турция. Участва в различни демонстрации в защита на демократичните права и свободи на народа, против атаките на фашистката власт в Турция.

В последните 10 месеца от живота си, той се бори за справедливостта. Той казваше „аз съм готов да изтърпя всички болки днес, стига утре никой повече да не търпи тези болки в името на справедливостта.“

Извървя своята Голгота, разпнат бе и загина…

Съпротива в болки, мъки и страдания….

Здравословното състояние на Мустафа се влошаваше седмица след седмица, той се топеше клетка след клетка. Но неговото състояние се влоши изключително много след като на 12 Март 2020 година бе отведен насила от своята килия в изолационния затвор Шакран, разположен край предградието на град Измир, Алиага. Надзирателите и жандармеристите го отвеждат в болницата на комплекса от затвори Шакран, където в продължение на 5 дни е подложен на брутални мъчения и десетки опити за насилствена медицинска интервенция.

В продължение на 5 дни Мустафа Кочак, бе подложен на всякакви мъчения. 73 бутилки със серум бяха употребени в опитите да бъде подложен на насилствена медицинска интервенция.

Мустафа счупи всяка една от тези бутилки, със зъби и нокти той изтръгна иглите на системите, които бяха свързвани към него. След като вените по ръцете му бяха почти разкъсани, фашистките палачи започнаха да забождат иглите в краката му.

В следствие на тези мъчения Мустафа вече не можеше да ходи. От болките той се изтощаваше ден след ден.

В последния си телефонен разговор, със своите близки проведен през вчерашния ден, той заяви че има сериозни затруднения в дишането, има големи отоци по краката, ръцете и корема, не може да спи, нито да се завърти в леглото.

Така преминаха последните му дни, но въпреки това той не се предаде, не каза че иска да се откаже.

В 03:47 часа на 24 Април 2020, адвокатите на Мустафа Кочак са съобщили по телефона на семейството му, че той е загинал в затвора. Дадени са били 2 часа на близките му да отидат в съдебна медицина и да вземат тялото.

Фашистката власт в Турция уби Мустафа Кочак

Властта до последният възможен момент отказа да предприеме, каквито и да било действия за да изпълни искането на Мустафа – справедлив и честен съдебен процес. В допълнение към това близките му настояваха той да бъде освободен заради влошеното здравословно състояние. Всички молби подадени от адвокатите му, всички електронни писма на близките му, хората подкрепящи борбата му бяха напълно неглижирани от властта. На проведената на 28 Март 2020 среща в турското министерство на вътрешните работи, представителите на министерството, заявиха пред делегацията от правозащитници и интелектуалци, че Мустафа първо трябва да прекрати гладната стачка и едва след това, министерството ще реши дали може да разгледа неговите искания. Но за никого не е тайна, че дори и да беше направил това фашистката власт нямаше да разгледа исканията.

Според последната информация, с която разполагаме към момента политическата полиция се опитва да попречи на близките на Мустафа да отведат тялото в Истанбул където той е израснал. Народен Фронт призова своите членове и симпатизанти да се съберат в молитвения дом в истанбулския квартал Гаази, за да участват в погребението му. За сега няма други подробности.

Още веднъж въпрос към всички?…

Дами и господа „всезнайковци“ за наше огромно съжаление, за пореден път отправя към вас въпроса, какво направихте през тези 297 дни докато тялото на Мустафа Кочак се топеше клетка след клетка?

Естествено вие отново излязохте с вашите доводи „не подкрепят гладните стачки“, „умират напразно“, „държавата не се интересува“ „те просто ще умрат“ и прочее „мъдрости“ които бяха писани. И разбира се поантата на всички това – дълбоко мълчание.

Освен фашистката олигархия в Турция, нейните империалистически господари, без чието позволение управниците в Анкара, не могат да си поемат дори една глътка въздух, информаторите и доносниците станали марионетки в техните ръце, и палачите които изтезаваха брутално Мустафа, и вие дами и господа, вие също носите вина за неговата гибел!

Не това, не е опит да прикрием нашата персонална отговорност, аз авторът на тези редове, също чувства вина в себе си, че не направих всичко което беше по силите ми за да дам гласност на исканията на Мустафа. Но мога да кажа, че поне не постъпих като вас, не замълчах, не си позволих да игнорирам неговия зов.

Питам ви дами и господа, кой гарантира, че утре и във вашата страна няма да има подобен случай като този на Мустафа? Бихте ли казали, че това не би могло да се случи?

Не си ли вземате поука и от историята? Ако не помните, или сте забравили много добре, историята на борбите във вашите страни, то тогава разгърнете старите книги и прочетете.

И запомнете, фашизмът в една страна не вреди само на трудещите се в нея, но и на всички трудещи се по света.