Ибрахим Гьокчек – още един мъченик в името на свободните песни

Както Ви бяхме информирали, в четвъртък бас-китаристът на лявата музикална група от Турция – Група Йорум(Grup Yorum), Ибрахим Гьокчек загина в интензивното отделение на болница Реяп, в Истанбул. Там той бе отведен във вторник, веднага след като прекрати своята смъртна гладна стачка продължила 322 дни. Новината за гибелта на музиканта, беше съобщена от група Йорум в социалните мрежи в 12:45 часа на 7 Май.

Ибрахим Гьокчек започна своята гладна стачка през месец юни 2019 година, заедно с още 4-ма членове на групата, в знак на протест срещу репресиите на фашистката власт в Турция. В началото на протеста бяха издигнати следните искания

-Членовете на група Йорум да бъдат освободени, а делата срещу тях да бъдат прекратени.

-От обявяването на извънредното положение до днес, културен център Айче Идиль Еркмен беше щурмуван 8 пъти от полицията. Да бъде сложен край на полицейските щурмове.

-Членове на група Йорум бяха включени в т.нар. „списък на издирваните терористи” на министерството на вътрешните работи, техните имена да бъдат премахнати от този списък.

-Премахване на забраните за концерти, площадите да бъдат отворени за група Йорум.

В последните дни преди да бъде прекратена смъртната гладна стачка, музикантите извадиха на преден план 2 от своите искания, които бяха издигнати при започването на протеста, а именно освобождаване на членовете на групата намиращи се в затворите, и премахване на забраните за концерти на групата.

До прекратяването на смъртната гладна стачка се стигна след като адвокатите на група Йорум, представители на организации за защита на човешките права и депутати от опозиционни партии заявиха, че застават зад тези искания на групата, и че ще се борят за тяхното приемане. Също така бяха започнати преговори за приемането на тези искания, като адвокатите на музикантите подадоха заявления за получаване на разрешение за провеждането на концерти на открито.

В резултат на това, членовете на група Йорум в Турция и Европа, заедно с Ибрахим Гьокчек взеха решение да прекратят гладната стачка, като обявиха, че са извоювали политическа победа, и че народите по света са чули техният глас и борбата им е намерила широк отзвук.

Съпругата на Ибрахим Гьокчек, Султан която също е член на група Йорум, и от месец декември насам е в затвора, е научила новината за гибелта на своя съпруг по телефона. Фашистката власт не приемаше заявленията на адвокатите на Султан, тя да бъде доведена под конвой за да участва в погребението на Ибрахим, каквото право тя има според действащите закони в страната. В последствие обаче, все пак тези заявления бяха приети след кампания в социалните мрежи и настоятелните опити на адвокатите.

Десетки се поклониха пред паметта на Ибрахим Гьокчек, в молитвения дом в истанбулския квартал Гаази

Около 15:30 часа в четвъртък близките на Ибрахим Гьокчек, неговите адвокати и другари от група Йорум взеха тялото му от моргата на болницата, и се отправиха към Алевитския молитвен дом в кв. Гаази, където беше проведена траурна церемония за Гьокчек.

Въпреки опитите на полицията да осуети масовото събиране на хората, десетки хора се събраха в двора на молитвения дом и пространството около него.

Ковчегът с тялото на Ибрахим Гьокчек пристигна в квартал „Гаази“ около 16:30 часа, там той бе посрещнат със скандирания на лозунги като: „Героите не умират, народът не ще бъде победен!“, „Ибрахим Гьокчек е безсмъртен!“, „Гневът на майките ще удави убийците!“, „Мустафа Кочак е безсмъртен!“, „Хелин Бьолек е безсмъртна!“.

Членовете на група Йорум, другарите на Ибрахим, творци и интелектуалци подкрепящи борбата на групата, носиха на ръце ковчега до молитвения дом. На траурната церемония присъстваха както жители на квартала, така и хора от останалите части на Истанбул. На церемонията бяха дошли и семейството на Мустафа Кочак, който загина след 297 дни смъртна гладна стачка с искане за справедлив съдебен процес, както и Айгюл Бильги, майката на Хелин Бьолек, солистката на група Йорум, която загина на 3 Април, след 288 дни гладна стачка със същите искания, за които се бореше и Ибрахим Гьокчек.

След като беше пренесен ковчегът на Ибрахим Гьокчек, в молитвения дом, неговите близки и другари, подготвиха тялото му за траурната церемония. Самата церемония започна около 19:30 часа. Тялото на Гьокчек бе обвито в червени парчета плата, след което ковчегът беше изложен за поклонение на всички, които искат за последен път да отдадат почит към него.

По време на траурната церемония, бе произнесена кратка реч от името на група Йорум:

„Когато милиони хора отново изпълнят площадите, Хелин, Мустафа и Ибрахим ще бъдат там заедно с нас. Батко Ибрахим, също както Хелин Бьолек вече е постоянен член на група Йорум.“

Церемонията продължи с изпълнението на песните: Bize Ölüm Yok(За нас няма смърт), Kahramanlar Ölmez(Героите не умират) и Uğurlama(На прощаване), която е и любимата песен на Ибрахим Гьокчек. Множество в общ хор изпя тези песни събрали се около ковчега на музиканта.

Траурната церемония се състоя въпреки полицейската блокада, на квартал „Гаази“, десетки полицаи от отряда за борба с безредиците и агенти на политическата полиция, бяха разположен в периметъра около молитвения дом. Това наложи другарите на Ибрахим Гьокчек, неговите близки, както и местни жители да останат през цялата нощ, дежурни в двора на молитвения дом, за да попречат на евентуални опити на полицията да отвлече тялото на загиналия революционер.

Въпреки атаките на полицията и фашистките банди, Ибрахим Гьокчек беше погребан в родния си град Кайсери

Ибрахим Гьокчек беше погребан след съпротива срещу продължилите 48 часа атаки на полицията и фашистките банди. Неговото погребение беше съпроводено от атаки започнали още в първите мигове, след като той издъхна в болницата на 7 Май.

Погребението на Гьокчек, се състоя в тези 48 часа на атаки и съпротива срещу тях.

През последните дни, представителите на фашистката власт в Турция, и всички нейни медии започнаха да повтаря мантрата, че положението в страната се нормализира, че пандемията от коронавирус е преборена, че едва ли не Турция е за пример на целия свят. Въпреки всички тези уверения на глашатаите на властта, фашистката полиция атакува погребението на Ибрахим Гьокчек, и то не под какъв друг претекст, а под предлог че се вземат мерки за недопускане на разпространението на коронавируса.

Започналите около 10:00 часа масирани атаки на полицията срещу молитвения дом в истанбулския квартал Гаази продължиха близо 4 часа.

Часове наред, десетки полицаи от отряда за борба с безредиците, агенти на политическата полиция въоръжени с най-модерните си оръжия, с каски и бронежилетки, съпроводени от водомети и бронирани автомобили атакуваха хората намиращи се в молитвения дом, и тези които искаха да участват в погребението на музиканта-революционер. Очевидно техните сили не бяха достатъчни, и за това на място бяха повикани и командоси от специализираните сили на турската полиция. Те също бяха въоръжени до зъби, с маски и бронежилетки, подготвени за война, и всичко това за какво – за да отвлекат безжизненото тяло на на Ибрахим Гьокчек който се беше стопил до – 30 килограма. Толкова тежеше той, но този това беше много тежък за властта, защото това тяло и ефекта предизвикан от неговата гибел бяха огромни и достатъчно силни за да паднат като бомба насред дневния ред на страната.

От няколко години квартал Гаази не беше ставал арена на престрелки и съпротива от този мащаб. Десетките хора по улиците на квартала, другарите и семейството на Ибрахим намиращи се вътре в молитвения дом, часове наред отблъскваха атаките на полицията.

По последни данни около 30 души бяха задържани по време на атаките, сред тях адвокатите на Ибрахим Гьокчек и членове на група Йорум. И в момента една част от тях са в ареста на политическата полиция, като за сега не е ясно кога ще бъдат освободени.

След масираните атаки на полицията, и съпротивата зад барикадите на защитниците на молитвения дом, командосите на фашистката власт все пак успяха да отвлекат тялото на Ибрахим. Да, правилно прочетохте, специалните сили на полицията бяха използвани за да отвлекат ковчега с безжизненото тяло на един революционер. Те направиха това разбивайки вратите на молитвения дом, разрушавайки част от стените на моргата, където се намираше тялото на Ибрахим Гьокчек. При тази последна атака фашистката полиция се опита да арестува бащата на Ибрахим, но след оказаната съпротива на другарите му, полицаите са били принудени да се оттеглят.

След като фашистките палачи отвлякоха тялото му и се отправиха към град Кайсери, те чрез различни жалки и отчаяни маневри се опитаха да го похитят, и да го погребат на неизвестно място, далеч от неговите близки и другари.

Но не успяха.

Членовете на група Йорум, семейството на Ибрахим, другарите му, близките му, се застъпиха за неговото тяло въпреки полицейската блокада. Въпреки атаките на фашистките банди и заплахите на полицията, те не го оставиха в ръцете на убийците и палачите.

Ибрахим Гьокчек, чието тяло бе отвлечено от полицията, въпреки всички атаки, бе погребан от своите близки и другари в град Кайсери, централна Турция. На погребението присъства и неговата Султан Гьокчек, която бе доведена от затвора Силиври, край Истанбул в Кайсери.

Как може да се страхуват от един мъртвец? Страхуват и се и то много!

Атаките, както вече писахме започнаха още в Истанбул. Фактът че на 7 Май стотици хора се събраха на траурната церемония в кв. Гаази, уплахи много властта на ПСР. За никого не беше тайна, че шествието което се планираше да се проведе на следващият ден – 8 Май щеше да бъде още по-масово. Именно след това събитие властта на ПСР издаде заповед погребението да бъде атакувано. Нападението против молитвения дом в кв. Гаази, множеството задържани и отвличането на тялото на Ибрахим, всички тези действия бяха с цел да се възпрепятства на провеждането на масово траурно шествие.

Поради тази причина много малко хора успяха да участват в погребението на Ибрахим. Но въпреки това той бе изпратен в последния си път с песни, маршове, лозунги и алени карамфили.

Един негов другар, покри изцяло неговия гроб с карамфили.

Докато това се случваше, фашистките бандити направиха опит за провокация. Тази провокация присъстващите на погребението, посрещнаха скандирайки лозунга „Ибрахим Гьокчек е Безсмъртен!“

Музикантката от група Йорум – Бахар Курт, която също проведе гладна стачка заедно с Ибрахим и Хелин, и прекрати своята акция в края на месец Януари, произнесе реч, след като той бе погребан. Тя каза следното:

„Бате Ибрахим живя за народа си. Той твори за народа си.

Той не е само наша гордост, но и гордост на всички народи на Турция и Света. В продължение на 323 дни, той топейки се клетка по клетка, борейки се клетка по клетка той заплати цена за нашите песни. Той заплати цена за да може да пее нашите песни, и за да може да бъде чут гласът на народа.

Убиха батко Ибрахим за да не се превърне той в надежда за народа, за да заглушат гласа на народа. Защото група Йорум е гласът на народа. В продължение на 15 години той свиреше на своята бас китара с колана с червената петолъчка. Той бе творец обичан от милиони хора.

Заради това искаха да заглушат група Йорум. Той даде живота си за нашите песни. От Истанбул до тук, не буквално са мобилизирали всички свои полицаи, жандармеристи, войници. За едно тяло тежащо 30 килограма. Страхувате се дори от това 30-килограмово тяло.“

Да бяха се уплашили толкова много от един мъртвец.

Защото знаеха, че този мъртвец, е безсмъртен. Защото знаеха, че този мъртвец бе способен да вдигне на крака цял един народ.

Можеше ли толкова много да ги е страх от песните? Да, можеше.

Да се пеят песни на гроба на Ибрахим Гьокчек, това беше последният етап от своеобразната битка. Ибрахим Гьокчек, нямаше да бъде изпратен без да бъдат изпяти песни на гроба му.

Една шепа хора под тоталната блокада на полицаите, жандармеристите и фашистките банди, въпреки всичко отново изпяха своите песни.

„Вятърът на борбата като огън пламти“, започна да пее един глас.

После останалите се присъединиха към този глас: „За нас няма смърт“….

Не десетима човека, а хиляди, милиони пееха тази песен.

Под продължилите 48 часа блокади и атаки, другарите, близките и семейството на Ибрахим Гьокчек, не го оставиха в ръцете на убийците. Тази песен ще продължи да отеква над гроба на Ибрахим.

Протести пред дипломатическите мисии на Турция, в Европа след гибелта на Ибрахим

Членовете на Народен Фронт в Европа проведоха серия от протестни акции пред дипломатическите представителства на фашистка Турция, както и на ключови места в големите градове на много от страните на стария континент.

Протестни акции бяха проведени в столицата на Гърция – Атина, на ключови места в града бяха окачени трансперанти и изрисувани графити в памет на Ибрахим Гьокчек и Хелин Бьолек. В Солун десетки се събраха и затвориха за движение булеварда пред турското консулство в града.

Акции срещу атаките на фашистката власт в Турция, бяха проведени в германските градове Берлин, Бремен, Дюселдорф, Кьолн, Карлсруе, Манхайм, Улм, Франкфурт и Щутгард,

Протестни акции се състояха също и във Виена, столицата на Австрия, Париж, град Мелюн на 45 км, югоизточно от Париж, в холандския град Ротердам, в столицата на Белгия – Бюрксел.

Протестната акция на членове на Народен Фронт пред посолството на Турция, в столицата на Ангия – Лондон, беше възпрепятствана от полицията. Въоръжените английски полицаи са заплашили, че ще задържан членовете на движението, ако проведат протеста. Те все пак са провели акцията, като са разпънали трансперант с надпис: „Враговете на народните песни, ще дадат сметка!, Ибрахим Гьокчек е безсмъртен!“, те са произнесли кратка реч и са скандирали лозунги, след което са се оттеглили от мястото на акцията.

В Цюрих, Швейцария полицията атакува членовете на Народен Фронт провеждащи протестна акция пред консулството на Турция в града. Общо 6-ма души бяха задържани за кратко от швейцарската полиция, те са били преследвани по улиците около консулството от полицаите. Един от тях е бил глобен под претекст че нарушава мерките взети във връзка с пандемията от коронавирус. Той и останалите членове на движението са били освободени във вечерните часове. Това е поредното нападение на Швейцарската полиция срещу революционерите от Турция, след като членове на Народен Фронт бяха нападнати по време на демонстрациите за 1 Май в Цюрих и бяха задържани за няколко часа от полицията.

Наред с протестните акции, бяха организирани и възпоменателни събития в памет на Ибрахим Гьокчек, някои бяха проведени на закрито, други на открито, а част от тези събития преминаха онлайн в социалните мрежи. Освен тях поредното престъпление на фашистката власт в Турция бе разгласено и разобличено пред народните маси, чрез плакати и трансперанти окачени на възлови места из големите европейски градове.