Двама полит.затворници в Турция, провеждат смъртна гладна стачка срещу изолацията в затворите и искане за справедливост

На 19 февруари 2020 г. двама революционери политически затворници Дийдем Акман и Йозгюр Каракая от изолационния затвор в Шакран, разположен в близост до град Измир, Западна Турция, обявиха, че започват смъртна гладна стачка, за да протестират срещу засилената изолация упражнявана върху политически затворници, тежките условия в затворите, използването на „защитени свидетели” от фашистката олигархия в Турция срещу всички революционери и прогресивни хора, които се противопоставят на нейната политика.

Двамата са членове на марксистко-ленинското движение Народен фронт-Турция, което води борба срещу фашистката олигархия в Турция и нейните господари – Американските империалисти, в продължение на 50 години, целяща да свали фашистката капиталистическа система в Турция и да установи демократична народна власт, която ще изгради независима, демократична и социалистическа страна.

Към днешна дата двама революционери полит.затворници са на 91-ия ден от съпротивата си със смъртна гладна стачка и в последните телефонни разговори със своите роднини те заявиха, че ще продължат акцията си, докато исканията им не бъдат изпълнени от фашистката олигархия. По-долу представяме на нашите читатели превод на пълния текст на заявлението на Дийдем Акман, което тя е изпратила до Министерството на правосъдието на Турция в началото на смъртната гладна стачка.

Заявлението на Дийдем Акман до Министерството на правосъдието

До министерството на правосъдието;

Относно: започването ми на Смъртна Гладна Стачка, срещу продължаващите несправедливости в цялата страна и затворите

Един цял народ е жаден за справедливост! Милиони хора, жени и мъже, работници и безработни, от държавни служители до животновъди и земеделци всички искат справедливост. Бедният, трудов народ се самозапалва крещейки: „децата ми са гладни“.

Дийдем АКМАН
Дийдем Акман

Докато едно малцинство живее в дворци и тъне в разкош и разточителство, 80 милиона крещят че са гладни за хляб и жадни за справедливост. Всеки който иска възнаграждение за труда си, всеки който поиска свобода става жертва или на полицейския, или на съдебния терор. Съдебната система се е превърнала в оръжие в ръцете на ПСР, срещу народа, чрез което тя го подтиска и мачка.

В затворите същата несправедливост и беззаконие продължава напълно безнаказано. Атаките, гръбнакът на които са политиките на тотална изолация на политическите затворници, биват легитимирани с решенията на съда.

Срещу всички тези несправедливости аз години наред се борих с всички възможни методи и средства. Днес по мое собствено желание, и по моята собствена воля започвам Смъртна Гладна Стачка. Моите искания не касаят само мен, а милиони други хора. Там където няма справедливост, да се бориш за справедливост със всички методи и средства е легитимно.

Моите искания:

1- Не може да се очаква справедливост, от съдилищата които погазват собствените си закони и юридически норми. Съдебната система бива използвана от фашистката власт като оръжие срещу народа. Докато съдилищата биват използвани за защита на интересите на едрите капиталисти, на властта на ПСР, те обричат на несправедливост народа, и биват използвани като законов „чадър“ за убийците и крадците. Всички съдебни решения, които не осигуряват справедливост за народа, трябва да бъдат отменени.

2- Законите и правото са се превърнали в играчка в ръцете на фашистката власт. Трябва да бъде сложен край на практиките които биват прилагани за да прикрият своите несправедливи съдебни решения. „Защитените свидетели“ са идеологическа и физическа атака насочена против народа. Всички „защитени свидетели“, чиято самоличност е била разкрита до днес, са били или полицаи, или хора които са били превърнати в защитени свидетели от полицията чрез заплахи, шантаж, мъчения и подкупи. Докато от една страна биват премахвани основни положения в правораздаването като конкретни доказателства доказващи вината и отговорността на следствието да докаже своята теза, създавайки по този начин милиони престъпници и фабрикувайки престъпления, от друга страна властта се стреми да превърне народа в армия от доносници.

Йозгюр Каракая
Йозгюр Каракая

Защитените свидетели трябва да бъдат премахнати като положение в съдебната система! Трябва да бъде сложен край на атаките целящи превръщането на народа в армия от доносници и информатори!

Системата за видео-конферентни връзки използвана при провеждането на съдебните процеси, практически е отнемане на правото на защита на обвиняемия. Не може да се провежда справедлив съдебен процес през един малък екран без да застанеш лице в лице със съдията. Системата за видео-конферентни връзки трябва да бъде премахната, защото чрез нея се отнемат правото на справедлив съдебен процес и защита, като по този начин се създава несправедливост.

3- Публикуваните от министерството на вътрешните работи, терористични списъци, в които всички опозиционери биват маркирани с определен цвят и представяни като терористи, способстват за легитимирането на масовите убийства, екзекуциите, и масовите арести на ПСР. Погазвайки принципа за невинност в правораздаването, чрез тези списъци се открива пътя за „лов на вещици“. Терористичните списъци трябва да бъдат премахнати.

4- Група Йорум е музикална група с традиции в Анадола. Група Йорум е заедно с народа, в радост и тъга, в траура, в празниците. Макар и години наред да е под прицела на атаките на властта, заради своето изкуство в полза на народа, Група Йорум в душата, сърцето,песните и танците на народа. И в затворите, и на сцената група Йорум винаги е вдъхвала и продължава да вдъхва вяра, надежда и борбен дух на народа. Исканията на група Йорум трябва да бъдат приети.

5- Адвокатите на народа, се превърнаха в щит, срещу атаките против народа, заставайки срещу палачите в съдийски тоги в съдилищата на ПСР, те използваха своите адвокатски тоги в името на справедливостта за народа. Без да склонят глава те се бориха за справедливост за труда на народа, за неговото право на живот, образование, здравеопазване, за убитите народни чеда, за „безследно изчезвалите“. Те бяха в предните редици на борба за права и свободи. Да защитаваш правата и свободите на народа не е престъпление, адвокатите на народа трябва да бъдат освободени!

6- Мустафа Кочак, е привлечен като обвиняем по дело за събитие, с което той няма никакво отношение, чрез използването на показанията на „защитен свидетел“ в тясно сътрудничество между полицаите на ПСР и нейните палачи в тоги прокурорите и съдиите. Палачите в съдийски тоги осъдиха Мустафа на доживотен затвор при строг режим. Тази присъда издадена без наличието, на каквито и да било доказателства, без да му бъде дадена възможност да се защити в съда, тоест без да бъдат спазени основните положения в правораздаването трябва да бъде отменена. Мустафа Кочак трябва да бъде съден отново, при спазване на всички основни принципи на правораздаването.

7- Режимът на изтърпяване на доживотни присъди при строг режим, практически е бавна смъртна присъда и екзекуция за човека. Той има за цел, в условията на тежка изолация, бавно и отлагайки във времето, да бъде ликвидиран човекът, неговата личност и идеите му. Доживотната присъда при строг режим е мъчение продължаващо, докато човекът не загине. Режимът за изтърването на доживотни присъди при строг режим, който е специален метод за мъчение трябва да бъде отменен.

При режима на изтърпяване на доживотни присъди при строг режим, хората биват държани в единични килии. Правото им на излизане в двора обособен до килията, е ограничен до 1 час. Лицата изтърпяващи доживотна присъда при строг режим нямат право на свиждане с останалите политически затворници. На лицата изтърпяващи доживотна присъда при строг режим, е забранено да провеждат свиждане с повече от 1(един) човек, така те на практика никога не могат да видят своето семейство заедно при свиждане. Този режим за изтърпяване на наказания, при който се прилага утежнена изолация, е мъчение и нарушение на правото на получаване и предаване на информация, запазване на семейните отношения, труд, достъп до здравеопазване и образование.

Политическият затворник, може да излиза от затвора само, в случай че трябва да се лекува в болница, практиката за транспортирането му в единичен изолиран брониран автомобил, започна да се прилага с цел да се разпространи и усили изолацията, и тя да се превърне в непрекъсната. Като се явява част от същото мъчение. Трябва да бъде сложено край на използването на единични изолирани бронирани автомобили при транспорта на политически затворници.

ИСКАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ

19.02.2020

Дийдем АКМАН