Дийдем Акман: за 80 дни, аз стигнах до положението, до което се достига след 150, 160 дни гладна стачка

Към датата на превеждането на тази статия, политическите затворници Дийдем Акман и Йозгюр Каракая, се намират на 92-я ден от смъртната гладна стачка, която те провеждат с искане за справедливост. Политическата затворничка Дийдем Акман, в телефонен разговор проведен преди няколко дни, заяви следното:

„Вътре в килията, човек не може да си поеме дъх, не може да приеме нужното количество слънчева светлина. Не може да се движи достатъчно. Принуден е да стои във влажна среда. Наред с всичко това, психологическият ефект върху човека породен от стреса причинен от постоянните проверки извършвани на всеки 15 минути, буквално топят човека ден след ден.“ С тези думи тя обърна внимание на ефекта на изолацията върху човека. „По принцип когато спрем да приемаме храна, разликата в загубата на тегло, между мен и човек който се намира в обща килия, е 150, 160 дни. Аз стигнах до аз стигнах до положението, до което се достига след 150, 160 дни гладна стачка само за 80 дни.“ така тя се опита да покаже, колко сериозно е нейното състояние в момента. В телефонният разговор Дийдем Акман се изказа и във връзка с атаките срещу погребението на Ибрахим Гьокчек и борбата за справедливост на Мустафа Кочак.

„Те(фашистите;бел.прев.) живеят в своя собствен ад на безчестие. Да атакуваш погребение. Какво по-долно нещо има от това. Когато Мустафа започна своята съпротива, ние казахме, че той не се бори само за справедливост, той защитава справедливостта на народа, срещу политиките на превръщане на хората в информатори. Атаките срещу погребенията са реалното доказателство за това.“

Всички тук, и надзирателите, и лекарите постоянно казват това. Те ясно осъзнават едно нещо. «Ти напредваш много бързо» имайки предвид загубата на тегло. Нямам възможност да се претеглям на кантар редовно. Но в крайна сметка, ребрата ми вече се „четат“. В сравнение с хората провеждащи гладна стачка в обща килия, моето топене, става много по-бързо. Това показва, че съм добре, приятелю изолационната килия убива човека. Това е толкова просто. Човек не може да си поеме въздух в тази килия. Не може да приеме нужното количество слънчева светлина. Не може да се движи достатъчно. Принуден е да стои във влажна среда. Наред с всичко това, психологическият ефект върху човека породен от стреса причинен от постоянните проверки извършвани на всеки 15 минути, буквално топят човека ден след ден.

Тоест не е случайно, че сред моите искания е премахването на режима на изтърпяване на доживотни присъди и срокът на тези наказания. Какво казват те(държавата;бел.прев.) на осъдените на доживотен затвор. Ние ще те храни по три пъти на ден, ти прекарай целия си живот в една килия, докато накрая не умреш. По принцип когато спрем да приемаме храна, разликата в загубата на тегло, между мен и човек който се намира в обща килия, е 150, 160 дни. Аз стигнах до аз стигнах до положението, до което се достига след 150, 160 дни гладна стачка само за 80 дни. Това всъщност е доказателството, за това как тези изолационни килии стопяват, убиват и унищожават човека. Аз казах, писах заявления и до администрацията на затвора, и до прокурора на затвора. Да увеличат времето, в което имам право да излизам на двора до килията, също така при мен в килията да бъде прехвърлен човек, който да се грижи за мен. Защото аз съм принудена да правя всичко сама. Почистването, което отнема 15-20 минути, аз го правя за 2 часа. За сега имам сили да се справям с тези неща, но всичко коства усилия и отнема от енергията ми. И напълно естествено, моята загуба на килограми се увеличава още повече. Не минава много време, и идват при мен и ми казват, ти много си отслабнала и т.н. Администрацията на затвора, не осигурявайки необходимите условия, за нормално съществуване, на практика казва: Ти умри, умри и то по най-бързия начин. Фактически това си е опит за убийство. Това е повече от ясно.

Не ми дадоха кантар за се претеглям. Казвам им, дайте ми кантара, аз сама ще се претеглям, няма нужда вие да знаете с колко съм отслабнала. Не ми дават кантар, казват ми че няма и да ми дадат. Заявяват ми, че ще ми донесат кантар винаги когато поискам да се претегля, трябвало да се претеглям под техния пряк надзор. Правят това, защото и те се интересуват, колко килограми съм загубила. Не си го признават, но им личи. Аз им казвам, нека кантара остане при мен. Заради това, че не ми дават кантар, не зная колко тежа в момента. По принцип обличам дрехи размер S. Но само от размера на дрехите не може да се разбере нищо. Защото знаете, някои дрехи са унисекс. Формата, размера на всяка дреха е различна все пак. Аз сама се меря с метъра всяка седмица, опитвам се да си направя някакви изводи. Колко е отслабнала всяка част от тялото ми. Но в сравнени, с хората които са в обща килия, аз отслабнах много бързо, това си личи и с просто око. Знаете, надзирателите остават под карантина за 2 седмици, всеки път остава по един екип, после се сменят. Идва другият екип, всеки нов екип който дойде, ме гледа с ужас, и ме пита: „Какво ти се е случило?“.

Постоянно идват новини от вестниците, по телевизията за нападения срещу погребението на Ибрахим(Гьокчек). Моралът, умът, ценностите, или по-точно липсата на такива, които се наблюдават там, докато всичко това не се промени, някои хора затварят вратите си, и си казват «това нас не ни касае», но мисленето им е еднакво с тези които атакуват гроба. Мисленето им е едно и също. Това показва, че тази наша борба, не е само за справедливост, но и за да бъдат запазени истинските ценности на народа. Какво по-долно от това да нападаш гроб? Атаките срещу погребението, са нещо надхвърлящо дори враждебността и ненавистта. Хилядолетната еволюция на човечеството, се базира на някакви етични ценности. И хората, които правя всичко това, твърдят пред всички, че са правоверни мюслюмани. Най-вероятно те сега постят през рамазана. И вечер сядат на трапезата за ифтар в името на Аллаха. Те(фашистите;бел.прев.) живеят в своя собствен ад на безчестие. Да атакуваш погребение. Какво по-долно нещо има от това. Когато Мустафа започна своята съпротива, ние казахме, че той не се бори само за справедливост, той защитава справедливостта на народа, срещу политиките на превръщане на хората в информатори. Атаките срещу погребенията са реалното доказателство за това. Това е съпротива в името на справедливостта и достойнството. И също така, защитата на ценностите на народа, е равностойно на защитата на песните на народа. Равностойност е с това да се защитава справедливостта. Тоест всички те са взаимносвързани. И народът вижда всичко това, в тези атаки. Изпращам поздрави на всички, обичам ви всички. Нашата съпротива продължава с пълна решителност. След като Ибрахим прекрати гладната стачка и съпротивата, от администрацията на затвора, дойдоха при мен, изпълнени с очакване: „какво стана, ти прекратяваш ли сега?“. А, аз им отговорих: „Исканията на моите адвокати все още не са изпълнени. Моите искания също не са изпълнени.“ Ще продължим докато, исканията на всички участници в съпротивата бъдат изпълнени. Изпращам обичта и уважението към всички.“

Източник: информационна агенция Gerçek; gercekhaberajansi.com