На 30 Октомври 2020 година град Измир, разположен на брега на егейско море, беше ударен от земетресение с магнитут от 7.0 по скалата на Рихтер. Според информацията на Главна Дирекция „Бедствия и управление на извънредни ситуации“(AFAD) достъпна към 08:13 на 2.11.2020, при земетресението са загинали 79 души, а 962 души са били ранени. При всяко земетресение, наводнение, във всички бедствия народът е този, който дава жертви. Раните от поредното бедствие ще бъдат излекувани със солидарността и единството на народа.
Турция не веднъж е доказвала, че напълно отговаря на определението „страна на земетресенията“. Земетресението в региона на Мраморно Море през 1999 година, беше най-голямото земетресение в историята на страната, като в Истанбул най-големият град на южната ни съседна не беше останал камък върху камък, в буквалния смисъл на този израз. Народът умираше изпод руините на домовете си. И при сегашното земетресение в град Измир, се наблюдават подобни сцени.
Земетресението ли е виновно за жертвите?
Докато турският министър на земеделието и горите позираше пред камерите на проправителствените медии, застанал върху руините на жилищен блок, жителите на Измир, които бяха обвинени от религиозните фанатици и реакционери, че са „безбожници“, „гяури“(неверници), се опитваха да си помогнат едни на други. Хотелите, молитвените домове на Алевитите отвориха своите врати за да приютят хората останали без дом, а ресторантите отвориха своите кухни за тях. Дори едно куче успя да спаси човешки живот. Но само властта на фашистката ПСР(управляващата партия в Турция), не е загрижена за човешките животи, а се чуди как да даде по-добри пози пред камерите. Нали все пак те не умират, не са пострадали. Властниците не правят нищо друго освен да повтарят заучените и до болка изтъркани клишета от типа: „Ще помогнем на града да се възстанови“, „Ще вземем необходимите мерки“. При всяко земетресение, при всяко бедствие те повтарят едни и същи фрази, и не правят абсолютно нищо друго.
Не земетресението обаче, е виновно за това телата на хората да останат затрупани под руините на разрушените им домове. Не природното бедствие, а фашистката власт на ПСР убива. Те са тези, които дадоха заповедите прогресивните архитекти, служещи за народа да бъдат изхвърлени от работа. Те са същите, които най-безсрамно казваха: „Е, какво толкова като липсват десетина тухли от стената“. Те са тези, които назначават своите послушни кадри с фалшиви дипломи и подкупи.
Източник: информационна агенция Gerçek
Гласът на Борбата 