Миньори от западна Турция: „Години наред се борим с глада, вече не се страхуваме!“

Миньорите работещи за компанията Uyar Madencilik, в една от въгледобивните мини около град Сома, област Маниса, западна Турция, които се опитаха да започнат пеши поход към столицата Анкара, бяха спрени от жандармерията и полицията. За да изразят недоволството си те проведоха протестна акция пред сградата на околийската управа в града. Един от миньорите заяви следното пред журналистите: „Всички сме свидетели на това, че държавата мобилизира всички свои сили само срещу работниците търсещи правата си. А в същото време, шефът на фирмата Азим Уяр бива покровителстван от властта, и е яростно защитаван от нея.“

Миньорите от град Ерменек, южна Турция, работещи в мините Cenne и Seba, които от една година не са получавали своите заплати, и техните колеги от град Сома, западна Турция, работещи за фирма Uyar Madencilik, които от 8 години не са вземали своите обезщетения за трудови злополуки, продължават да се борят за своите трудови права.

На 19 Октомври, работниците чиито пеши походи към столицата Анкара, бяха спрени от жандармерията и полицията, проведоха протести пред сградата на околийската управа в град Сома, и на площада в градчето Гюнейюрт, област Караман, южна Турция.

По време на протеста пред сградата на околийската управа в град Сома, миньорите заявиха:

„Престанете да покровителствате капиталистите, дайте правата на миньорите!“

Миньорите заявиха, че няма да се приберат по домовете си, докато исканията им не бъдат приети, под блокадата на полицията и жандармерията работниците направиха следното обръщение към обществеността:

„Ние сме 748 миньори и техните семейства работили за фирма Uyar Madencilik. От 14 години ние не можем да вземем обезщетения за причинена смърт на работното място и трудови злополуки. От 8 години, когато беше затворена мината ние не можем да вземем нашите възнаграждения за клас прослужено време, обезщетения за предсрочно прекратяване на трудовите ни договори, и дължимите ни заплати. До ден днешен ние обиколихме всички институции, направихме всичко, което е по силите ни за да бъде разрешен нашият казус.

През тези години ние се срещнахме с председателите на окръжните и провинциалните съвети на всички политически партии, с околийския управител, с губернатора на провинцията, с депутати, с председателите на парламентарно представените партии, с главна дирекция на въгледобивните мини в Турция, с министерството на енергетиката, с министъра на труда, с премиера. За всички тези 8 години не бяха предприети никакви стъпки, в посока разрешаване на нашия казус. Даваха се обещания, които не се спазваха. Всички законови пътища чрез съдилища и т.н. не дадоха никакъв резултат.

През месец юли беше приет пакет от закони, с които беше отворен пътят за това, 3 500 миньори, работещи в мините дадени под концесия на фирма Soma Kömürleri A.Ş(„Въгледобив сома“ АД), да получат своите обезщетения. Но ние работниците от фирма Uyar Madencilik, бяхме оставени извън този пакет от закони. Питаме Ви защо?

Докато за собствениците на фирми, които натрупаха богатства ограбвайки полагаемото за труда на миньорите, за капиталистите които въпреки извършените от тях престъпления не бяха осъдени, се приемат нови и нови данъчни ваканции за стотици милиарди лири, дават им се награди, получат субсидии, безвъзмездни помощи, и се приемат нови улеснения при отдаването на концесии, не се прави абсолютно нищо в полза на нас работниците.

Всички сме свидетели на това, че държавата демонстрира силата си само пред работниците борещи се за правата си. А в същото време, шефът на фирма Uyar Madencilik, Аазим Уяр, бива „носен на ръце“ и покровителстван от власт, и не стига това, но му бяха дадени да концесионира още 2 нови мини. Днес когато ние, искаме да шестваме за да поискаме правата си, това с което ни бива отвърнато е забрани, полицейски блокади, арести и лютив спрей.

Вече не се страхуваме. Години наред ние работихме дълбоко под земята, в мини, в които не бяха прилагани никакви правила за безопасност на труда и здравето на работниците. Изхабихме дробовете си, изгубихме очи, ръце и крака в трудови инциденти, в убийства на работното място ние изгубихме наши колеги и приятели. Години наред се борим с глада, вече не се страхуваме.

Спрете да пазите капиталистите, дайте на миньорите, това което им се полага по право. Ние заявяваме още веднъж, докато нашите искания не бъдат приети, няма да се приберем по домовете си.

Ние сме тук, стоим на крака, на улицата сме, и сме нащрек. Не си мислете, че атакувайки нашия поход към Анкара, ще ни накарате да се откажем. Ще тръгнем от тук, и копаейки тунела ще стигнем до Анкара.

Недоволството на миньорите, намери широк отзвук в социалните мрежи

Междувременно, изразеното от Кямил Картал, специалист по организационни въпроси в Независимия синдикат на миньорите(Bağımsız Maden – İş), който беше задържан и по-късно освободен от полицията, много остро своето недоволство, намери широк отзвук в социалните мрежи.

Във видео, разпространено в социалните мрежи, той казва следното:

„Сякаш ние сме престъпници, сякаш ние сме извършили кражби държали сме нагло и арогантно, сякаш ние сме мерзавци, сега се опитват да потърсят сметка от нас. Тоест, тези които трябва да потърсят сметка, на тези извършили всичко това, не търсят сметка от тях, а от нас. Но всъщност всички знаят че ние сме прави.

Държавата, която не може да се справи с един, единствен капиталист, сега демонстрира силата си пред нас. Ние още веднъж заявяваме от тук. Не демонстрирайте силата на държава, пред нас! Държавата да не търси сметка, от тези които са принудени да се препитават с пот на челото в дълбините на земята, от тези които бяха ослепени, осакатени, чиито дробове бяха изхабени! Така ли?! Така ли, господин командир?!

Години наред от онази мина, откъсваха парчета от телата на нашите колеги. Сега ще ни демонстрирате силата си, така ли? И ние ще се уплашим от тази сила така ли? Заклеваме се, не се страхуваме от вас!“

Сподели

Харесване на това:

Related