Уважаеми читатели , в две поредни статии ще се опитаме да Ви представим борбите на миньорите от градовете Ерменек, южна Турция и Сома, западна Турция. Работниците от тези два града, които са известни като центрове на въгледобива в южната ни съседка, вече месеци наред водят борба за своите неизплатени заплати и обезщетения. Смятаме, че проблемите им не са чужди не само на техните колеги миньори в България, но и на всички трудещи се, които ежедневно се сблъскват с експлоатацията на капиталистите.
На 12 Октомври, миньори от град Ерменек, южна Турция, и техни колеги от град Сома, в западната част на страната започнаха пеши поход към столицата на Анкара. Ерменек и Сома станаха печално известни през 2014 година, след като при две отделни аварии във въгледобивните мини загинаха общо на 300 миньори. Оцелелите от тези аварии продължават да работят опасната професия, като положението им не се е променило особено за изминалите 6 години. Вече седмици наред пътят на протестиращите миньори е блокиран от жандармерията и полицията. Борбата им да достигнат до столичния град все още продължава.
Макар и в края на месец октомври, заплатите на част от миньорите от град Ерменек да бяха изплатени, те продължават да протестират и да се борят за своите трудови и социални права, като заявяват, че ще продължат да се борят докато исканията им бъдат приети.
Шаадийе Чоксьойлер, съпруга на Осман Чоксьойлер който е един от 18-те миньори загинали при аварията в една от мините в град Ерменек на 26 Октомври 2014, заяви че собственикът на фирмата концесионер на мината, в която е загинал съпругът ѝ е бил освободен след като е бил само 5 години в затвора, като допълни: „Ние не искаме подаяния, а това което се полага за нашия труд. Детето ми, което беше на 3 месеца, когато баща му почина, ме пита «Къде е татко?“
На 23 Октомври, в 11 часа миньорите от град Ерменек, се събраха на площада в градчето Гюнейюрт, област Караман, южна Турция. Местните жители, както и хора от близките населени места също бяха дошли за да подкрепят миньорите. От името на работниците реч произнесе председателят на Независимия синдикат на Миньорите( Bağımsız Maden-İş) – Таахир Четин. Той заяви, че предната вечер в социалните мрежи е била разпространена фалшива новина, че заплатите на всички миньори са били изплатени, той обаче подчерта, че само 15 работници са получили своите възнаграждения в банковите си сметки.
Четин също така каза, че не е бил изплатен пълният размер на заплатите на тези 15 миньори, а само част от сумите. Той продължи словото си по следния начин:
„Преди 54 дни, когато започнахме нашия протест в мината, ние казахме, „Вече стига!“ и се опълчихме срещу тази несправедливост. Ние се срещнахме със всички възможни институции, за да бъдат изплатени заплатите, които не сме получавали повече от 1 година, за обезщетенията, за сумите одържани от частните пенсионни фондове, както и за да бъдат взети необходимите мерки за безопасност на работното място в мините. Ние предприемахме всички наши действия оставайки отворени за диалог, за да бъдат решени проблемите ни, и за да бъдат приети нашите справедливи искания. Ние обяснихме, какво искаме на представителите на централната власт в нашата провинция, на министерството на енергетиката, на главна дирекция на въгледобивните мини в Турция, на председателите на парламентарните групи на всички политически партии.
В резултат на водената от нас борба, за нашите справедливи искания, вчера заплатите на нашите приятели работещи в централната мина, в мина Дженне 1(Cenne 1), бяха изплатени. Но все още над 50 наши колеги, работещи за фирмите Turap и Ozkar, не са получили своите заплати за последните 4-5 месеца. На нашите приятели, които получиха заплатите си, обаче все още не са изплатени сумите одържани от частните пенсионни фондове, възнагражденията за неизползван платен годишен отпуск и извънреден труд, тоест те не са получили всички дължими суми.
Тези, които казват, че работниците са получили заплатите си, лъжат. В периода на пандемията, тоест тогава когато уволненията от работа бяха забранени, 31 наши колеги бяха изхвърлени от работа без право на обезщетение, защото потърсиха правата си, и не можаха да вземат нищо стотинка обезщетение за безработица. Тези, които казват, че проблемите са били разрешени, лъжат.“
Исканията на миньорите са следните:
-Да бъдат изплатени заплатите, на колегите ни, които не са получили възнагражденията си;
-Да бъдат изплатени обезщетенията за неизползван отпуск и извънреден труд;
-Да бъдат спазени и осигурени необходимите безопасни условия на труд в мините;
-Да бъдат върнати на работните им места, изхвърлените от работа миньори;
Съпруга на миньори: всички ни обърнаха гръб!
Изгубих съпруга си, когато бях на 28 години. Казаха ни да се обърнем към съда. Подадохме искови молби в съда. Къде е справедливостта в Турция? Аз останах сама с двете си деца. Тогава едното беше на 3 месеца пеленаче, а другото беше на 5 години. Имам две дъщери, за чието бъдеще аз трябва да се грижа. Върховният касационен съд издаде присъда от 19 години. Но след 5 години, знаете ли къде е Саффет Уяр(собственикът на фирмата концесионер, която е експлоатиралата мината, в която загиват 18-те миньори;бел.прев.), вкъщи си е, лежи си на топло и уютно. Къде е Абдуллах Йозбей(собственик на лиценза на концесия на мината), лежи си вкъщи в Ерменек.
Къде е Явуз Йозсой(минен инженер в злополучната мина), разхожда се свободно, а уж е обявен за издирване. Тогава властите ни казаха: „Заставаме зад вас, ще се погрижим за всички ваши нужди.“ Но после забравиха за нас, дори не се сещат кои сме ние.(Лицата, сред които и работодателят на загиналите миньори, бяха признати за виновни и получиха присъди от общо 13 години на първа инстанция, Върховният касационен съд на Турция, по-късно увеличи размера на присъдите до общо 19 години.) Ние не искаме подаяния, а това което се полага за нашия труд. Съпругът ми беше на 29 години. Всички ни обърнаха гръб. Всички гледат на нас, сякаш сме забогатели от всички това. Ела вкъщи, да ни видите как живеем. Детето ми, което беше на 3 месеца, когато баща му почина, ме пита «Къде е татко?“. Прощавайте ме израза, но нашият живот не струва и колкото живота на едно куче.
Не може цената за 18 човешки живота, да бъде 5 години затвор. Щом тук няма закони, търсете ги навън. Ние къде ще намерим тези закони. Заседнали сме в някакво положение, сякаш сме в средновековието. Нали сме едни прости селяни за тях, ще ни кажат, търсете закона тук търсете го там. Знаят, че няма да можем да направим каквото е необходимо. Стига вече. За бъдещето на нашите деца, ние искаме да ни бъдат изплатени възнагражденията, които ни се полагат.“
Миньорите от Ерменек и Сома, които искат да проведат пеши поход до столицата Анкара, взеха решение временно да прекъснат протестните си действия след като през октомври се срещнаха с председателката на парламентарната група на управляваща ПСР – Йозлем Зенгин.
Към днешна дата миньорите продължават да очакват исканията им да бъдат приети, като са дали нов краен срок на властта, който изтича на 15 Януари 2021 година. Ако до тогава техните искания, изброени по-горе не бъдат изпълнени те отново ще се насочат към столицата Анкара.
Гласът на Борбата 