Протестите на студентите от Босфорския университет в Истанбул – опит за обзор

В началото на месец Февруари, протестите на студентите от Босфорския университет(на тур.ез. Boğaziçi Üniversitesi), в Истанбул ескалираха отново. Протестите, започнаха в началото на месец Януари, след като фашистката олигархия в Турция, назначи Мелих Булу, член на управляващата ПСР, за служебен ректор на университета, без да бъдат проведени избори, като направи още една крачка към ликвидацията на последните трохи от фасадната демокрация в страната. Протестите пренесли се и в други градове на Турция, се превърнаха в най-мащабните протести против фашистката олигархия след като през 2016 беше наложено фактически постоянно действащо извънредно положение.

Протестите на студентите от Босфорския университет, които започнаха в началото на тази година, продължаваха под различни форми, и с различен интензитет през целия месец Януари, като до 1 Февруари, не се стигаше до сериозни сблъсъци с полицията. В края на миналия месец, няколко студенти бяха задържани и им бе поповдигнато обвинение за „подбуждане на народа към омраза и вражда, или унижаване“, като конкретен повод бе изображение на Кааба, свещеният куб разположен в джамията Месчид-и-Харам, която от своя страна се намира в централната част на свещения за мюслюманите град Мекка, в Саудитска Арабия. Върху въпросното изображение са били поставени символи свързани с ЛГБТИ идеологията и Шахмаран, митично същество част от легендите на народите на Анадола. След гневни публикации и изказвания на президента Ердоган, назначения за ректор Мелих Булу и министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, съдът наложи мярка за постоянно задържане на 2 от студентите, а на други двама техни колеги беше наложена мярка домашен арест.

На 1 Февруари, десетки студенти от Босфорския университет се събраха пред южния вход на кампуса. Преди началото на протеста всички входове на кампуса бяха блокирани от пазителите на властта, десетки полицаи от отряда за борба с безредиците бяха разположени около входа на учебното заведение, както и в широк периметър около университета. Освен входовете на кампуса, полицията разположи метални заграждения почти по всички улици в района около университета, като допълнителна мярка по покривите на сградите имащи пряка видимост към южния вход на кампуса бяха разположени и снайперисти от специалните сили на полицията.

Около 17:00 часа местно време, полицаите са започнали да отправят призиви към протестиращите, които все пак са успели да достигнат до мястото на протеста, през блокадите и контролните пунктове на полицията, да се разпръснат изтъквайки като мотив, въведената още в началото на миналия месец от областната управа на Истанбул, забрана за провеждане на митинги, демонстрации и всякакви други мероприятия, в района в който е разположен кампуса на университета. Като „законен“ претекст за забраната, както винаги през последната 1 година, и този път беше изтъкнаха пандемията от коронавирус и мерките свързани с недопускането на разпространението на заразата. Студентите обаче не отстъпиха и не се подчиниха на разпорежданията и заплахите на полицията, след което е последвала атака на полицията, при която са били задържани 51 студенти. За да подкрепят протеста на студентите на място бяха и група депутати от лявата Демократическата Партия на Народите(Halkların Demokratik Partisi -HDP).

На свой ред студентите останали вътре в кампуса, са се събрали около ректората, като са поискали среща с назначения от властта за ректор – Мелих Булу. По същото време служителите на частната охранителна фирма наета от ръководството на университета, са нападнали студентите с бухалки. Почти по същото време група студенти от университета Коч и Технически Университет Йълдъз, събрали се недалеч от мястото на основния протеста са били атакувани от полицията, като 20 души са били задържани.

Отново в късните следобедни часове, група студенти са се събрали и в град Измир, за да проведат акция за солидарност със своите колеги от Босфорския университет. Те са били атакувани от полицията, като около 27 души са били задържани от полицията.

В късните вечерни часове, е последвала мащабна атака на полицията против студентите в кампуса на Босфорския университет. Под претекст, че нарушават забраната за излизане на улицата, въведена в цяла Турция, като част от „мерките за борба с пандемията от коронавирус“, която започва в 21:00 местно време, студентите бяха нападнати и задържани от стотици полицаи от отряда за борба с безредиците. Така в края на първия ден от новата седмица и новия месец в Истанбул, бяха задържани общо 159 души, заради участието си в протестите против назначаването от властта на новия ректор на Босфорския университет. Малко преди атаката на полицията, в кратко изявление, студените са издигнали три основни искания:

„Мелих Булу, трябва да се извини, защото той не спази своето обещание, че нито един студент няма да бъде задържан от полицията, след което трябва да подаде оставка.

-Нашите колеги, които бяха задържани, и тези които са в затвора, трябва да бъдат освободени.

-Полицейската блокада трябва незабавно да бъде вдигната.“

В сутрешните часове на 2 Февруари бе съобщено, че 98 от общо 159-мата студенти задържани по време на протестите, са били освободени от полицията след като са дали показания. Много от задържаните в последствие заявиха, пред защитници на човешките права и опозиционни медии, че са били подложени на побой и различни методи за мъчения докато са били в ареста на дирекцията на полицията в Истанбул. По-късно стана ясно, че за 10-ма от освободените студенти е била издадена заповед за задържане, след като съдът им е наложил мярка за домашен арест въпреки, че те не са се явили в съдебната зала.

В обедните часове на 2 Февруари, в столицата Анкара студенти от различни учебни заведения се събраха на площад Къзълай, в централната част на града, за да изразят своята солидарност с протестите на студентите от Босфорския университет. Акцията тук беше жестоко атакувана от полицията, като 69 студенти бяха задържани, чрез нанасяне на множество удари с палки, ритници и юмруци. Бруталното нападение на полицията, предизвика недоволството на минувачите, някои хора изразиха протеста си натискайки клаксоните на автомобилите си, а други чрез различни гневни възгласи срещу полицаите. В социалните мрежи се появи видео, на което се вижда как пътен полицай дава указания на колегите си да записват номерата на преминаващите автомобили, които свирят с клаксоните си, за да могат по-късно да наложат глоби на собствениците им. Няколко часа по-късно задържаните студенти са били освободени от полицията.

Отново в обедните часове, беше проведена акция за солидарност и в град Анталия, разположен на средиземноморското крайбрежие на страната. Акцията беше организирана от представители на леви организации, с цел да бъде изразена солидарност с протестите на студентите от Босфорския университет, и за да бъдат осъдени жестоките нападения на полицията, против протестиращите. Акцията премина без инциденти, като след края ѝ участниците в нея се разотидоха без да бъдат задържани от полицията.

Отново във вторник, студентите отправиха призив за провеждането на протестна акция на площада на кея в квартал Кадъкьой, на източния бряг на Босфора. Властта всячески се опита да възпрепятства предвижването на студенти от района на квартал Бешикташ до квартал Кадъкьой, където трябваше да се проведе протеста. Полицаите са спирали автобусите от градския транспорт, и са проверявали документите за самоличност на всеки един от пътниците, на същата процедура са били подложени и хората във фериботите от системата на градския транспорт. Пътниците, за които е било установявано, че са студенти в Босфорския университет са били сваляни от превозните средства на сила, и задържани от полицаите. Въпреки това, много младежи успяха да достигнат източната част на Истанбул.

Протестът, който започна около 18:00 часа местно време, отново беше жестоко атакуван от полицията, като интензивно бяха използвани гумени патрони и гранати със сълзотворен газ. Според различни източници общият участниците в протестния митинг на площада в Кадъкьой е наброявал няколко хиляди души. През цялата вечер над района са прелитали полицейски хеликоптери, с които е било наблюдавано движението на протестиращите. При продължилите стълкновения по улиците на квартала, на източния бряг на Босфора, са били задържани 134 души, като освен тях са били задържани и 11 души от районите Бешикташ и Саръйер, намиращи се в западната част на Истанбул, опитали се да достигнат в квартал Кадъкьой и да се включат в протеста. По-късно областната управа на турския мегаполис съобщи, че 76 души са били освободени от полицията, като други 29 души са били оставени в ареста.

На 3 Февруари, беше съобщено, че агенти на политическата полиция и командоси са щурмували домове на студенти от Бофроския университет, като група студенти са били задържани заради своите публикации в социалните мрежи. Срещу тях е било повдигнато обвинение за „подбуждане на народа към бунт“.

Въпреки репресиите на фашистката власт, студентите от Босфорския и университет и техни преподаватели продължават и към днешна дата със своите протести срещу назначаването на служебен ректор на учебното заведение. Те издигат следните искания:

„1-Всички наши колеги хвърлени в затвора, намиращи се под домашен арест или в ареста на полицията да бъдат освободени.

2-Армията от полицаи, която обсади нашия университет трябва да се изтегли.

3-Мелих Булу и всички служебно назначени ректори трябва да подадат оставка.

4-В цяла Турция изборите за ректори, трябва да се проведат с участието на всички групи в университетите.“

В обедните часове, 51 студенти, задържани по време на протестите на 1 Февруари бяха доведени в съдебната палата в истанбулския квартал Чаглаян, където дадоха показания пред прокурор. Опозиционната телевизия Tele 1, съобщи, че към 3 Февруари при протестите са задържани общо 350 души.

Отново на 3 Февруари, на крайбрежния булевард в град Измир, в следобедните часове група студенти се събраха на акция за солидарност с колегите им от Босфорския университет. Както в Анкара и Истанбул, така и тук полицията нападна жестоко младежите, като използва интензивно гумени патрони и гранати със сълзотворен газ.

Ердоган: „Няма да ги пощадим!“

На 5 Февруари, в своя реч пред членове на управляващата ПСР, президентът на фашистката олигархия Р. Ердоган коментира протестите на студентите от Босфорския университет, като заяви следното:

„Аз назначих господин Мелих, един от деветимата кандидати, които ми бяха представени. Ако им стискаше щяха да кажат «Оставка на президента». Кой е господин Мелих, човек който е бил ректор в два различни университета. Възпитаник на Близкоизточния технически университет в Анкара, човек имащ връзки с Босфорския университет, един приятел успешен в своята област.

Няма да пощадим, никого от тези, които са се забъркали в терористични действия, превърнали са се е в марионетки на организациите, и показващи насилието като средство за търсене на права, ще ги хванем за яките, и ще ги изправим пред съда.

Нищо не се случва в останалите 206 университета в страната. Защо не говорите и за това? Хаос ли искате да всеете? Това ли искате? Никой няма право да провокира, да тероризира тези наши средища на науката, и ние няма да позволим това да се случи.“

Власт в опит да настани своите кадри в Босфорския университет

На следващият ден, 6 Февруари, в Държавния вестник на Република Турция, беше публикуван указ на президента Ердоган по силата, на който ще бъдат разкрити факултети по Право и Журналистика, в Босфорския университет. Опозицията изтълкува този ход на властта, като опит да бъдат настанени верни на управляващите академични кадри в университета, който вече повече от месец се бори против назначаването за ректор на Мелих Булу.

Отново на 6 Февруари, от името на протестиращите студенти от Босфорския университет, бе публикувано открито писмо до президента Ердоган. В него на кратко се казва следното:

„Вие сте употребил израза «Ако им стискаше». Да призоваваш президента да подаде оставка, не е ли конституционно право? Разбира, че е. Тогава, от кога използването на едно конституционно право, стана въпрос на това, дали човек има достатъчно смелост за това?

Не ни бъркайте, с онези които Ви се подчиняват безпрекословно. Вие не сте султан, а ние не сме рая. Но щом сте отворили дума, за това на кого колко му стиска, то нека Ви отговорим на кратко. Ние нямаме никакъв законов имунитет! А вие, вече 19 години, постоянно раздавате квалификации на този и онзи, под защитата на броня от закони.

Тъй като нямате достатъчно смелост за да държите, назначеният от вас ректор в университета, вие се опитвате да го задържате с разкриването на нови факултети, с раздут щат. Много смел ход наистина. Ето защо ние въобще не вземаме на сериозно, казаното от вас относно смелостта.

Докато Мелих Булу продължи да седи, в онзи стол, ние ще продължим разраствайки нашият протест. Вие решавате дали да предприемете необходимите действия по този казус. Ние заставаме редом до тези, чиито демократични права и свободи са ограбени! Надяваме се, че ще разберете, че не можете да сломите угнетените по тези земи, като крещите, заплашвате и сочите с пръст от трибуните и по площадите.“

Според информация на адвокатски организации, в периода 1-5 Февруари, при протестите срещу назначаването на служебен ректор в Босфорския университет, и акциите за солидарност с протестиращите студенти, са били задържани общо 555 души, на 12 от тях съдът е наложил постоянна мярка за задържане под стража, а на други 23 от тях е била наложена мярка домашен арест и проследяване с електронна гривна.

На 10 и 11 Февруари, преподаватели от Държавния, Техническия университет, и от университета Галатасарай разположени в Истанбул, проведоха акции в знак на солидарност с борбата на студентите от Босфорския университет, и за да изразят своето недоволство срещу погазването на последните остатъци от демократични права в университетите и страната като цяло. Акцията пред входа на централния кампус на Държавния университет в Истанбул, беше частично възпрепятствана от полицията, под претекст, че се нарушават „мерките за противодействие на пандемията от коронавирус“. На свой ред преподавателите проведоха своеобразно шествие по площада пред централния кампус, като същевременно прочетоха протестната си декларация озаглавена „Тъжим за нашата страна“.

През последните няколко седмици, със съвместни декларации, стотици актьори, журналисти, писатели, сценаристи, изразиха своята подкрепа за протестите на студентите от Босфорския университет. Наред с Истанбул, Анкара и Измир, масови акции за солидарност се проведоха и в градовете Бурса, западна Турция, и Хопа в североизточната част на страната. Акциите в тези два града, както обикновено бяха атакувани жестоко от полицията, и десетки хора бяха задържани.

Наред с интелигенция и представителите на академичната общност, подкрепата си за протестите изразиха и голяма част от левите и комунистическите организации в Турция, сред които и Народен Фронт.

Макар, че ляво-либералните кръгове, които през последните години станаха особено активни, на фона на тоталната изолация, на която са подложени революционерите и комунистите в Турция, една не малка част от протестиращите студенти са членове и симпатизанти на различни леви организации. Може да се каже, че именно тези студенти бяха и продължават да бъдат движещата сила на протестите. Това личи и от факта, че репресиите на фашистката олигархия се насочиха изцяло към тези младежи.

Протестите на студентите от Босфорския университет, са израз не само на недоволството срещу назначаването на един бюрократ, а и показател за това, че младежта е натрупала гняв против тази система, която оставя хората в безизходица, принуждавайки ги със сила, с заплахи и терор да се примирят и подчинят на експлоатацията и липсата на перспектива за достойно развитие и наистина съзидателен труд. Наред с това, това протестно движение показва много ясно, как фашистката олигархия в Турция се опитва да смаже всеки, който ѝ се противопоставя и не се подчинява на статуквото наложено от нея. Смело можем да кажем, че протестите на студентите, се превърнаха в поредното обществено събитие в нашата южна съседка, което накара стената на страха, градена от фашистката власт през последните няколко години да се пропука.

Не на последно място, обаче трябва да отбележим и положението на лявото движение в Турция и неговата нагласа спрямо протестите. Въпреки всеобщият оптимизъм, с който почти всички леви организации и движения в страната посрещнаха и изразиха своята подкрепа за протестите на студентите от Босфорския университет, трябва да признаем, че с много малки изключения лявото движение е напълно затънало в блатото на реформизма, опортюнизма, протестърството, както и идеологемите и парадигмите налагани от нео-либералните псевдолеви кръгове от западна Европа и САЩ. Въпреки, че либерализмът в лявото движение в Турция, не е нещо ново, и циркулира вече 40 години той отново стана „моден“ в последните години.

Причините за това явление са много комплексни, и за да бъде разбрана темата напълно трябва да се напише дори цяла серия от статии. Но все пак ако трябва да кажем на кратко каква е причината, то тя е че голяма част от левите организации в Турция на практика загърбиха класовата борба и я замениха с всякакви форми на „активизъм“ за правата на различни общности и маргинални групи. Всички тези форми на активизъм, които напълно изместват фокуса на лявото движение от класовата борба, от борбата против империализма и фашизма, заменяйки ги с „изборна надпревара“ за няколко места в парламента, с дейността на няколко НПО-та, с казионен синдикализъм, който предава интересите на работниците пред капиталистите, с постоянни призиви за мир и започване на мирен диалог между Кюрдското движение и властта.

Всичко това доведе до там, че днес в голямата си част лявото движение в Турция деградира до една аморфна маса от опортюнисти и реформисти, не мислещи по никакъв начин за народните маси, а само за това как да спасят положението, без ясна перспектива за развитие, загубвайки напълно способността си да анализират случващото се в страната и света от гледна точка на марксизма-ленинизма. Всички тези явления, бяха само заплаха преди години, днес те са реалност, въпреки, че революционерите многократно предупреждаваха, какво ще се случи ако левите организации продължават сляпо да се водят по нео-либералните парадигми.

Резултатът е, че днес лявото движение в Турция, до голяма степен е изгубило способността си да накара масите да го следват, като вместо това, то се опитва да „догонва масите“, като се опитва всячески да прикрива социализма / комунизма, криейки се зад маските на НПО активизма. Към всичко това можем да добавим и сектантството, враждебността към марксизма-ленинизма, и не на последно място мисленето за тясно партийните интереси, и загърбването на интересите на трудещите се. Това накратко са причините за тежкото положение, в което днес се намира лявото движение в нашата южна съседка. Докато то не се отърси от всички тези сериозни проблеми, трудно би могло да се постигне сериозен пробив против империализма и фашизма.