Освобождението на Куба, не е в премахването на ембаргото, а в продължаването на непримиримата война против империализма!

Да бъде продължен животът на една революция, е възможно само чрез разпространяването и оказването на подкрепа за революциите по света

Американските империалисти, извършиха поредната си провокация, поредната си атака целяща да „потопи“ острова на социализма – Куба. Американските империалисти, осланящи се на слугуващи им групи организираха няколко рехави демонстрации в Куба, която през 1959 година извършва своята революция начело с Фидел Кастро и съгражда своята демократичната народна власт.

Демонстрациите организирано паралелно в Куба и в американския град Маями, имат за цел да възстановят господството на империализма над Куба. Изразеното от кмета на Маями – Франсис Суарес, за международна военна интервенция начело с САЩ против Куба, не може да бъде разглеждано отделно от цялата тази провокация.

Президентът на САЩ – Джо Байдън, заяви: „Кубинският народ, смело търси своите основни човешки права.“

На 11 Юли 2021 година, американските империалисти задействаха нов план за контра-революционна атака в Куба. Американските империалисти, които систематично продължават своите атаки целящи да разрушат революцията в Куба, която бе извършена през 1959 година, през последните седмици организира серия от контра-революционни демонстрации целящи да разединят страната от вътре. Протестите започнали в град Сан Антонио лос Банос, разположен югозападно от столицата Хавана, са нападение и провокация извършена от Американските империалисти.

Като причини за демонстрациите бяха изтъкнати обедняването в Куба, чиято икономика зависеща силно от туризма, пострада значително от пандемията, увеличаването на случаите на заболели от Covid-19 и ембаргото наложено на страната. Това е една огромно лъжа!

Ембаргото наложен ан 19 Октомври 1960 година, продължава без прекъсване до ден днешен. Тоест ембаргото не е нещо ново. Ембаргото, което е част от плана за унищожението на Кубинския народ обичайки го на глад и лишавайки го от солидарността на народите, не е някакво ново явление.

Увеличението на случаите на заболели от Covid-19 е една огромна лъжа. Куба, чието изключително високо ниво на здравни грижи, което е признато и от СЗО(Световната здравна организация), е първата и единствена страна в Латинска Америка, която разработи своя собствена ваксина против Covid-19.

В Куба, в която здравни грижи са безплатни, нивото на детска смъртност според данните от 2017 година, са : 4,00 на 1000 живородени деца. В империалистическата държава САЩ, този показател е 5,2 на 1000 живородени деца. Според проучвания направени от ООН, средното ниво на детска смъртност е 49,4.

Нивото на детската смъртност, се приема като един от основните показатели за степента на развитие на дадена страна.

Една страна извършила своята революция, още от първият ден бива подложена на обсада от страна на империалистите. Като тази обсада продължава без прекъсване. Да се мисли нещо друго, означава да се изпадне в самозаблуждение. Защото империализмът – главен враг на революциите, ще направи всичко по силите си за да унищожи революцията.

Докато продължава обсадата на империалистите, ще продължат и атаките против Куба. А и не трябва да се забравя, че това не е първата атака срещу Куба.

Още през 1961 година, срещу Куба която осъществява своята революция през 1959 година, бива атакувана чрез организираният от ЦРУ, т.нар. Операция в залива на прасетата. Кубинските емигранти живеещи в САЩ, използвани в това нападение от империалистите, претърпяват пълен разгром. По този начин Кубинският народ още веднъж показва успеха на своята революция.

Срещу Фидел Кастро са извършени 638 опита за покушение, организирани от Американските империалисти. Те са се опитали да убият Фидел Кастро 638 пъти, но не са успели!

Днес организираната от империалистите кампанията от провокации насочена срещу Куба, трябва да се разглежда именно в този контекст.

Докато съществува империализмът, са възможни ретроградни процеси при всички революции. Защото империалистическата агресия няма край, тя продължава с увеличаващи се темпове. Днес те се опитват да направят именно това. Ето защо, като причини за провокативните демонстрации не могат да се посочват ембаргото, бедността, отказът на туристите да посещават страната т.н. Това което реално се случва е една империалистическа атака!

Хари Труман, който става президент на САЩ след края на втората световна война, заявява следното: „Системата на САЩ не може да живее, без да се превърне в световна система.“

Тоест, атаката на която всички ние станахме свидетели, всъщност е проявление на кризата на империализма. За да оцелее, империализмът трябва да задълбочи и увеличи своята експлоатация. В противен случай неговите „кръвоносни артерии“ ще се запушат и той ще загине. За да не умре, империализмът атакува, унищожава и организира масови убийства. Увеличава мащабите на наложеното ембарго. Например, по време на управлението на Американският президент Доналд Тръмп, ембаргото срещу Куба беше утежнено като към него бяха включение още 243 нови мерки.

ТОЕСТ КРИЗАТА НЕ Е НА КУБА, А НА ИМПЕРИАЛИЗМА.

Единственото нещо, което трябва да направят страните, в които демократична народна власт, е ДА СЕ ОБЕДИНЯТ, БОРЯТ И ПОБЕДЯТ.

Основната политика на империализма е: РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ!

Единственият път, по който народите на нео-колониалните страни по света, могат да оцелеят, да продължат своето съществуване, да продължат своите революции е: Обединение, Борба, Победа!

Това ли направи Куба?

Не!

Куба защитава тезата, че продължаването на живота на революцията, преминава през нейната защита. Но под защита тя не разбира оказването на помощ за революционната борба на народите по света, дори напротив вместо това тя изпълнява задачата на посредник за помиряването на народите с империалистите.

Тоест чрез действията си, тя практически помага на империализма. Ако днес организацията ФАРК с Колумбия, е претопила своите оръжия и ги е превърнала в материал за скулпутори и павета, безспорно и Куба носи своята вина за всичко това.

ФИДЕЛ КАСТРО ОТВОРИ ПЪТЯ ЗА ТОВА, ДВИЖЕНИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СОЦИАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ ДА СЕ ПОМИРЯТ С ИМПЕРИАЛИЗМА ПРЕЗ 1990-ТЕ ГОДИНИ.

„Когато рухна СССР, много хора останаха сами. Към тях спадахме и ние, кубинските революционери. Но ние знаехме, какво трябва да направим. Имаше революционни движения, които водеха борба в различни страни. Няма да казвам кои бяха те, нито ще ги изброявам поименно, но това бяха движения с много сериозен потенциал. При това безнадеждно положение, – рухването на СССР, те ни попитаха дали трябва да продължат борбата или е необходимо да поемат курс към започване на мирни преговори с противостоящите им сили. Всъщност те знаеха докъде ще ги доведе този мир.

Аз им казвах така: „Не можете да питате нас за мнение, вие сте тези които ще се борят, вие сте тези които ще умирате, само вие и никой друг не може да вземе това решение.“

Това е най-яркият израз на уважение към останалите революционни движения. Това не означава да налагаме нашата собствена гледна точка, вземайки сила от нашите знания, от нашия опит, и уважението което те изпитват към нашата революция. Тогава, ние не можехме да мислим за ползите и вредите за Куба, от решенията които щяха вземат. Казахме им „сами вземете решение“. Ето защо всяко едно от тези движения, избра свой собствен курс, който да следва в онези критични моменти.“ (Два гласа, една биография, стр. 265-266)

Ето точно това, се опитвам да разкажем и ние. Куба не прояви солидарност с комунистическите движения, с революционерите, точно обратното тя им показа пътя на помирението. Сякаш, комунистите ги очаква единствено смърт, вселявайки страха от смъртта сред тях, оставяйки ги да се оправят сами както могат, без да им оказва подкрепа, тя подготвя пътя на тези движения към помирението.

Фидел Кастро изразява, своето възхищение към главатаря на ревизионистката атака против СССР – Горбачов, със следните думи:

„Ние имахме добри отношения с Горбачов. Раул(Кастро), се беше запознал с него, преди години по време на едно свое посещение в Съветския съюз, те бяха приятели. Аз се запознах с Горбачов, много пъти бяхме провеждали дълги разговаряли. Той беше много умен човек, това беше едно от неговите най-важни качества. Той се отнесе много приятелски с нас, той беше истински приятел.

Докато беше на власт в Съветския съюз, той направи всичко възможно за да защити интересите на Куба и за да продължи добрите отношения с нашата страна. Той имаше голям капацитет, беше добронамерен човек. Намерението на Горбачов бе да се бори за да усъвършенства социализма, нямам ни най-малко съмнение в това.( Два гласа, една биография, стр. 267)

Кастро, чиито приятели бяха ревизионистите и контра-революционерите, не успя да опази и революцията в името на която бяха дадени 20 000 жертви, като направи точно обратното, той прие за свой основен принцип теорията за „мирно съвместно съществуване“. Приемайки тази теория, приета на XX. Конгрес на КПСС през 1956 година, Кастро поема по пътя на ревизионистите.

Какво представлява теорията за „мирно съвместно съществуване“, накратко?

Според тази теория:

Е възможно МИРНО съвместно съжителство на социалистическата система и ИМПЕРИАЛИЗМА.

Възможен е МИРЕН преход към социализма.

Възможно е да има МИРНО съревнование между социализма и капитализма…

„Контра-революционният Горбачовски курс, който е последният стадии на еволюиралата във времето политика на Съветския съюз за помирение и сътрудничество с империализма, не се появи изведнъж. Ревизионизмът започнал след приетите на XX. Конгрес на КПСС, формулиран чрез тезите за „мирно съвместно съществуване“, „мирено съревнование“, „мирен преход“, в периодите на управление на Хрушчов и Брежнев, постепенно прие реакционен характер, и достигна до днешния си вид на курс към буржоазни реформи, или претърпявайки качествена промяна, прие характера на открита реставрация на капитализма.“ (из брошурата Горбачовската ерозия в лявото движение в Турция и позицията на комунистите.)

Възхвалявайки това ревизионистко предателство, Куба достигна до наши дни. Тоест, това което днес се случва в Куба не са случайни процеси. За никого не е тайна пътят по който ще изминат политиките насочени към капиталистическото статукво.

Искаме да повторим още веднъж, докато съществува империализмът, ще продължи и империалистическата обсада. Ембаргото не е причина, не може да бъде сочено като такава. Ембаргото съществуваше и преди това, ще продължи да съществува и занапред.

Има един единствен път, да се води борба срещу тази обсада, да се развие най-сигурното убежище на народите по света – ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМЪТ! Докато не бъдат предприети тези стъпки, няма как да продължите да съществувате при тази империалистическа агресия.

Ето защо, вината не трябва да бъде търсена в империалистическото ембарго, целта не трябва и не може да бъде отмяната на ембаргото. Защото ембаргото никога няма да приключи. Ако не сте капитулирали напълно пред империализма, това ембарго никога няма да приключи.

Защото, класовата ненавист на империалистите срещу народите по света е вечна и непреходна. Тя е изключително остра. Няма престъпление, което не биха извършили за да експлоатират народите. Империалистите не забравят и не прощават никога, онези които са разтърсили, сринали тяхното господство.

Не може да се очаква извинение, съвест, морал, добронамереност, човещина и съжаление от империализма. Това е класова борба, тя ще продължи до тогава, докогато едната класа не унищожи другата. Нашият стремеж в лозунга: „Няма да бъдем жертви на империализма, а негови унищожители“ е именно това. Ние ще сложим край на империализма.

Куба се е отказала от този свой стремеж. Защото не се доверява на своите собствени сили, на народа си, и за това вкара на острова отново частната собственост, която е жизнената артерия на капитализма. Тя търси решението в капитализма.

Ние се застъпвахме и продължаваме да се застъпваме за онези страни на Куба, които се откъсват от хегемонията на империализма-капитализма, на непримиримите ѝ страни. Днес ние подлагаме на остра критика помиренчеството на същата тази Куба. Както нашесто застъпничество, така и нашите критики са с революционно съзнание и са в полза на народите по света.

Фидел Кастро казва: „Най-големите мерзости на всички времена, това са империализмът и капитализмът.“ Днес това, което трябва да се направи е да се сложи край на тази мерзост.

Единственият път да се осъществи това, е ОБЕДИНЕНИЕТО, БОРБАТА И ПОБЕДАТА…

ИМПЕРИАЛИЗМЪТ И СЛУГУВАЩАТА МУ ОЛИГАРХИЯ АТАКУВАТ ГРУПА ЙОРУМ, КУБА НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ТАЗИ АТАКА, А ЗАСТАВА НА СТРАНАТА НА АТАКУВАЩИТЕ!

Какво направи Куба?

Тя не допусна членовете на атакуваната от империалистите и слугуващата им олигархия в Турция, лява музикална група Йорум, да участват в една анти-империалистическа конференция. Конференцията организирана от Международния институт за Приятелство с Народите по света(ICAP), се проведе през Ноември 2019 в столицата Хавана. Мотивите за не допускането на членовете на група Йорум до участие във форума, бяха обяснени със следните думи:

„Вие сте една нелегална организация. Ние не можем в никакъв случай да ви допуснем до участие в тази конференция.“

Това изявление направено от представител на кубинското разузнаване носи същото съдържание като твърденията на империалистите и техните лакеи.

Грешното положение, в което се намира Куба, неспобността да се направи правилна преценка за това кой е истински враг, и кой е истински приятел, тази грешка е с класов характер. Куба не смята, че пътя към продължаването на живота на революцията минава през това да се отвори към народите по света, към Марксистко-Ленинистките организации, точно обратното те полагат усилия за тяхното помиряване с империализма и обричането им на самота.

Това което могат да ни дадат империалистите е само СМЪРТ и УНИЩОЖЕНИЕ. Войната продължава, до тогава докато едната от страните не унищожи другата. Куба трябва да продължи тази своя борба.

Първият президент на Демократична Република Конго – Патрис Лулумба първо е убит чрез разстрел, но и това не е достатъчно за неговите палачи, те стопяват тялото му с киселина. Ето това е класовата ненавист на империалистите. Те не искаха да остане нито парче от Лулумба. Те не искаха народите да черпят надежда дори от едно негово парче. Империалистите извършват това жестоко убийство за да всеят страх сред народите.

Не може да се очаква ЧОВЕЩИНА от такъв враг. А и освен това, човещината не е правилно понятие от класова гледна точка. Не трябва да казваме човещина, а народ. А и дори да казваме народ, то тук думата ИМПЕРИАЛИЗЪМ трябва да служи само като дефиниция за враг.

Задачата на всяка демократична народна власт, е да се обедини с подобните на себе си. Искането „Вдигнете ембаргото“ е назадничаво искане. Народите трябва да се обединят, и да се борят заедно против политиката на империализма за „разделяй и владей“.

Може да възникват проблеми, комунистите не обещават на никого рая на земята. Но ние знаем, че решението на всички проблеми, е само и единствено в социализма. И решението е в границите на нашата сила, и в безграничността на нашата революционност.

Диктатурата на пролетариата ще сложи край на буржоазната диктатура, на експлоатацията, на несправедливостите, бедността, на дегенерацията и на всички вражески политики срещу народа. Проблемите на социализма ще бъдат решени в рамките на социализма.

За да се случи това, трябва да води борба в името на социализма…

НЕ СЕ НАРИЧА КОМУНИСТ, ОНЗИ КОЙТО НЕ СЕ БОРИ ЗА КОМУНИЗЪМ

В борбата против империализма, комунистите трябва да подкрепят дори и онези които хвърлят камъни против империалистите. Дори тези които хвърлят камъни са много ценни в хода на тази борба.

Куба днес върви по пътя на помирението с империализма, но все още може да се върне от този път, по който е поела.

Грешките на социалистическото управление в Куба са тема на отделна дискусия. Ние продължаваме и ще продължим да ги дискутираме…

Грешните насоки в икономическите политики, негодуванието от ембаргото и прикриването зад ембаргото, вместо да се осланя на силата на народа и народните асамблеи, отдалечават Куба от революцията.

Не може да се гледа на всичко от перспективата: „Ако се премахне ембаргото, всичко ще се оправи.“ Задачата на Куба е да осигури единството на народите на Латинска Америка. Те не направиха това, когато имаха възможност да го направят. Куба се превърна в барикада пред въоръжената борба, която е единственият път към освобождението на народите в Южна Америка.

Куба трябваше да работи за това обединение, така както се беше опитал да направи първият президент на Гана – Кваме Нкрума, който работи за обединението на всички в Африка.

„Организацията за Африканско единство“(ОАU), беше създадена през 1963 година, като голяма заслуга за това има инициативата на президента на Гана Кваме Нкрума, като чрез тази организация се започва работа за постигането на пълна независимост на целия континент.“ (Марксизмът и партизанската война. Уилъм Померой / Guerrilla Warfare and Marxism – by Pomeroy, William J.)

Докато Нкрума се опита да обедини цяла Африка, Куба спомогна за провеждането на политиката на империализма „разделяй и владей“.

В заключение можем да кажем следното:

1-Рехавите демонстрации в Куба, са провокация организирана от Американските империалисти.

2-Случващото се не е криза в Куба, а проявление на кризата на Американския империализъм.

3- Истинският проблем на Куба, не е ембаргото, а реставрацията на империализма.

4-Империализмът прилага своята политика „разделяй и владей“. Основният принцип на народите в нео-колониалните страни трябва да бъде „обединение, борба, победа“.

5-За да продължим живота на своята революция, Куба трябва да престане да я „пази“, като вместо това трябва да я разпространи. Продължаването на живота на една революция е възможно само чрез нейното разпространяване сред останалите народи.

6-Докато не бъде сложен край на империализма, революциите винаги ще бъдат изложени на опасност. Поради тази причина ние имаме само едно единствено решение: обединение, борба, победа!


Източник: списание Halk Okulu(Народно Училище), брой 90, от 1 Август 2021, стр. 21-24.