Последното писмо на Дениз Гезмиш, което той написва до своето семейство, преди да бъде обесен.
“6.5.1972
Татко,
Когато получите това писмо, аз вече няма да бъда сред вас. Знам, че аз колкото и да ви казвам да не тъгувате вие ще скърбите. Но искам да бъдете силни въпреки това положение, хората се раждат, растат, живеят и умират, не е важно да живееш дълго, а докато живееш да направиш много неща. Поради тази причина аз приемам за нормално да си отида рано от този живот. А и освен това, моите приятели които си отидоха по-рано преди мен, не се поколебаха пред смъртта. Не се съмнявай, че и аз ще бъде непоколебим, синът ти не е изпаднал в жалко и безпомощно състояние пред смъртта, той осъзнавайки пое по този път, и знаеше че такъв ще бъде неговият край. Имаме различни виждания с теб но предполагам, че ще ме разбереш. Вярвам, че не само ти но и Кюрдския, и Турския народ които живеят в Турция ще ме разберат. Аз дадох на адвокатите си необходимите указания относно моето погребение. Освен това ще ги заявя и пред прокурора. Искам да бъда погребан до моя приятел Тайлян Йозгюр загинал в Анкара през 1969 година. Ето защо недей да пренасяш тялото ми в Истанбул, на теб се пада задачата да утешаваш майка ми, оставям книгите си на по-малкия ми брат. Искам да му обърнеш специално внимание. Искам той да стане учен, нека той се занимава с наука и да не забравя, че научната дейност също до известна степен е служба в полза на човечеството, накрая искам да подчертая че не изпитват нито капка съжаление за всичко, което съм извършил, прегръщам теб, майка ми, по-големия ми брат и по-малкия си брат, с всичката сила на пламъка на моята революционна борба.
Синът ти Дениз Гезмиш“
Писмото, което Юсуф Аслан написва до семейството си
2.5.1972 Вторник
„Скъпи татко…
Когато получиш това писмо, аз завинаги ще съм си отишъл от този свят. Мога да предположа колко ще бъдеш разтърсен. Известно е, колко тъга преживявате заради мен през последната година и половина. Мога само да си пожелая да приемете стоически това последно събитие.
Татко, и при това събитие майка ми и Юджел имат много голяма нужда от твоята утеха и подкрепата ти. Поради тази причина, колкото повече силен бъдеш толкова по-добре ще бъде за тях и твоето здраве. Разбира се не е лесно да се приеме, че един твой син за отглеждането на който ти си работил цял живот, ще бъде убит за един ден. Но вие знаете, за какво, срещу кого съм се борил. От тази гледна точка, аз си отивам спокоен и с чиста съвест. Знам, че от тази гледна точка и вие ще бъдете спокойни и изпълнени с душевен мир.
Татко, по-горе бях написал че майка ми и Юджел се нуждаят много от твоята подкрепа. Аз съм сигурен, че ти ще използваш всички свои сили за да ги успокоиш. Татко, тук бих искал да добавя, че чувствам себе си отговорен за болестта на Юджел. Не се съмнявам ни най-малко, че вие ще направите всичко за Юджел. Ще кажа нещо за кака ми и семейството ѝ: да не скърбят много, след като преодолеят шока от събитието, нека продължат нормалния си живот. Какво да кажа за Мехтап, много я целувайте от мое име.
Татко, ако от време на време се интересуваш за моите приятели които са в затвора, ако от време на време ги посещаваш ще бъда изключително щастлив. Всеки един от тях може да се каже, че е твой син. Знам, че ти никога няма да забравиш моите и твоите приятели, които полагаха усилия за нас.
Докато приключвам моето писмо тук, с копнеж прегръщам вас, майка ми, Юджел, кака ми, батко Азиз, Мехтап.
Останете със здраве
Юсуф Аслан“
Последното писмо, което Хюсеин Инан написва до своето семейство, преди да бъде обесен
“На баща ми, майка ми, братята ми и моите близки приятели,
Не намирам много думи, които да кажа. Естественият край, с който всеки човек в крайна сметка се сблъсква, поради известните ви причини, рано застана на пътя ми.
Мога да предположа каква болка и тъга изпитвате.
Вярвам че в бъдеще вие много по-отблизо ще разберете положението ми.
Бъдете силни.
Опитайте се да забравите болката и тъгата си. С цялото си същество ви изпращам моите поздрави и обич!…
Има много неща, които биха могли да се напишат, но нито това е възможно, нито сега му е времето…
Поздрави от сърце…
Хюсеин Инан
Източник: Халит Челенк, „Спомени от нощта на обесването“, 6. издание, Истанбул 1986.
Бележка: Халит Челенк, който помества в своята книга това писмо, е основният адвокат взел участие в защитата на Дениз и неговите другари, по време на процеса воден срещу тях.
Гласът на Борбата 