Политическите затворници в Ерзурум обявиха гладна стачка срещу мъченията и репресиите

По данни на кюрдски медии, политическите затворници от затвора в град Ерзурум, Северен Кюрдистан(североизточната част на Турция), са обявили безсрочна гладна стачка, в знак на протест срещу упражняваните спрямо тях репресии и мъчения. Continue reading „Политическите затворници в Ерзурум обявиха гладна стачка срещу мъченията и репресиите“

Реклами

Политически затворник провеждащ гладна стачка в затвора в Адана, бе хоспитализиран след влошаване на състоянието му

Тежкоболният политически затворник Кемал Йозелмалъ провеждащ гладна стачка с искане да бъде освободен от изолационния затвор в град Адана(южна Турция; средиземноморския регион; бел.прев.), е бил хоспитализиран на 7 Декември. Това е съобщил на леви медии в Турция политически затворник на име Хаарун Кая. По думите на Кая, Кемал Йозелмалъ който от дълги години страда от синдрома на Вернике-Корсаков(Wernike-Korsakoff)[1] е започнал безсрочна гладна стачка на 27 Септември тази година, като заради тежкото заболяване от което страна, състоянието се е влошавало буквално с всеки изминал ден, като в началото на този месец е бил отведен в градската болница, след като изгубил съзнание. Continue reading „Политически затворник провеждащ гладна стачка в затвора в Адана, бе хоспитализиран след влошаване на състоянието му“

Двама политически затворници провеждат Смъртна Гладна Стачка в затвора в град Ван

Вече близо 90 дни, политическите затворници Кадир Карабак и Есад Нааджи Йълдъръм, намиращи се в изолационния затвор, в град Ван(близо до границата с Армения) провеждат Смъртна Гладна Стачка, срещу изолацията в затворите, налагана от фашистката власт в Турция. Continue reading „Двама политически затворници провеждат Смъртна Гладна Стачка в затвора в град Ван“

Писмо на адвокат Айджан Чичек

Скъпи приятели, другари, народе наш,

През тези дни, когато репресиите на фашизма се изострят с всеки изминал ден, ако онези които се съпротивляват и борят застанат рамо до рамо, те могат да намалят силата на фашизма. Фактът, че при такива постоянни репресии има хора, които се борят, това и на нас и на народа ни дава сили. Най-важното е приятелството, другарството, да се заеме място до борещите се, заедно да се противопоставим. Continue reading „Писмо на адвокат Айджан Чичек“

Индивидуални гладни стачки срещу репресии в турските затвори

Пред последните седмици, заедно със засилването на репресиите и мъченията срещу политическите затворници в турските затвори, започнаха да зачестяват и примерите за съпротива срещу тях.

Пред последните седмици, заедно със засилването на репресиите и мъченията срещу политическите затворници в турските затвори, започнаха да зачестяват и примерите за съпротива срещу тях.

Побоите, мъченията, изолацията и „дисциплинарните наказания“ упражнявани срещу политическите затворници продължават да се прилагат с пълна сила. Подсъдимите и осъдените по дела срещу леви и прогресивни организации и членовете на лявата опозиция в страната биват държани в килии с изключително лоши условия. В тези условия на репресии и сериозен риск за здравето правят впечатление индивидуалните протестни акции започнати от някои политически затворници.

В три различни затвора в Турция, трима политически затворници, провеждат индивидуални гладни стачки. Исканията, които отправят стачкуващите политически затворници, са изконни човешки права, които в условията на днешна Турция биват жестоко погазвани от фашистката власт.

Вефа Картал провежда смъртна гладна стачка вече 93 дни

Вефа Картал

Вефа Картал, е Кюрдски политически затворник, който вече 24 години е в затвора. Осъден е на доживотен затвор при строг режим. Преди 2 години той претърпява тежка операция, тъй като е установено, че има хематом в кръвоносните съдове, разположени между двете полукълба на мозъка му. Вефа Картал страда също и от: хепатит Б, простит, хипертония, язва на стомаха, както и проблеми с храносмилателната система.

И в миналото Вефа Картал е провеждал гладни стачки срещу несправедливостите и погазването на правата му в затвора. Последният му гладен протест е продължил 114 дни, завършвайки на 17 Август 2017г.

Този път той избира да започне най-тежката по вид форма на протест, а именно Смъртната Гладна Стачка, която продължава вече 91 дни. Състоянието му се влошава буквално с всяка изминала минута. Близките на Вефа Картал, ежедневно дават информация за неговото състояние в социалната мрежа туитър в специални профил носещ заглавието „Солидарност с Вефа Картал!“

Исканията на Вефа Картал са следните:

-Прекратяване на погазването на основните човешки права.

-Подобряване на лошите и нездравословни условия в затворите.

-Осигуряване на незабавен достъп до лечение.

Мерал Дьонмез провежда гладна стачка вече 34. ден поред

Мерал Дьонмез

Мерал Дьонмез е учителка по професия, но така и не бива назначена на работа. По време на полицейско нападение срещу група работници на 1 Май 2013 година, опитваща се да достигне до емблематичния площад „Таксим“ в Истанбул, Мерал бива улучена с газова граната в главата. В следствие на получената фрактура тя остава в кома в продължение на 1 седмица, в интензивното отделение на една от болниците в мегаполиса. Все още има риск тя да получи мозъчен кръвоизлив в следствие на получената преди 5 години.

Мерал Дьонмез е завършила висшето си образование в университета в град Коджаели, западна Турция. През 2013 година тя участва в демонстрациите срещу убийството на 14-годишният Беркин Елван. По време на една от протестните акции полицията задържа Дьонмез, по-късно съдът ѝ налага постоянна мярка за задържане след като става ясно, че има влязла в сила присъда по друго дело срещу нея. Младата учителка е осъдена на общо 11,5 години затвор, заради участието си в протестни акции и синдикални прояви.

Дьонмез, която получава мозъчен кръвоизлив и остава 1 седмица в интензивното отделение, вследствие на това, че бива улучена с газова граната в главата, по време на 1 Май 2013 година в Истанбул, е хвърлена в затвора през 2014 година.

Мерал Дьонмез започва гладна стачка с искане да бъде прехвърлена в друг затвора, който да е по-близо до местоживеенето на своите тежко болни родители. Продължителният престой в кома, и постоянното възпрепятстване на лечението на Дьонмез, допълнително влошават нейното състояние, и въпреки, че е в гладна стачка, нейното състояние е сравнимо с хората, провеждащи смъртна гладна стачка. Тя страда от бърза загуба на килограми, увеличена чувствителност към светлина. Затворническата администрация не дава достатъчни дози от вода, лимон и захар, които се полагат на всеки човек провеждащ гладна стачка. Към момента Дьонмез тежи едва 36 килограма. В същото време близките ѝ съобщават за свой скорошен диалог с директора на затвора в Тарсус, в който се намира Мерал. Директорът им е заявил следното: „Аз бях директор на затвор и в началото на 2000-те години, нищо не им става на тези живеят по 300 дена, така че няма за какво да се притеснявате.“

Джем Йозджан провежда гладна стачка от 24 дни насам

Джем Йозджан

Джем Йозджан бива арестуван, заради участие в протестна демонстрация в истанбулския квартал „Гаази“ състояла през вече далечната 2008 година. Съдът издава присъда въз основа на показанията на „защитен свидетел“, който описва Джем като „мъж с руса коса и сини очи“. Парадоксът в случая е, че Йозджан е с черна коса и кафяви очи. Въпреки, че външният му вид не съвпадат с описанието дадено в показанията на „защитения свидетел“ Джем Йозджан е осъден на 7 години лишаване от свобода. Младият мъж е в затвора от 2017 година насам.

Джем Йозджан започва гладната стачка в знак на протест срещу репресиите и лошите условия в затвора. Съпругата на Йозджан заявява в социалните мрежи следното: „Мъжът ми е полит.затворник, единственото му искане да бъдат подобрени условията в затвора.“

Исканията на Джем Йозджан са следните:

-От тавана на килията тече вода от канализацията, искам това да бъде поправено.

-Писмата изпращани до нас не ни биват предавани, настоявам те да ни бъдат давани навреме.

-Болните политически затворници не биват отвеждани в лечебницата при нужда.

-Вещите и дрехите донесени за нас от семействата ни, не биват давани, настоявам те да ни бъдат връчени.

Млад революционер в Турция осъден на 21 години затвор заради борбата си за безплатно образование

Публикуваме пълен превод на писмото на младия революционер Алишан Табуроглу, член на организацията – Младежка Федерация, която е част от Народен Фронт-Турция. В писмото си Алишан разказва за това, с какви несправедливости се сблъскват политическите затворници и прогресивните младежи като него в Турция.

Здравейте, уважаеми ….

Как сте? Достоевски е казал, че „Цивилизоваността на едно общество се разбира от положението на пленниците в затворите.“ Днес затворите на нашата страна са пълни с интелектуалци, журналисти и адвокати. Съдилищата, които иначе трябва да раздават справедливост, са се превърнали в източник на несправедливост. В нашата страна, в която вече дори съдиите се възмущават на несправедливостите, призивите за справедливост не огласят само „Съдебните палати „. Тези призиви, които заливат улиците и площадите, вече са се превърнали в проблем, чието решение е по -важно дори от водата и хляба.

Аз съм на 21 години, и съм студент. Бях задържан, изтезаван и хвърлен в затвора заради това, че поисках безплатно образование и справедливост. Неоставайки безразличен към проблемите на страната си, аз участвах в протестни акции. Вече близо 2 години съм в затвора. През Януари 2017 година аз бях интерниран от затвора тип „L“ край Силиври, в затвора от тип „T“ край град Бурханийе,обл. Балъкесир. Причината поради която ви пиша, се кореми именно в това интерниране.

Защо един арестант бива интерниран при положение, че делото по което е обвиняем продължава? Заедно с извънредното положение властта на ПСР издаде наредба-закон № 496. С тази наредба закон бе отменено изискването подсъдимите лично да се явяват на делото пред съда, и бе отворен пътят за това те да участват в процеса само чрез видео-конферентна връзка. Това на практика означава, подсъдимият да бъде съден без той да присъства в съда, да бъде съден и да бъдат издавани присъди. Тази наредба-закон издадена по силата на извънредното положение е незаконна. Понастоящем има влязло в сила решение на върховния съд, според което провеждането на съдебен процес само чрез видео-конферентна връзка, е погазване на правото на защита, на подсъдимия, и противоречи на принципа за лично присъствие на обвиняемия.

Само помислете за момент. Докато ви съдят чрез видео-конферентна връзка при вас (физически) нямате адвокат. Няма начин по който адвокатът и подсъдимият да осъществят контакт, без трети лица да чуят какво говорят двамата. Той няма възможност да бъде направена очна ставка с намиращите се в залата, няма как той да анализира снимка, документ или нещо друго представено в съда. Подсъдимият бива въвеждан в съдебната зала без белезници(191/1 от НПК) за да не бъде оказван натиск върху него. Намиращите в съдебната зала няма как да разберат или видят дали върху подсъдимият, намиращ се в стаята видео-конферентни връзки бива упражняван натиск от трети лица. Обществена тайна, е че има сериозни проблеми с осигуряването на качествен звук и картина при видео-конферентните връзки от затвора.

Всеки арестант бива съден в районния съд, в който е задържан. Естествено право на всеки човек е да се изправи пред съда и лично да присъства на делата срещу него и да изнесе своята защитна реч. С чл. 193 от НПК е записано съдебните да протичат именно по този начин. Това е прието като универсално правило в правосъдната система както в нашата страна така и в световната практика. На това мое право ми бе отнето.

Въпреки, че подадох молба с искане да присъствам лично на съдебното заседание, до 14. състав на наказателния съд в Истанбул, където се гледа делото срещу мен, това мое искане не беше уважено и изпълнени. 14. състав на наказателния съд в Истанбул, потъпка всички правни норми и закони. Не бях отведен в съда нито веднъж не можах да присъствам лично на заседанията. Съдът дори не е поискал официално да се легитимирам пред него, моята защита не беше, приета, и въпреки всички тези обстоятелства и при все, че и моят адвокат отсъстваше от делото, съдът е издал задочно присъда лишаване от свобода в продължение на години.

Несправедливостите извършени от 14-ти състав на наказателния съд в Истанбул не се ограничават само с тези. По време на заседанието на делото срещу мен заради участието ми в демонстрациите на 1 Май 2015 година, което се проведе на 29 Март 2018, и в което аз участвах чрез видео-конферентна връзка, съдията устно ми отне правото на защита. По време на видео-конферентната връзка той започна ми повишава тон, като след известно време започна направо да крещи по мен: „Първо… Ще слушаш само мен! Второ…. Няма да те доведат за да се явиш пред съда! Трето ще произнесеш защитата по видеоконфеентната връзка!“ След като аз заявих, че не приемам тази несправедливост спрямо мен съдията заповяда „Спрете му гласа на тоя! “ и така бе прекъснат звука на връзката. Аз не издържах повече и напуснах стаята за видео-коферентна връзка. На това заседание 14 състав на наказателният съд в Истанбул, при положение, че не ми бе позволено да кажа последната си дума, и не ми бе дадена възможност да направя защитата си съдът издаде присъда 5 години и 6 месеца затвор.

Тези несправедливости извършени от съдията и членовете на 14 състав на наказателен съд Истанбул, не могат да бъдат обосновани с никакви правни норми или законови разпоредби.

Пред нас стоят специализирани съдилища, които разглеждат като свой враг младежите на собствената си страна, които издигат едно толкова демократично искане, като безплатно и общодостъпно образование.

Една от причините за това безпардонно поведение на съда е и фактът, че от правна гледна точка няма кой да ме защити. Моите адвокати бяха хвърлени в затвора заради това, че бяха адвокати на борещите се за своите работни места преподаватели Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча[1], за това, че помагаха на близките на убитите в град Сома миньори, на семействата на Дилек Доан[2] и на Хасан Ферит Гедик[3], както и на още стотици хора които търсят справедливост. Възползвайки се от това, че няма кой да ме защити, съдът действа своеволно и издава присъди възлизащи на десетки години затвор. Срещу мен се водят над 20 дела по-различни обвинения, като част от тях приключиха, а други все още продължават. Аз успях да присъствам лично само на една малка част от тези дела и да се защитя. Но по много от делата аз дори не успях да отида в съд и да се защитят, но въпреки това бях осъден на години затвор. В период, в който хората биват заставяни да се явяват пред съда чрез видеоконфентни връзки, в който съдилищата правят несправедливи процеси, в който адвокатите ми са в затвора, аз бях осъден на общо 21 години затвор. На 21 години съм и бях осъден на 21 години затвор.

Моят случай е само един от многото случаи. Знам, че стотици дори хиляди хора са жертви на същите несправедливости като мен. Когато всички тези несправедливости бъдат разгласени и разобличени, когато народът ни научи за тях и започне да ги критикува, и те се задържат в дневния ред, всички те проблеми ще трябва да бъдат решени. Знам, че и вие обръщатe внимание на тези несправeдливости, за това ви пожелавам успех във вашите бъдещи начинания. Грижете се добре за себе си.

Алишан Табуроглу,

затвор от тип „T“ гр. Бурханийе.


Бележки:

1-https://borbataa.wordpress.com/tag/нурийе-и-семих/

2-https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/

3-https://borbataa.wordpress.com/2015/09/29/хасан-ферит-гедик-2/

Вече 5 години Германия държи революционерка в пълна изолация

СВОБОДА ЗА СОННУР ДЕМИРАЙ!

КРАЙ НА ИЗОЛАЦИЯТА ВЪРХУ СОННУР ДЕМИРАЙ!

НЕКА СЕ БОРИМ ЗА ДА РАЗЧУПИМ ИЗОЛАЦИЯТА НАД СОННУР ДЕМИРАЙ!

Заради изолацията, на която е подложена вече години наред, здравословното състояние на нашата другарка Соннур Демирай, е изключително влошено. По долу публикуваме изявление на нейният съпруг относно случая. Нека всички революционери и прогресивни хора да впрегнем всички наши усилия за да разчупим изолацията упражнявана върху Соннур. Ако не можем да направим нищо друго то поне да ѝ изпратим писма и картички. Дори и да не получим отговор от нея, нека продължим да ѝ пишем .

Изолацията е мъчение, трябва да бъде прекратена незабавно!

Изошацията е най-голямята атака срещу човешкоуо здраве!

Държането на един болен човек в изооация, е равносилно на убийство!

Инициативен комитет за създаване на Народен Съвет-гр. Кьолн.

Бележка: На 9 Юли през затвора, в който се намира Соннур Демирай, участниците в Народния Съвет на гр. Кьолн, устроиха палатков лагер, и започнаха протестни действия настоявайки тяхната другарка да бъде освободена и да бъдат създадени условия тя да се лекува.


Continue reading „Вече 5 години Германия държи революционерка в пълна изолация“

Солидарна гладна стачка за Ердоан Чакър в гръцките затвори

9-ма политически затворници, членове на Народен Фронт-Турция намиращи се в различни затвори в Гърция, както и 6-ма затворници симпатизиращи на революционерите, обявиха, че ще проведат 3-дневна гладна стачка в знак на солидарност с Ердоан Чакър, който френските власт се опитват да екстрадират във фашистка Турция. Затворниците ще проведат своята гладна стачка в дните от 11 до 13 Юни. Continue reading „Солидарна гладна стачка за Ердоан Чакър в гръцките затвори“

Политически затворник член на Народен Фронт обяви гладна стачка във френски затвор

На 31Май 2018 година, политическият затворник Ердоан Чакър, член на Народен Фронт-Турция, е започнал безсрочна гладна стачка в затвора Maisin d Arret de Chalons en Champagne във Франция, след като не е бил освободен, въпреки, че присъдата му е изтекла. Чакър е заплашен да бъде екстрадиран във фашистка Турция от френските власти. В свое писмо, което е успял да изпрати на 28 Май, революционерът е заявил, че започва гладна стачка със следните искания: Continue reading „Политически затворник член на Народен Фронт обяви гладна стачка във френски затвор“

Гладна стачка на политически затворници в Южна Турция

17. ден вече политически затворници от мъжкото и женското отделение на затвора в град Тарсус, област Мерсин, Южна Турция, провеждат гладна стачка срещу постоянните мъчения и правонарушения, с които се сблъскват. Continue reading „Гладна стачка на политически затворници в Южна Турция“