Работници от завод за домакински уреди в Истанбул започнаха протест против възпрепятстването на свободното синдикално сдружаване

На 18 Ноември, работници от завода за електрически домакински уреди Sinbo в Истанбул, започнаха протест в палатков лагер пред портала на завода. Целта на акцията на работниците е да се противопоставят на репресиите упражнявани от собствениците на завода срещу свободното синдикално сдружаване на работното място. Конкретен повод за започването на протестните действия, бе принудителното извеждане в неплатен отпуск на работници от завода провеждащи дейности по сдружаване в Общия Синдикат на Работниците от Автомобилостроенето и Металообработващата промишленост(на тур.ез. Tüm Otomotiv ve Metal İşçileri Sendikası -TOMİS). Работниците провеждат своя протест всеки ден от 06:00 до 17:00 часа.

Прочетете повече „Работници от завод за домакински уреди в Истанбул започнаха протест против възпрепятстването на свободното синдикално сдружаване“

Работници от верига магазини за техника в Турция се борят за правата си, въпреки репресиите на властта

BİMEKS една от най-големите вериги магазини за електроника в Турция, закри голяма част от своите магазини, изтъквайки като причина за това икономическата криза. След това започна процедура по освобождаване на своите служители, като по този начин остави без работа и доходи стотици работници. Работниците на веригата, бяха изхвърлени от работа без да могат да получат нищо от дължимото по закон. Работниците, чиято обща численост е 1500 души започнаха различни протестни акции с искане да им бъдат изплатени всички дължими суши, възлизащи на десетки хиляди турски лири.

Прочетете повече „Работници от верига магазини за техника в Турция се борят за правата си, въпреки репресиите на властта“

Миньори от западна Турция: „Години наред се борим с глада, вече не се страхуваме!“

Миньорите работещи за компанията Uyar Madencilik, в една от въгледобивните мини около град Сома, област Маниса, западна Турция, които се опитаха да започнат пеши поход към столицата Анкара, бяха спрени от жандармерията и полицията. За да изразят недоволството си те проведоха протестна акция пред сградата на околийската управа в града. Един от миньорите заяви следното пред журналистите: „Всички сме свидетели на това, че държавата мобилизира всички свои сили само срещу работниците търсещи правата си. А в същото време, шефът на фирмата Азим Уяр бива покровителстван от властта, и е яростно защитаван от нея.“

Прочетете повече „Миньори от западна Турция: „Години наред се борим с глада, вече не се страхуваме!““

Миньори от южна Турция: Ние не искаме подаяния, а това което се полага за труда ни!

Уважаеми читатели , в две поредни статии ще се опитаме да Ви представим борбите на миньорите от градовете Ерменек, южна Турция и Сома, западна Турция. Работниците от тези два града, които са известни като центрове на въгледобива в южната ни съседка, вече месеци наред водят борба за своите неизплатени заплати и обезщетения. Смятаме, че проблемите им не са чужди не само на техните колеги миньори в България, но и на всички трудещи се, които ежедневно се сблъскват с експлоатацията на капиталистите.

Прочетете повече „Миньори от южна Турция: Ние не искаме подаяния, а това което се полага за труда ни!“

Работник от общинско предприятие в Истанбул, вече месеци наред се бори за правата на своите колеги

На 26 Юни, работникът Туран Акташ, започна отново своя протест пред сградата на общинската администрация на истанбулския район Шишли, разположен в централната част на града. Акташ, който работи като шофьор в общинското предприятие по комунални услуги, е бил изхвърлен от работа в края на миналата година, след като е завел дело срещу общината, настоявайки той и десетки негови колеги да могат да се възползват със същите права, като останалите работници от предприятието. Работникът временно беше прекъснал своя протест – седяща стачка, поради пандемията от коронавирус, но взе решение да го продължи. Туран Акташ е подкрепен от Работническия съвет на район Шишли, който е част от Революционно Работническо движение, синдикалната организация на Народен Фронт-Турция. По-долу представяме на вниманието на нашите читатели превод на текста на изявление направено от работника Туран Акташ, в което той разказва накратко за причините за своя протест.

Прочетете повече „Работник от общинско предприятие в Истанбул, вече месеци наред се бори за правата на своите колеги“

22-месечния протест се увенча с победа – историята на работничката Тюркян Албайрак

В продължение на 22 месеца, работничката Тюркян Албайрак се бори по улиците на Истанбул, за да се върне на работното си място, от което е изхвърлена несправедливо, през лятото на 2018 година. Тя за пореден път потвърди, правотата на думите: „Този който се бори, накрая побеждава.“ Тюркян Албайрак се върна на работното си място в Общинската служба по здравеопазване към околийското управление на район Саръйер в Истанбул.

На 5 Август 2018 година, Тюркян Албайрак е изхвърлена от работа след като не успява да премине през т.на.р „проверката за сигурност и досиета в архивите“, която се изразява в проверка на „лоялността“ на работници и служители в общинските и държавните структури в Турция. Тя бе въведена през 2018 година като метод за репресия от фашистката власт страна, след като през периода 2016-2017 година десетки хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа по силата на наредбите закони издадени във времето на действалото до юли 2018 година извънредно положение в страната.

Тюркян Албайрак губи работата си, без да и бъдат заплатени полагащите ѝ се по закон обезщетения при прекратяване на трудовия договор. На 3 Септември 2018 година, Албайрак започва своята борба за работното си място, която продължава 22 месеца, въпреки трудните условия, в които се намира. Въпреки нападенията на полицията, арестите, и трудните условия, Албайрак не веднъж заявява: „Аз искам своето работно място обратно, не съм престъпник.“ демонстрирайки своята решителност да се бори. След като борбата ѝ се увенчава с победата, тя заявява: „Това, че можем да се борим срещу фашизма и да извоюваме нови победи ме прави щастлива.“

Тюркян Албайрак разказва, че минувачите на около, на мястото на което е провеждала протеста си, са я наблюдавали от далеч, но не са могли да направят нещо, заради заплахите на полиция, „Хората се радваха, когато видеха че аз протестирам, защото аз правех нещо което мнозина също искаха да направят но не можеха да направят всички. В първите дни на протеста ми, които колеги сядаха на пейките в парка, където протестираха, но по-късно полицията започна да гони всички от парка преди да започне моя протест. Някои от минувачите наоколо изразяваха недоволството си, докато полицаите ме задържаха, някои дори се опитваха да им попречат да ме задържат, но полицаите заплашваха че ще ги отведат и повечето се отказваха.“

Албайрак споделя, че хората в близкото ѝ обкръжение са се зарадвали, когато нейният протест се е увенчал с победа, „Всъщност истинската причина за тяхната радост, е не че ще се върна на работното си място, а че аз се превърнах в надежда за тях. С моята победа, хората видяха, както трябва да направят когато правата им бъдат отнети.“

Тюркян Албайрак, която в продължение на 22 месеца се бори по площадите и улиците за своето работно място, е един от нагледните примери в нашето в този труден период за всички, че борбата и съпротивата могат да донесат победата. Тя извоюва своите права, като се бори в продължение на 641 дни по площадите, за си върне обратно правата, които ѝ бяха отнети напълно противозаконно. Албайрак се превърна в източник на надежда за хората около себе си, показвайки ки им, че ако се борят могат да победят. Разпространяването на справедливи протести, като този участието в тях, ще допринесе за разрастването на борбата за права и справедливост. А това от своя страна ще доведе до рухването на фашистката власт…

Източник: информационна агенция „Истина“(Gerçek Haber Ajansı) www.gercekhaberajansi.org

Работничка се върна на работното си място в Истанбаул след 309 дни борба

Интервю с работничката Мелика Шахин, която в продължение на 309 дни се бори за да се върне на своето работно място в общинската администрация на район Аташехир, в Истанбул.

Прочетете повече „Работничка се върна на работното си място в Истанбаул след 309 дни борба“

Вече 100 дни работници от текстилно предприятие VIP Tekstil се борят за синдикалните и трудовите си права

Работничката Ниймет Йозкая, от текстилно предприятие VIP Tekstil и колежките ѝ са изхвърлени от работа заради това, че са станали членове на независимия синдикат DERITEKS обединяващ работници от текстилната и кожаро-кожухарската промишленост. Работниците решават да станат членове на DERITEKS заради лошите условия на труд, продължителен период на тормоз, и ниски заплати.

Вече 100 работниците от текстилно предприятие VIP Tekstil, разположено край град Гебзе, обл. Коджаели(на около 80 километра от Истанбул) протестират срещу изхвърлянето си от работа, заради това че са станали членове на синдиката DERITEKS заради лошите условия на труд, продължителен период на тормоз, и ниски заплати.

Работниците бързо започват да се организират срещу лошите условия на труд, след като това става известно на собственика на предприятието, той упражнява репресии против работниците. Насила ги заставя да дадат своите персонални кодове за справки в електронната система на държавната администрация, за да провери дали работниците са станали членове на синдиката. Работниците за които е било установено, че са станали членове на синдиката са били подложени под натиск за да напуснат работа, а отказалите да дадат персоналните си кодове, директно са били изхвърлени от работа.

По-долу ще ви представим кратко интервю с работничката Ниймет Йозкая, която заедно със своите колеги се бори за работното си място в продължение на 100 дни, въпреки лошите атмосферни условия. В интервюто Йозкая, която е работничка от 23 години и получава минимална работна заплата, разказва за това как са се организирали в синдиката, с какви репресии са се сблъскали, и какви са исканията на работниците.

Можете ли да разкажете накратко какви са условията на труд в предприятието?

Ниймет Йозкая: Условията на труд в предприятието са много тежки. През лятото е много горещо, а през зимата изключително студено. Няма никаква хигиена, почистването е недостатъчно. Храната в стола е много лоша. Преките ръководители упражняват много голям психически натиск над работниците.

Как започна организирането в синдиката? Когато собствениците на предприятието разбраха, каква бе тяхната първоначална реакция?

Ниймет Йозкая: Организирането в синдиката започна заради тормоза на ръководителите в цеховете. Тъй като никой не ни обърна никакво внимание, не зависимо от това, какво се случваше в предприятието. Те ни принудиха да прибегнем до това. Реакцията на собствениците, както всички знаете вече, бе да ни изхвърлят от работа.

Всички работници в предприятието ли са жени, или има и мъже?

Ниймет Йозкая: Състава на работниците е смесен, но 2/3 са жени.

Вие от колко години работите в предприятието? Каква заплата получавате?

Ниймет Йозкая: Аз работа от 23 години в предприятието и получавам заплата от 2 260 турски лири(около 640 български лева;бел.прев.), това е срамно ниско възнаграждение.

Вашият протест продължава вече 100 дни. Какво преживяхте през този период? Какви са реакциите на хората около вас?

Ниймет Йозкая: През тези 100 дни, ние се сблъскахме с психологически натиск от страна на собствениците на предприятието за да прекратим нашият протест. Станахме обект и на репресии от страна на полицията. Протестът ни премина през зимния сезон, и поради тази причина се наложи да се борим и със студения въздух и природните условия, но с помощта на нашите приятели и подкрепата на хората около нас ние сме решени да продължим нашата борба.

Как взехте решение да започнете протеста?

Ниймет Йозкая: Нашата колежка Кадрийе Хорлу бе изхвърлена от работа последна, при уволнението си тя е отказала да подпише документите, които собствениците на предприятието са я заставили да положи подписа си върху тях. Това даде и началото на нашия протест.

Като работничка, вие какво изпитвате докато участвате в този протест? Как реагира вашето семейство на факта, на участието Ви в протеста?

Ниймет Йозкая: Моето семейство и тези на колегите ми ни подкрепят до край. Като жени и работнички ние сме горди със себе си. Ние сме жени, ние сме силни, ние ще победим!

Както може би знаете, в много части на страната, работниците се борят срещу атаките на капиталистите, ограбването на правата им, несправедливото им лишаването от работни места, и потъпкването на правото им на синдикално сдружаване. Какво е вашето послание по отношение на всички тези протестиращи работници?

Ниймет Йозкая: Само борейки се можем да победим! Трябва да обединим борбите си. Да живее работническата солидарност. Въпреки дъжда, студа и репресиите ние продължаваме да се борим. Призоваваме всички синдикати и приятели на трудещи се, да ни подкрепят.

Моята борба е за труд, хляб и достойнство!

Уважаеми читатели,

В тази кратка статия ще ви разкажем, накратко за борбата на работничката Мелике Шаахин, изхвърлена от работното си място заради своята синдикална дейност.

Прочетете повече „Моята борба е за труд, хляб и достойнство!“

Казионните и реформистките синдикати в Турция измениха на металурзите

Преговорите за нов колективен трудов договор, между казионния синдикат Türk Metal, ислямисткия Özçelik-İş, реформисткия Birleşik Metal-İş и Асоциацията на Работодателите в Металургичния и Металообработващия сектор(MESS), в крайна сметка завършиха с постигането на „споразумения“, които обаче бяха определени от част от левите организации в Турция като „договори на предателството“.

Прочетете повече „Казионните и реформистките синдикати в Турция измениха на металурзите“