Фронт на Публичните Работници-синдикалната организация на Народен Фронт, сред държавните служители в Турция

Здравейте уважаеми читатели, в тази статия ще ви разкажем за Фронт на Публичните Работници(на тур.ез. Kamu Emekçileri Cephesi), който се явява синдикалната организация на Народен Фронт-Турция, работеща сред трудещите се в публичния сектор в Турция. Continue reading „Фронт на Публичните Работници-синдикалната организация на Народен Фронт, сред държавните служители в Турция“

Реклами

От годините на хунтата до днес, TAYAD е факел в мрака, глас в тишината и съпротива в унинието…

TAYAD е една достойна страница в нашата борба.

Когато стане дума за Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите Затворници(на тур.ез. Tutsak Aileleri Yardımlaşma ve Dayanışma Derneği-TAYAD) първото нещо, за което се сеща човек са революционерите в затворите. Пред се появяват още образите на съпротивата в затворите, мъченията, масовите убийства, екзекуциите, безследно изчезналите. Сещаме се още и за борбата на майките с белите забрадки и бащите с черни каскети. Още от началото на 1980-те във времената, в които нищо на политическата сцена и в обществения живот не помръдваше, единствени те застанаха срещу тираните. Continue reading „От годините на хунтата до днес, TAYAD е факел в мрака, глас в тишината и съпротива в унинието…“

Правно бюро на народа-адвокатската организация на Народен Фронт

Щом стане въпрос за революционната адвокатска дейност, първото нещо за което се сеща човек, е защитата на революционерите на съдебните процеси срещу тях. Тоест това са адвокатите, които се занимават с дела срещу революционерите, които им оказват правна помощ, правейки това безвъзмездно или срещу определено възнаграждение. Или може да се сведе до адвокат, който е опозиционно настроен срещу господстващата идеология и политика, и който има леви, комунистически или революционни идеи. Но истинското значение на това понятие е много повече от всичко изброено до тук.

Continue reading „Правно бюро на народа-адвокатската организация на Народен Фронт“

Революционно Работническо Движение-синдикалната организация на Народен Фронт Турция

Или ще приемем робството и ще се превърнем в жертви, или ще се борим и ще съкрушим капиталистите и техните слуги!“

Да се бориш; за труда, честта и достойнството си… Да се бориш; за работата, за хляба, за бъдещето си… Да се бориш; за да защитиш извоюваните си права и за да извоюваш нови… Да се бориш;дори и сам да си, дори и когато никой друг не те подкрепя….

Предговор

Правата не се дават даром никому, те се извоюват. И то с безмилостна и жестока борба. Борейки се със зъби и нокти, можем да извоюваме правата си. С решителна и безкомпромисна борба. Борба… срещу всички атаки, подли номера и мръсни игри на алчните капиталисти, на полицията, жандармерията, прокурорите, съдиите.

Борещият се работник може да е сам, да не среща подкрепа от никого в своята борба. Семейството му, приятелите му, колегите му може да и не научат, може и да пренебрегнат за неговата борба. Дори да правят всичко по силите си за да го накарат да се откаже, дори и борещите се работници да останат сами в борбата си, те рано или късно ще извоюват победата.

Революционно Работническо Движение, изхождайки именно от този принцип организира и ръководи множество работнически протести, някои от които масови, други индивидуални. Освен авангард на работнически протести, движението е и гарантьор за извоюването на победата в оглавените от него протести. Революционно Работническо Движение, в своята практика прави всичко по силите за да не позволи работническите борби да останат ограничени в тесните „законови“ рамки на капиталистическото статукво. То се стреми да развива борбата на работниците на основата на легитимността. Съпротивлявайки се срещу репресиите, атаките и терора на фашизма то отстоява своята легитимност.

РРД от своя създаване до днес е водило и продължава да води непрекъсната борба срещу казионния синдикализъм, реформизма и всички „либерални“ уклони и тенденции в работническото движение. През годините движението е правило всичко възможно за да не позволи на представители на тези течения, да препречат пътя на работниците, в тяхната борба срещу експлоатацията и ограбването на трудовите и социалните им права.

Броят на работниците, които се борят за труда, бъдещето и честта си може да не надвишава пръстите на едната ръка, или пък стачкуващият работник може да само един единствен човек, това не е оправдание за да не бъде организирана стачка или протест. Това, което определя дали работниците ще извоюват победа накрая е тяхната решителност, тяхното желание да се борят, вярата в легитимността на исканията им и тяхното единство и сплотеност. Една организирана сила не може да бъде победена. Организираната сила се ръководи от принципа „един за всички и всички за един“. Така борбата расте стъпка по стъпка.

Няма да останат уши и очи не чули и не видели за борбата на работниците. Революционно Работническо Движение разглежда всеки протест от тази перспектива и се стреми да ги развие за да достигнат те до победата.

Революционно Работническо Движение черпи сили от историческата и политическа правота на работническата класа и от нейната легитимност. РРД е легитимна организация, която не ограничава борбата на работническата класа само в рамките на капиталистическото статукво, а я разглежда като част от стремежа за извоюване на политическата власт на трудещите се.

Революционно Работническо Движение води началото си от големите работнически протести разтърсили цяла Турция между 15-16 Юни 1970 година. От основаването си през 1978 година до днес, не са една и две стачките, ръководени пряко движението, или такива в които то е взело активно участие. Но ако все пак трябва да изброим някои по-важни моменти от борбата на РРД то това са съпротивата на работниците в машиностроителния завод TARİŞ в Измир през 1980 година; стачката в във веригата супермаркети Migros, която е първата най-дълго продължила работническа стачка след идването на власт в Турция на фашистката 12-септемврийска хунта, тя бележи работническото движение през втората половина на 1980-те години; стачките на работниците от стъкларския завод Пашабахче, кожената фабрика МагаДери в Истанбул; стачката на работниците от завода за торове TOROS GÜBRE в град Адана; борбата на комуналните работници от истанбулския район „Еминоню“, борбата на работничката Тюркан Албайрак в края на 2010 година. От основаването си до днес движението играе важна роля в организацията на множество стачки и работнически протести останали завинаги в историята на борбата на работническата класа в Турция. РРД води борба срещу т.нар. „жълт синдикализъм“(казионен синдикализъм) , реформистките уклони в работническото движение, и „либералните“ разбирания на някои среди. Движението защитава принципите на революционния и класов синдикализъм защитаващ интересите на масите. В своята борба Революционно Работническо Движение не се ограничава само със синдикалната борба, то също така защитава и създава легитимни низови организации на работническата класа, в които работниците сами вземат и прилагат решения, като например работническите съвети и работническите комитети в предприятията.

Наред с тях движението защитава и създаването на сдружения, кооперативи и спомагателни-солидарни каси, които да бъдат в полза на организирането и развитието борбата на работниците.

Революционно Работническо Движение вярва, че в условията на фашизма не може да съществува борба за трудови и социални права, когато не се поеме рискът да се заплати най-високата цена за нея. За това, РРД приема като свой основен принцип упоритата, решителна и безкомпромисна борба, докато не бъде постигнат резултат, които да удовлетворява исканията на работниците.

В името на тази борба, движението е дало десетки мъченици за делото на работническото класа. Движението е създало множество ценности, които са останали в историята на революционното движение в Турция, с цената на кръвта на мъчениците дадени от РРД.

Заедно с началото на новото хилядолетие, с цел да увеличат своите печалби, империалистите се ориентираха към провеждането на политика на приватизация и въвеждането на системата на фирми подизпълнители във всички сектори на икономиката. Тази политика вървеше паралелно с ликвидирането на организационните структури на народа и революционерите.

Политиката на изолация, не беше насочена само и единствено спрямо политическите затворници, чрез нея се целеше също работниците да бъдат изолирани от държавните служители(публичните работници; бел ред.), работниците и държавните служители от селяните. А накрая, всички бедни трудещи се хора да бъдат изолирани и отчуждени едни от други, като по този начин в крайна сметка да се предотврати развитието на солидарността и организирането им.

Системата на фирмите подизпълнители възпрепятстваше синдикалното сдружаване. Само когато чуеха, че работниците, работещи в техните предприятия, имат намерения да се организират в синдикат, „бизнесмените“ веднага започваха да изхвърлят от работа работниците заподозрени като „подстрекатели“. В същото време реформистите всячески се опитваха да наложат сред масите, схващането, че от съпротива, няма смисъл, и че всяка борба е „обречена на провал“, а казионните синдикалисти, верни лакеи на капиталистите задушава още в зародиш всяко намерение за стачка и протест.

При тези условия, в които се намираше работническото движение по онова време, Революционно Работническо Движение, успя да пренесе положителният ефект от победата на Голямата Смъртна Гладна Стачка в затворите(2000-2007 година), която бе доказателство за това, че чрез упоритост, воля, и вяра може да бъде постигната победа независимо от тежките условия, в които се намира лявото движение като цяло.

Източник:

„Борим се, ще победим“(Savaşıyoruz Kazanacağız); издателство „Боран“ (Boran Yayınları), Истанбул, 2018 година.

Една нова организационна структура за младежта – Младежките сдружения и Младежка Федерация

Здравейте, уважаеми читатели, през месец октомври лявото движение в Турция, чрез различни събития, ежегодно отбелязва годишнината от създаването на революционната младежка организация Федерация на Революционните Младежки Сдружения в Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu, Dev-Genç) позната още и като Революционна Младеж. В днешната статия ще ви представим организацията, която смеем да твърдим, че чрез водената от нея борба е достоен наследник на основаната на 10 Октомври 1969 година, федерация, а именно младежката организация на Народен Фронт-Турция, Федерация на Младежките Дружества(на тур.ез. Gençlik Dernekleri Federasyonu) позната сред широките маси като Младежка Федерация.

Непрекъснатите физически, идеологически и културни атаки на олигархията, особено в края на 1990-те години започнаха да представляват все по сериозна пречка пред развитието на борбата на младежта. Изолацията в затворите, чието прилагане започна през 2000-та година, клането в затворите от 19 Декември същата година, както и атаките на олигархията, започнали веднага след него, целящи да ликвидират всякакви форми на организирана борба, се отрази и върху организационните структури на Революционната Младеж.

На 21 Октомври 2001г. редакцията на списание „Младежта в нашата страна“ (на тур.ез. Ülkemizde Gençlik) бе нападната от полицията и служителите на списанието бяха хвърлени в затвора. Властта мотивира своята атака с думите „Ръководене на смъртните гладни стачки и оказване на подкрепа за тях.“ Олигархията бе безсилна и не можеше да спре Смъртните Гладни Стачки, за това тя се опитваше да намери изход от това положение, нападайки революционните институции.

По същото време бяха извършени и нападения срещу офиса на TAYAD, редакцията на сп. Yaşadığımız Vatan (Родината в която живеем) и срещу домовете на съпротивата в кв. „Кючюк Армутлу“, в които бивши полит.затворници продължаваха Смъртната Гладна Стачка.

През този период освен списание „Младежта в нашата страна“ , някои мeстни сдружения на младежта бяха затворени, а дейността на други бе почти парализирана. Въпреки това Революционната Младеж участва активно в Голямата Съпротива, като в нея загиват мъченически сестрите Джаанан и Зехра Кулаксъз, както и Йозлем Дуракджан, член на Гимназиалната Революционна Младеж. Така младежта създава нови герои, и записва нови страници в своята епична и славна история.

През 2002 година въпреки атаките на полицията и Висшия Съвет по Образование-ВСО(на тур.ез. Yüksek Öğrenim Kurulu) в много области на страната започват да се учредяват Младежки Сдружения (на тур.ез. Gençlik Dernekleri). Провеждането на организационна дейност на национално ниво, през този период, в който олигархията провежда засилена политика за ликвидиране на революционната борба, изисква заплащането на висока цена за това. Едно от първите Младежки сдружения през този период е това в Анкара, то бива официално учредено на 26 Декември 2002г. През Януари и Февруари 2003г. Като се започне от Измир и Зонгулдаг, в много краища на Турция биват основани Младежки Сдружения. През октомври същата година, въпреки всички атаки на полицията, арестите и репресиите, на 10 Октомври в гр. Диярбекир е учредено Младежко Сдружение-Диджле, вземащо своето име от река Тигър протичаща не далеч от най-големия град на Северен Кюрдистан. В град Афйон, в западния дял на централна Турция, в атаките на полицията и цивилните фашисти срещу младежката организация, се включва и съдът, като Младежкото Сдружение бива официално закрито с решение на местните магистрати. Но въпреки всички тези опити за възпрепятстване, в близо 30 града на страната биват учредени Младежки Сдружения. През Февруари 2003 година пък опитите на младежта за създаването на организационни структури достига нов етап в своето развитие. С участието на 18 младежки сдружения, е учреден Координационен Комитет за Единство на Младежта.

В този координационен комитет влизат младежките Сдружения от градовете: Адана, Анкара, Анталия, Айдън, Балъкесир, Бурдур, Бурса, Еслишехир, Хатай, Истанбул, Измир, Малатия, Сакария, Самсун, Сивас и Зонгулдак.

През месец Май 2003 година Координационния комитет организира семинар под надслов „Какъв университет, какво образование искаме?“ като чрез него се заздравяват връзките с по-широки маси от студентската младеж.

В хода на своята дейност комитетът развива организационните структури до определено ниво, след което обявява добрата вест, предстоящото основаване на нова федерация.

Вече младежта щеше да продължи своята борба под шапката на Федерацията на Младежките Сдружения. През Октомври 2003 година, е организиран пеши поход до столицата Анкара, който се състои под лозунга „Не на ВСО, съучастието в окупацията, и изолацията в затворите!“ По пътя студентите биват атакувани на три пъти от полицията, но въпреки това те успяват да достигнат до сърцето на страната. В Анкара властта на фашистката ПСР, отговаря на исканията на студентите, използвайки БТРи, газови гранати, палки и арестувайки много от младежите. Инициативния комитет за основаване на Федерация на Младежките Сдружения, веднага след похода до Анкара, който преминава под сянката на 3 полицейски нападения, арести и мъчения, насочва младежта към площад „Къзълай“ в центъра на столицата, където на 6 Ноември, е свикан протест срещу Висшия Съвет по Образование. Непримиримата борба и съпротива срещу СВО, е започната, продължена през годините, достигнала до наши дни благодарение именно на Революционна Младеж.

Младежка Федерация е официално основана на 18 Юни 2004г. При основаването на федерацията в състава ѝ влизат младежки сдружения от 32 области на Турция, 27 от тях функциониращи на пълен капацитет, а 5 от тях при включването във федерацията са все още в процес на учредяване.

Така още веднъж бива обявено пред приятели и врагове, че благодарение на Революционна Младеж, опитите на олигархията да лиши младежта от организационни структури се е провалила.

Днес чрез властта на ПСР, държавата се опитва да накара младежта да се откаже от своите организационни структури. За тази цел тя извършва непрекъснати нападения срещу централата на Младежка Федерация. Препоръчваме на властта на ПСР да проучи добре процеса по създаването на Федерацията. Властта на ПСР няма да може да унищожи Крепостите на нашата Надежда, които ние създадохме и укрепихме с борба и съпротива!

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi, Sosyalizm için Yürüyüş(Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм), брой 559 от 5 Февруари 2017г.

Ядрото на Народния Фронт: Сдруженията за Права и Свободи

Здравейте уважаеми читатели, след като през това лято в серия от кратки статии ви представихме основните принципи залегнали в борбата на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция, в нова серия от статии ще представим на вашето внимание организациите влизащи в състава на движението. Ще започнем със Сдруженията за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Dernekleri) които играят ролята на местни представителства на Народен Фронт в различните части на Турция и Северен Кюрдистан.

Сдруженията за Права и Свободи, водят своето началото от основаните в края на 1980-те и началото на 1990-те години сдружения в бидонвилните квартали на Истанбул, столицата Анкара и останалите големи градове на Турция. По онова време революционерите съсредоточават своите усилия върху организирането на жителите на тези квартали. Това не е случайно, тъй като тези населени места, които смело може да наречем турския еквивалент на „Ючбунар“ и „Коньовица“, започват да се разпространяват и увеличават своите мащаби, през втората половина на 1980-те години на миналия век. Засилената миграция от селските райони към големите градове в страната, е провокирана от изключително тежкото положение на населението и бедността ширеща се в тези райони, поради тази причина все повече хора решават да напуснат родните си места и да заминат в големите градове, с надеждата, че там ще могат да си намерят добра работа и да се избавят от бедността. Уви, тези мечти не се сбъдват и много скоро огромните маси от хора мигрирали от провинцията се изправят пред редица проблеми в новите бидонвилни квартали, в които са принудени да живеят, поради факта, че няма достатъчно жилища и най-вече заради това, че техните доходи не са достатъчни за да плащат наема и останалите разходи свързани с едно нормално жилище. В набързо изградените бараки и колиби в тези квартали, няма нито чиста питейна вода, нито електричество, нито канализация, нито има асфалтирани пътища, като цяло те са лишени от всякаква инфраструктура. За фашистката олигархия в Турция, тези квартали са просто едно депо за електорална подкрепа. Техните жители са сбирщина, тълпа която може да залъжеш и лесно да накараш да гласува на изборите в подкрепа на един или друг кандидат. Така не след дълго единствено революционерите се оказват истинските приятели на народа в тези квартали. През 1989 и 1990 година започват да се основават сдружения в различните истанбулски бидонвилни квартали. След това такива сдружения се основават и в Анкара, Бурса, Ескишехир и Измир.

На практика сдруженията основани в бидонвилните квартали на големите градове на Турция по онова време са първите легални организации създадени от революционерите, в годините след фашистката 12-Септемврийска хунта, дошла на власт след преврата през 1980 година. В конституцията и законите е разрешено да се създават сдружения с най-различни цели, но стига да не засягат устоите на капиталистическото статукво. Ала щом стане дума за революционерите и за бедният народ, всички права и свободи на гражданите, остават само на хартия. В началото на 1990-те фашистката власт в Турция започва да упражнява всевъзможни репресии срещу членовете и симпатизантите на сдруженията в бедните квартали на големите градове. Членовете на сдруженията биват отвличани от полицията и изтезавани с дни, хвърляни в затвора по обвинение в членство в нелегални организации, поддръжниците на сдруженията биват изхвърляни от работа и училище, терорът на полицията и мафиотските групировки основани от турските националисти, които през 1970-те години се подвизават в редиците на паравоенните фашистки структури, се засилва още повече. Държавата започва да блокира кварталите и да разрушава домовете на хората, като често се стига до тежки сблъсъци със загинали и ранени. При едно от тези сражения, в истанбулския квартал „Кючюк Армутлу“ през лятото на 1990 година, загива Хюсню Ишери, който бива прострелян от полицаи.

В следващите години репресиите продължават, но и съпротивата срещу тях приема най-различни форми. Организирани са митинги, шествия, и други протестни акции, с които жителите на бидонвилите изразяват своето недоволство срещу мизерията в която са принудени да живеят и терора на фашистката държава, която вместо да реши проблемите им, отговаря на справедливите искания на народа с терор и репресии.

Държава започва да затваря едно след друго сдруженията в бедните квартали. Революционерите и народа, на свой ред решават да основат Сдруженията за Права и Свободи. Така в края на 1990 година, започва основаването на тези сдружения първо в Истанбул, Анкара и Измир, а в следващите няколко години и в други големи градове като: Коджаели, Ескишехир, Бурса, Трабзон(Трапезунд), Кония, Адана, Османийе, Мерсин, Кършехир, Къръккале, Кайсери, Малатия, Самсун и Елязъ.

През 1993 година се правят и първите стъпки към федерализацията и осъществяването на единодействието между сдруженията в отделните градове. На 18-19 Декември 1993 година, в Истанбул се провежда учредителния конгрес на Платформата за Права и Свободи( на тур.ез. Haklar ve Özgürlukler Platformu).

През втората половина на 1990-те години Сдруженията за Права и Свободи, продължават своята дейност под шапката на Платформата за Права и Свободи. През този период обаче, на преден план изпъкват Народните Съвети(на тур.ез. Halk Meclisleri), които са една своеобразна форма на пряка демокрация адаптирана към условията на Турция. Те са средството, чрез което народът взема сам без ничия чужда намеса, решения определящи неговото настояще и бъдеще. През този период както Народните Съвети така и Сдруженията за Права и Свободи са подложени на репресии от страна на властта. Членове и дейци на сдруженията биват задържани и подлагани на мъчения от агенти на политическата полиция, много от тях са хвърлени в затвора, без дори да им бъде дадена възможност да се защитят пред съда. Някои дейци на сдруженията пък биват убити от полицията без съд и присъда на улицата или в домовете си. Така се стига до 2000 година и Голямата Смъртна Гладна Стачка срещу изолационните затвори на турската олигархия.

Планът на фашистката власт в Турция, Американските и европейските империалисти за пълно унищожаване на революционното движение се задейства на 19 Декември 2000 година, когато хиляди жандармеристи, полицаи от отряда за за борба с безредиците, армейски командоси и надзиратели щурмуват 22 затвора в цяла Турция. При клането загиват 28 политически затворници, част от които биват изгорени живи, стотици други са ранени и хвърлени в изолационни затвори, където биват подложени на почти непрекъснат физически и психологически тормоз. Лявото движение преживява един от най-тежките периоди в своята история. С изключение на семействата от Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите затворници(TAYAD) никоя друга легална лява организация не излиза по площадите и улиците. Всички останали представители на лявото движение се оттеглят от политическата сцена за известен период от време. Заради почти непрекъснатите арести на техни членове, много от Сдруженията за Права и Свободи, на практика не функционират. Същото е положението и с останалите организации влизащи в състава на Народен Фронт. В опит да преодолее това положение, движението взема решение за създаването на една нова структура, която да обедини в себе си всички сдружения по места. Така в средата на 2002 година, започва процеса по създаването на Федерацията за Основни Права(на тур.ез. Temel Haklar Federasyonu). На 13 Септември 2002 година представители на Сдруженията за Права и Свободи, обявяват създаването на инициативен комитет за сформирането на Федерация за Основни Права. Този техен ход се тълкува като изражение на волята на революционерите да организират борбата на народа срещу олигархията, въпреки изолацията на която са подложени, и въпреки масовите убийства и репресиите срещу тях.

В началото на февруари 2003 година на пресконференция е обявено, началото на създаването на нови Сдружения за права и свободи. За сравнително кратък период от време са създадени Сружения за Основни Права и Свободи в множество квартали на Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Коджаели, Анталия, Адана, Хатай, Мерсин, Елязъ, Малатия, Дерсим, Адъяман, Самсун, Орду, Трабзон и Артвин. На 12 Ноември 2004 година, на събрание на представители на новосъздадените сдружения, е обявено решението за създаването на Федерация за Основни Права. На 6 Юли 2005 година пък е обявено, официалното създаване на федерацията.

Още докато е в процес на създаване федерация се включва в координационния комитет организиращ протести срещу окупацията на Ирак. Тя играе и важна роля в организирането на борбата в бидонвилните квартали, в съпротивата срещу изолацията на политическите затворници, срещу разрушаването на къщите, мафиотизацията и деградацията в бедните квартали.

През този период една от най-мащабните полицейски операции срещу Народен Фронт, който по онова време е известен под името Фронт за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Cephesi) е извършена на 1 Април 2004 година. Фашистка Турция заедно с Европейските империалисти организират най-мащабното си нападение срещу легалното революционно движение. Офисите на десетки сдружения, културни центрове и домове на членове и симпатизанти на Народен Фронт в Турция, Италия, Холандия, Белгия и Германия са щурмувани от полицейски командоси и политическата полиция. Седмици наред със скалъпени от полицията обвинения биват арестувани десетки революционери. При тази атака на фашистката власт на ПСР, биват задържани над 200 души, като над 100 от тях са хвърлени в затвора.

В Истанбул полицията щурмува Сдруженията за Основни Права и Свободи, Младежко Сдружение-гр. Истанбул(на тур.ез. İstanbul Gençlik Derneği)Културен център „Айче Идил Еркмен“, офисите на Правно Бюро на Народа, TAYAD, както и редакциите на радио Гласът на Анадола(Anadolu nun sesi radyosu), списание Хляб и Свобода(Ekmek ve Adalet) и Младежта е Бъдещето(Gençlik Gelecektir). Извън Истанбул полицията извършва масови арести и в Самсун, столицата Анкара, Коджаели, Бурса, Измир и Мерсин.

Тази атака на властта бива отблъсната чрез активна кампания на Народен Фронт, в която лъжите на полицията и скалъпените обвинения биват разобличени пред народа.

Следващата голяма вълна от репресии срещу Сдруженията за Права и Свободи е операцията през декември 2007 година, която идва след мащабна кампания на революционерите срещу мафиотските банди, наркодилърите, сводниците, хазарта и лихварите. При тази операция полицията атакува сдруженията в истанбулските квартали Нуртепе, Бахчелиевлер, Саръгаази, Окмейданъ, Икителли, Есенюрт, Гаази, Алибейкьой и Есенлер; културен център „Каранфиллер“ в кв. Бааджълар, централата на TAYAD, редакцията на списание Yürüyüş(Поход), офиса на издателство „Озан“. В Окмейданъ, Нуртепе, Гаази и Алибейкой са се стига до улични престрелки с полицията, след като протестните шествия организиран от Народен Фронт срещу репресии биват нападнати. При тази операция са задържани 50 души, от които 32-ма са хвърлени в затвора.

В заключение можем да че,

Началото на новото хилядолетие, е период в който фашистката власт в Турция преминава в пълно настъпление основано на политиката на изолация на полит.затворниците. Това е време през, което всички организационни структури на народа биват ликвидирани и парализирани. През тези години ползването на правата и свободите на практика става невъзможно. Така се създават условия, в които всички други леви сили освен Народен Фронт не смеят да излязат на улицата. Ето защо Сдруженията за права и свободи, изиграват важна роля за неутрализирането на политиките на фашистката власт, през първото десетилетие на 21 век.

След 2010 година, Сдруженията за Права и Свободи в множество области на Турция, както и в кварталите на Истанбул, се вливат в създадените по това време Народни Съвети. Към днешна дата те продължават своето съществуване съвместно или под шапката на Народните Съвети.

В днешните условия и етапа от развитието на борбата, Народните Съвети, играят ключова роля в процеса на организирането на народните маси, включването им в борбата срещу фашисткия терор, наркобандите, проституцията и всички други атаки на олигархията.

Използвани източници:

Архив на списание „Поход“ (Yürüyüş dergisi)

„Борим се, ще победим!“(Savaşıyoruz Kazanacağız) издателство Боран (Boran Yayınları), 2018 година.

В 10 въпроса: Работническите Съвети

Уважаеми читатели, на фона на работническите протести от последните няколко седмици редакцията ни реши да представи един алтернативен модел на организация на работниците. Смятаме, че този модел би бил ефективен за организирането на работниците в нашата страна. Разбира се не твърдим, че той би работил автоматично без да бъде адаптиран в условията на нашата страна, но все пак той е един добър пример създаден от Народен Фронт-Турция в хода на неговата дейност сред работническата класа. Continue reading „В 10 въпроса: Работническите Съвети“

В 15 въпроса: Народните съвети

1-Какъв вид организации са Народните съвети?

Народните Съвети са вид низови организации, в които народът не бива разглеждан просто като група хора, които трябва да бъдат организирани и трябва да дадат материална подкрепа за делото на революцията. В съветите народът освен участник, е и организатор, в тях той изпълнява своята същинска роля на ключов елемент в развитието на борбата. Те са организации, в които народът обединява своите сили за постигането на общи искания, търси решение на проблемите си. В тях единствено народът има право на глас и вземане на решения. В тези организации народът разчитайки само и единствено на собствените си сили набелязвайки най-наболелите проблеми търси адекватни решения за тях. Съветите са политически организации, в които народът, постепенно, на базата на натрупвания опит, вадейки си поуки от практиката ще измести фокуса на вниманието си от ежедневните проблеми към политическите.

2-Кой може да участва в Народните Съвети?

Всички освен народните врагове, всички угнетени слоеве на обществото могат да участват в Народните Съвети. Работници, държавни служители(публични работници), собственици на малък бизнес, ученици, студенти, безработни, интелектуалци, творци, млади и стари, жени и мъже, целият народ може да участва в съветите.

Всеки, който в една или друга степен има противоречия с капиталистическото статукво, който иска да намери решение трудовите и социални проблеми, на икономическите проблеми, на проблемите свързани с правата и свободите на народа, всеки, който мисли за бъдещето на семейството си може да се включи в съветите.

В тези организации не могат да се включат единствено шепата експлоататори-господари и техните кучета фашисти изцапали ръцете си с кръвта на народа, палачите, грабителите, изнасилвачите, крадците, лихварите и търговците. Тоест в съветите не могат да се включат онези, които по един или друг начин са изцапали ръцете си с кръвта на народа, тези които се хранят с кръвта на народа, тези които го експлоатират до мозъка на костите му.

3-Как народът ще се включи в Народните Съвети?

В Народните Съвети всички са равни. Тъй като те са организации, алтернативни на капиталистическото статукво, включването в тях коренно ще се различава, от това в организациите на статуквото. Не се допуска включване чрез ходатайстване, покровителстване, подкупи и т.н. основният принцип в тях е доброволчеството. Членството, и изпълнението на задачите в Народните Съвети е на доброволен принцип. След включването в него, всички са равни в дейностите на Съвета, като: изпълнение на задача, надзор, контрол, работа, изразяване на мнения и становища, правомощия, вземане на решения. Всички имат равни права.

4-Какво е устройството на Народните Съвети ? Как работят те?

Устройството на Народните Съвети и начинът им на работа е демократичен. Вземането на решения и тяхното прилагане става само и единствено след обсъждането им и при наличието на мнозинство за вземането на решение. Прилагането на взетите решения се извършва без да се правят компромиси и отстъпки от тях.

Народните Съвети провеждат заседанията си само в присъствието на мнозинството от своите членове. Само при изпълнение на това условие може да бъде определен дневният ред на едно заседание. С решение на членовете се определят най-належащите за разглеждане точки от него. Отново с решение на мнозинството от членовете се взема решение, какво трябва да се направи, какви конкретни действия трябва да бъдат предприети за да бъде разрешен казусът поставен пред съвета. Независимо от това, каква е темата тя бива разисквана така, че да не останат въпросителни в главите на членовете на Съвета, като се цели пълното изясняване на конкретния случай, едва тогава се пристъпва към вземане на решение и гласуване. Решение се взима само в присъствието на мнозинството от членовете на Съвета, като след вземането му то важи за всички членове на съвета без изключения. Всички членове са длъжни да се придържат към взетото решение.

В най-общи линии по този начин изглежда организацията на работата в Народните Съвети. При настъпването на извънредни събития, които са от голямо значение за квартала /района / населеното място / и го засягат пряко, не се търси мнозинство за вземането на решения. Въпреки това обаче, всички членове на съвета са длъжни да се съобразяват с решенията взети при подобни извънредни ситуации.

5-Защо съветите имат толкова голямо значение за развитието на борбата на трудовия народ?

Низовите организации са неизменна част от борбата. От изграждането на такива организационни структури зависи, дали една организация ще продължи да съществува и за в бъдещето в дадено населено място или квартал. Чрез низовите организации могат да бъдат постигнати трайни резултати имащи пряко въздействие върху живота на народа. Чрез тях народът може да се научи да управлява сам себе си, като по този начин той няма да разглежда революционната борба като нещо далечно и абстрактно, така той ще може да намира решение на собствените си проблеми без да зависи от волята на властниците. Това ще способства народът да осъзнае силата си и да се откъсне от влиянието на буржоазията. Низовите организации играят важна роля в това народът да намира решения на собствените проблеми, както и в развиването на революционната борба. С този си аспект Народните Съвети имат изключително важно значение за бъдещето на борбата на народа.

6-Кое качество на масовите организации ги прави задължителна част от революционната борба?

Народът не е само участник, поддръжник и източник на материални средства в борбата, той е ключовият елемент в нея. И в този контекст, той трябва да има правото да взема решения и да ги прилага на практика. Единственият начин на организация, чрез който може народът да бъде мобилизиран изцяло, в който той бива обучаван, и който му позволява да изпълнява ролята си на основен елемент са низовите организации като Народните съвети и Народните комитети. Това, което придава толкова голямо значение на тези организации е това, че те насочват народа към завземане на властта и го мобилизират в тази борба. Именно това тяхно качество ги прави незаменима част от революционната борба.

7-Как чрез масовите организации ще бъдат намирани решения на проблемите? Как народът ще бъде мобилизиран за да стигне до тях?

Констатирането на проблемите, определянето на степента на тяхната важност, намирането на решения за тях става, като се свикат събрания, в които участват възможно най-широк кръг от хора. Всички участващи в тези събрания имат равни права при вземането на решения и изразяване на мнение. Народът има пълното право сам да взима решения и да намира начини за разрешаването на проблемите, с които се сблъсква.

Взетите по този начин решения биват прилагани на практика, чрез мобилизацията на народа в комитети. В основаните комитети, народът участва във всяка една стъпка от прилагането на взетите решения. По този начин се цели да бъде постигнато максимално участие на народа, както в намирането на решения за проблемите така и в същинското разрешаване на проблемите.

В основаните комитети, народът участва във всяка една стъпка от прилагането на взетите решения. По този начин се цели да бъде постигнато максимално участие на народа, както в намирането на решения за проблемите така и в тяхното отстраняване.

8-Какви са основните принципи при работата на масовите организации?

-Създаване на механизми чрез, които народът сам да взема решения относно своите собствени проблеми.

-Работи се, като се изпълнява конкретен план, програма, и при спазване на дисциплина, както при останалите дейности, които са част от революционната борба.

-Планиране и прилагане на програма за обучение на народа, целяща засилването на неговото класово съзнание и насочването на гнева му към властта и господстващите класи.

-Стриктен контролен механизъм за контролиране на дейностите, в който народът ще има водеща роля.

Това са основните принципи в работата на низовите организации. Само тези низови организации, които следват и спазват гореизброените принципи могат да постигнат реални резултати. В противен случай има сериозна опасност те да останат да съществуват само на хартия и да не извършват никаква реална дейност.

9-Каква е разликата между масовите организации и останалите видове организации?

Синдикатите, браншовите организации са изградени на принципа на представителството. Участието при вземането на решения на различните нива се осъществява посредством избрани представители. Така правото на участие на народа при вземането на решения и изказването на свободно мнение се осъществява посредством „трети лица“. А при масовите организации основният принцип е участието на народа при вземането на решения и свободното изразяване на мнение. Народът участва пряко във вземането на решения, управлението, контрола и целия процес на работа на организацията.

10-Какви са функциите и задачите на Народния Съвет?

Дейността на съвета, обхваща разрешаването на проблемите във всяко населено място, във всеки район, в който народът има проблеми. Неговите задачи се простират в широк диапазон, като се започне от разрешаването на злободневните проблеми, като намиране на препитание, мине се през разрешаването на проблемите на квартала, селото, малкия град, и се стигне до разрешаването на икономически, социални и политически проблеми. Накратко казано задачите на съвета обхващат разрешаването на всички проблеми засягащи народа.

Функциите на съвета са:

– Търсене на общи решения на проблемите на народа, укрепването на солидарността между хората, без оглед на верските, националните, етническите и професионалните различия между тях.

-Организиране на общата съпротива срещу атаките, които могат да бъдат насочени срещу народа, укрепване на дружбата между хората, без оглед на народност, вяра и раса.

-Организиране на съпротива срещу нападенията на държавата и мафиотските банди.

-Развиването на съзнание у народа за борба за социалните и трудовите му права, както и разрешване на проблеми свързани с инфраструктурата, жилищният въпрос, а също така и насърчаване на неговата изобретателност и творчество в тези борби.

-Съветът способства за това народът да осъзнае собствената си сила. Същевременно Народният Съвет се стреми да превърне организацията в място в което народът да взема решения за собственото си бъдеще, като прави това с пълното съзнание за последствията и отговорностите за тези свои решения.

-Наред с останалите си функции, съветът има и ролята на място за обучение, в което народа развивайки се в борбата за трудови и социални права се учи сам да управлява себе си, без да има нужда от институциите на статуквото. По този начин след идването на социалистическата народна власт той ще може да определя бъдещето си без чужда намеса.

11-Какво е отношението на олигархията спрямо масовите организации на народа?

Олигархията не иска народът да бъде организиран срещу нея. Тя не търпи никоя организация насочена срещу нейната власт. Тя не иска народът да мисли, да се осъзнава класово, да се обедини и бори за своите права. За това тя се опитва да възпрепятства всячески организациите на народа.

Тя разгръща повсеместен терор срещу народа за да го сплаши и сломи. Прибягва до използването на репресии, насилие и мъчения. Господстващите класи винаги са смазвали всеки протест на народа, който се бори да извоюва трудовите и социалните си права . По този начин те се опитват да всеят страх у народа използвайки мъченията и затворите. Съзнавайки, че всичко това може и да не даде желаният от нея резултат олигархията атакува народа и чрез деградацията. Единствената ѝ цел е да попречи на народа да се организира, като по този начин го превърне в сива маса от „безобидни“ индивиди, които не застрашават по никакъв начин съществуващото статукво в страната.

12-Как лявото движение Турция гледа на Народните Съвети?

Като се започне от реформистите и се стигне до Кюрдските националисти, гледната точка на лявото движение е доста изкривена. Схващанията на Кюрдското националистическо движение като цяло не се различава от тази на реформистите.

Левицата много обича думата „народни маси“, тя при всеки удобен случай използва използва клишета като „народът има думата“ ; „народът сам трябва да взема решения за бъдещето си“; и др. Но всичко това се свежда само до празно говорене, неподкрепено с конкретни действия. Истината е, че много от левите организации нямат доверие на народа. Не вярва, че народът може да взема решения според собствената си воля, и че той може да води борба за изпълнението на взетите от него решения. Същото важи и Кюрдските националисти. За тях народът е „сива бездушна тълпа“, която може да бъде използвана в контекста на техните политики. До ден днешен тяхната практика е по-близка до различните НПО-та и „протестъри“ в страните от западна Европа и Америка.

13-От къде води началото си това изкривено схващане на лявото движение?

В основаната на това изкривено схващане на левицата, лежи отказът от перспектива за завземане на властта. Никоя организация, която не разчита на собствените си сили, която няма доверие в собствените си политики, не може да се довери на народа. Тя не може да повярва във волята на народа. Гледната точка на левицата към народа, не се различава особено от тази на капиталистическото статукво. За това тя не може да създаде организации, които се основават на това народът сам да взема решения за собственото си бъдеще. Погрешните схващания в идеологически аспект доведоха до това състояние левите организации. Едно ляво движение, което не вярва в себе си, което не се стреми към извършването на революция, не може да се довери на народа и на неговото право сам да взема решения за бъдещето си.

14-Как Народен Фронт-Турция гледа на Народните Съвети?

От момента на появява ни на политическата сцена, в съответствие със силите, с които сме разполагали през различните периоди, ние винаги сме работили за това да създадем масови организации, чрез които да включим народа в борбата за неговата собствена власт.

Само чрез масовите организации, народът може да се застъпи за революционната борба, така той би престанал да я разглежда като нещо далечно и абстрактно. В някои периоди, в различните райони в тези организации могат да бъдат взети не чак толкова прогресивни решения, и борбата там да се развива в съответствие с взетото решение. Но колкото повече народът се организира, бори и колкото повече се застъпва за своите проблеми, толкова повече нивото на неговото класово съзнание се повишава, и той започва да се интересува и застъпва за проблемите на страната. За това ние повярвахме, че народът има правото да взема решения за собственото си бъдеще, че той има волята да направи това, ние уважавахме решенията които той вземаше. Ние способствахме за това хората да се организират, да се борят, и да осъзнаят своята сила. Ние ги насърчавахме да се доверят на себе си, положихме много труд и старание за това. Защото само по този начин широките народни маси може да се застъпят за революционните политики, само така те могат да бъдат насочени към властта. За това ние разглеждаме масовите организации, като основният вид организации в революционната борба.

15-Каква е нашата досегашна практика?

Масовите организации винаги са били наш приоритет. Създадените преди 1980 година масови организации бяха ликвидирани заедно с идването на власт на фашистката хунта на 12 Септември същата година. През 1990-те години с дейностите около съветите, отново е даден приоритет на създаването на масови организации. Първият Народен Съвет е създаден на 5 Октомври 1996 година в истанбулският квартал „Гаази“.

Народните Съвети, се заемат с проблемите на кварталите,в които са създадени. Мобилизирайки народа съветите създават решения на множество проблеми като здравеопазване, електроснабдяване, прокарване на пътища и ремонта на съществуващите, осигуряване на достъп до образование. Също така тези съвети са важна част от борбата срещу разпространението на деградацията в бедните квартали. Заедно с борбата срещу различните проблеми в кварталите, Народните съвети играят важна роля в това, народните маси да бъдат политизирани, чрез организираната от тях кампания „Сусурлук е държавата“[1] която е организирана след избухването на скандала „Сусурлук“. Съветите постигат голям успях с тази кампания.

С тези свои аспекти, Народните Съвети са едно добро училище, което ни показва, как народът може да бъде мобилизиран, как той може да се спомогне за неговото развитие в политически план, как може да бъде включен в борбата.

В заключение можем да кажем, че:

-Вадейки си поуки от предишният ни опит, ние трябва да разширим до възможно най-широк кръг от хора дейностите за създаването на Народни Съвети.

-Днес народът ни е много по-наясно с фашисткият характер на тази власт.

Той вижда, че училищата, болниците, полицията, армията не работят в полза на народа, в полза на ПСР и нейното статукво основано на грабежа, плечкосването и опустошаването на страната.

-Чрез съветите ние трябва да създадем алтернативи на всички институции на фашисткото статукво. Трябва да покажем, че сме реална алтернатива на това статукво. Трябва да покажем на народа, че той може сам да управлява себе си, трябва да му покажем източника на проблемите и пътищата за тяхното разрешаване.

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş(„Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“), брой 446, от 7 Декември 2014г.