12 Септември 1980 – Проамериканската фашистка хунта идва на власт

В 04:00 часа на 12 Септември 1980 година, за народите на Турция започваше един мрачен период. Фашистките генерали в армията, бяха извършили преврат, като 12-Септемврийската фашистка хунта, която от тук насетне щеше да бъде запомнена с репресиите, убийствата, кланетата и мъченията беше завзела властта в цялата страна.

Прочетете повече „12 Септември 1980 – Проамериканската фашистка хунта идва на власт“
Реклами

Смъртната Гладна Стачка от 1984 година

Място: Затворите в Турция

Времеви период: Април – Май – Юни 1984 година

 

Сутринта на 12 Септември 1980 година, фашистката хунта узурпира властта в страната. Започна да разрушава, разпилява и унищожава всичко, което беше против нея. Арести, мъчения, убийства без съд и присъда, и накрая затворите… Хунтата искаше да сломи 45 милиона народ. Прочетете повече „Смъртната Гладна Стачка от 1984 година“

Хронология на Народното Въстание – Юни 2013 -част II

Навсякъде е Таксим, Навсякъде е Съпротива!“

5 Юни 2013 – Сряда

Основните синдикални организации KESK, DISK, TTB и TMMOB, обявиха еднодневна стачка в цяла Турция. Хората в четирите края на страната излязоха по улиците. Тогавашният председател на парламента – Бюлент Арънч бе принуден да проведе разговор с делегация от инициативния комитет „Солидарност Таксим“. Инициативният комитет изложи пред него исканията издигнати от протестиращите. Прочетете повече „Хронология на Народното Въстание – Юни 2013 -част II“

Хронология на Народното Въстание – Юни 2013 -част I

Навсякъде е Таксим, Навсякъде е Съпротива!“

1 Май 2013

Членовете и симпатизантите на Народен Фронт, бяха по кварталите, площадите и улиците на страната, работейки за това да организират и включат в борбата милиони хора. Със силата на 550 000-ното море от хора, образувало се на площада в Бакъркьой, на концерта на група Йорум «Независима Турция», проведен в средата на Април, десетки хиляди хора изпълниха улиците водещи към площад Таксим, в стремежа си да завладеят отново Първомайския Площад. Прочетете повече „Хронология на Народното Въстание – Юни 2013 -част I“

Мъчениците от 16-17 Април 1992

На 16-17 Април, при операция на истанбулската полиция в множество квартали в града, 11 изявени кадри, бойци и симпатизанти на Революционна Левица(на тур.ез. Devrimci Sol), загинаха мъченически борейки се до последно в своите бази.

Прочетете повече „Мъчениците от 16-17 Април 1992“

Фронтовските партизани, които не се примириха с трудностите на войната

Командир Лейля Араджъ, Махир Бекташ и Оуз Меше…

На 7 Ноември 2016 година, лагер, в който по това време са се намирали група партизани на Партизанска бригада на DHKC „Ибрахим Ердоан“-област Дерсим, е бомбардиран от самолети на фашистката лакейска армия на олигархията. Прочетете повече „Фронтовските партизани, които не се примириха с трудностите на войната“

Мъченическата гибел в името на народа и родината е чест за всеки Фронтовак

От Къзълдере[1] до днес, ние дадохме над 600 мъченици, които с гибелта си доказаха безброй пъти правотата на думите : „Не се брои за живял, онзи който не знае как да загине за рoдината си.“ Никога не сме се поколебавали от това да заплатим най високата цена за нашата борба в името на народа и родината. Наясно сме, в страна в която властва фашизмът никое право не може да бъде извоювано без за него да бъзе заплатена висока цена. Ние никога не сме се поколебавали да заплатим тази цена. За това ние имаме другари като Ахмет Ибили и Фидан Калсен[2], които в последните си мигове казват „Един живот имам, жертвам го в името на народа и родината си.“ За това ние имаме другари като Ибрахим Чухадар, който казва : „Аз търся сметка от тези, които обрекоха народа ни на глад, бедност и безработица…“ Прочетете повече „Мъченическата гибел в името на народа и родината е чест за всеки Фронтовак“

Айче Идиль Еркмен

Дата на гибел: 26 Юли 1996

Лобно място: централен затвор гр. Чанаккале, западна Турция.

Дата на раждане: 1970

Място на раждане: Къркларели

Място на гроба: гробище „Силиврикапъ“, гр. Истанбул

Тя стана един от мъчениците на Смъртната Гладна Стачка от 1996 година. Тя записа името си в историята ни, като първата жена в Света, загинала в Смъртна Гладна Стачка. Прочетете повече „Айче Идиль Еркмен“

Лъжи и неверни твърдения около Народното Въстание

Смятаме, че е необходимо макар и накратко да обърнем внимание на демагогиите на врага и грешните позиции на силите участващи във въстанието.

Казват, че протестите били АПОЛИТИЧНИ

Тази констатация, бе направена на базата на това, че народните маси чиито гняв изригна заедно с протестите за парка „Гези“, са неорганизирани и са излезли на улицата от само себе си без предварителна координация. Действително различните групи от народа изтъкват на преден план своите собствени искания, но като цяло всички те въстанаха срещу правителството. Несъгласието с политиките на властта, искането за промяна са проява на политичност, т.е. това са политически искания, а не аполитични, както някои твърдят. А и Съпротивата е най-силната политика на народните маси. Прочетете повече „Лъжи и неверни твърдения около Народното Въстание“

Народите на Турция продължават да пишат история със завоеванията на Юнското Въстание-3 част

ОТ САМОТО НАЧАЛО НА НАРОДНОТО ВЪСТАНИЕ КЮРДСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ ЗАЛИТАХА ТУ НА ЛЯВО, ТУ НА ДЯСНО, САМО И САМО „ДА НЕ ПОСТРАДА“ «МИРНИЯ ПРОЦЕС»

ТОВА БЕ ТЯХНАТА ЕДИНСТВЕНА МИСЪЛ

Нека накратко припомним позициите на Кюрдското националистическо движение заявени, още в самото начало на Народното Въстание. Селяхаттин Демирташ[1], заяви следното: „Нашите членове и симпатизанти по никакъв начин няма да участват в общи протести с расисти и фашисти „.

Така той обяви въстаналия народ за привърженици на Ергенекон[2]. Кюрдските националисти бяха твърдо против техните привърженици да отидат на „Таксим“. Но въпреки това Кюрдският народ участва в Народното Въстание, като стана част от протестите в Истанбул и много други градове на страната. Въпреки, че BDP[3] виждаше въстанието като пречка пред „мирния процес“ те не пропуснаха възможността да разположат свои палатков лагер редом до всички останали в парка „Гези“. Въпреки всичко и привържениците на BDP и Кюрдския народ се включиха във въстанието. Въпреки, че ПСР увеличи мащабите на своя фашистки терор, през изминалата една година, BDP се превърна в патерица на властта само и само за да продължи „мирния процес“. Докато ПСР изпадаше във все по-тежка изолация и подкрепата за нея намаляваше с всеки изминал ден единствено BDP остана да помага на управляващата партия. Прочетете повече „Народите на Турция продължават да пишат история със завоеванията на Юнското Въстание-3 част“