Техните последни думи

Последните думи на Дениз Гезмиш, Хюсеин Инан и Юсуф Аслан, минути преди всеки един от тях да бъде обесен в двора на централния затвор в Анкара.

Дениз Гезмиш:

„Да живее напълно независима Турция! Да живее Марксизма-Ленинизма! Да живее братството на Кюрдския и Турския народ! Долу Империализма! Да живеят работниците, селяните!“

Хюсеин Инан:

„Аз без да търся никаква лична изгода се борих за щастието и независимостта на народа си. До този момент аз носих с чест това знаме. От тук нататък, аз предавам това знаме на турския народ. Да живеят работниците, селяните и да живеят революционерите. Долу фашизма.“

Юсуф Аслан:

„Аз умирам с честта си само веднъж, в името на независимостта на моята страна и щастието на народа ми. Вие, тези които ни обесвате ще умирате всеки ден във вашето безчестие. Ние служим на народа си. Вие служите на Америка. Да живеят революционерите! Долу фашизма!“

Техните последни писма преди да бъдат обесени

Последното писмо на Дениз Гезмиш, което той написва до своето семейство, преди да бъде обесен.

Последните моменти на Мустафа Кочак – I част

„Мустафа сега ти си слънцето, лицето на народите е обърнато към теб“

Политическите затворници Бекир Шимшек и Гювен Уста, който бяха в една килия заедно с Мустафа Кочак в последните дни от неговия живот, написаха и изпратиха писма до семейството на Мустафа, в които разказват за последните моменти на загиналия революционер.

Хелин Бьолек – Кратка биография

Родена е на 5 Юни 1991 година в град Диярбекир, източна Турция(Северен Кюрдистан). Докато е студентка в университета в град Чанаккале, западна Турция, тя се запознава с членове на Революционна Младеж(DEV-GENÇ). Преди да се запознае с тях, Хелин е под силното въздействие на политиките за дегенерация, провеждани от олигархията с цел подчиняването на младежта. След това се запознава с група Йорум. Група Йорум я превръща в един творец на народа. Преди всичко обаче, тя се научава да вярва в своите собствени способности.

Писмо на адвокат Ебру Тимтик до неин доверител

Скъпи мой доверителю,

Как си – как сте? От все сърце бих желала да мога да отговоря на писмата на всички, които ми пишат. Но не мога, за това се задоволявам само с изпращането на поздрави, моля да ме извините за това.

Съпротивата в затвора в град Буджа – 21 Септември 1995 година

Буджа беше нашето достойнство, чест, късче от родината

От близо месец и половина в затвора в град Буджа, разположен в агломерацията на град Измир, западна Турция, периодично имаше стълкновения между революционерите-политически затворници от една страна и надзирателите и жандармеристите от друга. След като на 17 Юли 1995 година, четирима революционери -Али Ръза Курт, Бюлент Пак Джелялеттин Али Гюлер и Тевфик Дурдемир сами бяха успели да сложат край на своето пленничество, чрез бягство от затвора, репресиите срещу всички останали политическите затворници се бяха увеличили. Класовите врагове, които не успяваха да преглътнат бягството на четиримата революционери и за това отнеха всички съществуващи права на полит.затворниците.

След т.нар. „акция свобода“ по време на която революционерите бяха успели да избягат от затвора беше започнала съпротива под различни форми срещу репресиите на класовите врагове. На 18 Септември 1995 година, съпротивата достига своята връхна точна като полит.затворници започват да отказват да се подлагат на ежедневното преброяване провеждано от надзирателите. Чрез това преброяване се прави проверка за бегълци и се извършва веднъж на всеки 24 часа или по 2 пъти на ден – сутрин и вечер. След като започват да отказват да бъде извършвано преброяване, полит.затворниците издигат барикади пред вратите на килиите и отделенията. Вратите на отделенията отварящи се към двора също биват блокирани. Управата на затвора на свой ред спира водоподаването към отделенията. Но въпреки това съпротивата продължава.

На 21 Септември 1995 година коридорът на отделението, в което се намират революционерите – политическите затворници изведнъж се изпълва с десетки жандармеристи с каски, щитове и палки. Начело на колоната от жандармеристи, бяха прокурорът на затвора, директора на затвора, подполковник от жандармерията, капитанът – командват ротата на жандармерията охраняваща затвора, и помощник-прокурорът. Изведнъж дългият коридор потъна в мрак. Прокурорът каза: „Дойдохме да ви преброим.“ „Ще ви преброим на всяка цена!“… Отговорът на революционерите не закъсня, без много колебания те казаха: „Никога!“ „Докато ние сме живи, вие няма да можете да ни преброите!“

Сражението в Буджа вече беше започнало. Революционерите бяха превърнали, всичко каквото имат в оръжие срещу класовите си врагове. Въпреки десетки гранати със сълзотворен газ хвърлени срещу тях, никой вътре нямаше намерение да се предава. Своеобразната Битка в Буджа беше се ожесточила още повече. В отделението бяха нахлули десетки жандармеристи с каски щитове и палки. Полит.затворниците се бореха с всички сили. Телата им се бяха превърнали в същински оръжия, след командата „Атака!“ те тръгнаха устремени към врага. Сражението вече наближаваше към своите последни мигове. Революционерите отбраняваха отделението сантиметър по сантиметър срещу врага. Врагът продължаваше да изтезава безжизнените телата на загиналите. Коридорът пред отделението се беше превърнал в река от кръв.

С цената на мъченическата гибел на тримата революционери: Туран Кълъч, Угур Саръаслан и Юсуф Баа, беше извоювана „свободата“ на революционерите в затвора в Буджа.

След като се разпространява новината за клането в Буджа, революционерите-политически затворници в цяла Турция, преминават към генерална съпротива. В започналата на 23 Септември, в 23 затвора гладна стачка се включват общо 1200 революционери – мъже и жени. Гладната стачка срещу репресиите и убийствата в затворите продължава 43 дни, и завършва с победа – врагът е принуден да възстанови обратно всички права, които имат полит.затворниците.

---

Източник: „Нашата кратка история“, издателство на Народен Фронт-Турция, 2018г., стр. 120.

Два дни в които бе писана история: 15-16 Юни 1970

Шествието на работниците разрушило барикадите пред работническото движение в Турция

В Турция, периодът след 1960-та година, е белязан от бързо разрастване на борбите на работниците, селяните и студентството. Появата на една нова и борческа маса от работници, чието класово съзнание се повишаваше от уроците извлечени от борбите водени на различните работни места из страната, доведе след себе си и увеличаването на разпростирането на работническите протести.

Махир Чаян е един революционен водач

Олигархията не се задоволи само с това да убие Махир Чаян и другите революционери от неговото поколение, вече 30 години тя се опитва да заличи спомена за тях. През годините бяха организирани множество кампании с цел революционните идеи които бяха материализирани в идеите и живота на Махир Чаян да бъдат изпразнени от съдържание и съзнанието на хората да бъде отровено. Буржоазните „писатели“, които извършват идеологически слугинаж в полза на олигархията започнаха атаката си в поредната кампания със следните думи :

Къзълдере – поражение или победа?

Къзълдере – поражение ли е, или победа?

Отговорът на този въпрос е бил честа тема на дискусиите в лявото движение в Турция, в периода непосредствено след събитията в село Къзълдере, от 30 Март 1972 година. Но верният отговор на този въпрос, всъщност щеше да бъде даден от историята. Отговор на този въпрос щяха дадат масите, които в периода след 1974 година взеха присърце лозунга „Война до освобождението“, и се явяваха потенциал за възраждането на THKP-C(Народно-Освободителна Партия – Фронт на Турция).

Айшенур Шимшек

Дата на гибел: 24 Януари 1995 г.

Лобно място: гр. Къръккале, обл. Къръккале, централна Турция

Дата на раждане: 1968 г.

Място на раждане: гр. Гьолбашъ, обл. Анкара

Място на гроба: общинско гробище гр. Гьолбашъ, обл. Анкара