Айшенур Шимшек

Дата на гибел: 24 Януари 1995 г.

Лобно място: гр. Къръккале, обл. Къръккале, централна Турция

Дата на раждане: 1968 г.

Място на раждане: гр. Гьолбашъ, обл. Анкара

Място на гроба: общинско гробище гр. Гьолбашъ, обл. Анкара

Прочетете повече „Айшенур Шимшек“

Лейля Араджъ – Махир Бекташ: кратки биографии

Махир Бекташ и Лейля Араджъ са сред тримата партизани оцелели по време на бомбардировката на 7 Ноември 2016 година срещу партизански лагер, в който изгарят живи 11 техни другари. Махир и Лейля загиват в престрелка със силите на фашистката армия на 28 Декември 2016 година, в местността Ашаъ шавалилер, общ. Хозат, обл. Дерсим(официално название Тунджели), източна Турция(Северен Кюрдистан).

Махир Бекташ(Mahir Bektaş): роден е в семейство с прогресивни възгледи, произхождащо от област Трабзон(Трапезунд), североизточна Турция, препитаващо се с отглеждане на зеленчуци в оранжерии. Запознава се с революционното движение докато учи в Техническия университет „Йълдъз“(на тур.ез. Yıldız Teknik Üniversitesi) в Истанбул. През 2010 избирайки да стане революционер, той се посвещава на класовата борба. Към края на 2011 година е включен в областния комитет на Федерацията на Революционната Младеж в Истанбул. Участва в акциите по време на кампанията „Не искаме ракетен щит, а демократична гимназия / университет“ проведена в края на 2011 и началото на 2012 година. Като милиционер участва в акциите на Народната Милиция търсещи сметка от врага. Махир не изпълнява задачи само сред младежта, но също така от време на време взема участие и в работата в бедните квартали.

Лейля Араджъ(Leyla Aracı): родена е през 1983 година, в град Искендерун, обл. Хатай, южна Турция. През месец юни 2007 година се дипломира като учителка от филологическия факултет на Международния Кипърски Университет(Северен Кипър;бел.прев.). В периода 2007 – 2013 година изпълнява задачи в бедните квартали на градовете: Искендерун, Антакия, Самандаа, Адана, Мерсин и Истанбул. Загива заедно със своя другар Махир Бекташ, в престрелка със силите на фашистката армия, която според думите на враговете се е превърнала в „ад под небето“, така Лейля и Махир нанасяйки поражение на врага потърсиха сметка за другарите си.

Източник: списание Halk Okulu(Народно училище), бр. 5 от 15 Декември 2019 година, стр. 44.


Още по темата четете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2018/12/28/фронтовските-партизани-които-не-се-пр/

11-те партизани от бригада „Ибрахим Ердоган“ – област Дерсим, загинали при бомбардировка на фашистката армия на турската олигархия, на 7 Ноември 2016 година

Айсун Сабан, Бюнямин Кълъч, Таарък Демир, Хюнкяр Дерия Гюнеш, Хюсеин Гюлмез,Мелих Ъшък, Мурат Гюн, Мустафа Доору, Нааджийе Явуз, Тунджел Аяз, Кенан Гюнйел.

На 7 Ноември 2016 година, лагер в който по това време са се намирали група партизани от бригада „Ибрахим Ердоан, намиращ се в долината на река Чат, в община Хозат, област Дерсим, беше бомбардиран със самолети от фашистката армия на олигархията. При бомбардировката 11 от намиращите се в лагера партизани загинаха мъченически.

Прочетете повече „11-те партизани от бригада „Ибрахим Ердоган“ – област Дерсим, загинали при бомбардировка на фашистката армия на турската олигархия, на 7 Ноември 2016 година“

Мъчениците от 16-17 Април 1992

На 16-17 Април, при операция на истанбулската полиция в множество квартали в града, 11 изявени кадри, бойци и симпатизанти на Революционна Левица(на тур.ез. Devrimci Sol), загинаха мъченически борейки се до последно в своите бази.

Прочетете повече „Мъчениците от 16-17 Април 1992“

Дурсун Караташ – кратка биография

Роден е на 25 Март 1952 година в село Кюрдемлик(Джевиздере), област Елязъ. Произхожда от Кюрдско работническо семейство. Започва да изпитва симпатии към революционните идеи още преди 1970 година.

Прочетете повече „Дурсун Караташ – кратка биография“

Мъченическата гибел в името на народа и родината е чест за всеки Фронтовак

От Къзълдере[1] до днес, ние дадохме над 600 мъченици, които с гибелта си доказаха безброй пъти правотата на думите : „Не се брои за живял, онзи който не знае как да загине за рoдината си.“ Никога не сме се поколебавали от това да заплатим най високата цена за нашата борба в името на народа и родината. Наясно сме, в страна в която властва фашизмът никое право не може да бъде извоювано без за него да бъзе заплатена висока цена. Ние никога не сме се поколебавали да заплатим тази цена. За това ние имаме другари като Ахмет Ибили и Фидан Калсен[2], които в последните си мигове казват „Един живот имам, жертвам го в името на народа и родината си.“ За това ние имаме другари като Ибрахим Чухадар, който казва : „Аз търся сметка от тези, които обрекоха народа ни на глад, бедност и безработица…“ Прочетете повече „Мъченическата гибел в името на народа и родината е чест за всеки Фронтовак“

Айче Идиль Еркмен

Дата на гибел: 26 Юли 1996

Лобно място: централен затвор гр. Чанаккале, западна Турция.

Дата на раждане: 1970

Място на раждане: Къркларели

Място на гроба: гробище „Силиврикапъ“, гр. Истанбул

Тя стана един от мъчениците на Смъртната Гладна Стачка от 1996 година. Тя записа името си в историята ни, като първата жена в Света, загинала в Смъртна Гладна Стачка. Прочетете повече „Айче Идиль Еркмен“

Хюсеин Джевахир

Дата на гибел: 1 Юни 1971г.

Лобно място: кв. „Малтепе“, гр. Истанбул

Дата на раждане: 1950

Място на раждане: село Мохинду (Даръкент),общ. Мазгирт, обл. Дерсим.

Място на гроба: Шйобек-Йелдеен, общ. Мазгирт, обл. Дерсим. Прочетете повече „Хюсеин Джевахир“

ТЕ БЯХА ДВЕ НЕВИННИ ЖЕНИ НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО БЯХА ПРАВИ

ДВЕ ЖЕНИ, БОЙЦИ НА ФРОНТА СТРЕЛЯХА ПО МОЗЪКА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ ОТРЯД ЗА БОРБА С БЕЗРЕДИЦИТЕ!

ТЕ БЯХА ДВЕ НЕВИННИ ЖЕНИ

НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО БЯХА ПРАВИ

НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО ТЕ БЯХА ЛЕГИТИМНИ!

На 3 Март 2016 година, две жени, бойци на Фронта, за да потърсят сметка за Дилек Доан[1] и Йълмаз Йозтюрк[2], извършиха акция с оръжия и гранати срещу сградата на поделението на Полицейския отряд за борба с безредиците, в район Байрампаша.

Чиидем Якши

Нашата другарка, е родена през 1989 година в град Ескишехир(западна Турция; бел. ред.). Тя е дете на майка домакиня и баща строителен работник.

Приета е да учи Археология в Анадолския университет в град Ескишехир, но тъй като не внася семестриалната си такса е изключена. Десетки пъти е задържана и арестувана. Прекарва 7 месеца в женските затвори в град Синджан, (област Анкара; бел. ред.) и 23 месеца в район „Бакъркьой“(Истанбул; бел. Ред.).

Революционната Младеж и жителите на квартал „Армутлу( град Истанбул; бел. ред.) имаха възможност да я опознаят от близо. Тя вземаше сила от това, че беше пряма и от борбения дух който притежаваше.

Тя остана в историята с онзи кадър, който бе запечатал момента на клетвата ѝ над ковчега на Дилек Доан, убита в полите на майка си. Така я познаха народите на Турция. Тя удържа на думата, която даде на Дилек, на Йълмаз, чието детство бе видяла.

Поиска справедливост. Загина мъченически биейки се за да въздаде справедливост.

В автобиографията си, която представя на Партията си тя пише следното:
„За мен движението е всичко. Всички мои връзки с живота са пряко свързани с движението. Както сърцето… Ако сърцето на един човек спре, той не може да живее, и аз се чувствам, мисля, че няма да мога да живея ако го няма движението. Ето защо то за мен е олицетворение на живота. Но не само на моят животът, а и животът на всички народи в Анадола е пряко свързан с него.“

В една друга своя статия тя казва: „В тази страна само нашето движение е способно да извърши революцията. Ние сме единствената организация, която показва тази воля, желание и хъс.

Движението е моето семейство, То е най-близкият ми приятел на който мога да споделя всичко: и тъгата си, и радостта си, и гнева си. Движението е това, което ме насочва в борбата, напътства, отглежда, развива, то създаде новата Чиидем от мен. Аз съм движението!“

Берна Йълмаз

Тя бе член на Революционна Младеж. Ражда се през 1989 година в град Млатия(Северен Кюрдистан/Източна Турция; бел. Ред.), в семейството на баща нощен пазач и майка домакиня. Детските и юношеските ѝ години преминават в Кипър. Берна бе на предната линия в академичната-демократичната борба на студентството в Анкара.

За пръв път е задържана през 2007 година, заедно с друг наш боец за справедливост-Бахтияр Дооруйол. Това става по време на кампанията: „Общият Враг е Америка!“

Т.е в тази страна бе престъпление да сте срещу Америка, да защитавате братството на народите срещу империализма, за това те бяха задържани.

Но народите на Турция и фашистката власт на ПСР, познаха това младо момиче, когато, то показа смелостта да разпъне транспарант с надпис: „ИСКАМЕ БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ, ЩЕ ГО ПОЛУЧИМ!“ по време на реч на народният враг, убиецът Ердоган. Тя бе арестувана за това, че искаше безплатно образование, за това, че бе разпънала транспарант.

Бе освободена едва след дългата и упорита борба на своите другари от Революционна Младеж, застъпничеството на народа и започнатата кампания Тя продължи своята борба, от там от където я бе прекъснала. Тя показа, че няма да се откаже от искането за безплатно образование за народа, продължавайки борбата си.

Както тя самата казва: „Хей вие що се храните от кръвта на децата ни, няма да видите вече бял ден, няма да се усмихнете никога повече! Заклевам се, че БЯЛ ДЕН НЯМА ДА ВИДИТЕ!..“

Така тя стана БОЕЦ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, за да потърси сметка, от народните врагове които оставят децата ни гладни, сироти и без покрив над главите; също както другарите си Шафак Яйла и Бахтияр Дооруйол, с които бе част от Революционна Младеж.

Берна потърси сметка за Беркин, за Дилек, за Йълмаз… за всички народни чеда.

Загина мъченически, сражавайки се, взимайки сили от ентусиазма, решителността и непоколебимостта на Революционната Младеж.

Сърцето на всеки Фронтовак е като стихосбирка, която е готова всеки момент да бъде отпечатана…“ казва водачът на нашето движение.

И Берна доказа това на практика със стихотворенията написани от нея.

Какво е живота? Един дъх и ето, че свърши.“

Така бе казала, Хамиде Йозтюрк, докато вървеше към победата.

Арабско момиче…

Какво е живота?

Животът е хляб,

Животът е вода,

Животът е справедливост

Животът е народът

Животът е всичко, за което се бориш

Ако е обсаден животът ти от всички страни.

Трябва да дишаш

Ако са взели от ръцете ти хляба, справедливостта

Трябва да стиснеш юмрука си.

Ако стене от болка народа и родината ти

Трябва да забързаш крачките си.

Ето идваме вдъхвайки нов живот

Ето идваме да се превърнем в нови глътки въздух…

Идваме вървейки по пътя на арабското момиче.

На инат на стадото паразити, тръбящи, че видите ли

Животът на човека бил свещен“.

Идваме, множейки се с нови другарки като Хамиде.

БЕРНА ЙЪЛМАЗ.


Бележки:

1 – https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/

2-https://borbataa.wordpress.com/2016/03/13/убивайки-йълмаз-не-можете-да-сломите-н/