Полиция нахлу в домовете на държавни служители борещи се за работните си места

Вчера късно през нощта агенти на политическата полиция придружени от отряди командоси са нахлули в домовете на участници и поддръжници на протеста на държавните служители провеждан ежедневно на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара. Continue reading „Полиция нахлу в домовете на държавни служители борещи се за работните си места“

Реклами

Из защитните речи на адвокатите на народа-септември 2018

Откъси от защитните речи на адвокатите от Правно Бюро на Народа, изнесени пред фашисткия съд в Истанбул на първата серия от заседания по процеса срещу тях, състояли се на 11, 12 и 13 Септември 2018

Предговор

На 12 Септември 2017 година, централният офис на Правно Бюро на Народа(на тур.ез. Halkın Hukuk Bürosu) беше щурмуван от командоси и агенти на политическата полиция на фашистката власт на ПСР. В хода на продължилите и дните след това щурмумове 17 адвокати, членове на бюрото бяха хвърлени в затвора. Вече повече от 1 година, въпреки тежката изолация, в която са държани, интернирането, забраните за свиждания, получаване на печатни издания и книги, срещи с други полит.затворници, достигащите до 100 години забрани за свиждания с роднини, и мъченията на които са подложени, адвокатите на народа не скланят глава пред фашизма. Continue reading „Из защитните речи на адвокатите на народа-септември 2018“

Борбата на Тюркян Албайрак за работното ѝ място(2010-2011)

 

Пример за това, че макар и сам човек може да се бори и да извоюва победа

След клането в турските затвори от 19 Декември 2000 година, дълги години не излизаха по площадите и улиците на страната, те не организираха протести в защита дори на основните трудови права. В този контекст, започналата след победата на Голямата Смъртна Гладна Стачка срещу изолацията в затворите(2000-2007 година), борба на Тюркян Албайрак за нейното работно място, организирана от Революционно Работническо Движение-РРД(на тур.ез. Devrimci İşçi Hareketi-DİH), е от исторически важно значение, за работническата класа в Турция. Continue reading „Борбата на Тюркян Албайрак за работното ѝ място(2010-2011)“

Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца

Тюркян Албайрак: „Вече съм на възраст, уморена съм, болна съм, но мозъкът ми е изпълнен с енергия. Трябва да се боря. Зад гърба си оставих една протестна акция, за която платих висока цена, това бе протест, който вдъхнови много други хора да търсят своите права. Водената от мен борба през 2010 година беше давана за пример на всички трудещи се. Не мога да изгубя тази война, няма да умра у дома докато мълчаливо чакам сетния си час. Казах си, ако трябва ще загина на улицата протестирайки, борейки се, но ще прибавя и от моя огън към пламъка на борбата срещу фашизма, която започна Нурийе Гюлмен.“

Continue reading „Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца“

PKK и YPG – „прекрасните“ партньори на Американският Империализъм

Ако нашият враг ни хвали толкова много, ако ни нарече прекрасни, трябва да се замислим поне за миг. Или врагът ни е много смел, или в нас има някакъв проблем.

 

С политиките на ликвидация и капитулация,Кюрдското националистическо движение всеки ден добавя нови срамни страници към своята история.

-Срамно е палач № 1 на народите по света да те нарича „прекрасен партньор“.

-Срамно е получаваш хвалебствени слова от шефа на ЦРУ.

-Срамно да се намираш под „опеката на САЩ“, да бъдеш в положението на протекторат е срамна политика.

Един от говорителите на Американските империалисти, държавният секретар на САЩ-Майк Помпео, нарече PKK(в превод “Работническа” Партия на Кюдистан; бел.ред.), нейната организация в Сирия-PYD(в превод Партия на Демократичния Съюз; бел.ред.) и въоръженото ѝ крило YPG(в превод Отряди за “Народна Защита”; бел.ред.)прекрасни партньори. Continue reading „PKK и YPG – „прекрасните“ партньори на Американският Империализъм“

Накратко за нео-колониализма

Международното положение, след края на Втората Световна Война, показва че съюзите и баланса на силите от периода преди войната са напълно разрушени,като освен между капиталистическата система и комунистическото движение,така и вътре в самата капиталистическа система този баланс и взаимоотношения са претърпели коренна промяна. Водещата позиция на Англия, като най-могъща сила в капиталистическата система, която още в началото на XX век, започва все повече да се „клати“, вече е заета от САЩ. Империалистическата-капиталистическа система, с цел да намери изход от своята кризата, която е навлязла в нова фаза,заедно с нарастването на мощността на борбите на комунистическото движение и борбите за национално освобождение,започва да се премоделира под влиянието на САЩ, които са безспорен доминиращ фактор в икономическо, военно и политическо отношение.

Continue reading „Накратко за нео-колониализма“

След четиристранната среща за съдбата на Сирия в Истанбул, проблемите продължават

На 27 Октомври в Истанбул под председателството на фашисткия президент Ердоган бе проведена среща между президентите на Русия – Владимир Путин, на Франция Емануел Макрон и канцлерът на Германия – Ангела Меркел.

След края на срещата бе проведена обща пресконференция, като заедно с нея бе публикувана и съвместна декларация на участниците в срещата.

Макар и да уверяваха медиите, че са изгладили повечето от противоречията по между си, общото впечатление на всички бе, че държавните ръководители на страните участващи в тази среща все още „дърпат чергата“ към себе си.

Ако се заслушаме в казаното от тях, всички те твърдят че работят за „добруването на Сирия и Сирийския народ“. Но всъщност истината е съвсем друга. Защото всяка една страна има свои собствени приоритети и интереси. Всички участници в срещата се стремят по един или друг начин да осъществят своите приоритети и да защитят интересите си.

На срещата единствено Путин изрече думи, които биха могли да успокоят Сирийците. Прочистването на страната от джихадисти, изтеглянето на незаконните/ нелегитимните военни сили от Сирия(като тези на САЩ, Турция и Франция например), нормализиране на положението в страната, започването на изграждането наново на държавата, като цяло интересите на Сирийците и Русия се припокриват. Именно на това припокриване на интересите се дължи демонстрираното от Путин поведение, коренно различаващо се от това на останалите участници в срещата.

Думите изречени от останалите трима участници в срещата, но най-вече изреченото от Ердоган, доказват, че онези които от 2011 година насам извършват военни престъпления спрямо народите на Сирия остават на своите позиции. Покровителството на джихадиситките банди и анексирането на част от територията на Сирия, все още са сред приоритетите на главатаря на управляващата в Турция, ПСР. Ако може да постигне поне това, той се надява, че ще може до известна степен да неутрализира влиянието на Кюрдите в региона. Реалните желания на двойката Макрон-Меркел пък могат да бъдат обобщени накратко като: „джихадистите да останат в Сирия, бежанците да се завърнат в страната, и ако може Башар Ал Асад да бъде свален от власт.“

В публикуваната след срещата съвместна декларация беше поставен акцент върху въпроси като: „Независимостта и суверенитета на Сирийската Арабска Република, запазване на нейното единство и териториална цялост, предотвратяване на конфликтите.“

Никое от горепосочените твърдения няма отражение в реалния живот. Пример за това е артилерийските удари на турската армия в околностите на град Кобане(Айн Ал Араб), който е под контрола на кюрдските сили. Така твърдението, че страните имат желание да предотвратят конфликтите се оказа нищо друго освен празни приказки. „Териториалната цялост на Сирия“ не интересува по никакъв начин Ердоган. Точно обратното се случва напрактика. Всички политики провеждани от властта в Турция, от 2011 година насам са насочени към нарушаването на териториалната цялост на Сирия. Тези които в миналото анексираха провинция Хатай(областта Искендерия) днес кроят планове за това, как да анексират региона простиращ се от река Ефрат до провинция Идлиб. ПСР която назначи местни органи на властта в районите на Ал Баб и Африн, се държи като сила стремяща се към анексията на тези земи. Тоест фашистката власт в Турция, все още полага усилия за това Сирия да бъде разпокъсана.

Главаратят на управляващата ПСР, говори за териториалното единство на Сирия, само в контекста на това да бъде премахнат контрола на Кюрдските сили в източната част на страната. Но когато стане дума за джихадистките банди неговата позиция е коренно различна. Тогава и дума не може да става за спазването на териториалната цялост на Сирия, от страна на Ердоган и подопечните му банди прочули се с жестокостите като обезглавявания, разпаряне на коремите на бременни жени, изгаряне на живи хора и др. Тези банди биват лансирани от фашистката власт в Турция като „местните“ елементи на плана за анексация прилаган от нея.

Няма как масите за „пазарлъци“, на които се сблъскват интересите на господстващите класи, на които се правят явни и тайни договорки, на които жаждата за печалба е заслепила очите на всички да доведат до трайно решение на проблемите. Именно поради тази причина се бави и прочистването на провинция Идлиб. Това е така защото всички освен съюзниците Сирия, Русия и Иран, правят всичко по силите за да попречат това да се случи.

Ердоган, който под натиска на Русия накара някои от въоръжените банди да се изтеглят от демилитаризираната зона, се опитва да ги използва като средство за осъществяване на своя план за анексия на част от територията на Сирия.

Докато процесът продължава в същия дух, вероятността от продължаване на конфликта е много голяма. В тази игра „най-опасните“ играчи са ПСР на Ергодан и САЩ на Тръмп. Ако успее да се договори с Тръмп, главатарят на ПСР, е готов да се отдалечи от Русия и Иран, но докато няма такава договорка, той едва ли би посмял да влезе в пряк сблъсък с Русия и Иран.

Въпреки това опитите за анексиране на част от територията на Сирия продължават. Едно от най-острите противоречия на Ердоган и подопечните му ислямистки банди, е това че макар и да са марионетки на Америка, те са принудени да се съобразяват и дори да се подчиняват на волята на Русия.

Обявеното след срещата създаване на „конституционна комисия“, която да състави новият основен закон на Сирия, пък е обречена да остане мъртвородена идея. Участието в „конституционната комисия“ на силите, които вкараха, обучиха и въоръжиха джихадистите банди в Сирия, противоречи на всякаква логика. Невъзможно е тази комисия да свърши, каквато и да било практическа работа. Щом трябва да се напише нова конституция на Сирия то това не е работа на държави като Турция на Ердоган, които са врагове на тази страна. Тези които трябва да напишат новият основен закон на страната са силите които се бориха срещу империалистическите и ционистките сили, и техните джихадистки наемници.

В същото време е редно да се отбележи, че Иран не бе поканена на срещата, също така не стана и дума за официалните власти на Сирия. Дори нещо повече, Ергодан за пореден път показа ненавистта си срещу Башар Асад. Разбира се Русия, Сирия и Иран, координират своите действия. Путин нееднократно по време на пресконференцията след срещата намекна за това. Но въпреки това, рядко се споменаваха имената на факторите, които реално могат да доведат до решаване на конфликта, а именно властта на Асад и нейните съюзници начело с Русия. Но това не означава, че властта на Асад ще приеме всичко, което ѝ бъде предложено.

Официалната власт в Сирия и нейните съюзници са в силна позиция. Разбира се за тях е важно проблемите да бъдат разрешени преди да бъдат причинени още по-големи разрушения в страната. Те ясно осъзнават важността на ролята на ПСР, която тя изпълнява под натиска на Русия, в процеса по прочистването на страната от джихадистките банди. Видно, е че те са решени да прочистят Идлиб от джихадистките банди. Когато започне политическият процес, плановете на ПСР трудно, ще могат да сработят, така както му се иска на Ердоган. Защото едва ли Асад, ще даде на въоръжените банди, на масата за преговори, това което те не са могли да извоюват на бойното поле.

Не трябва да се забравя, че силите, които определят себе си, като „Съпротивителна линия“, действат в единство, и така както все още имат капацитета да се съпротивляват срещу всички атаки на империалистическите сили, така те имат и необходимите сили, средства и възможности с които да бъдат определящият фактор в близкото бъдеще на Сирия.

Източник: Вестник „Червено Знаме“(Kızıl Bayrak)

Народна Милиция извърши акция срещу цивилни полицаи в Истанбул

Вечерта на 27 Октомври, събота група Милиционери са хвърлили самоделна ръчна граната по цивилен полицейски автомобил в истанбулския квартал „Саръгаази“(разположен в Азиатската/Източната част на града). Вследствие на взрива са били нанесени материални щети на автомобила, и към момента обаче няма информация за състоянието на цивилните полицаи. В кратко съобщение милиционерите от квартала заявяват, че са извършили нападението с цел да потърсят сметка за мъченията нанесени на революционерката Айтен Йозтюрк, която в продължение на 6 месеца бе изтезавана от агенти на т.нар. Контр-герилла.

Няма място за палачите на фашистката ПСР в нашия квартал. 868-те рани по тялото на Айтен Йозтюрк, са нашата клетва, наш дълг е да потърсим сметка за всяка една рана от палачите и убийците. Ще потърсим сметка за всяка рана по тялото на Айтен Йозтюрк!“

Народната Милиция наказа двама наркодилъри в Истанбул

На 31 Октомври 2018 година, отрядът на Народната Милиция отговарящ за истанбулския квартал „Алибейкьой“(не далеч от залива «Златният рог» известен още и като Халич) след получена информация от местни жители, е спрял автомобил движещ се по булевард „Дженгиз Топел“(централният булевард на квартала), в който са били установени две лица от мъжки пол, за които е имало данни че се занимават с разпространение на наркотици. След като спрели автомобила, милиционерите са свалили двете лица и са ги претърсили пред погледите на местни жители, автомобилът на заподозрените също е бил претърсен. След претърсването милиционерите са намерили и иззели голямо количество различни по вид наротични вещества. Двамата наркодилъри са били наказани с нанасяне на побой и са били прогонени от квартала. Иззетите наркотични вещества са били унищожени от милиционерите пред погледите на местните жители.

Вечерта на следващият ден, 1 Ноември, членове на наркобанда са се опитали да стрелят по патрулиращите в квартала милиционери. Милиционерите подпомогнати от местни жители веднага са реагирали и са успели да неутрализират бандитските елементи, които по-късно са били прогонени от квартала.

Народната милиция за пореден път отправи призив към народа, да подкрепи революционерите в борбата им срещу подкрепяните от фашистката власт наркобанди.

2 години от началото на протеста на булевард „Юксел“ в Анкара

Борбата на Нурийе и Семих…

Докато всички мълчаха, те се превърнаха в гласът на народа.

700-те дни на протест на булевард „Юксел“ са нашата политическа победа

срещу фашизма

Без съмнение можем да кажем, че несправедливостта е най-голямото престъпление извършено срещу човечеството. Единственият начин, по който човек може да съхрани своите морални ценности, е да се бори срещу несправедливостта. Протестът на пешеходният булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара, който продължава вече повече от 700 дни, е най-добрият пример за това, че тези които не се борят губят още в самото начало, а тези които избират пътя на борбата рано или късно побеждават. Този протест даде нова надежда не само на изхвърлените от работа публични работници, но и на целият народ. В своята война срещу народа фашистката власт на ПСР използва като претекст за засилването на репресиите си, опита за преврат организиран от т.нар. Гюленисти. Наричайки този преврат „божий дар“ фашистката власт обяви Извънредно положение. С издадените от нея наредби-закони тя лиши от работа хиляди държавни служители. Не трябваше да мине много време за да се разбере, от всички че войната, която ПСР води не е насочена срещу Гюленистите, а срещу целия народ и цели неговото смазване и подтискане.

В дните, когато терорът на ПСР се вихреше с пълна сила, множество групи наричащи себе си „революционни“ , „комунистически“ изтъкваха като претекст въведено Извънредно положение, и твърдяха че не може да има съпротива срещу него, че индивидуалните протестни акции са равносилни на самоубийство при тези условия. По този начин те изразяваха своята безнадеждност и капитулация.

Нурийе… Семих… Когато всички стояха безмълвни, когато всички се бяха „сврели“ в собствените ъгли, под натиска на репресиите на Фашизма, те излязоха на площадите и започнаха своята борба. Бориха се за работните си места, за труда и достойнството си. С една от десетките наредби-закони издадени по време на Извънредното положение, двамата бяха изхвърлени от работа. Също както хиляди други свои колеги. Искането им беше съвсем обикновено и легитимно, а именно да се върнат обратно на работните си места. Вместо да изпълни това тяхно искане, фашистката власт ги задържа десетки пъти, измъчва ги, а накрая ги хвърли в затвора. Властта направи всичко по силите си за да ликвидира борбата им, но не успя.

След опита за преврат от 15 Юли 2016 година, за да узакони своя фашистки терор, властта на ПСР обяви Извънредно положение. С издадените наредби-закони властта изхвърли от работа и отстрани от длъжност всички революционно настроени и прогресивни работници, учители, университетски преподаватели и държавни служители. Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча също бяха сред хилядите си колеги, отстранени от длъжност. Някои предпочетоха да изчакат за да видят, какво ще се случи. Но те нямаха време да чакат. Те излязоха на площадите и улиците за да се борят и за да защитят своите права. Някои се питаха „Може ли сам сами да се борите срещу всички?“. Нурийе Гюлмен показа, че е възможно. Тя сама започна борбата си, след нея по площадите излязоха нейните поддръжници. От един станаха двама. И Аджун Карадаа се присъедини към Нурийе Гюлмен в редиците на борбата. Аджун Карадаа, бе отстранена от длъжност учителка. Тя излезе на улицата с искането „Искам учениците си обратно!“

После Семих Йозакча се присъедини към борбата им, казвайки „Стига веч!“. Датата бе 23 ноември 2016 година. Борбата бързо се разрастна и разпространи. Сега протести имаше не само пред паметника на „Правата на човека“ в центъра на Анкара, но и из цяла Турция. Започнаха да валят послания за солидарност и подкрепа от цяла Европа, и почти всички краища на Света. Фашистката власт на ПСР продължи със своите атаки. Нурийе Гюлмен, Семих Йозакча, и стотици техни поддръжници бяха задържани десетки пъти.

В дните когато фашистката власт ПСР размахваше като ятаган извънредното положение в опит да сломи всички групи от народа, Нурийе и Семих се превърнаха в надежда за народа. Те превърнаха извънредното положение в безполезен лист хартия.

9 Ноември 2016: ПРОТЕСТЪТ ЗАПОЧВА…

След като срещите с изхвърлени от работа университетски преподаватели като нея не дават резултат Нурийе Гюлмен взема решение макар и сама да започне протеста. Дори още преди да успее да разкаже, какви са причините за протеста ѝ, тя бива обкръжена от десетки полицаи, които миг по-късно я задържат. Така всеки ден тя бе задържана от полицията. Хората гледаха от далеч протеста на Нурийе, с погледи, в които ясно се виждаше страхът от властта. Но тя не беше сама. Тя се бореше в името на това да бъдат изпълнени исканията на милиони, в името на работата си, на труда и достойнството си. На шестият ден от протеста Аджун Карадаа започна своя протест, а на тринадесетият ден към тях се присъедини и Семих Йозакча. В първите 24 дни от протеста всеки ден те бяха задържани от полицията. Докато ги задържаха полицаите ги влачеха по земята, ритаха ги, напръскваха очите и устите им със сълзотворен и нервно-паралетичен газ. Виждайки тяхната решителност, плахите погледи, които ги гледаха от далеч, започнаха един по един да се приближават към тях. С всеки изминал ден те се увеличаваха. Докато пешеходният булевард „Юксел“ ден след ден се превръщаше в позиция, в борба срещу фашизма, страховете на фашистката власт растяха. Властниците се принудиха да заявят публично, че протестът на бул. „Юксел“ може да предизвика едно ново въстание като това в парка Гези.

9 Март 2017: Началото на Гладната Стачка

Протестът, който продължаваше с песни, хора и стихове преминаваше границите на Анадола и отзвукът му се носеше навред по света, като все повече и повече хора се застъпваха за исканията на протестиращите. Но вместо да изпълни исканията на протестиращите публични работници, властта засилваше атаките си срещу тях. На 9 Март 2017 на импровозирана пресконференция, състояла се на бул. „Юксел“, Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча, обявиха, че ще започнат главна стачка на 11 Март. Още преди да приключат своето изказване те бяха нападнати и задържани от полицията. Така, гладната стачка с която искаха да пренесат борбата на един по-напреднал стадий, и да се доближат повече до извоюването на победата, бе започната от тях докато бяха в ареста. Продължавайки под формата на гладна стачка, протестът разчупваше и вълната на отчаяние и безнадеждност, които искаше да всее у народа фашистката власт. Още веднъж бе доказано, че може да има съпротива и в условията на Извънредно положение. Чувството за капитулация пред врага, което създаваше Извънредното положение бе преодоляно с този протест, и борбата на Нурийе и Семих. Тяхната борба попречи на плановете на фашистката власт. Благодарение на Съпротивата, властта на ПСР не успя да изпълни всички свои планове, така както искаше. Пред силата на борбата тя не успя дори да докосне хиляди хора, които също искаше да изхвърли от работа. Но с ежедневните си нападения тя даде да се разбере каква огромна ненавист изпитва спрямо протеста н бул. „Юксел“. На 10 май депутатите от основната опозиционна партия в Турция, Републиканската Народна Партия, Орхан Саръбал и Али Шекер проведоха главна стачка в турския парламент. На 12 Май, 103 интелектуалци разпространиха обща декларация, с която настояваха исканията на гладната стачка да бъдат приети.

23 Май 2017: Нурийе и Семих бяха хвърлени в затвора

Докато подкрепата на народа за гладната стачка, растеше с всеки изминал ден, фашистката на власт на ПСР показа своята безпомощност пред борбата им, като хвърли в затвора Нурийе и Семих, които току що бяха преминали през 75-тия ден от гладната стачка. Същият ден, съпругата на Семих, Есра Йозкан-Йозакча започна Гладна стачка настоявайки двамата да бъдат освободени. Стотици хора, които проведоха акции в четирите краища на страната, в подкрепа на Нурийе и Семих бяха задържани от полицията. В много европейски страни сред които и Австрия, Белгия, Германия, Гърция и Швейцария бяха устроени палаткови лагери, в които се проведоха солидарни гладни стачки. Държейки ги в пълна изолация в затвора, непокривайки основните им човешки потребности, забранявайки им дори да виждат слънцето, фашистката власт на ПСР се опита да пречупи тяхната воля. На 23 Май, срещу подкрепата, която срещна у народа протестът на бул. Юксел, фашистката власт на ПСР създавайки прецедент в световната история, „арестува“ паметника, като обгради с метални заграждения статуята за „Правата на Човека“, пред който Нурийе Гюлмен даде началото на борбата си. Целта бе да бъде сломен целия народ. Но борбата продължи и на вън. Народът ни, който не спираше да повтаря имената на Нурийе и Семих, изписа техните инициали навсякъде из градовете и селата на Турция. Афиши с техните имена бяха разлепени на видни места в малки и големи градове. Докато войната между волята на съпротивата и фашистката власт продължаваше така, след изследвания на участници в протеста на бул. Юксел, направени от медици членове на Регионалния Съюз на Лекарите в Анкара( на тур.ез. Ankara Tabibler Odası), бе установено, че полицията използва Бойно Отровно Вещество(БОВ), от т.нар. Модел 5, който оказва сериозно негативно въздействие върху нервната система на човека. Но нито отровните им газове нито техните палки и щитове успяха да сломят съпротивата на протестиращите. Защото и до ден днешен не е открит газ, който да прикрие неправдата и да сломи волята на борците за правда!

22 Юли 2017: Министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу издаде брошура за Нурийе и Семих.

Също както някогашният правосъден министър Шевкет Казак, по време на Смъртната Гладна Стачка в затворите през 1996 година, бе казал „те тайно се хранят“, и вътрешният министър Сюлейман Сойлу излезе в публичното пространство с твърдението, че гладната стачка на Нурийе и Семих е фалшива, и че те се хранят тайно от всички. Той не се задоволи само с това, издаде брошура на турски и английски език, посветена на тях и я разпространи чрез сайта на министерството. Но никой не беше по-силен от правдата. Никой не повярва на лъжите на Сюлейман безумний. Дори реакционерите и фашистите подкрепящи властта се питаха, „добре де щом знаехте всичко това за тях, защо до сега не направихте нещо за да ги спрете?“. Така те заявяваха, че не вярват на лъжите на властниците. Толкова силни бяха исканията на протеста, че никоя лъжа не можеше да прикрие истината.

25 Септември 2017 Нурийе Гюлмен бе отведена в интензивното отделение на болница Нумуне в Анкара.

Здравословното състояние на Нурийе Гюлмен се влошаваше с всеки изминал ден. Изтъквайки това като претекст състоянието ѝ, властта я отвлече и затвори насила в интензивното отделение на болница Нумуне в центъра на Анкара. Това не беше случайна болница, в нея по време на Голямата Смъртна Гладна Стачка от 2000 до 2007 много полит.затворници бяха изтезавани и подложени на насилствена медицинска интервенция. След като я отведоха в болницата властниците започнаха да отправят същите заплахи и към Нурийе. Но въпреки, че надвисналата над нея като Дамоклиев меч опасност, тя твърдо заяви своята позиция : „АЗ НЕ СЪМ БОЛНА, АЗ ПРОВЕЖДАМ ГЛАДНА СТАЧКА!“.

Семих Йозакча бе Освободен на 20 Октомври, а Нурийе Гюлмен на 1 Декември.

Два дни преди да бъде дадено началото на съдебния процес срещу Нурийе и Семих, властта арестува и хвърли в затвора техните адвокати. Но и този театър целящ да ги лиши от адвокатска защита, не постигна желания от властта ефект. Тези, на чиято страна бе историческата правота, изтъкнаха този факт и в своите защитни речи в съда. В своята защита пред съда, Нурийе и Семих осъдиха фашизма и защитиха своята правота. Фашистката власт на ПСР дори веднъж не позволи на Нурийе Гюлмен да се яви лично в съда. Вместо това тя бе принудена да участва в съдебните заседания чрез видео-конферентна връзка от отделението за полит.затворници в приземния етаж на болница Нумуне. Фашисткият съд не искаше Нурийе да прочетете справедливите си обвинения в лицата на съдиите. На базата на „показанията“ на един лъжец, станал полицейски информатор и колаборационист, Нурийе бе осъдена на 6 години и 3 месеца затвор. Полицията при всеки удобен случай нападаше брутално стотиците хора дошли за да наблюдават на живо съдебния процес. Десетки души бяха задържани и бити. Участниците в протеста на бул. „Юксел“ бяха осъдени да заплатят глоби управляващите на десетки хиляди левове.

13 Декември 2017, ден 400 от протеста.

Всяка атака срещу протеста бе като катализатор за нарастването на подкрепата на народа за съпротивата. Тази констатация бе направена от Аджун Карадаа, в интервю за електронно издание İleri Haber Portalı( в превод „Прогресивни Новини“), дадено на 400-ния ден от протеста. „КАто ни чупеха главите и носовете, подкрепата за нас растеше“

Аджун Карадаа: „Във време в което синдикатите и левите организации не смееха да излязат на улицата, присъствието на едни хора навън даде своя резултат. Стотици хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа, в тази бройка дори не включвам работниците оставени без препитание. Никой не се противопостави открито срещу затварянето на левите и прогресивни сдружения през ноември 2016. Поради тази причина общественото внимание се фокусира върху протеста на бул. „Юксел, който изразяваше позиции по всички важни теми от дневния ред. Имаше една група хора, които говореха за несправедливостта въплътена в наредбите-закони. Това бяхме ние. Всъщност едно от нещата които укрепват позициите на протеста ни, бе нашето задържане и насилието на което бяхме подложени. Всеки път когато бяхме нападани от полицията съм го казвала на останалите, като ни счупят носа и последователите ни в социалните мрежи се увеличаваха по с 1000 души, случеха ли ни главите те се увеличава с още 1000. Това е некадърността на тази власт, тя сама дискедитираше себе си. После към това се добави и лъжата за това, че Нурийе и Семих „си похапват скришно“ изречена по време на гладната стачка. Дори нямаше нужда да се мъчим да я оборваме с аргументи и факти, всички видяха колко беше отслабнал Семих, когато го доведоха в съдебната зала. Арестите, агресивната риторика на властта спрямо гладната стачка, и на фона на всичко това нашата искреност и себеотдаденост. Колкото повече хората виждаха, нашата искреност, почтеност, жертвоготовност, властта толкова повече засилваше лъжите, манипулациите, репресиите и атаките си срещу нас. Не само това, ами и следите от гумени патрони по телата ни, фактът че всичко това се случваше пред погледите на толкова много хора. Солидарността на хората, това, че ние изразяваше исканията на толкова много хора, това ни помагаше да изобличаваме властта показвайки нейната истинска същност. Всички тези неща укрепват съпротивата ни. Нищо не се дължи само на една причина. Всичко случило се до сега се дължи на множество причини, нещата са комплексни, но основната част от вината принадлежи на властта. Колкото повече властта се правеше, ще не ни чува, толкова повече народът започваше да чува нашия глас.“

26 ЯНУАРИ 2018, Гладната стачка бе прекратена на 324-тия ден, и бе обявена Политическата Победа!

Комисията за разследване на мерките взети по време на Извънредното положение, обяви че Нурийе и Семих няма да бъдат възстановени на работа. След оповестяването на решението на комисията, Нурийе и Семих заявиха, че прекратяват гладната стачка.

Нурийе Гюлмен:

„След като излязохме на улицата ние изтъкахме борбата си в продължение на 444 дни и стигнахме до тук. От протест, при който един човек излизаше сам с плакат в ръка и на момента биваше задържан от полицията, тази акция се превърна в събитие, за което всички говорят. Страхувахме ли се? Разбира се, но ние преодоляхме страховете си. За това толкова много обичаме борбата си. Обичаме я толкова много защото тя ни върна обратно нашата чест. Ако не бяхме направили нищо, днес нямаше да можем да излезем така гордо изправени пред вас и пред народите на Турция.“

Семих Йозакча: „Укрепихме надеждата. Нашата борба се превърна в източник на надежда за народа. Ние по нищо не се различаваме от народа. Двама души или десет, независимо колко човека сме, ние показахме, че можем да направим нещо. Този протест ни показа, че можем да се изправим срещу врага без страх. Той се превърна в надежда за народите на Турция и Света. Укрепихме надеждата. Показахме, че това е възможно дори и в най-трудните условия. Това ни показва, че ако покажем, че можем да направим нещо сами, че ако сами не предадем волята си, врагът не може да ни победи, каквото и да направи срещу нас.“

Протестът продължава вече повече от 700 дни, благодарение на извоюваната политическа победа

Протестът на бул. Юксел в центъра н Анкара, продължава вече повече от 700 дни. Всички тези 700 дни преминах под формата на остър сблъсък на волята на участниците в протеста и народните врагове. Стотици нападения, задържания, арести, отровни газове, личните, побои… Бяха извършени и още стотици нападения, които дори не може да изброим тук. Това сблъсък на волята на две страни в един конфликт. Волята на народа и волята на фашизма. Този протест показа, че може да има съпротива срещу фашизма независимо от това какви са условията. Стената изградена от капитулацията и ликвидаторството, се срина пред силата на протеста.

Фашистката власт на ПСР бе принуден да отстъпи пред натиска на протеста. ПСР която изхвърли от работа с наредбите закони 108 хиляди души, си беше поставила за цел да увеличили тази цифра до около 300 хиляди души, но благодарение на протеста тя не успя постигна да своя цел. Хора които никога в живота си преди това не бяха участвали в протестна акция се превърнаха в героите на протеста на бул. „Юксел“. Докато протестът се развиваше, той спомогна и за класовото осъзнаване на хората, и ги учеше как да се борят срещу фашизма. Протестът се превърна в барикада пред онези, които искаха да унищожат надеждата народа, целейки да създадат атмосфера на отчаяние и безнадеждност. Протестът се превърна в период, в който народът ни запази и укрепи надеждата си.

Създавайки съзнание за необходимостта от продължаване на борбата, протестът на бул. „Юксел“ отвори пътя за нови протести из цяла Турция. Протестът на бул. „Юксел“, се разрстна и укрепна благодарение на новите протести в Дюздже, Борим, Малатия, Истанбул и Измир. Протестът разкъса цензурата, обеди около исканията си милиони хора. Стотици хиляди хора се застъпиха за искането на Нурийе и Семих като за свое искане. Фактът, че протестът показа че дори и сам човек може да се бори срещу фашизма, сам по себе си е достатъчен за това да бъде обявено спечелването на политическата победата. Рано или късно тя ще бъде увенчана и с материални завоевания. Нито тези които не вярват в политическата ни победа, нито фашистката власт на ПСР могат да попречат това да се случи. Защото ние още в самото начало избрахме да се борим, и когато извоюваме обратно всички отнети ни права отново ние ще бъдем победители. Така както борейки се успяхме да запазим честта си, така относно борейки се ние ще върнем и работите си места!

Източник:

„Борим се ще победим!“(Savaşıyoruz Kazanacağız!), издателство „Боран“(Boran Yayınları), стр. 800-806; Истанбул, септември 2018г.