Какво представлява „изкуственото равновесие“ в нео-колониалните страни?

Най-просто казано, т.нар. „изкуствено равновесие“ означава пасивизиране на недоволството на народните маси срещу настоящото капиталистическо статукво.

Поради тази причина понятието за „изкуственото равновесие“, изхожда от съществуването на недоволството на масите срещу настоящото статуквото във всеки случай. Това пасивизирано недоволство е насочено против съществуващия ред и обективно означават, че противоречията на съществуващия ред достигат нивото на непримирими противоречия. Това изразява съществуването на революционната ситуация.

Прочетете повече „Какво представлява „изкуственото равновесие“ в нео-колониалните страни?“

Вече 100 дни работници от текстилно предприятие VIP Tekstil се борят за синдикалните и трудовите си права

Работничката Ниймет Йозкая, от текстилно предприятие VIP Tekstil и колежките ѝ са изхвърлени от работа заради това, че са станали членове на независимия синдикат DERITEKS обединяващ работници от текстилната и кожаро-кожухарската промишленост. Работниците решават да станат членове на DERITEKS заради лошите условия на труд, продължителен период на тормоз, и ниски заплати.

Вече 100 работниците от текстилно предприятие VIP Tekstil, разположено край град Гебзе, обл. Коджаели(на около 80 километра от Истанбул) протестират срещу изхвърлянето си от работа, заради това че са станали членове на синдиката DERITEKS заради лошите условия на труд, продължителен период на тормоз, и ниски заплати.

Работниците бързо започват да се организират срещу лошите условия на труд, след като това става известно на собственика на предприятието, той упражнява репресии против работниците. Насила ги заставя да дадат своите персонални кодове за справки в електронната система на държавната администрация, за да провери дали работниците са станали членове на синдиката. Работниците за които е било установено, че са станали членове на синдиката са били подложени под натиск за да напуснат работа, а отказалите да дадат персоналните си кодове, директно са били изхвърлени от работа.

По-долу ще ви представим кратко интервю с работничката Ниймет Йозкая, която заедно със своите колеги се бори за работното си място в продължение на 100 дни, въпреки лошите атмосферни условия. В интервюто Йозкая, която е работничка от 23 години и получава минимална работна заплата, разказва за това как са се организирали в синдиката, с какви репресии са се сблъскали, и какви са исканията на работниците.

Можете ли да разкажете накратко какви са условията на труд в предприятието?

Ниймет Йозкая: Условията на труд в предприятието са много тежки. През лятото е много горещо, а през зимата изключително студено. Няма никаква хигиена, почистването е недостатъчно. Храната в стола е много лоша. Преките ръководители упражняват много голям психически натиск над работниците.

Как започна организирането в синдиката? Когато собствениците на предприятието разбраха, каква бе тяхната първоначална реакция?

Ниймет Йозкая: Организирането в синдиката започна заради тормоза на ръководителите в цеховете. Тъй като никой не ни обърна никакво внимание, не зависимо от това, какво се случваше в предприятието. Те ни принудиха да прибегнем до това. Реакцията на собствениците, както всички знаете вече, бе да ни изхвърлят от работа.

Всички работници в предприятието ли са жени, или има и мъже?

Ниймет Йозкая: Състава на работниците е смесен, но 2/3 са жени.

Вие от колко години работите в предприятието? Каква заплата получавате?

Ниймет Йозкая: Аз работа от 23 години в предприятието и получавам заплата от 2 260 турски лири(около 640 български лева;бел.прев.), това е срамно ниско възнаграждение.

Вашият протест продължава вече 100 дни. Какво преживяхте през този период? Какви са реакциите на хората около вас?

Ниймет Йозкая: През тези 100 дни, ние се сблъскахме с психологически натиск от страна на собствениците на предприятието за да прекратим нашият протест. Станахме обект и на репресии от страна на полицията. Протестът ни премина през зимния сезон, и поради тази причина се наложи да се борим и със студения въздух и природните условия, но с помощта на нашите приятели и подкрепата на хората около нас ние сме решени да продължим нашата борба.

Как взехте решение да започнете протеста?

Ниймет Йозкая: Нашата колежка Кадрийе Хорлу бе изхвърлена от работа последна, при уволнението си тя е отказала да подпише документите, които собствениците на предприятието са я заставили да положи подписа си върху тях. Това даде и началото на нашия протест.

Като работничка, вие какво изпитвате докато участвате в този протест? Как реагира вашето семейство на факта, на участието Ви в протеста?

Ниймет Йозкая: Моето семейство и тези на колегите ми ни подкрепят до край. Като жени и работнички ние сме горди със себе си. Ние сме жени, ние сме силни, ние ще победим!

Както може би знаете, в много части на страната, работниците се борят срещу атаките на капиталистите, ограбването на правата им, несправедливото им лишаването от работни места, и потъпкването на правото им на синдикално сдружаване. Какво е вашето послание по отношение на всички тези протестиращи работници?

Ниймет Йозкая: Само борейки се можем да победим! Трябва да обединим борбите си. Да живее работническата солидарност. Въпреки дъжда, студа и репресиите ние продължаваме да се борим. Призоваваме всички синдикати и приятели на трудещи се, да ни подкрепят.

Моята борба е за труд, хляб и достойнство!

Уважаеми читатели,

В тази кратка статия ще ви разкажем, накратко за борбата на работничката Мелике Шаахин, изхвърлена от работното си място заради своята синдикална дейност.

Прочетете повече „Моята борба е за труд, хляб и достойнство!“

Адвокати революционери: Започваме гладна стачка, защото…

екларация на адвокатите от Сдружението на прогресивните адвокати (на тур.ез. Çağdaş Hukukçular Derneği) и Правно Бюро на Народа (Halkın Hukuk Bürosu), които обявиха гладна стачка на 3 февруари. В текста по-долу те разясняват защо започват гладната стачка, и какви са техните искания.

Прочетете повече „Адвокати революционери: Започваме гладна стачка, защото…“

Масовото убийство в Ханау: Следствие от шовинистичните и ксенофобски политики

Декларация на Анти-империалистически фронт по повод на масовото убийство в гр. Ханау, Германия при което беше убит и българския работник Калоян Велев.

Прочетете повече „Масовото убийство в Ханау: Следствие от шовинистичните и ксенофобски политики“

Интервю със здравните работници на народа, посетили региона на Елязъ и Малатия след земетресението от 24 Януари 2020.

Проблемите с подслоняването и отоплението не бяха решени. Тъй като хората са принудени да живеят в палатки неподходящи за зимни условия, страдат от различни простудни заболявания.

Като здравни работници на народа, наша основна задача е да задоволим нуждите на народа и да работим за разрешаването на неговите проблеми.

Прочетете повече „Интервю със здравните работници на народа, посетили региона на Елязъ и Малатия след земетресението от 24 Януари 2020.“

В Атина започна международния симпозиум срещу империалистическата агресия

Вчера в Атина, столицата на Гърция започна Международния симпозиум против империалистическата агресия, организиран от Анти-Империалистически Фронт(международно обединение сформирано по инициатива на Народен Фронт-Турция).

Прочетете повече „В Атина започна международния симпозиум срещу империалистическата агресия“

Борбата на членовете на лявата музикална група Йорум, за да могат да пеят песните си свободно

В мрачните години на хунтата, след военния преврат от 12 септември 1980 година в Турция, група студенти създават „Груп Йорум“ в края на 1985 година. Това е период, когато политическите партии в страната са разпуснати, прогресивни книги и песни са забранени, а техните автори и изпълнители са подложени на преследвания, изпълнени са десетки смъртни присъди срещу най-добрите синове и дъщери на народа, стотици хора са избити без съд и присъда, а хиляди други изчезват безследно. При тези условия „Груп Йорум“ със своите песни разкъсва черния облак на отчаянието, витаещ над страната и издига гласа на съпротивата, гласа на надеждата.

Прочетете повече „Борбата на членовете на лявата музикална група Йорум, за да могат да пеят песните си свободно“

Борбата на Мустафа Кочак за Справедливост

Мустафа Кочак е на 28 години, той е политически затворник осъден на доживотен затвор на базата на фалшивите показания на един полицейски информатор. Мустафа обяви безсрочна гладна стачка на 3 Юли 2019 година, в изолационния затвор Шакран, близо до град Измир западна Турция.

Прочетете повече „Борбата на Мустафа Кочак за Справедливост“

Казионните и реформистките синдикати в Турция измениха на металурзите

Преговорите за нов колективен трудов договор, между казионния синдикат Türk Metal, ислямисткия Özçelik-İş, реформисткия Birleşik Metal-İş и Асоциацията на Работодателите в Металургичния и Металообработващия сектор(MESS), в крайна сметка завършиха с постигането на „споразумения“, които обаче бяха определени от част от левите организации в Турция като „договори на предателството“.

Прочетете повече „Казионните и реформистките синдикати в Турция измениха на металурзите“