PKK и YPG – „прекрасните“ партньори на Американският Империализъм

Ако нашият враг ни хвали толкова много, ако ни нарече прекрасни, трябва да се замислим поне за миг. Или врагът ни е много смел, или в нас има някакъв проблем.

 

С политиките на ликвидация и капитулация,Кюрдското националистическо движение всеки ден добавя нови срамни страници към своята история.

-Срамно е палач № 1 на народите по света да те нарича „прекрасен партньор“.

-Срамно е получаваш хвалебствени слова от шефа на ЦРУ.

-Срамно да се намираш под „опеката на САЩ“, да бъдеш в положението на протекторат е срамна политика.

Един от говорителите на Американските империалисти, държавният секретар на САЩ-Майк Помпео, нарече PKK(в превод “Работническа” Партия на Кюдистан; бел.ред.), нейната организация в Сирия-PYD(в превод Партия на Демократичния Съюз; бел.ред.) и въоръженото ѝ крило YPG(в превод Отряди за “Народна Защита”; бел.ред.)прекрасни партньори. Continue reading „PKK и YPG – „прекрасните“ партньори на Американският Империализъм“

Реклами

След четиристранната среща за съдбата на Сирия в Истанбул, проблемите продължават

На 27 Октомври в Истанбул под председателството на фашисткия президент Ердоган бе проведена среща между президентите на Русия – Владимир Путин, на Франция Емануел Макрон и канцлерът на Германия – Ангела Меркел.

След края на срещата бе проведена обща пресконференция, като заедно с нея бе публикувана и съвместна декларация на участниците в срещата.

Макар и да уверяваха медиите, че са изгладили повечето от противоречията по между си, общото впечатление на всички бе, че държавните ръководители на страните участващи в тази среща все още „дърпат чергата“ към себе си.

Ако се заслушаме в казаното от тях, всички те твърдят че работят за „добруването на Сирия и Сирийския народ“. Но всъщност истината е съвсем друга. Защото всяка една страна има свои собствени приоритети и интереси. Всички участници в срещата се стремят по един или друг начин да осъществят своите приоритети и да защитят интересите си.

На срещата единствено Путин изрече думи, които биха могли да успокоят Сирийците. Прочистването на страната от джихадисти, изтеглянето на незаконните/ нелегитимните военни сили от Сирия(като тези на САЩ, Турция и Франция например), нормализиране на положението в страната, започването на изграждането наново на държавата, като цяло интересите на Сирийците и Русия се припокриват. Именно на това припокриване на интересите се дължи демонстрираното от Путин поведение, коренно различаващо се от това на останалите участници в срещата.

Думите изречени от останалите трима участници в срещата, но най-вече изреченото от Ердоган, доказват, че онези които от 2011 година насам извършват военни престъпления спрямо народите на Сирия остават на своите позиции. Покровителството на джихадиситките банди и анексирането на част от територията на Сирия, все още са сред приоритетите на главатаря на управляващата в Турция, ПСР. Ако може да постигне поне това, той се надява, че ще може до известна степен да неутрализира влиянието на Кюрдите в региона. Реалните желания на двойката Макрон-Меркел пък могат да бъдат обобщени накратко като: „джихадистите да останат в Сирия, бежанците да се завърнат в страната, и ако може Башар Ал Асад да бъде свален от власт.“

В публикуваната след срещата съвместна декларация беше поставен акцент върху въпроси като: „Независимостта и суверенитета на Сирийската Арабска Република, запазване на нейното единство и териториална цялост, предотвратяване на конфликтите.“

Никое от горепосочените твърдения няма отражение в реалния живот. Пример за това е артилерийските удари на турската армия в околностите на град Кобане(Айн Ал Араб), който е под контрола на кюрдските сили. Така твърдението, че страните имат желание да предотвратят конфликтите се оказа нищо друго освен празни приказки. „Териториалната цялост на Сирия“ не интересува по никакъв начин Ердоган. Точно обратното се случва напрактика. Всички политики провеждани от властта в Турция, от 2011 година насам са насочени към нарушаването на териториалната цялост на Сирия. Тези които в миналото анексираха провинция Хатай(областта Искендерия) днес кроят планове за това, как да анексират региона простиращ се от река Ефрат до провинция Идлиб. ПСР която назначи местни органи на властта в районите на Ал Баб и Африн, се държи като сила стремяща се към анексията на тези земи. Тоест фашистката власт в Турция, все още полага усилия за това Сирия да бъде разпокъсана.

Главаратят на управляващата ПСР, говори за териториалното единство на Сирия, само в контекста на това да бъде премахнат контрола на Кюрдските сили в източната част на страната. Но когато стане дума за джихадистките банди неговата позиция е коренно различна. Тогава и дума не може да става за спазването на териториалната цялост на Сирия, от страна на Ердоган и подопечните му банди прочули се с жестокостите като обезглавявания, разпаряне на коремите на бременни жени, изгаряне на живи хора и др. Тези банди биват лансирани от фашистката власт в Турция като „местните“ елементи на плана за анексация прилаган от нея.

Няма как масите за „пазарлъци“, на които се сблъскват интересите на господстващите класи, на които се правят явни и тайни договорки, на които жаждата за печалба е заслепила очите на всички да доведат до трайно решение на проблемите. Именно поради тази причина се бави и прочистването на провинция Идлиб. Това е така защото всички освен съюзниците Сирия, Русия и Иран, правят всичко по силите за да попречат това да се случи.

Ердоган, който под натиска на Русия накара някои от въоръжените банди да се изтеглят от демилитаризираната зона, се опитва да ги използва като средство за осъществяване на своя план за анексия на част от територията на Сирия.

Докато процесът продължава в същия дух, вероятността от продължаване на конфликта е много голяма. В тази игра „най-опасните“ играчи са ПСР на Ергодан и САЩ на Тръмп. Ако успее да се договори с Тръмп, главатарят на ПСР, е готов да се отдалечи от Русия и Иран, но докато няма такава договорка, той едва ли би посмял да влезе в пряк сблъсък с Русия и Иран.

Въпреки това опитите за анексиране на част от територията на Сирия продължават. Едно от най-острите противоречия на Ердоган и подопечните му ислямистки банди, е това че макар и да са марионетки на Америка, те са принудени да се съобразяват и дори да се подчиняват на волята на Русия.

Обявеното след срещата създаване на „конституционна комисия“, която да състави новият основен закон на Сирия, пък е обречена да остане мъртвородена идея. Участието в „конституционната комисия“ на силите, които вкараха, обучиха и въоръжиха джихадистите банди в Сирия, противоречи на всякаква логика. Невъзможно е тази комисия да свърши, каквато и да било практическа работа. Щом трябва да се напише нова конституция на Сирия то това не е работа на държави като Турция на Ердоган, които са врагове на тази страна. Тези които трябва да напишат новият основен закон на страната са силите които се бориха срещу империалистическите и ционистките сили, и техните джихадистки наемници.

В същото време е редно да се отбележи, че Иран не бе поканена на срещата, също така не стана и дума за официалните власти на Сирия. Дори нещо повече, Ергодан за пореден път показа ненавистта си срещу Башар Асад. Разбира се Русия, Сирия и Иран, координират своите действия. Путин нееднократно по време на пресконференцията след срещата намекна за това. Но въпреки това, рядко се споменаваха имената на факторите, които реално могат да доведат до решаване на конфликта, а именно властта на Асад и нейните съюзници начело с Русия. Но това не означава, че властта на Асад ще приеме всичко, което ѝ бъде предложено.

Официалната власт в Сирия и нейните съюзници са в силна позиция. Разбира се за тях е важно проблемите да бъдат разрешени преди да бъдат причинени още по-големи разрушения в страната. Те ясно осъзнават важността на ролята на ПСР, която тя изпълнява под натиска на Русия, в процеса по прочистването на страната от джихадистките банди. Видно, е че те са решени да прочистят Идлиб от джихадистките банди. Когато започне политическият процес, плановете на ПСР трудно, ще могат да сработят, така както му се иска на Ердоган. Защото едва ли Асад, ще даде на въоръжените банди, на масата за преговори, това което те не са могли да извоюват на бойното поле.

Не трябва да се забравя, че силите, които определят себе си, като „Съпротивителна линия“, действат в единство, и така както все още имат капацитета да се съпротивляват срещу всички атаки на империалистическите сили, така те имат и необходимите сили, средства и възможности с които да бъдат определящият фактор в близкото бъдеще на Сирия.

Източник: Вестник „Червено Знаме“(Kızıl Bayrak)

Нямаме кръв за проливане във войната за хегемония на Америка и борбата за Власт на фашистката ПСР!

Спорът за това дали YPG[ref]Сили за народна защита в Западен Кюрдистан. Създаени през 2013 отрядите се явяват въоръжено крило на PYD-Партията на Демократичния Съюз, която е част от Кюрдското националистическо движение. ПДС действа на територията на Северна Сирия(Запаен Кюрдистан), като е съзадена през 2003 година.[/ref] да бъде на изток или на запад от Ефрат принадлежи на империализма.

Кюрдското националистическо движение превръщайки се в „пехота“ на империализма, още от самото начало прие границите, които очертават капитулантството и одобрението на империализма!

Тези които приемат границите поставени им от империализма не могат да имат своя територия!

На 24 Август 2016г., около 04:00 часа сутринта, Турските въоръжени сили(ТВС) започнаха военна операция наречена „Щитът на Ефрат“ срещу района на град Джераблус, Сирия, който от три години е под контрола на ИДИЛ. Според първоначално оповестените данни след бомбардировката извършена от изтребители F-16(Ф-16), бронирана техника на ТВС е навлязла на територията на Сирия и е започнала да обстрелва позициите на ИДИЛ. В направените пред медиите изявления бе заявено, че частите на ТВС са били подкрепени от лакеите от т.нар. „Сирийска Свободна Армия“(ССА). Continue reading „Нямаме кръв за проливане във войната за хегемония на Америка и борбата за Власт на фашистката ПСР!“