Улаш БАРДАКЧЪ

Дата на смърт: 19 Февруари 1972

Лобно място: Истанбул, район Арнавуткьой

Дата на раждане: 1947 г.

Месторождение: обл.Кършехир, гр. Хаджъбекташ

Местонахождение на гроба му: Гробище „Каршъяка“, гр. Анкара

Загина в престрелка в обсаден дом в квартал „Арнавуткьой“, град Истанбул Continue reading „Улаш БАРДАКЧЪ“

Реклами

Махир Чаян

Дата на смърт : 30 Март 1972г.

Лобно място: с. Къзълдере, окръг Никсар, област Токат, Турция.

Дата на раждане: 15 Март 1946г.

Месторождение: гр. Самсун, Турция

Водачът на Революцията на Турция. Командирът на Къзълдере, майсторът изяснил пътя на революцията на Турция… Махир Чаян.

Написвайки манифеста на революцията на Турция в Къзълдере, загивайки той един запали неугасващ факел.

Роден е в град Самсун, разположен на брега на Черно Море. Майка му е от град Чаршамба (Çarşamba),област Самсун, а баща му от град Гюмюш(Gümüş), област Амася (Amasya). Махир Чаян по националност е турчин. Поради работата на семейството, детството му преминава първо в Анкара, а после в квартал „Юскюдар“ (Üsküdar), разположен в азиатската(източната) част на Истанбул, като за кратък период от време живее и при дядо си в град Гюмюш. Когато достига училищна възраст по желание на семейството му се връща в квартал „Юскюдар“. През учебната 1952-53 година продължава своето образование в основно училище „Пашакапъсъ“ в „Юскюдар“. Завършва гимназия „Хайдарпаша“ в Истанбул. Своето висше образование започва първо в Юридическия факултет на истанбулския университет, а после във факултета по Политически Науки на университета в Анкара. От 1965 година активно се включва в дискусиите в Работническа Партия на Турция-РПТ* и веднага след това във Федерацията на Идейните Клубове*. Същата година е избран за председател на идейния клуб на факултета по Политически Науки.

Теорията и борбата на един период се идентифицира с неговата личност. Това е напълно естествено защото той присъства във всяка една крачка на изграждането на идеологията и народно-освободителната борба в този период.

Той учи началното, основното и средното си образование в Истанбул, а първата му акция е през юношеския му период. През месец Март 1963 година се включва в протестна акция срещу вестник „Хюррийет“ (Hürriyet; в превод Свобода; бел. прев.) като по време на нея е задържан от полицията за първи път. Това е само едно малко премеждие на младия тогава Махир, който е един от ръководители на протеста. Ролята му на ръководител в революционното движение продължава и в следващите години и така чак до Къзълдере.

През 1964 година постъпва във факултета по Политически Науки на университета в Анкара. След година е избран за председател на идейния клуб на факултета. Този период е наситен със събития. Започва организирания си живот в РПТ, след известно време се присъединява към политическия кръг около списание „Турска левица“(Türk Solu). В последствие преминава в кръга около социалистическо списание „Айдънлък“(Aydınlık Sosyalist Dergi; в превод Просветление; бел. прев.). Участва в редакционната колегия на списанието. Паралелно с изясняването на пътя на революцията в Турция, с отвореното писмо до социалистическо списание Айдънлък (Aydınlık Sosyalist Dergiye Açık Mektup) се поставят и основите на една нова организация. Оглавява теоретическия и практическия процес по създаването на Dev-Genç (Федерация на Революционна Младеж)както и на THKP-C(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция) .До последния си дъх изпълнява тази си мисия. В една своя статия пише Лидерите в революционната война не стоят зад бюрата си а лично се сражават на предна линия в нея„.

Живя и загина така както бе написал.

Планира първите градски партизански акции и лично участва в тях. След отвличането и наказването със смърт на тогавашния генерален консул на Израел, в Истанбул, Ефраим Елром (Efraim Elrom) на 1 Юни 1971 година след продължила 3 денонощия обсада влиза в престрелка с армейския части, като при нея е убит един от най-близките му съратници Хюсеин Джевахир (Hüseyin Cevahir). Двата не се предават на врага, Махир бива тежко ранен, като след лечението (!) си попада в плен на олигархията.

Махир и негови другари сред които и четирима бойци на THKO(Народно-Освободителна Армия на Турция) бягат през тунел в нощта на 29 ноември 1971 година от военния затвор в квартал „Малтепе“ Истанбул. В този период използвайки обстоятелството, че голяма част от кадрите на THKP (Народно-Освободителна Партия на Турция) Мюнир Рамазан и Юсуф Купели се опитват да променят курса на партия, но след бягството си от затвора Махир и другарите му вземат решение да ги изхвърлят от организацията. Не след дълго, с цел да попречат на обесването на Дениз Гезмиш и другарите му отвличат трима английски техници от радарната станция на НАТО в град Юние(Ünye), област Орду, Северна Турция, като след това се отправят към село Къзълдере в област Токат. Но след едно предателство Махир и 9-те му другари биват обсадени. Махир и другарите му загиват мъченически в Къзълдере написвайки един безсмъртен манифест с кръвта си.

От стихотворенията на Махир :

Погребвайки Джевахир в сърцето си връщам се в подлата си килия.

На около са обкръжили джуджетата на мрака в Малтепе пеещи марш двама островитяни.

При маршовете на двамата островитяни оръжията замлъкват.

На сред Малтепе тишина.

На талази на талази се разпростира на около мъжкия глас на островитяните.

В този момент в очите им всичко се изтрива,

Смаляват се , смаляват се бойците на мрака.

Все едно преди малко не са били куршумите от томпсън а малките стрелички на джуджетата на мрака.

В този момент нито хилядите сили на реда, нито полицаите, нито бронираната бригада, нито томпсън нито картечниците.

Всичко е без значение и не въздействащо за двамата.

Хорът на островитяните създава паника в джуджетата на мрака.

По лицата им се четат следите на паниката на потиснатостта.

Все едно някаква висша сила им е завързала ръцете.

Но докато не свърши маршът на двамата островитяни.

Те с вдигнати леви юмруци пред прозореца въпреки, че са мишени не могат да стрелят.

Странен момент е този момент.

Този момент е завръщането на човечността в джуджетата на мрака.

Джуджетата не говорят дори в този миг.

Омагьосани са от вдигнатите леви юмруци на островитяните.

И са се изгубили сред звуците на хора.

И хорът замлъква и магията се разваля и джуджетата си спомнят своята задача.

Дръпват спусъка и ……

И погребвайки Джевахир в сърцето си връщам се в подлата си килия.

Галерия снимки на Махир Чаян :