Полицаи заставили майка на полит.затворници да им стане информатор

На пресконференция състояла се в края на миналата седмица в град Измир, Кадер Инджи-майка на младите революционери братята Хаакан и Улаш Инджи, заедно със своите адвокати и един от синовете си, разказа за това, как агенти на политическата полиция са я заставили да стане техен информатор.

Прочетете повече „Полицаи заставили майка на полит.затворници да им стане информатор“

Работникът Махир Кълъч отново започна борба за работното си място

Работникът Махир Кълъч, на два пъти в рамките на една година проведе 2 продължителни гладни стачки, в резултат на които успя да извоюва своите права. Или ако трябва да бъдем по-точни на два пъти се опитаха да го измамят. Заради това, че обещанията дадени на 2 пъти така и не бяха изпълнени, Махир Кълъч отново започна ежедневна седяща стачка пред сградата на областния съвет на основната опозиционна Републиканска Народна Партия(на тур.ез. Cumhuriyet Halk Partisi-CHP). Прочетете повече „Работникът Махир Кълъч отново започна борба за работното си място“

Полицията нападна протестно шествие на работници в Измир

На 11 Януари, фашистката полиция нападна протестно шествие на работници от предприятието за комунални дейности при голяма градска община на град Измир, разположен на брега на Егейско море. Прочетете повече „Полицията нападна протестно шествие на работници в Измир“

Победа за общински работници в Турция след 6-месечна борба

На 14 Май 2018, 6-мата работници изхвърлени от работа от голяма градска община в град Измир, извоюваха отново своите работни места след 6 месеца ежедневни протести и 184 дни гладна стачка. Махир Кълъч, който е един от тези работници проведе 184-дневна гладна стачка, с искане той и неговите приятели да бъдат върнати на работа.

Работниците бяха изхвърлени от работа, защото са поискали да бъдат назначени на постоянни трудови договори в общинските предприятия, в които работят, но вместо това работодателят им кметът Азиз Коджаоглу, член на основната опозиционна партия в Турция-Републиканската Народна Партия-РНП, ги изхвърли от работа, като освен тези 6-ма работници без работа останаха и още над 250 техни колеги.

В знак на протест срещу тази несправедливост, Махир Кълъч и група работници в средат на ноември миналата година, започнаха седящ протест пред сградата на общината в Измир. Паралелно със съдещият протест Кълъч започна и гладна стачка.

Въпреки справедливото искане на работниците кметът Коджаоглу и подкрепящите го „синдикалисти“от Конфедерацията на „революционните“ работнически синдикати(на тур.ез. Devrimci İşçi Sendikaları Konfederasyonu) направиха всичко по силите за да попречат на връщането на работа на групата работници. Арогантността на „синдикалистите“ стигна до там, че председателят на конфедерацията и кандидат депутат от РНП, Каани Беко, се опита да нападне Махир Кълъч, само ден преди 1 Май. Но дори и това дръзко и цинично поведение на „синдикалния бос“ не попречи на голяма част от левите организации в Турция да продължат да се преструват на слепи и глухи за борбата на общинските работници от Измир.

Въпреки всички усилия на псевосиндикалистите, с общите усилия на приятелите на 6-мата работници, както и застъпничеството на някои независими синдикални организации.

На 15 Май, Махир Кълъч и неговите приятели работници, както и представители на прогресивната общественост, сред които и Нурийе Гюлмен взеха участие в импровизираната пресконференция на работниците на площада пред общината в Измир.

Кълъч произнесе кратко слово, в което заяви, че са се върнали на работа благодарение на борбата си и на всички техни приятели, които са ги подкрепили. Той изрази и своята вяра, че всички работници и държавните служители и техните другари, които вече близо 560 дни протестират на бул. „Юксел“ в центъра на Анкара, ще извоюват победа и ще си върнат работните места, отнети им несправедливо от държавата. Накрая Кълъч благодари на всички за подкрепата и солидарността.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

https://borbataa.wordpress.com/2018/01/24/турция-вече-73-дни-работник-провежда-гл/

 

https://borbataa.wordpress.com/2018/04/30/турция-синдикален-лидер-нападна-рабо/


Протестна акция срещу изтезанията пред конц. лагера Шакран, край град Измир.

Отново вчера пред концлагера Шакран край град Алиага област Измир, семействата от Дружеството за Взаимопомощ и Солидарност на Полит. затворниците проведоха протестна акция срещу мъченията упражнявани от администрацията на концлагера и надзирателите върху жените полит. затворнички намиращи се в него. От началото на месеца революционерите, членове на Народен Фронт са подлагани на почти ежедневни изтезания в затвора. Те са пръскани с пожарникарски маркучи, събличани са насила от надзирателите, държани са с белезници легнали на пода и да пребивани с палки от тях. Вещите на революционерките пък са неизползваеми, тъй като биват мокрени от надзирателите. Революционерките са в тежко състояние и с ясно различими следи от мъчения. Администрацията не допуска те да бъдат прегледани от лекар в лазарета на затвора, с което се възпрепятства на документирането на мъченията.

Продължават репресиите и мъченията в затвора Шакран, област Измир

Политическата затворничка Филиз Генчер, в която бе в неизвестност за повече от две седмици, е била интернирана в затвора край град Бурса. До началото на този месец бе в конц. лагера „Шакран“ край град Алиага, област Измир. Генчер в момента се намира в единична изолационна килия. По-рано този месец Генчер, бе буквално отвлечена от общата килия в концлагера Шакран, където тя бе заедно със свои другарки полит. затворнички. Според разказите на адвокати, срещнали се с революционерки от конц. лагера Генчер и съкилийничките ѝ са били пребити жестоко, като Нурхан Йълмаз е със счупена ръка и вече седмици наред и бива отказвана медицинска помощ. Генчер също в лошо състояние в изолационния затвор в Бурса. Тя е държана в крило на затвора, което е почти празно и е далеч от останалите килии. Според адвокати това се прави с цел тя да не може да останови контакт с останалите затворници и така с външния свят.

На изображението по-горе виждате картина нарисувана по-рано тази година от Филиз Генчер. Картината е озаглавена ‘На дъщерите на Сабо“. Това ефемизъм използван като нарицателно за революционерките продължителки на борческата традциия на жените в Революционното Движение, чиито ярък представител е Сабахат Караташ загинала в сражение с полицията на 17 Април 1992 година.