Вчера в обедните часове командоси и агенти на политическата полиция нахлуха в редакцията на марксисткото седмично списание „Поход” (Yürüyüş), което се явява печатен орган на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция. Прочетете повече „Полицията в Истанбул нахлу в редакцията на марксисткия седмичник Yürüyüş“
На 8 Януари, съдът в Истанбул, наложи постоянна мярка за задържане, на 7 от общо 13 души, които през пролетта на 2017 година са провели солидарна гладна стачка за учителите Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча, в Истанбулския район „Картал“. Прочетете повече „7 души бяха осъдени в Истанбул заради солидарна гладна стачка с протестиращи учители“
В събота(5 Януари) двама членове на Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите Затворници(TAYAD) бяха задържани от полицията в Истанбул, след като преодоляха полицейската блокада на площад „Галатасарай“ и излязоха да протестират срещу налагането на затворнически униформи на политическите затворници. Прочетете повече „Членове на TAYAD бяха задържани при протестна акция в Истанбул“
В първия ден на новата година, първата протестна акция на Народен Фронт, бе пред съдебната палата в истанбулския квартал «Чааглаян“. Единичният пикет на адвокатката от Правно Бюро на Народа-Диидем Байдар Юнсал стана първата протестна акция на Народен Фронт през новата 2019 година. Протестната акция пред съдебната палата този път завърши без адвокатката да бъде задържана от полиция, както се случи при предишните две протестни акции. Прочетете повече „Първите протестни акции на Народен Фронт през 2019“
На 10 Юни(неделя) трима членове на Народен Фронт-Турция са се опитали да изгонят членове на управляващата партия ПСР, в истанбулския квартал „Йени Босна“(западната част на града) които в това време са провеждали предизборна пропаганда, в района на неделния пазар, който се устройва от местните жители. Тримата революционери са влезли в словесен сблъсък с членове на ПСР, след което са се опитали да ги изгонят от квартала прилагайки физическа сила. Прочетете повече „Трима членове на Народен Фронт бяха хвърлени в затвора след като не позволиха предизборна пропаганда на ПСР в истанбулски квартал“
На 21 Март група строителни работници от фирма „Еврил“, която се явява подизпълнител на строителен обект на фирма „Ареа“ окупираха строежа на който работят с искане неизплатените от 4 месеца заплати да им бъдат изплатени незабавно. В първия ден на своя протест, работниците се качиха на 11 етаж на строежа, който се намира в кв. „Сахра-и Джедид“ в истанбулския район „Кадъкьой“(азиатската част на града) и разпънаха транспарант с текст: „ЩЕ СЕ БОРИМ ДОКАТО ИЗВОЮВАМЕ ПРАВАТА СИ!“ Прочетете повече „Строителни работници от Истанбул, извоюваха победа след 8 дни протест“
По-долу публикуваме превод на пълния текст, на протестна декларация на списание Поход срещу Империализма и Олигархията(Emperyalizme ve Oligarşiye karşı Yürüyüş) от 7 Март тази година, по повод на полицейския терор срещу офиса на издателство „Озан“, което извършва предпечатния дизайн на списанието.
Тази сутрин около 9:00-9:30 часа полицаите-убийци на ПСР нахлуха в офиса на издателство „Озан“ намиращ се в кв. „Гаази“, гр. Истанбул.
След като разбиват вратите и нападат офиса на издателство „Озан“, полицаите започват да чупят и унищожават всичко по пътя си и да разграбват вещите вътре, с цел да превърнат да го в място непригодно за работа. Полицаите са иззели компютрите и техниката използвана от издателството, като след това са разхвърлили дрехите, книгите, списанията и останалите вещи в помещението. Това те наричат „обиск“. Положението в офиса след оттеглянето на полицията по всичко показва, че от тук е преминалата армията на грабителите и крадците. Плечкосването и кражбата са в природата на фашизма! Полицаите на ПСР не знаят нищо друго освен да грабят и да рушат!
Списанието ни бе нападнато защото отразява истината. За да запази своята власт ПСР се опитва да управлява страната чрез Извънредно положение, чрез наредби-закони, но и до сега не успя да постигне своите цели и след този ден няма да успее да ги постигне. Съпротивата на Нурийе и Семих, борбата на публичните работници на бул. „Юксел“ в Анкара, Революционерите в затворите, нашият героичен народ защитаващ земята и водата си в Ескишехир[1], Артвин[2] и Ризе[3[ ни показва истината. Ние сме гласът именно на тази истина. Тиранията на фашизма не успява и няма да успее да заглуши гласът на истината. Дори и да нахлуете десетки, стотици пъти, дори и да задържате нашите другари, няма да успеете! Защото ние сме народът, и ние сме правите! Защото ние ще продължим да пишем, да разказваме истината и ще продължим борбата си!
Ние сме навсякъде!
Нахлувайки в един офис вие не можете да заглушите списание Yürüyüş!
Ние сме на всякъде!
Добре погледнете лицата на хората, в тях ще видите нашият зов за: ХЛЯБ, СПРАВЕДЛИВОСТ И СВОБОДА!
Ние сме работникът уморен от усилния труд. Ще ни видите в мъката и гнева на майките. Ще ни видите в пронизващия поглед на младежите гледащи в бъдещето въпреки, че вие ги оставихте без работа, принудихте ги да напуснат училище, оставихте ги без бъдеще… Списание Yürüyüş е НАРОДЪТ!
1- В Ескишехир, жители на села в котловината Алпу, протестираха срещу изграждането на ТЕЦ в района. Според местното население, той ще причини сериозно замърсяване на иначе плодородната котловина, в която живеят. В резултат на протестите властта отложи търга за обществената поръчка за изграждането на ТЕЦ-а за края на месец Април. Местните на свой ред се готвят за нови протести, с които целят да спрат напълно плановете за построяването на обекта в котловината Алпу.
2- В Артвин местните жители излязоха на протест след като в последните седмици отново се заговори усилено, че нови компании се готвят да започнат добив на медна руда в района. Районът е богат на залежи от мед, но в същото време има уникална природа, която привлича всякога стотици и хиляди туристи в района. Въпреки, че има условия за развитие на еко-туризъм и алтернативни видове туризъм, които биха навредели в пъти по-малко на природата в района от колкото рудодобива, властта на ПСР е решена на всяка цена да даде концесията за добив на медна руда в Артвин, на приближеният до нея холдинг „Дженгиз“
3-В началото на този месец, делегация от турското министерство на околната среда и градоустройството(еквивалент на българското МРРБ), е пристигнала за да направи проучвания в долината на река Арълъ разположена в община Фъндклъ, ол. Ризе, която е обявена за защитена територия. Въпреки това министерството е изпратило свои „експерти“ за да направи ново проучване на място, с цел да бъде премахнат статута на защитена територия и по този начин да бъде отворен пътя за построяването на ВЕЦ, на тази малка планинска река. След протестите на местните жители, групата „експерти“ е била принудена да напусне мястото, без да направи своите „проучвания“. Местните жители са решени да не допускат строежа на поредната ВЕЦ в Черноморския регион на Турция, който е място с уникална природа и много добри условия за развитие, на алтернативни видове туризъм, но вместо това бива унищожаван с мини за добив на въглища и руда, както и с безразборния строеж на ВЕЦ, които буквално са завладели дори и малките рекички в района.
Източник:
http://halkinsesitv16.blogspot.co.uk/2018/03/yuruyus-dergisi-acklamas.html
Декларация на комитета на международни връзки на Народен Фронт-Турция по повод опожаряването на сградата на Федерацията на Революционната младеж от полицаите-убийци на Ердоган, на 11 Декември 2017г.
На 16 Ноември 2017 година, полицаите-убийци на ПСР[1] нахлуха в сградата на Младежката Федерация[2] разположена в Истанбулския квартал „Окмейданъ“и от тогава насам те изливат гнева си от факта, че не успяха да накарат Революционната младеж да склони глава пред тях, върху вратите и стените на тази сграда. Прочетете повече „Полицаите-убийци на ПСР опожариха сградата на Младежката Федерация и избягаха!“
ДВЕ ЖЕНИ, БОЙЦИ НА ФРОНТА СТРЕЛЯХА ПО МОЗЪКА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ ОТРЯД ЗА БОРБА С БЕЗРЕДИЦИТЕ!
ТЕ БЯХА ДВЕ НЕВИННИ ЖЕНИ
НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО БЯХА ПРАВИ
НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО ТЕ БЯХА ЛЕГИТИМНИ!
На 3 Март 2016 година, две жени, бойци на Фронта, за да потърсят сметка за Дилек Доан[1] и Йълмаз Йозтюрк[2], извършиха акция с оръжия и гранати срещу сградата на поделението на Полицейския отряд за борба с безредиците, в район Байрампаша.
Чиидем Якши
Нашата другарка, е родена през 1989 година в град Ескишехир(западна Турция; бел. ред.). Тя е дете на майка домакиня и баща строителен работник.
Приета е да учи Археология в Анадолския университет в град Ескишехир, но тъй като не внася семестриалната си такса е изключена. Десетки пъти е задържана и арестувана. Прекарва 7 месеца в женските затвори в град Синджан, (област Анкара; бел. ред.) и 23 месеца в район „Бакъркьой“(Истанбул; бел. Ред.).
Революционната Младеж и жителите на квартал „Армутлу( град Истанбул; бел. ред.) имаха възможност да я опознаят от близо. Тя вземаше сила от това, че беше пряма и от борбения дух който притежаваше.
Тя остана в историята с онзи кадър, който бе запечатал момента на клетвата ѝ над ковчега на Дилек Доан, убита в полите на майка си. Така я познаха народите на Турция. Тя удържа на думата, която даде на Дилек, на Йълмаз, чието детство бе видяла.
Поиска справедливост. Загина мъченически биейки се за да въздаде справедливост.
В автобиографията си, която представя на Партията си тя пише следното:
„За мен движението е всичко. Всички мои връзки с живота са пряко свързани с движението. Както сърцето… Ако сърцето на един човек спре, той не може да живее, и аз се чувствам, мисля, че няма да мога да живея ако го няма движението. Ето защо то за мен е олицетворение на живота. Но не само на моят животът, а и животът на всички народи в Анадола е пряко свързан с него.“
В една друга своя статия тя казва: „В тази страна само нашето движение е способно да извърши революцията. Ние сме единствената организация, която показва тази воля, желание и хъс.
Движението е моето семейство, То е най-близкият ми приятел на който мога да споделя всичко: и тъгата си, и радостта си, и гнева си. Движението е това, което ме насочва в борбата, напътства, отглежда, развива, то създаде новата Чиидем от мен. Аз съм движението!“
Берна Йълмаз
Тя бе член на Революционна Младеж. Ражда се през 1989 година в град Млатия(Северен Кюрдистан/Източна Турция; бел. Ред.), в семейството на баща нощен пазач и майка домакиня. Детските и юношеските ѝ години преминават в Кипър. Берна бе на предната линия в академичната-демократичната борба на студентството в Анкара.
За пръв път е задържана през 2007 година, заедно с друг наш боец за справедливост-Бахтияр Дооруйол. Това става по време на кампанията: „Общият Враг е Америка!“
Т.е в тази страна бе престъпление да сте срещу Америка, да защитавате братството на народите срещу империализма, за това те бяха задържани.
Но народите на Турция и фашистката власт на ПСР, познаха това младо момиче, когато, то показа смелостта да разпъне транспарант с надпис: „ИСКАМЕ БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ, ЩЕ ГО ПОЛУЧИМ!“ по време на реч на народният враг, убиецът Ердоган. Тя бе арестувана за това, че искаше безплатно образование, за това, че бе разпънала транспарант.
Бе освободена едва след дългата и упорита борба на своите другари от Революционна Младеж, застъпничеството на народа и започнатата кампания Тя продължи своята борба, от там от където я бе прекъснала. Тя показа, че няма да се откаже от искането за безплатно образование за народа, продължавайки борбата си.
Както тя самата казва: „Хей вие що се храните от кръвта на децата ни, няма да видите вече бял ден, няма да се усмихнете никога повече! Заклевам се, че БЯЛ ДЕН НЯМА ДА ВИДИТЕ!..“
Така тя стана БОЕЦ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, за да потърси сметка, от народните врагове които оставят децата ни гладни, сироти и без покрив над главите; също както другарите си Шафак Яйла и Бахтияр Дооруйол, с които бе част от Революционна Младеж.
Берна потърси сметка за Беркин, за Дилек, за Йълмаз… за всички народни чеда.
Загина мъченически, сражавайки се, взимайки сили от ентусиазма, решителността и непоколебимостта на Революционната Младеж.
„Сърцето на всеки Фронтовак е като стихосбирка, която е готова всеки момент да бъде отпечатана…“ казва водачът на нашето движение.
И Берна доказа това на практика със стихотворенията написани от нея.
„Какво е живота? Един дъх и ето, че свърши.“
Така бе казала, Хамиде Йозтюрк, докато вървеше към победата.
Арабско момиче…
Какво е живота?
Животът е хляб,
Животът е вода,
Животът е справедливост
Животът е народът
Животът е всичко, за което се бориш
Ако е обсаден животът ти от всички страни.
Трябва да дишаш
Ако са взели от ръцете ти хляба, справедливостта
Трябва да стиснеш юмрука си.
Ако стене от болка народа и родината ти
Трябва да забързаш крачките си.
Ето идваме вдъхвайки нов живот
Ето идваме да се превърнем в нови глътки въздух…
Идваме вървейки по пътя на арабското момиче.
На инат на стадото паразити, тръбящи, че видите ли
„Животът на човека бил свещен“.
Идваме, множейки се с нови другарки като Хамиде.
БЕРНА ЙЪЛМАЗ.
Бележки:
1 – https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/
2-https://borbataa.wordpress.com/2016/03/13/убивайки-йълмаз-не-можете-да-сломите-н/
ДВАМА 17-ГОДИШНИ МЛАДЕЖИ, ХААКАН ИНДЖИ И МУРАТДЖАН АРСЛАН
ПРЕВЪРНАХА ЗАТВОРА В „МАЛТЕПЕ“ В КРЕПОСТ НА СЪПРОТИВАТА
„Ние ще отворим пътя на съпротивата, защото не искаме тези, които ще да дойдат след нас да преживеят това, което ние преживяхме.“
Една борба се води тези дни в затвора в „Малтепе“. Една безмилостна борба. Както е казал Назъм Хикмет „ТАЗ БОРБА Е СРЕЩУ ФАШИЗМА, ТАЗ БОРБА Е ЗА СВОБОДА“. И както е казал българският поет Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока/ борбата както казват е епична“. Макар и да не се забелязва, всъщност две класи и тяхната воля се сблъскват в тази борба. Именно за това тази борба е безмилостна и жестока… Прочетете повече „Двама 17-годишни младежи провеждат гладна стачка срещу мъченията в истанбулски затвор“
Гласът на Борбата 
Трябва да влезете, за да коментирате.