В 15 ВЪПРОСА: ИЗОЛАЦИЯТА

1-Какво е първото нещо, за което се сеща човек, когато чуе думата изолация?

Отчуждение, обезличаване, поставяне на човека под своеобразна обсада…

2-Какво означава думата изолация?

Отделяна на чуждото, отчуждаване, изолиране, отделяне от всичко и всички.

3- Метод за мъчение ли е изолацията?

Да. Изолацията бива използвана от империалистите и слугуващите им правителства за да сломят народа и революционерите. С оглед на методите, които се използват тя е един подъл метод за мъчение, който бавно и постепенно създава психически и физически увреждания у човека. Това е своеобразна тиха смърт.

4-Какви видове изолация има?

Изолацията бива използвана най-вече в нейните физически и политически измерения срещу нас. Физическата изолация се проявява най-вече на ниво затвори, в изолационните килии. Политическата изолация пък се проявява в това, различни опозиционни сили да бъдат изолирани от народа, да се изолират по между си, и една по една да бъдат откъснати от организационните структури на революционерите.

5-Каква е крайната цел на изолацията?

Днес, общият признак на прилагани в нашата страна и по света изолационни политики е сломяването на всички сили, които се борят, воюват срещу империализма и лакеите му. Всички те имат за цел тези сили да бъдат изолирани, отчуждени и в крайна сметка сломени. Това е вид атака, която цели всички сили, които се борят срещу тираните, империалистите и техните слуги, независимо къде се намират те да бъдат накарани да се откажат от идеите си, като крайната цел е те да бъдат идеологически и физически ликвидирани. Continue reading „В 15 ВЪПРОСА: ИЗОЛАЦИЯТА“

Реклами

ХРОНИЧНО БОЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ ПРОВЕЖДАТ ГЛАДНА СТАЧКА

Хронично болните политически затворници-Сибел Чапраз и Ергин Акташ започнаха гладна стачка с искане да бъдат освободени от затвора. Полит. затворникът Ергин Акташ, който е инвалид с две ампотирани ръце и страда от Хронична обструктивна белодробна болест, вече 4 години е в единична изолационния килия в затвора в град Менемен област Измир. За него лекарски комисии на три пъти са се произнасяли, че не може да остава повече зад решетките, но въпреки това фашистката власт не го освобождава. Според прогресивни юристи състоянието на Акташ се е влошило, като при влизането в затвора той е страдал от хроничен бронхит, а след 4-те години прекарани в изолационните килии, които напрактика банво убиват човека, той е развил Хронична обструктивна белодробна болест и е загубил над 10 килограма от теглото си през този период. Continue reading „ХРОНИЧНО БОЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ ПРОВЕЖДАТ ГЛАДНА СТАЧКА“

Акция в подкрепа на болните политически затворници, в центъра на Истанбул

Семействата от Дружеството за Взаимопомощ и Солидарност на Полит. затворниците, на 24.09 проведоха протестна акция на площада пред гимназия Галатасарай в центъра на Истанбул, с искане онко-болната революционерка Месуде Пехливан да бъде освободена.Пехливан се намира в конц. лагера край истанбулското предграие Силиври където бе интернирана заедно с още над 30 революционери от женския затвор в Бакъркьой, в началото на месец август тази година. Състоянието на Пехливан е много тежко и ако лечението бъде забавено тя може да умре, това казват нейни адвокати, които също настоят тя да бъде освободена. Continue reading „Акция в подкрепа на болните политически затворници, в центъра на Истанбул“

Писмо на революционер от изолационния затвор „Кюркчюлер“, област Адана, Турция

Откъс от писмото на политическият затворник, член на Народен Фронт, Дениз Шах, който се намира в изолационния затвор Кюркючлер, край град Адана, написано на 8 Август 2016.

Книгите, които ми изпрати заедно с писмото си, пристигнаха, но все още не са ми ги предали. Вече седмици наред не ми дават никакви вестници, книги и списания. До сега не са ми дали и обяснение по този въпрос. Е и ние правим, каквото трябва за да бъде чут гласът ни! Тук започнаха да прехвърлят все повече нови надзиратели, най-вероятно ще махнат предишните един по един. Естествено новобранците са малко учудени! До сега не са виждали Фронтовак-полит. затворник, нито пък негова съпротива. Е нека и това да бъде част от обучението им.

Миналата седмица бях нападнат по време на седящата стачка. Поради тази причина не мога да използвам дясната си ръка. Китката ми щеше да с е счупи. От тогава до сега сам се лекувам с масажи с топла вода и мехлем. Цел един ден ми отнема да напиша едно писмо, защото ръката ми трябва да си почива. В деня на нападението имах и свиждане, нашите бяха дошли да ме видят. Но когато племенникът ми ме видя в това състояние се разплака. Следите от нападението ясно си личаха по лицето, ръцете и раменете ми. Те станаха свидетели от първо лице на това, което бях преживял.

След свиждането, заваляха разследвания срещу мен. Лозунгът „Проклет да е Американският империализъм!“ който скандирам всеки ден, също беше разгледан като престъпление. Май трябва да скандираме „Да Живей!…“ ? Е, и без това не стои ли Америка зад всяко зло? От президента до редовия чиновник, всички до един намекват, че Америка е организирала преврата, че тя го е вдъхновила, но страхливците, не смеят да кажат „Проклета да е!“ И без това няма да кажат. Зависимостта е това, тя е толкова отвратително нещо, именно тя няма да им позволи да го кажат.

Гледам да отговоря набързо на всички писма дошли в последните седмици, защото скоро ще бъде въведена забрана за изпращане на писма.

Все още съм сам тук… При предишното нападение и надзирателят ми го припомни с думите си: „сам си тука, кой ще те види, кой ще те чуе, а?“ Но той ме вижда, той ме чува… Все още него е осъзнал но… Да все още… Съзнанието е въпрос на време. Една справедлива борба, със сигурност един ден всеки, който я е видял, всеки който я е чул, ще се осъзнае.“

Писмо на революционери от затвора в град Измир

Предлагаме на вниманието на нашите читатели писмото на революционерите от изолационния затвор в град Измир, с което те обявяват, че са се присъединили към Генералната съпротива в затворите.

Continue reading „Писмо на революционери от затвора в град Измир“