Програма на МВФ, надзор на McKinsey

Представяме на вниманието на нашите читатели анализ направен от авторитетния турски ляв икономист Коркут Боратав, на приетата от фашистката власт в Турция, в края на месец септември средносрочна програма за развитието на икономиката на страната в следващите години.

На 28 Септември аз написах: „Новатаикономическа програма(НИП) е различнаот предходните средносрочни икономическипрограми(СИП). В нея са заложени достасериозни намерения: Да бъде създаденаедна програма на МВФ, без участието наМВФ, в която централно място заемасъздаването на условия предразполагащикъм стабилност; като по този начин бъдатуспокоени международните финансовикръгове… Но в тази програма на МВФ,има един сериозен проблем: тук нямаконтрол на МВФ, който да следи финансоватадисциплина и напредъка за постиганетона структурна «хармония», и в в съответствиес тях да освобождава следващите траншовеот кредита.“

Недостатъкът, който аз подчертах, а именно липсата на контрол подобен на този упражняван от МВФ, при изпълнението на целите на Новата икономическа програма, бе отстранен още същият ден. Финансовият министър Берат Албайрак, обяви че е сключен договор с една Американска компания, която да следи за изпълнението на целите на НИП.

Критиките последвали изявлението на Албайрак, се съсредоточиха основно около това, защо контролът на изпълнението на целите на НИП е поверен именно на Американска компания.

Тези критики са справедливи, но само когато те бъдат последвани от още редица други въпроси.. Ако трябва да изброим някои от тях:

-Целите заложени в НИП, от доклада на МВФ за Турция ли за взети?

-Какво ще струва на обществото, изпълнението на програмата? Кой ще плати сметката?

-Какво дава и какво иска НИП?

-Как ще бъде осъществяван контролът?

-За каква икономическа капитулация става въпрос реално?

Целите заложени в НИП са взети от МВФ

Целите заложени в НИП, са взети от доклада на МВФ за Турция публикуван през месец Април 2018г.(издаден под номер 18/110); поради тази причина трябва да я наричаме програма на МВФ.

Когато съпоставим двата документа, това положение се вижда дори и с „невъоръжено око“. Миналата седмица(има се предвид статията от 28 Септември; бел.прев.) аз подробно ги бях съпоставил. Например МВФ препоръчва, орязването на публичните разходи до 1,7% от БВП; в НИП това е копирано едно към едно, и е поставено като основна цел.

„Препоръките“ на МВФ за структурна хармония между отраслите на икономиката, в НИП бива подчертано, като „да се даде предимство на създаването на гъвкавост на пазара на работна сила“. Както в доклада на МВФ, така и в икономическата програма на властта, тези препоръки ще бъдат последвани от едни и същи мерки. Или казано с други думи: край на защитата на доходите спрямо инфлацията, ревизия на системата за социално осигуряване, реформа в „клас прослужено време“, „автоматизация“ на системата на частното пенсионно осигуряване(т.е. задължаване на хората да се осигуряват в частни пенсионни дружества, или казано по-просто ограбване на техните спестявания;бел.ред.), увеличаване на временната заетост.

Има и други разбира се, например: предложението на МВФ, финансовата тежест от проектите по т.нар. „Публично-Частно партньорство“, която натоварва публичните финанси, да бъде прехвърлена директно върху централния бюджет, тази препоръка е взаимствана директно и в Новата Икономическа Програма.

Дори и ако оставим целите на страна, за момент, самата констатация, че „НИП всъщност е програма на МВФ“, е буквално признание за характера на кризата в Турция. Класическите „шокови терапии“ на МВФ, влизат в дневния ред, в условията на криза.

Една власт, твърдяща, че е „родолюбива и патриотична“ в условията на криза, бе принудена да прибегне до „рецептите“(и то умело прикривайки този факт пред поддръжниците си) , не на кого другиго, а на МВФ – една от водещите институции на империализма.

НИП: една анти-кризисна програма, насочена срещу трудещите се

Констатацията – „НИП всъщност е програма на МВФ“, определя и класовия характер на програмата. Анти-кризисна програма, насочена срещу трудещите се…

Орязването на разходите до 1,7% от БВП в публичният сектор, показва само долната граница на свиването в стопанството. С всички ефекти произтичащи от това, свиването в икономиката ще надвиши 2%. Този фактор, ще се слее с ефекта от решенията, които Централната банка на Турция ще вземе по отношение на основните лихвени проценти. Лихвите по кредитите, които още от сега надвишават 38%, ще свият значително инвестициите и потреблението, като неизбежно това ще доведе до значително намаляване в производството, доходите и заетостта.

Ние все още научаваме и разбираме за това свиване, не от данните изнесени от турския Национален Статистически Институт, а от ежедневните наблюдения, и представителите на автомобилостроенето, текстилния и строителния бранш.

Наблюдаваните в предишните периоди на криза и рецесия на икономиката на Турция, шокове от новото преразпределение ще бъдат наблюдавани и този път. Първият удар ще се съсредоточи върху работническата класа: нарастване на безработицата, увеличаване на т.нар. „сив сектор“, стопяване на реалната работна заплата, неизплащане на „клас прослужено време“, забавяне и неизплащане на заплати.

В „кервана“ на потърпевшите от кризата, ще се присъединят и земеделците, животновъдите, безимотните и малоимотни селяни, дребните производители, собственици на малки семейни фирми, както и дребните търговци. По своята природа, капиталът е „хлъзгав“ , за това при кризи винаги става дума за умението „да се измъкнеш от кризата и дори да излезеш печеливш от нея“. Но тези връзки са присъщи за големите олигополни компании, и капиталистите които имат добри връзки с банките.

Има още една специфика на НИП, която допълнително отежнява нейният ефект върху трудещите се: 17% от орязването на публичните разходи планирано за 2019 година, ще засегнат системата на социалното осигуряване(виж НИП, стр. 5). Още от сега списъкът с лекарства покривани от Фонда за Социално Осигуряване(еквивалента на българската НЗОК; бел.прев.) започна да намалява, увеличение се наблюдава и при „цените“ на здравните услуги.

В данъчната сфера се цели увеличаване на приходите в хазната с 16 Милиарда турски лири. Но все още на дневен ред няма реформи, чрез които да се увеличи събираемостта на данък печалба, общ доход и корпоративния данък. Доколкото се разбира, властта има намерение да увеличи данъците(косвените такива) събирани чрез потреблението на стоки и услуги, като на преден план изпъква риториката за „увеличаване на данъчната основа“.

Към това добавете и списъка от „структурните реформи“(«клас прослужено време», частно пенсионно осигуряване и т.н.), които изброих по-горе. По този начин, Новата икономическа програма, копирана от доклада на МВФ за Турция, се превръща в една анти-кризисна програма насочена срещу всички трудещи се.

Разбира се нашите критики, не трябва да бъдат насочени срещу МВФ, който има косвени „заслуги“ за създаването на тази програма, те трябва да бъдат фокусирани най-вече върху Президента, който публикува този документ. Не заради друго, а заради това, че той пряко чрез своите действия задълбочава кризата и стоварва нейната тежест върху трудещите се.

Какво дава и какво иска НИП?

НИП бе публикувана като решение на президента. Голяма част от нейните цели са свързани с централния държавен бюджет. Бюджетът който ще бъде съставен възоснова на НИП, при новият режим на управление на страната, ще бъде изготвен от президентството. След това ще бъде внесен за обсъждане в парламента, като двете единствени опции, които ще стоят пред депутати ще бъдат да гласуват с „ЗА или „ПРОТИВ“ бюджета за следващата година.

Така той няма да бъде подложен на дискусия в парламентарната комисия по „Бюджет и планиране“, и няма да мине през ревизия. Сметната палата, която трябва да инспектира бюджета от името на парламента, преди неговото приемане, също е с вързани ръце.

Поради тази причина, не може да става и дума за критика или подлагане на промяна на включените в НИП, анти-социални структурни промени, орязвания на разходите в публичния сектор, които изброих по-горе, в рамките на парламента. Сега е времето те да бъдат подложени на критика и тя трябва да бъде съсредоточена изцяло извън парламента.

Но има и едно друго съвсем различно положение. НИП, освен всичко останало води до намаление на така важните за Президента, бюджет за инвестиции с 30,9 милиарда турски лири, по този начин мега проектите фактически биват „замразявани“, а субсидиите, от които щедро се възползват „близките“ кръгове около президента биват орязвани с 14 милиарда турски лири.

Как се случи, така че бе изготвена такава програма за „затягане на коланите“, седмица след като ЦБ на Република Турция, увеличи драстично лихвените проценти, и която орязва значително и секторите на които Президентът отдава изключително голямо значение? Как тези две напълно противоположни действия, бяха приети безропотно от всички?

Отговорът на тези въпроси бе даден в статията от 28 Септември. Нека повторим още веднъж:

Албайрак в началото на месец Септември се е срещнал с ръководителите на големи финансови институции в Лондон(според информация на Financial Times); внимателно е изслушал всички инвеститори, бързо е схванал, какво точно искат те от него; като след завръщането си в Турция( както разбираме от последвалите събития) е „вкарал в пътя“ президента; резултатът от всичко това е решението за лихвените проценти на ЦБ на Турция и оповестяването на НИП.“

Как беше обеден президентът? Най-вероятно, чрез Албайрак финансовите кръгове са предали предупреждение от вида: „ако лихвените проценти не бъдат увеличени, до ниво надвишаващо инфлацията, и ако не бъде въведена строга финансова дисциплина, потоците от капитали ще секнат.“ По всичко личи, че то е било доста ефективно.

НИП, възоснова на предвидените в нея финансова дисциплина и структурни реформи, е една програма на МВФ, но не е договор за отпускане на външен заем.

Но има подобни функции, тя е послание изпращано от тези които управляват Турция, към финансовия капитал: С решението за лихвените проценти и НИП, ние осигуряваме стабилност в икономиката. В замяна на това ние очакваме от вас да съживите инвестициите и кредитите.

Вместо един stend-by договор, който да осигури кредити от МВФ, е създадена една програма за «свиване» / «стабилизиране» на икономиката, която да осигури „потичането“ на потоци от фондовете на финансовия капитал.

Как ще бъде следено изпълнението на програмата?

Вливане на външни средства в замяна на прилагането на НИП… Ще се понравили тази „задкулисна“ сделка на финансовия капитал?

Въпросът, който най-много интересува финансовите кръгове е: „Кой ще следи за изпълнението на НИП?“ Албайрак даде отговор на този въпрос в Ню Йорк на 28 Септември: „Поверяваме контрола на един от вас, на – McKinsey & Company…“

Toй даде и подробности. Изпълнението на НИП, ще бъде инспектирано от „Съвет за Финанси и Преструктуриране“, в който ще участват представители на 16 министерства. McKinsey ще инспектира работата на този съвет, и ще публикува 3-месечни доклади.

Името на съвета, сякаш е подбрано с конкурс, под думата „финанси“ включена в името му, ни подсказва, че ще следи за изпълнението на целите заложени в НИП, по отношение на „финансовата дисциплина“: инвестиции, социално осигуряване, орязвания в различните стимули и субсидии, повишаването на данъците. Под думата „преструктуриране“ трябва да е разбира, че ще бъдат приложени залегналите в НИП, нео-либерални рецепти за преструктуриране на секторите. Всички негативни последици на пазара на работна сила, „гъвкавост“, пазарни принципи в социалното осигуряване…

Капитулация пред кого?

Аз предпочитам да критикувам съдържанието на НИП. Целите за взаимствани от МВФ. Програмата за това, да бъде стоварена тежестта на кризата върху плещите на трудещите се, е наречена НИП. Основните заинтересовани от нейното изпълнение са международния финансов капитал. За контрольор(„инспектор“) пък е избрана компанията McKinsey.

При тези условия, отсъствието на една „висша“ институция(като МВФ например), представляваща международния финансов капитал, която да оценява докладите на McKinsey може да бъде прието като предимство за Турция.

Договорите между деградиралите държави, и международните консултантски компании не се славят с особена надеждност. Сетих се за един пример: Договорът между Гърция и голямата инвестиционна банка Goldman Sacs в периода на преход към Еврото…

Goldman Sacs бяха сътрудничили с Гръцките власти, като си бяха „поиграли“ със стойностите на бюджета и дълговете, като след това бяха представили пред Европейската Комисия(ЕК) доклад с фалшифицирана информация, който представяше количествените стойности за преминаване на Гърция към единната европейска валута. Фалшификацията излезе на бял свят, едва когато се разрази кризата с еврото.

Кого ще инспектира в своите доклади McKinsey? Своят работодател(шефът) турските власти ли, президента ли? Или „общността“ към която принадлежи(финансовите среди) ли?

Паралелът между McKinsey и компанията „Режди“[1] в случая е подвеждащ.

По-близкият пример е договорът между Goldman Sacs-Гърция и ЕС.

Инстинският „грях“ лежи в предисторията на договора между McKinsey: един от създателите на кризата в Турция, властта на ПСР( в лицето на Президента), заедно с другият създател на кризата финансовия капитал, сключиха договор, чрез който да прехвърлят цялата тежест на кризата, върху трудещите се в Турция.

Тук става въпрос за нещо по-важно от капиталулация пред една незначителна Американска компания: Капитулация пред финансовия капитал, т.е. пред империализма, който създаде кризата в Турция(чрез властта на ПСР), и който в същото време ще властва в страната(посредством НИП).

Коркут Боратав, 5 Октомври 2018г.

Източник:

http://haber.sol.org.tr/yazarlar/korkut-boratav/imf-programi-mckinsey-denetimi-248663

Относно автора:

Коркут Боратав(на тур.ез. Korkut Boratav) е роден през 1935 година в град Кония, централна Турция. През 1959 година завършва юридическия факултет на Държавния Университет в Анкара. През 1960 година става преподавател и изследовател по финанси и икономика, изучава държавни финанси. През 1964 година придобива научна степен „доктор“. През периода 1964-1966 година е преподавател в Университета в Кеймбридж. През 1972 година придобива научна степен „доцент“ в Университета в Анкара. През 1975 година работи в структурите на ООН за здравеопазване и социално осигуряване базирани в Женева. В началото на 1980 година придобива научна степен „професор“. След три години е отстранен от длъжност от фашистката военна хунта дошла на власт след преврата от 12 Септември 1980 година. Отстраняването му е свързано с изявените му марксистки позиции. През периода 1984-1986 година е преподавател в Университета в столицата на Зимбабве- Хараре. След решение на Висшия Административен Съд на Турция е възстановен на своята длъжност във факултета за политически науки на университета в Анкара. Пенсионира се през 2002 година. През 1997 година получава награда за високи заслуги към науката, на Турската Академия на Науките.

През декември 2005 година, по случай 70. юбилей на видния учен, Факултетът за Политически Науки и Фондация „История“ организират конференция под мотото „Почит и уважение към Коркут Боратав на неговия 70-ти юбилей“.

Научните интереси на Боратав, са в областите на: Международната икономика, Икономическа Политика, Икономика на развитието, и не на последно място Икономика на Турция.

За известен период от време той е водещ на рубриката за икономика в опозиционния вестник Cumhuriyet( в превод „Република“). Напуска вестника, в знак протест, след като статия на икономиста Иззеттин Йондер „възхваляваща“ приватизацията на TÜPRAŞ(Турската Държавна Нефтопреработваща Компания) бива публикувана във вестника.

Към днешна дата той все още продължава да публикува своите анализи във вестниците BigGün( в превод „Един Ден“; издание на част от «умерената» лява опозиция), в новинарския портал soL(в превод „Левица“), както и в марксисткото академично списание Praksis.

Коркут Боратав, който е син на родения в България, известен турски фолклорист Пертев Наили Боратав, е баща на три деца.

Бележки:

1-Повече за този случай може да прочетете на този адрес:

https://en.wikipedia.org/wiki/Regie_Company (на английски език)

Реклами

Икономическата обстановка в Турция преди изборите

Турската лира се обезцени драстично

В средата на този месец, доларът в южната ни съседка се търгуваше за 4,19 лири(около 1,64 лв.), а Еврото за 5,19 лири(около 2,04 лв.) като това са рекордно високи стойности за Турция. Драстичното повишаване на валутните курсове, създава големи опасности за частния сектор, както и за външния дълг на страната. Именно на това значително обезценяване на турската лира се дължи и искането на две от големите холдингови структури в Турция, Юлкер(Ülker) и Доуш(Doğuş) за преструктуриране на техните задължения към банките кредитори.

Външният дълг прие застрашителни размери

Общият външен дълг на Турция, към септември 2017 година надхвърля на 453,2 милиарда долара. От тази сума, около 136,2 милиарда, или приблизително 29% са дългове на държавата и общините, а 316,4 милиарда или около 70% са дългове на частни фирми и предприятия. Общият размер на външния дълг спрямо Брутния Вътрешен Продукт, достигна 53,3% като така се доближи до стойностите от икономическата криза обхванала Турция през 2001 година, т.е преди идването на власт на ПСР. Общият размер на вътрешната и външната задлъжнялост на Турция възлиза на 3 трилиона и 604 милиарда турски лири което значително надвишава БВП на страната.

Рекордно високи нива на валутния дефицит

Валутният дефицит на всички фирми извън финансовите институции, в края на януари тази година се повиши с още 8 милиарда 886 милиона, като достигна размер от 221 милиарда и 536 милиона долара. Именно този валутен дефицит провокира вицепремиерът по икономиката, Мехмет Шимшек да отправи призив към частния сектор с думите: „За бога, моля ви не взимайте повече кредити, бурята идва!“ След това изказване, фашисткият президент Ердоган, разкритикува своя опонент и публично го смъмри, като заяви: «Такива като него сами си режат клона на който са се хванали».

Външнотърговският баланс бие тревога

Външнотърговският баланс, който се явява един от главните проблеми на турската икономика, и който изигра сериозна роля за допълнителното обезценяване на националната валута, през месец февруари тази година нарасна с още 4,15 милиарда долара. Само за периода Януари-Февруари тази година външнотърговският дефицит нарасна с общо 11,19 милиарда долара, като за последните 12 месеца общият му размер възлиза на 53,3 милиарда долара. За сравнение, през февруари миналата година външнотърговският дефицит е нараснал с 2,57 милиарда долара, като общо за 2017 година той възлиза на 47,17 милиарда долара.

Инфлацията и безработицата се изразяват с двуцифрени стойности

Макар и официалната статистика(успешно наречена от някои стъкмистика; бел.ред.) да обяви, че през 2017 година има икономически растеж от 7,4%, то народът не усети по своя джоб този растеж. В края на 2017 година, инфлацията(индексът на потребителските цени)достигна нива от11,92%. През месец март бе отчетена инфлация от 10,23%, като така тя се закрепи на двуцифрена стойност. Стойността при основните стоки обаче, реално възлиза на 20%. Литър бензин в Турция в момента може да се закупи на цена от над 6 лири( или около 2,30 лева), като същевременно цените на много стоки и услуги се повишиха драстично през последните няколко месеца. Въпреки икономическия растеж от 7,4% през 2017 година, безработицата останата на същите нива като през 2016, или 10,9%. През Януари 2018 година, безработицата бе 10,8%, като общият брой на безработните е широкия смисъл на това понятие е близо 6,2 милиона души.

Лихвените проценти-рекордно високи

Лихвените проценти в „развитите страни“ като САЩ се увеличават все повече, заедно с това тегленето на външни заеми става все по-скъпо. В същото време Дирекцията за Управление на държавния резерв при министерството на финансите на Турция изтегли два външни заема чиито падеж е през октомври 2028 година, лихвеният процент по новите дългове е в размер на 6,20%. Лихвите по кредитите в турски лири също растат главоломно. Централната банка на Турция, повиши лихвените проценти в т.нар. „Късен хоризонт на ликвидност( на англ. ез. Late Liquidity Window; бел.прев.) от 12,75% на 14,70% за следващият двугодишен период, като в същото лихвеният процент за следващият 10 годишен период достигна 13,56%. Лихвите по ипотечните кредити пък са най-високите за последните 9 години. Лихвените проценти на търговските банки в Турция, към 6 Април тази година достигат до 14,97%. Това от своя страна е ясен сигнал, че ще последват големи фалити в сектора на строителството, който бе един от водещите по време на управлението на ПСР, това се дължи най-вече на драстичния спад в продажбата на нови жилища.

Източник: Настоящата статия е съставена на базата на информация публикувана в електронното издание на вестник Червено Знаме(Kızıl Bayrak).