Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца

Тюркян Албайрак: „Вече съм на възраст, уморена съм, болна съм, но мозъкът ми е изпълнен с енергия. Трябва да се боря. Зад гърба си оставих една протестна акция, за която платих висока цена, това бе протест, който вдъхнови много други хора да търсят своите права. Водената от мен борба през 2010 година беше давана за пример на всички трудещи се. Не мога да изгубя тази война, няма да умра у дома докато мълчаливо чакам сетния си час. Казах си, ако трябва ще загина на улицата протестирайки, борейки се, но ще прибавя и от моя огън към пламъка на борбата срещу фашизма, която започна Нурийе Гюлмен.“

Continue reading „Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца“

Реклами

ТУРЦИЯ: Вече 73 дни работник провежда гладна стачка с искане да бъдем върнат на работното си място

Работникът Махир Кълъч, е изхвърлен от работното си място в едно от общинските предприятия в община Измир през ноември миналата година, след като поиска да бъде назначен на щатна позиция. Измир е една от малкото големи градски общини в Турция, която все още се управлява от кмет от основната опозиционна партия в страната CHP(Републиканска народна партия). За времето от както провежда гладна стачка, Махир се е срещнал с редица политици от партията, включително и с нейния лидер Кемал Кълъчдароглу. Но без успех, всички те му отговарят по един и и същ начин: „Не искаме да се караме с Азиз Коджаоглу, той си е такъв не слуша никого.“

Continue reading „ТУРЦИЯ: Вече 73 дни работник провежда гладна стачка с искане да бъдем върнат на работното си място“

Интервю с Нурийе Гюлмен-университетският преподавател, който се бори за своите права

 

В началото на месец ноември 2016 година университетската преподавателка Нурийе Гюлмен започна своята съпротива за да бъде върната на работа. С ежедневната си седяща стачка пред паметника за правата на човека, разположен на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара тя бързо привлече вниманието, както на медиите така и на цялата общественост. Continue reading „Интервю с Нурийе Гюлмен-университетският преподавател, който се бори за своите права“

Интервю с учител Аджун Карадаа, която се бори за правата, труда и достойнството си

През месец ноември миналата година, университетската преподавателка гл. асистент д-р Нуурийе Гюлмен започна седяща стачка пред паметника на човешките права, разположен на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара. Ежедневната седяща стачка на д-р Гюлмен привлече вниманието, както на прогресивните медии, така и на водещи медии от чужбина. Въпреки цензурата нейното послание за съпротива изписано на плаката, който тя носи всеки ден стигна до други държавни служители, потърпевши от репресиите на фашистката власт в стрната. След Нурийе Гюлмен в борбата за връщането си на работа се включиха и учителите Аджун Карадаа и Семих Йозакча. В началото на съпротивата си учител Карадаа провеждаше седяща стачка пред училището, в което до преди опита за преврат е преподавала. На няколко пъти тя бе нападана от полицията. В същото време Семих Йозакча и съпругата му учители в град Мардин, Северен Кюрдистан обявиха че започва борба за да бъдат върнати на работа. Семих Йозакча заедно с Нурийе Гюлмен всеки ден изразяват своя протест чрез седяща стачка на бул. „Юксел“.

От началото на тази година пък група учители от град Малатия, които също както Аджун Карадаа, Семих Йозакча и Нурийе Гюлмен са били изхвърлени от работа започнаха седяща стачка на площад в централната част на града. Всички съпротивляващи се учители и научни работници и към този момент са обект на атаки от страна на полицаите-убийци, както и на различни нападки от представители на властта и приближени до нея кръгове.

По-долу представяме на нашите читатели интервю на списание Поход с учител Аджун Карадаа. Надяваме се тези примери да бъдат полезни за нашите читатели и в бъдеще да видим и в нашата страна борби като тези на Аджун Карадаа, Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча.


Народът трябва да разбере следното: Държавата премахва от училищата приятелите на вас и на вашите деца. Тя се опитва да ви остави на произвола.

Една от моите цели е да се превърна в източник на надежда за обезверените колеги изгубили вяра в бъдещето.“

Списание Поход: Какво е вашето мнение за атаката на държава срещу държавните служители, която започна заедно с обявяването на извънредното положение? Какво според вас цели държава с тези си действия?

Аджун Карадаа: Преди да започнем, биха искала да Ви благодаря за подкрепата за нашата съпротива. Това ме радва изключително много. Защото подкрепата ни дава нови сили за да се борим.

Аджун Карадаа

Аз разглеждам атаките на държавата, като част от агресията на капитализма в глобален мащаб. И тази атака срещу нас, както и всички безумия случващи се в Турция са част от кризата на капитализма. Най-простичко казано, тези атаки на държава, целят да заглушат гласа на бедните, които могат да въстанат срещу тази криза. По този начин държава ги обезсилва, като ги заменя със страхливи и „послушни“ хора, които превръща в свои роби. Т.е всичко се прави за да бъдат превърнати хората в роби на системата.

Списание Поход: Разкажете ни за целите на вашата съпротива. Каква трябва да е подкрепата на държавните служители?

Аджун Карадаа: В краткосрочен план целите на съпротивата са, аз да се върна работа, да извоювам отново хляба си, и да се върна при своите ученици. В дългосрочен план целта ми е да покажа, че ние държавните служители, можем да извоюваме правата си, чрез съпротива. Но основната ми цел е да разоблича демагогиите на държава, нейните закононарушения, които тя се опитва да прикрие, чрез клишета, като: „опит за преврат, ние прочистваме държавния апарат от терористи, изграждаме своята Ислямска държава.“

Народът трябва да разбере следното: Държавата премахва от училищата приятелите на вас и на вашите деца. Тя се опитва да Ви остави на произвола. Една от моите цели е да се превърна в източник на надежда за обезверените колеги, обзети от паника и изгубили вяра в бъдещето.

При настоящото положение, държавните служители трябва да бъдат наясно с това, че един ден и те могат да се озоват в същото положение като мен. За това те трябва да подкрепят съпротивата по всички възможни начини. Всеки трябва и може да направи нещо, с което а бъде полезен. Призивите в социалните мрежи са от особено значение. Като започнете от агитационните материали, минете през видео с призиви за борба и стигнете до раздаване на листовки и позиви, всичко, което ще помогне повече хора да научат за борбата е добре дошло. Десетки хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа, а за правата си се борят само двама души, утре ще станем трима заедно с мен.

А не трябваше да става така. Трябваше хиляди работни места да се превърнат в места за съпротива и борба.

Списание Поход: Какъв призив бихте отправили към държавните служители?

Аджун Карадаа: Аз бих искала да отправя следният призив към държавните служители: Обявете собствено извънредно положение. В момента се осъществява преврат срещу вашият живот, срещу вашето бъдеще. Обявете военно положение на улицата. Осъдете превратаджията, т.е държавата, която Ви е изхвърлила от работа или предстои да го направи. Разкажете на всички, че вие сте в правото си да се борите, нека светът чуе за вас.

Списание Поход: Какво е вашето мнение за мисията, която изпълнява ФРПС, срещу атаките на държавата?

Аджун Карадаа: Още преди години ФРПС казваше, че нашите трудови права ще бъдат ограбени от държавата. За това той попадна по ударите на държава. Днес ФРПС казва, че ако не се съпротивляваме, броят на изхвърлените от работа ще се увеличи още повече, и че ще бъде въведена система на робство в публичния сектор. Именно поради тази причина сега съпротивата се разраства благодарение на подкрепата на ФРПС. Аз вярвам, че тя ще продължим да расте и за напред.

Списание Поход: Как оценявате позицията на KESK в настоящата ситуация?

Аджун Карадаа: KESK[ref]Конфедерация на Синдикатите на Държавните Служители, масова синдикална организация, основана през 1995 година, тя е резултат от след безкомпромисната борба на държавните служители в Турция от на края на 1980-те и началото на 1990-те години. Днес под влияние на реформизма и опортюнизма конфедерацията е приведена в състояние на невъзможност да защити правата на държавните служители в страната. Освен KESK съществуват и няколко на брой синдикални организации работещи сред служителите в публичния сектор, една от тях е и ФРСП(на турски KEC), именно тя днес стои зад съпротивата на Аджун Карадаа и другите държавни служители изхвърлени от работа след опита за преврат.[/ref] е нашата кървяща рана. Конфедерацията е в плен на бюрокрацията. Още в първият ден, когато разбрах за уволнението си, взех решение да се съпротивлявам. Два дни по-късно съобщих за уволнението си на синдиката. Ръководството на синдиката планираше да проведе заседание. Две седмици се подготвях за да започна съпротивата си. В деня на започването, те провеждаха своето заседание. Аз започнах да се съпротивляват те все още правят заседания. И какво мислите е решението взето на тези заседания? Солидарност, т.е материално подкрепа. А протестни акции? Не, няма! Не одобрявали соловите акции, но пък и те самите нямало да организират протестни акции. Ръководството на конфедерацията, не може дори да анализира правилно ситуацията. Те още чакат позицията на Европа и ЕСПЧ. Мислят, че ще ни върнат на работа и накрая ще вземем обезщетенията си и толкова. Доколкото знам, ръководители на някои местни структури на синдиката, се опитват да разубедят колеги, които искат да се съпротивляват. Главната причина за моята индивидуална съпротива, са именно тези позиции на синдиката. Иначе и аз бих искала да бъда част от масова съпротива организирана от синдиката. По всичко изглежда, че силата ни е в да обедним силата на всеки един от нас.

Благодаря Ви за предоставената ми възможност…

Източник: Списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“/Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş/; брой 549 от 27 Ноември 2016 година, страница: 22-23

Оя Байдак продължава да се бори за честта и работното си място!

[dropcap]В[/dropcap] навечерието на 1 Май, решихме да запознаем нашите читатели със съпротивата срещу казионния синдикализъм и ренегатството в лявото движение, на една работничка в Турция. Това е Оя Байдак. През всички тези дълги месеци на борба, която все още не е приключила тя преживя линч, полицейски нападения, обиди, клевети, ругатни, тормоз и т.н. Въпреки всичко това Оя не склони глава пред враговете на работниците-казионните синдикалисти и фашистката власт, на които служат те. Continue reading „Оя Байдак продължава да се бори за честта и работното си място!“