РЕПОРТАЖ – Борбата на Евин Тимтик за правото ѝ на пребиваване

Репортаж с Евин Тимтик, която вече повече от 90[ref] Към настоящият момент Евин Тимки вече не провежда гладна стачка, с оглед на рисковете за нейното здраве, това решение бе взето в края на декември, когато гладната стачка наближи 60-те си дни. Ежеседмично Тимтик заедно с членове на Анадолска Федерация провеждат протестни акции пред аврстирйския парламент срещу репресиите върху федерацията, които са прилагани от т.нар. Организация за опазване на конституционния ред.[/ref] дни провежда гладна стачка пред австрийския парламент.

Евин Тимтик: „Започнах своята съпротива, защото не получихме резултат от водената от нас 6-месечна правова борба…  Единственият начин да извоюваме правата си и да се противопоставим на нови репресии е съпротивата!“

Yürüyüş: Можете ли да ни се представите накратко?

[dropcap]И[/dropcap]мето ми е Евин Тимтик(Evin Timtik), през 2009 година дойдох в Австрия за да подам молба за предоставяне убежище. През 2010 година молбата ми бе приета. Вече два мандата съм в управителния съвет на Анадолска Федерация. ( Народен Фронт в Австрия и Германия; бел. ред.)

Yürüyüş: Кога започнахте съпротивата си? Можете ли да ни разкажете причините за това ваше решение, какви са вашите искания и защо започнахте гладна стачка?

2684D834-53A3-455B-97E1-F18BF23EF901
Евин Тимтик

От доста време т. нар. „Организация за Опазване на Конституционния Ред“[ref]Организация за Опазване на Конституционния Ред/ на немски език:Bundesamt für Verfassungsschutz/ държавна агенция от фашистки тип, част от репресивния апарат на Германската империалистическа държава, имаща за цел смазването на всички революционни, прогресивни и демократични организации действащи не само на територията на Германия, но и във всички страни, в които се говори немски език. Повече може да прочетете на тези адреси: на руски език на английски език[/ref] се опитва да установи натиск над нашата организация, т.е проблемът не е само отнемането на паспортът ми. Тази организация се опитва да ни попречи да провеждаме всички наши законни и разрешени мероприятия, а когато не успее да попречи на акциите ни, се опитва да докаже, че те са незаконни( в това число може да включите футболните турнири, които провеждаме в културния ни център, щандовете за традиционни ястия, които откриваме по различни поводи, шествията ни на 1 Май, концертите на Grup Yorum, които организираме.)
На 7 Март 2015 изтече валидността на паспорта ми, а молбата ми за издаването на нов такъв бе отхвърлена. Обжалвах решението за отказа, но отговорът отново бе отрицателен. На 10 Август подадох молба във Федералния Административен Съд. Поради решението за засекретяване, дълго време не знаех дори, каква е причината за отказа на искането ми за нов паспорт. Но на този етап, който достигнахме вече, разбрах, че това своеволие на държава се дължи на съглашението между Германия, Австрия и Турция.

На 21 Август, започнах седяща стачка пред централата на Миграционните Власти . Така след като 6-месечната правовата борба, която водихме не даде резултат, започнах своята съпротива. След седящата стачка пред Емиграционната служба, пренесох своята акция пред сградата на парламента. До сега проведохме множество акции. Срещнахме се с политици от SPÖ[ref]SPÖ-Социал-демократическа Партия на Австрия.[/ref], ÖVP[ref]ÖVP-Австрийска Народна Партия[/ref], зелените и KPÖ[ref]KPÖ-Комунистическа Партия на Австрия[/ref], и поискахме от тях да предприемат стъпки, с които да бъде разрешен този проблем. От различни страни постоянно бяха изпращани протестни факсове до Вътрешното Министерство и Миграционната служба, освен факсовете до тях бяха изпратени и подписи събрани в моя подкрепа.

След като призори на 13 Октомври, офисът на федерацията ни бе разбит от маскирани полицаи, нашите домове бяха обискирани и разграбени, и след като аз и още 7 души бяхме задържани, на 20 октомври взех решение да превърна своята съпротива в Безсрочна Гладна Стачка.
След като повече от 8 месеца нямаше никакъв резултат, и след като бе доказано официално, че случаят с отнемането на паспорта ми е част от политическите репресии, започнах Безсрочна Гладна Стачка. Защото съпротивата е единствената правилна политика, и ако вместо да се съпротивлявам, се бях примирила с това положение, сама щях да развържа ръцете им за нови репресии срещу мен и организацията, която представлявам.

Yürüyüş: Можете ли да ни разкажете накратко за подкрепата за вашата съпротива?

Пред посолствата и консулските служби на Австрия в Англия, Турция, Холандия, Белгия, Швейцария и Германия и много други градове в Европа бяха проведени акции в моя подкрепа. Събрахме 3 хиляди подписа в подкрепа на исканията ми, раздадохме хиляди листовки, срещнахме се с много организации и личности, които провеждат дейност в помощ на емигрантите и чужденците в Австрия, като целта на срещите ни бе нашата съпротива да получи повече гласност. От 49. ден на Гладната Стачка пренесохме акцията в сградата на Обществения Център на Алевитите[ref] Повече за Алевитите може да научите тук: на български език
на английски език [/ref] във Виена.

Чрез вас още веднъж искам да благодаря на всички членове на Народен Фронт, на TAYAD[ref]TAYAD-Дружество за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите Затворници, организация част от Народен Фронт Турция.[/ref] на Революционна Младеж, на Анадолска Федерация и на Народен Фронт в Европа, които дадоха своя принос в това нашите справедливи искания да достигнат до възможно най-много хора.
Също така искам да благодаря на ATİGF[ref]Федерация на Работниците и Студентите от Турция в Австрия.[/ref], ADHK[ref]Европейска Конфедерация на Демократични Права/европейското представителство на DHF-Федерация на Демократичните Права-Турция/.[/ref] , на Обществения Център на Алевитите, на неговите членове, които се застъпиха за нас, на всички хора, които провеждаха гладни стачки в моя подкрепа, на всички които сложиха своя подпис в петициите, които раздаваха нашите листовки, които участваха в
акциите, на всички онези хора които ни се обаждаха по телефона, изпращаха ни съобщения, на всички които взеха присърце нашата съпротива.

Yürüyüş: Взехте паспорта си, но съпротивата ви продължава. Какви са вашите искания на този етап?

Да, всъщност целта ни когато започнахме съпротивата бе да получим решение от Федералния Административен Съд, което да бъде в наша полза. Бях започнаха своята съпротива за да не бъдат прилагани същите репресии, които бяха приложени спрямо мен и срещу други чужденци, тъй като решението, взето по моето дело, щеше да представлява прецедент в съдебната практика. И всъщност ние осъществихме тази цел след като решението взето от съда бе в наша ползва. Може би още тогава можехме да приключим съпротивата; но сметнах за нужно да я продължа. Защото в Европа правата на човека, свободата на себеизразяването и сдружаването на хората, независимост на съдебната система не съществува! Целта ми бе да разглася тази истина. В тази страна член на ЕС, която се представя за една от най-демократичните в света, тези които не са нейни граждани нямат право да провеждат демократични акции, нямат право да търсят своите права. Там където нямате право да се съпротивлявате, вие нямате никакви права, няма гаранция, и че останалите ви права, които сте извоювал няма да бъдат отнети.

Става дума и за това, че Миграционните Власти не признават решение издадено от съдилищата на тази страна. От това следва извода, че разузнавателните служби са над законите и могат да не зачитат решенията на съда.
В хода на събитията разбрах, че и правозащитните организации на емигрантите от Турция са под натиска на „Организацията за Опазване на Конституционния Ред“, за това искам репресиите и натиска срещу тях да бъдат незабавно преустановени. Съпротивата продължава вече 118, а гладната стачка е в 58. си ден, моите искания са следните:
[highlight]-Край на репресиите срещу Анадолска Федерация и емигрантските дружества!
-Ограничения пред правото на себеизразяване и сдружаване да отпаднат!
-Край на съглашението между Германия, Австрия и Турция!
-Паспортът ми и правото ми на свободно движение да ми бъдат върнати обратно![/highlight]

Yürüyüş: Накрая, какво бихте искала да кажете на нашите читатели?

През цялото това време на съпротива, видях, научих, преживях и продължавам да преживявам много нови неща. Но основното нещо, което научих, е това колко беззащитен и безпомощен е индивидът пред империализма. За това сме длъжни да се организираме. Европейският империализъм си играе с живота на народите като с играчка; отнема децата ни от ръцете ни. Някои от нас екстрадира, други пък осъжда с временни убежища от по 3 месеца и подписи всеки месец. Чрез чувството на самота и безпомощност ни подтиква към депресия, самоубийства, деградация. А всъщност ние съществуваме чрез труда си, ние искаме да водим един достоен живот, без да бъдем убивани, без да бъдем унижавани, искаме да живеем според собствените си традиции и култура. Искаме правото си на достойно и сигурно бъдеще! Като политически имигранти искаме да живеем според собствените си ценности. Единственият път да извоюваме правата си и да се противопоставим на репресиите е съпротивата.

За това казвам, че ние трябва да се организираме, за да извоюваме правата си и за да ги опазваме, ние трябва да се съпротивляваме заедно. Имаме проблеми като, расизъм, намиране на квартира, работа, училище за децата ни, поскъпването на живота, бюрокрацията, деградацията и безработицата също са сред нашите най-наболели проблеми. Не сме малко хората, които са изправени пред подобни проблеми, тогава защо да не се организираме? Всъщност Народените Съвети10 са най-лесният начин за това. Чрез вас искам да призова всички да се включат в Народните Съвети, така ние сами ще решаваме проблемите си , без да сме длъжни да чакаме нечия помощ.


Източник: Списание-Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş/ “Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“/ брой. 501, от 27 Декември 2015, стр. 19-20

 

 

Реклами