На 9 Януари, Айча Кълъч съпруга на работника Махир Кълъч, който от месец Август 2019 насам провежда безсрочна гладна стачка за своето работно място в предприятието за комунални услуги на община Измир, обяви че започва да провежда ежедневна седяща стачка във времето от 12:00 до 14:00 часа пред сградата на голяма градска община Измир, западна Турция.
Прочетете повече „Съпруга на работник започна седяща стачка в негова подкрепа“
Работникът Махир Кълъч, на два пъти в рамките на една година проведе 2 продължителни гладни стачки, в резултат на които успя да извоюва своите права. Или ако трябва да бъдем по-точни на два пъти се опитаха да го измамят. Заради това, че обещанията дадени на 2 пъти така и не бяха изпълнени, Махир Кълъч отново започна ежедневна седяща стачка пред сградата на областния съвет на основната опозиционна Републиканска Народна Партия(на тур.ез. Cumhuriyet Halk Partisi-CHP). Прочетете повече „Работникът Махир Кълъч отново започна борба за работното си място“
На 14 Май 2018, 6-мата работници изхвърлени от работа от голяма градска община в град Измир, извоюваха отново своите работни места след 6 месеца ежедневни протести и 184 дни гладна стачка. Махир Кълъч, който е един от тези работници проведе 184-дневна гладна стачка, с искане той и неговите приятели да бъдат върнати на работа.
Работниците бяха изхвърлени от работа, защото са поискали да бъдат назначени на постоянни трудови договори в общинските предприятия, в които работят, но вместо това работодателят им кметът Азиз Коджаоглу, член на основната опозиционна партия в Турция-Републиканската Народна Партия-РНП, ги изхвърли от работа, като освен тези 6-ма работници без работа останаха и още над 250 техни колеги.
В знак на протест срещу тази несправедливост, Махир Кълъч и група работници в средат на ноември миналата година, започнаха седящ протест пред сградата на общината в Измир. Паралелно със съдещият протест Кълъч започна и гладна стачка.
Въпреки справедливото искане на работниците кметът Коджаоглу и подкрепящите го „синдикалисти“от Конфедерацията на „революционните“ работнически синдикати(на тур.ез. Devrimci İşçi Sendikaları Konfederasyonu) направиха всичко по силите за да попречат на връщането на работа на групата работници. Арогантността на „синдикалистите“ стигна до там, че председателят на конфедерацията и кандидат депутат от РНП, Каани Беко, се опита да нападне Махир Кълъч, само ден преди 1 Май. Но дори и това дръзко и цинично поведение на „синдикалния бос“ не попречи на голяма част от левите организации в Турция да продължат да се преструват на слепи и глухи за борбата на общинските работници от Измир.
Въпреки всички усилия на псевосиндикалистите, с общите усилия на приятелите на 6-мата работници, както и застъпничеството на някои независими синдикални организации.
На 15 Май, Махир Кълъч и неговите приятели работници, както и представители на прогресивната общественост, сред които и Нурийе Гюлмен взеха участие в импровизираната пресконференция на работниците на площада пред общината в Измир.
Кълъч произнесе кратко слово, в което заяви, че са се върнали на работа благодарение на борбата си и на всички техни приятели, които са ги подкрепили. Той изрази и своята вяра, че всички работници и държавните служители и техните другари, които вече близо 560 дни протестират на бул. „Юксел“ в центъра на Анкара, ще извоюват победа и ще си върнат работните места, отнети им несправедливо от държавата. Накрая Кълъч благодари на всички за подкрепата и солидарността.
https://borbataa.wordpress.com/2018/01/24/турция-вече-73-дни-работник-провежда-гл/
https://borbataa.wordpress.com/2018/04/30/турция-синдикален-лидер-нападна-рабо/
Днес в обедните часове в град Измир, по време на събрание на представители на т.нар. Конфедерация на Революционните Работнически Синдикати(на тур.ез. Devrimci İşçi Sendkiları Konfederasyonu-DİSK) председателят на конфедерация Каани Беко е нападнал работникът Махир Кълъч, който вече 169 дни провежда гладна стачка в знак на протест срещу своето неправомерно уволнение от работата си във общинското предприятие за комунални дейности в Измир.
Събранието, на което са се разиграли тези крайно грозни сцени, се е провело в сградата на регионалното представителство на DİSK в пристанищният град Измир. На въпросната сбирка, на която председателят на конфедерацията Каани Беко, който е и настоящ кандидат за депутат от основната опозиционна партия в Турция, Републиканската Народна Партия(на тур.ез. Cumhuriyet Halk Partisi-CHP), е обсъдил със своите колеги „синдикалисти“ възможностите за това, как кандидатурата на Беко може да събере повече гласове на предстоящите президентски и парламентарни избори, който ще се проведат в края на месец юни. Вместо да обсъждат предстоящият 1 Май и проблемите на работниците, Каани Беко и неговите колеги са били заети с предизборната си кампания.
След края на речта на синдикалния лидер и кандидат-депутат, работникът Махир Кълъч, и неговата другарка Елиф която също като Кълъч е работничка изхвърлена от работа от голяма градска община Измир, вземат думата за да зададат няколко съвсем естествени въпроса към Беко.
Елиф пита синдикалистите защо не обръщат внимание на продължаващият вече близо 6 месеца протест на Махир Кълъч. Отговор обаче не получава, но изражението на Каани Беко е достатъчно красноречиво. Ето какво разказва Махир. „След като кака Елиф зададе своя въпрос към Каани Беко, той започна да се изчервява, да се поти, бих казал, че дигна кръвното, дигна му се ѝ кръвната захар и изглеждаше доста притеснен.“
След Елиф, думата взема Махир Кълъч, той казва на Каани Беко следното: „Аз години наред, всеки месец Ви плащах членски внос от моята скромна заплата. Вие вземахте тази огромна заплата на синдикален лидер благодарение на членския внос внасян ежемесечно от работниците. Аз няма да Ви простя, за това нека всяка стотинка от членския внос да Ви приседнат, и след това заедно с кака Елиф станахме да си ходим.“
След тези думи на Махир Кълъч, Каани Беко реагира доста бурно. Ето как описва тези мигове Кълъч: „След тези мои думи, Каани Беко буквално почервеня от яд. Честно ви казвам, аз никога досега не съм виждал Каани Беко толкова ядосан и дори бих казал разярен. Беше като полудял, започна да размахва юмруци. Значи ако не бяха другите хора в залата да го узаптят, сигурно щеше да линчува. Аз не бих му посегнал, той на почти 70 години, моето възпитание не ми позволява аз да вдигна ръка срещу възрастен човек. Това което най-много ме огорчава в цялата ситуация, е че с действията си Каани Беко петни името и честта на конфедерацията. Сигурно онези синдикалисти, които през 1970-те защитаваха въпреки всички атаки исканията на работниците, се въртят в гроба. Жалко е, че се стигна до тук.“
По думите на очевидци на случилото се, останалите синдикалисти едва са узаптили Каани Беко. Това не е първото провинение на „синдикалния“ лидер, който отдавна вече се изживява по-скоро като тартор на някоя мафиотска банда, отколкото синдикалист. През юли 2015 година той подчинените му организираха линчуването на работничката Оя Байдак, която бе изхвърлена от работата си в синдикалната конфедерация ръководена от Беко. Байдак и нейните другари от Революционно Работническо Движение(синдикална организация близка до Народен Фронт-Турция) бяха бити от синдикалисти доведени специално от други градове на Турция. Случаят привлече голямо обществено внимание, като нанесе сериозна вреда върху имиджа на синдиката.
Източник: Настоящата статия е съставена на базата на информация предоставена от вестник Hayır и Колектива на Фотографите и Кинематографите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ В МАТЕРИАЛИТЕ ПО-ДОЛУ
Работникът Махир Кълъч, е изхвърлен от работното си място в едно от общинските предприятия в община Измир през ноември миналата година, след като поиска да бъде назначен на щатна позиция. Измир е една от малкото големи градски общини в Турция, която все още се управлява от кмет от основната опозиционна партия в страната CHP(Републиканска народна партия). За времето от както провежда гладна стачка, Махир се е срещнал с редица политици от партията, включително и с нейния лидер Кемал Кълъчдароглу. Но без успех, всички те му отговарят по един и и същ начин: „Не искаме да се караме с Азиз Коджаоглу, той си е такъв не слуша никого.“
