„В джобовете си те не носеха нашият партиен билет.
Те бяха две честни и почтени момчета, които вярваха, че чрез подвига си човека
ще към стигне до прага на свободата!
Те не бяха нито водачи на милионни маси,
нито войници на стройна армия!
Те бяха редници на революцията,
двама честни редници на революцията.
В кръвта им кипяха лъчите на слънцето на Италия.
Те се притекоха на зора на живота, с почернели от труд чела, но чисти чела,
бориха се редом до своите братя.
В новият свят, те попаднаха в лапите на стария злодей!
Седем години с усмивка на лице изправени гордо стояха срещу смъртта.
На електрическия стол, те седнаха сякаш е кадифено кресло.
Сърцата им издържаха седем минути на четирите хиляди волта,
изгоряха сърцата им,
горяха цели седем минути!..
Не бяха убийци, но ги убиха безмилостно,
жертви бяха на справедливостта командвана от доларите.
Макар и да не бяха водачи на масите приживе,
със смъртта им целият свят въстана
редници на революцията…
Буржоазията уби двама от нас,
тези два смъртни, сега веч са безсмъртни.
Буржоазията ни обяви война,
приемаме войната ѝ.
Ний както знаем да се смеем заедно,
така знаем и да живеем и да умираме.
Един за всички, всички за един….“
Гласът на Борбата 