Ядрото на Народния Фронт: Сдруженията за Права и Свободи

Здравейте уважаеми читатели, след като през това лято в серия от кратки статии ви представихме основните принципи залегнали в борбата на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция, в нова серия от статии ще представим на вашето внимание организациите влизащи в състава на движението. Ще започнем със Сдруженията за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Dernekleri) които играят ролята на местни представителства на Народен Фронт в различните части на Турция и Северен Кюрдистан.

Сдруженията за Права и Свободи, водят своето началото от основаните в края на 1980-те и началото на 1990-те години сдружения в бидонвилните квартали на Истанбул, столицата Анкара и останалите големи градове на Турция. По онова време революционерите съсредоточават своите усилия върху организирането на жителите на тези квартали. Това не е случайно, тъй като тези населени места, които смело може да наречем турския еквивалент на „Ючбунар“ и „Коньовица“, започват да се разпространяват и увеличават своите мащаби, през втората половина на 1980-те години на миналия век. Засилената миграция от селските райони към големите градове в страната, е провокирана от изключително тежкото положение на населението и бедността ширеща се в тези райони, поради тази причина все повече хора решават да напуснат родните си места и да заминат в големите градове, с надеждата, че там ще могат да си намерят добра работа и да се избавят от бедността. Уви, тези мечти не се сбъдват и много скоро огромните маси от хора мигрирали от провинцията се изправят пред редица проблеми в новите бидонвилни квартали, в които са принудени да живеят, поради факта, че няма достатъчно жилища и най-вече заради това, че техните доходи не са достатъчни за да плащат наема и останалите разходи свързани с едно нормално жилище. В набързо изградените бараки и колиби в тези квартали, няма нито чиста питейна вода, нито електричество, нито канализация, нито има асфалтирани пътища, като цяло те са лишени от всякаква инфраструктура. За фашистката олигархия в Турция, тези квартали са просто едно депо за електорална подкрепа. Техните жители са сбирщина, тълпа която може да залъжеш и лесно да накараш да гласува на изборите в подкрепа на един или друг кандидат. Така не след дълго единствено революционерите се оказват истинските приятели на народа в тези квартали. През 1989 и 1990 година започват да се основават сдружения в различните истанбулски бидонвилни квартали. След това такива сдружения се основават и в Анкара, Бурса, Ескишехир и Измир.

На практика сдруженията основани в бидонвилните квартали на големите градове на Турция по онова време са първите легални организации създадени от революционерите, в годините след фашистката 12-Септемврийска хунта, дошла на власт след преврата през 1980 година. В конституцията и законите е разрешено да се създават сдружения с най-различни цели, но стига да не засягат устоите на капиталистическото статукво. Ала щом стане дума за революционерите и за бедният народ, всички права и свободи на гражданите, остават само на хартия. В началото на 1990-те фашистката власт в Турция започва да упражнява всевъзможни репресии срещу членовете и симпатизантите на сдруженията в бедните квартали на големите градове. Членовете на сдруженията биват отвличани от полицията и изтезавани с дни, хвърляни в затвора по обвинение в членство в нелегални организации, поддръжниците на сдруженията биват изхвърляни от работа и училище, терорът на полицията и мафиотските групировки основани от турските националисти, които през 1970-те години се подвизават в редиците на паравоенните фашистки структури, се засилва още повече. Държавата започва да блокира кварталите и да разрушава домовете на хората, като често се стига до тежки сблъсъци със загинали и ранени. При едно от тези сражения, в истанбулския квартал „Кючюк Армутлу“ през лятото на 1990 година, загива Хюсню Ишери, който бива прострелян от полицаи.

В следващите години репресиите продължават, но и съпротивата срещу тях приема най-различни форми. Организирани са митинги, шествия, и други протестни акции, с които жителите на бидонвилите изразяват своето недоволство срещу мизерията в която са принудени да живеят и терора на фашистката държава, която вместо да реши проблемите им, отговаря на справедливите искания на народа с терор и репресии.

Държава започва да затваря едно след друго сдруженията в бедните квартали. Революционерите и народа, на свой ред решават да основат Сдруженията за Права и Свободи. Така в края на 1990 година, започва основаването на тези сдружения първо в Истанбул, Анкара и Измир, а в следващите няколко години и в други големи градове като: Коджаели, Ескишехир, Бурса, Трабзон(Трапезунд), Кония, Адана, Османийе, Мерсин, Кършехир, Къръккале, Кайсери, Малатия, Самсун и Елязъ.

През 1993 година се правят и първите стъпки към федерализацията и осъществяването на единодействието между сдруженията в отделните градове. На 18-19 Декември 1993 година, в Истанбул се провежда учредителния конгрес на Платформата за Права и Свободи( на тур.ез. Haklar ve Özgürlukler Platformu).

През втората половина на 1990-те години Сдруженията за Права и Свободи, продължават своята дейност под шапката на Платформата за Права и Свободи. През този период обаче, на преден план изпъкват Народните Съвети(на тур.ез. Halk Meclisleri), които са една своеобразна форма на пряка демокрация адаптирана към условията на Турция. Те са средството, чрез което народът взема сам без ничия чужда намеса, решения определящи неговото настояще и бъдеще. През този период както Народните Съвети така и Сдруженията за Права и Свободи са подложени на репресии от страна на властта. Членове и дейци на сдруженията биват задържани и подлагани на мъчения от агенти на политическата полиция, много от тях са хвърлени в затвора, без дори да им бъде дадена възможност да се защитят пред съда. Някои дейци на сдруженията пък биват убити от полицията без съд и присъда на улицата или в домовете си. Така се стига до 2000 година и Голямата Смъртна Гладна Стачка срещу изолационните затвори на турската олигархия.

Планът на фашистката власт в Турция, Американските и европейските империалисти за пълно унищожаване на революционното движение се задейства на 19 Декември 2000 година, когато хиляди жандармеристи, полицаи от отряда за за борба с безредиците, армейски командоси и надзиратели щурмуват 22 затвора в цяла Турция. При клането загиват 28 политически затворници, част от които биват изгорени живи, стотици други са ранени и хвърлени в изолационни затвори, където биват подложени на почти непрекъснат физически и психологически тормоз. Лявото движение преживява един от най-тежките периоди в своята история. С изключение на семействата от Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите затворници(TAYAD) никоя друга легална лява организация не излиза по площадите и улиците. Всички останали представители на лявото движение се оттеглят от политическата сцена за известен период от време. Заради почти непрекъснатите арести на техни членове, много от Сдруженията за Права и Свободи, на практика не функционират. Същото е положението и с останалите организации влизащи в състава на Народен Фронт. В опит да преодолее това положение, движението взема решение за създаването на една нова структура, която да обедини в себе си всички сдружения по места. Така в средата на 2002 година, започва процеса по създаването на Федерацията за Основни Права(на тур.ез. Temel Haklar Federasyonu). На 13 Септември 2002 година представители на Сдруженията за Права и Свободи, обявяват създаването на инициативен комитет за сформирането на Федерация за Основни Права. Този техен ход се тълкува като изражение на волята на революционерите да организират борбата на народа срещу олигархията, въпреки изолацията на която са подложени, и въпреки масовите убийства и репресиите срещу тях.

В началото на февруари 2003 година на пресконференция е обявено, началото на създаването на нови Сдружения за права и свободи. За сравнително кратък период от време са създадени Сружения за Основни Права и Свободи в множество квартали на Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Коджаели, Анталия, Адана, Хатай, Мерсин, Елязъ, Малатия, Дерсим, Адъяман, Самсун, Орду, Трабзон и Артвин. На 12 Ноември 2004 година, на събрание на представители на новосъздадените сдружения, е обявено решението за създаването на Федерация за Основни Права. На 6 Юли 2005 година пък е обявено, официалното създаване на федерацията.

Още докато е в процес на създаване федерация се включва в координационния комитет организиращ протести срещу окупацията на Ирак. Тя играе и важна роля в организирането на борбата в бидонвилните квартали, в съпротивата срещу изолацията на политическите затворници, срещу разрушаването на къщите, мафиотизацията и деградацията в бедните квартали.

През този период една от най-мащабните полицейски операции срещу Народен Фронт, който по онова време е известен под името Фронт за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Cephesi) е извършена на 1 Април 2004 година. Фашистка Турция заедно с Европейските империалисти организират най-мащабното си нападение срещу легалното революционно движение. Офисите на десетки сдружения, културни центрове и домове на членове и симпатизанти на Народен Фронт в Турция, Италия, Холандия, Белгия и Германия са щурмувани от полицейски командоси и политическата полиция. Седмици наред със скалъпени от полицията обвинения биват арестувани десетки революционери. При тази атака на фашистката власт на ПСР, биват задържани над 200 души, като над 100 от тях са хвърлени в затвора.

В Истанбул полицията щурмува Сдруженията за Основни Права и Свободи, Младежко Сдружение-гр. Истанбул(на тур.ез. İstanbul Gençlik Derneği)Културен център „Айче Идил Еркмен“, офисите на Правно Бюро на Народа, TAYAD, както и редакциите на радио Гласът на Анадола(Anadolu nun sesi radyosu), списание Хляб и Свобода(Ekmek ve Adalet) и Младежта е Бъдещето(Gençlik Gelecektir). Извън Истанбул полицията извършва масови арести и в Самсун, столицата Анкара, Коджаели, Бурса, Измир и Мерсин.

Тази атака на властта бива отблъсната чрез активна кампания на Народен Фронт, в която лъжите на полицията и скалъпените обвинения биват разобличени пред народа.

Следващата голяма вълна от репресии срещу Сдруженията за Права и Свободи е операцията през декември 2007 година, която идва след мащабна кампания на революционерите срещу мафиотските банди, наркодилърите, сводниците, хазарта и лихварите. При тази операция полицията атакува сдруженията в истанбулските квартали Нуртепе, Бахчелиевлер, Саръгаази, Окмейданъ, Икителли, Есенюрт, Гаази, Алибейкьой и Есенлер; културен център „Каранфиллер“ в кв. Бааджълар, централата на TAYAD, редакцията на списание Yürüyüş(Поход), офиса на издателство „Озан“. В Окмейданъ, Нуртепе, Гаази и Алибейкой са се стига до улични престрелки с полицията, след като протестните шествия организиран от Народен Фронт срещу репресии биват нападнати. При тази операция са задържани 50 души, от които 32-ма са хвърлени в затвора.

В заключение можем да че,

Началото на новото хилядолетие, е период в който фашистката власт в Турция преминава в пълно настъпление основано на политиката на изолация на полит.затворниците. Това е време през, което всички организационни структури на народа биват ликвидирани и парализирани. През тези години ползването на правата и свободите на практика става невъзможно. Така се създават условия, в които всички други леви сили освен Народен Фронт не смеят да излязат на улицата. Ето защо Сдруженията за права и свободи, изиграват важна роля за неутрализирането на политиките на фашистката власт, през първото десетилетие на 21 век.

След 2010 година, Сдруженията за Права и Свободи в множество области на Турция, както и в кварталите на Истанбул, се вливат в създадените по това време Народни Съвети. Към днешна дата те продължават своето съществуване съвместно или под шапката на Народните Съвети.

В днешните условия и етапа от развитието на борбата, Народните Съвети, играят ключова роля в процеса на организирането на народните маси, включването им в борбата срещу фашисткия терор, наркобандите, проституцията и всички други атаки на олигархията.

Използвани източници:

Архив на списание „Поход“ (Yürüyüş dergisi)

„Борим се, ще победим!“(Savaşıyoruz Kazanacağız) издателство Боран (Boran Yayınları), 2018 година.

Реклами

Да се обединим в Народните Съвети да се , борим и победим срещу „едноличната власт“ на олигархичната диктатура!

Истинският победител на изборите проведени на 24 Юни, както винаги стана олигархията! С тези избори бе сложен край на представителната демокрация. Тези които казват, че режимът се е променил, грешат. Режимът в нашата страна се нарича Олигархична диктатура! Олигархичната диктатура, която е управление и грабеж на една шепа паразити над цялата страна, се насочи към промяна на своята форма. Както е известно на 24 Юни бях проведени избори за президент и парламент. Според официалните резултати с 52.59% от всички гласове Реджеп Ердоган стана първият президент на олигархичната диктатура, насочила се към промяна на съществуващата система на управление в страната. Най-много депутатски места в парламента пък получи водената от управляващата партия коалиция „Републикански съюз“. От сега нататък страната ни ще бъде управлявана от досегашната олигархична диктатура, в която вече ще доминира системата на „едноличната власт“. Заедно с тези избори бе сложен край на театъра на представителна демокрация и на демократичните избори която се разиграваше до сега. Continue reading „Да се обединим в Народните Съвети да се , борим и победим срещу „едноличната власт“ на олигархичната диктатура!“

Народен Фронт: Защо водим борба за Независимост, Демокрация и Социализъм?

ЗАЩО БОРБА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА?

Защото никой не може да твърди, че нашата страна е независима. Лакейските правителства направиха така, че нашата страна да е зависима икономически, военно и политически от империализма. Те я превърнаха в нео-колониална държава зависима от волята на империалистите. Continue reading „Народен Фронт: Защо водим борба за Независимост, Демокрация и Социализъм?“

Какво представлява накратко Народен Фронт-Турция

Народен Фронт е легитимното борческо обединение на народа, включващо в себе си революционни организации, които не ограничават себе си със законовите граници начертани от статуквото и водят бора за права и свободи основаваща се на собствената им легитимност. Continue reading „Какво представлява накратко Народен Фронт-Турция“

НАРОДЕН ФРОНТ: ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ЗА НЕЗАВИСИМОСТ, ЗА СОЦИАЛИЗЪМ, НА 1 МАЙ, НА „ТАКСИМ“ !

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ЗА НЕЗАВИСИМОСТ, ЗА СОЦИАЛИЗЪМ,

НА 1 МАЙ, НА „ТАКСИМ“ !

СРЕЩУ АРЕСТИТЕ НА ФАШИСТКАТА ВЛАСТ НА ПСР, СРЕЩУ НЕЙНИТЕ ЗАБРАНИ, СРЕЩУ МЪЧЕНИЯТА, НАСИЛСТВЕНОТО ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗАТВОРНИЧЕСКИ УНИФОРМИ,

НА 1 МАЙ, НА „ТАКСИМ“ !

СРЕЩУ ПСР, КОЯТО РАЗПРОДАВАЙКИ ПОДЗЕМНИТЕ И НАДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, ОГРАБВА АНАДОЛА, СРЕЩУ ИЗХВЪРЛЯНЕТО ОТ РАБОТА НА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ РАБОТНИЦИ И ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ, СРЕЩУ УБИЙСТВАТА НА РАБОТНОТО МЯСТО,

НА 1 МАЙ, НА „ТАКСИМ“ !

Фашистката държава, използвайки като претекст противоречията вътре в самата себе си, и междуособиците в олигархията, които излязоха на яве пред всички заедно с опита за преврат от 15 Юли, обяви Извънредно Положение на 21 Юли 2016г. Continue reading „НАРОДЕН ФРОНТ: ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ЗА НЕЗАВИСИМОСТ, ЗА СОЦИАЛИЗЪМ, НА 1 МАЙ, НА „ТАКСИМ“ !“

ОТ КОВАЧА КАВА ДО НАШИ ДНИ, ПЛАМЪКЪТ НА НЕВРОЗ ОСВЕТЛЯВА ПЪТЯ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ!

Дехак, тираните на нашето съвремие са империалистите и техните лакеи, които проливат кръвта, експлоатират, обричат на глад, бедност и мизерия народите по всички краища на света. Continue reading „ОТ КОВАЧА КАВА ДО НАШИ ДНИ, ПЛАМЪКЪТ НА НЕВРОЗ ОСВЕТЛЯВА ПЪТЯ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ!“

НИЕ СМЕ НАРОДЪТ, ЩЕ ПОБЕДИМ ФАШИЗМА!

НИЕ СМЕ НАРОДЪТ, ЩЕ ПОБЕДИМ ФАШИЗМА!

ТЕРОРЪТ НА ПСР, АРЕСТИТЕ, ЗАДЪРЖАНИЯТА

НЯМА ДА УСПЕЯТ ДА НИ ПОПРЕЧАТ ДА ПРОДЪЛЖИМ БОРБАТА!

Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал… Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или на лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал Той е организация за терористична разправа с работническата класа и с революционната част на селячеството и интелигенцията. Фашизмът във външната политика е шовинизъм в най-груба форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи“

Георги Димитров



Continue reading „НИЕ СМЕ НАРОДЪТ, ЩЕ ПОБЕДИМ ФАШИЗМА!“

НАРОДЕН ФРОНТ: Йерусалим принадлежи на Палестинският народ!

Декларация на Комитета за Международни връзки на Народен Фронт-Турция по повод на последните събития в Палестина

След като американският президент Д. Тръмп обяви, че ще признае Йерусалим за столица на Израел, палестинският народ отговори на това с камъни в ръце, сражавайки по улици и площади. Народът продължава да се бори срещу въоръжените нападения на Израел около джамията Ал Аксаа в Йерусалим. Споровете за Йерусалим не са нещо ново. Израел, гарантът за присъствието на империализма в Близкия Изток и негов верен съюзник е ОКУПАТОР в Палестинските земи от 15 Май 1948 година до сега! Continue reading „НАРОДЕН ФРОНТ: Йерусалим принадлежи на Палестинският народ!“

НАРОДЕН ФРОНТ: РЕВОЛЮЦИЯТА ЩЕ ИЗМЕТЕ МРЪСОТИЯТА!

 

Изявление на Народен Фронт-Турция по повод на приключилия „референдум“ за президентска република организиран от фашистката власт на ПСР.

РЕВОЛЮЦИЯТА ЩЕ ИЗМЕТЕ МРЪСОТИЯТА!

СРЕЩУ ФАШИЗМА, ДА СЕ ОРГАНИЗИРАМЕ В НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ!

Фашистката власт на ПСР[1], през 15-те години на своето управление се намира в перманентна криза на неспособност за властване над народа. След т.нар. опит за преврат от 15 Юли 2016 година, ПСР затъна още по-дълбоко в блатото на тази криза. С лъжите за „Паралелна държава“ и с демагогиите си за това, че Фетхуллах Гюлен е излъгал нейните ръководители ПСР се опита да си създаде образа на една легитимна власт в очите на народните маси. Но с обявеното след опита за преврат Извънредно положение и издадените наредби-закони ПСР показа още веднъж своето анти-народно, човеконенавистично лице. А слугуването си на империализма ПСР обяви с думите: „Взаимоотношенията ни с ЕС и НАТО ще продължат и за напред.“

ПСР обяви за членове на движението на Фетхуллах Гюлен(ФЕТО) бизнесмени и конфискува капиталите им. Отстрани от работа стотици държавни служители, полицаи, военни, обявявайки ги за членове на ФЕТО. До неотдавна всички членове на ръководството на ПСР включително и нейните министри не спираха да хвалят ФЕТО, а днес се обърнаха на 180 градуса. От устите на върхушката на ПСР текат мръсни лиги, цялата фашистка власт е пропита от мизерия. Опитвайки се да прикрие именно тази мизерия и смятайки, че така ще намери изход от своята криза на неспособност на управление ПСР предложи „президентската република:, като форма на управление. С тази цял тя организира референдум, с който хвърли народа отново в бездната на отчаянието и безпомощността.

Това, което бе гласувано на „референдума“ състоял се на 16 Април не бяха интересите и бъдещето на народа. Това не бе нищо друго освен една форма за легитимиране на фашизма. ПСР, която вярно слугува на буржоазията със всички закони и наредби, които е прокарала до ден днешен, ще продължи все така неотклонно да изпълнява тази си задача и за напред.

След обявяването на извънредното положение в страната ПСР погази всички правни норми, закони, наредби и международни правни актове. ПСР се помъчи всячески да унищож всички опозиционно настроени личности и групи, всичко което вижда като алтернатива на своето статукво.

ПСР разруши сградата на Народния Съвет в истанбулския квартал „Гаази“[2] . В този Съвет, народът сам търсеше и намираше решения на своите проблеми без да зависи от ничия воля и осланяйки се единствено на собствената си сила. Центърът за борба с наркоманията „Хасан Ферит Гедик“[3]бе окупиран от полицаите-убийци и превърнат в полицейски участък, като периметърът около него бе укрепен с бетонни блокове и различни съоръжения. ПСР развихри вълна от фашистки терор в кварталите, в които движението ни има свои организационни структури. Офисите на сдруженията ни бяха запечатани от полицията[4], като преди това всичко в тях бе разграбено от полицаите-убийци. Но нито печатите на вратите на нашите сдружения, нито развихрилият се фашистки терор, нито полицейският участък изникнал на мястото на окупирания ни център за борба с наркоманията не ни попречиха да продължим борбата си. Нищо не ни попречи за да продължим да избавяме младежите ни от чумата наречена наркомания и да ги вадим от блатото на порока.

Кюрдското националистическо движение и неговите опашкари от опортюнистката левица отново възложиха всичките си надежди в изборните урни. И така те не направиха абсолютно нищо до сега, от както в сила е Извънредното положение. Всички те зарязаха народа и го оставиха да се гърчи в блатото от несправедливости и погазени права. Всички те не успяха да покажат дори куража да махнат печатите поставени върху вратите на офисите на сдруженията им. Както споменахме по-горе, проведеният на 16 Април „референдум“ бе инструмент чрез, който фашизмът бе легитимиран. Т.е. в страната ни съществува нещо наречено фашизъм, но Демократическата партия на народите(ДПН) и опортюнистите не могат да разберат това, или ако трябва да бъдем честни те НЕ искат да го разберат.

НАРОДЕ НАШ! ТАЗИ МИЗЕРИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТА НИТО С РЕФЕРЕНДУМИ, НИТО С ИЗБОРИ!

ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЧИСТИ ТАЗИ МИЗЕРИЯ СА РЕВОЛЮЦИЯТА, ДЕМОКРАТИЧНАТА НАРОДНА ВЛАСТ!

Днес, създадените от нашето движение в множество и най-различни области на живота съвети, се явяват реална алтернатива на това разлагащо се статукво.

Съдии полицаи, военни.. Заедно те се борят с всички сили и средства за да може да бъде продължено това прогнило статукво. Ние, революционерите сме единствената алтернатива на това статукво.

Нурийе Гюлмен[5]изхвърлена от работа с Наредба закон, започна своята съпротива зза да даде надежда на стотиите, хилядите свои колеги споделили същата „съдба “ като самата.нея. Нурийе бе капка в морето, но тази капка преобърна наглед спокойното море. Културен център „Айче Идил Еркмен“ в който членовете на група Йорум[6] развиват своята дейност бе щурмуват от полицаите убийци 2 пъти само в рамките на месец. Членовете на групата бяха арестувани и хвърлени в затвора. Група Йорум този път пя своите песни отвъд дебелите бетонни стени на затвора. Група Йорум бе една капка в морето от интелектуалци и творци. И чичо Кемал, който провежда гладна стачка на пл. „Сеий Ръза“ в центъра на Дерсим[7], за да бъде предадено тялото на убитият при бомбардировка негов син Мурат Гюн се превърна в една капка в това море на съпротива. И политическите ни затворници, революционерите попаднали в плен на олигархията се превърнаха в капки в това море със запалените от тях килии и ударите си по стоманените врати[8]

НАРОДЕ НАШ!

Наш дълг е да укрепим фронта на съпротивата, да се влеем в това море на съпротивата. Изборите-референдумите са измама. Решението е Демократична Народна Революция, Социализмът. Решението е да се съпротивляваме, до последен дъх, до последният от нас, до край! Пример за това е войната за освобождение в земите на Анадола, предградията на Москва, Виетнам, Куба!

ИЗБОРИТЕ НЕ СА РЕШЕНИЕ… РЕВОЛЮЦИЯТА ЩЕ ИЗМЕТЕ МРЪСОТИЯТА!

РАМО ДО РАМО ЗАЕДНО СРЕЩУ ФАШИЗМА!

ДА СЕ ОРГАНИЗИРАМЕ В НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ!

Народен Фронт-Турция

19.04.2017


Бележки:

  1. Управляващата фашистка партия на Р. Ердоган
  2. https://borbataa.wordpress.com/2016/09/01/пср-доказва-какво-всъщност-е-нейното-р/
  3. http://rev-plam.blogspot.co.uk/2016/09/borbata-na-naroden-front-turciq-protiv-narkorazporstraneneto.html
  4. https://borbataa.wordpress.com/2016/11/12/турция-нова-вълна-репресии-над-300-сдруж/
  5. https://borbataa.wordpress.com/tag/нурийе-и-семих/
  6. https://borbataa.wordpress.com/2016/11/24/арестуваха-членовете-на-лявата-музик/
  7. https://borbataa.wordpress.com/2017/02/26/кюрдистан-безсрочна-гладна-стачка-в-г/
  8. https://borbataa.wordpress.com/category/актуални/от-затворите/

Източник:  http://halkinsesitv.org/halk-cephesi-aciklamasi-pisligi-devrim-temizler/


 

ПОЛИЦЕЙСКИ ОПЕРАЦИИ СРЕЩУ ДЕЙЦИ НА НАРОДЕН ФРОНТ В ИСТАНБУЛ

В нощта на 20 срещу 21 декември в кварталите „Гаази“ и „Окмейданъ“ фашистката полиция извърши операции срещу членове на революционното движение. Около полунощ в квартал „Гаази’, командоси са нахлули и задържали в дома му членът на Народен Фронт Халил Ибрахим Каратай.

Около 02:00 часа през нощта пък тежко въоръжени полицаи от отряда за борба с безредиците и командоси придружени от бронирана техника, и хеликоптери са блокирали квартал „Окмйеданъ“. Там те са пробили дупка в една от стените на първия етаж на сградата на Федерацията на Революционната Младеж, при Народен Фронт-Турция. От там убийците са нахлули в сградата, където по това време са се намирали 7-души членове на федерацията. Всички те са били задържани и бити от полицаите-убийци. Буржоазните медии „предадоха“ новината като „голям удар срещу тероризма“. Така фашистката власт се опита да прикрие поредните репресии срещу революционерите в Турция.

Снимки от нахлуването на полицията в „Окмейданъ“

https://twitter.com/Dev0kmeydani/status/811373313889075202

Щетите нанесени от наемните убийци на олигархията.

https://twitter.com/Dev0kmeydani/status/811444339050156033