ДВЕ ЖЕНИ, БОЙЦИ НА ФРОНТА СТРЕЛЯХА ПО МОЗЪКА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ ОТРЯД ЗА БОРБА С БЕЗРЕДИЦИТЕ!
ТЕ БЯХА ДВЕ НЕВИННИ ЖЕНИ
НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО БЯХА ПРАВИ
НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО ТЕ БЯХА ЛЕГИТИМНИ!
На 3 Март 2016 година, две жени, бойци на Фронта, за да потърсят сметка за Дилек Доан[1] и Йълмаз Йозтюрк[2], извършиха акция с оръжия и гранати срещу сградата на поделението на Полицейския отряд за борба с безредиците, в район Байрампаша.
Чиидем Якши
Нашата другарка, е родена през 1989 година в град Ескишехир(западна Турция; бел. ред.). Тя е дете на майка домакиня и баща строителен работник.
Приета е да учи Археология в Анадолския университет в град Ескишехир, но тъй като не внася семестриалната си такса е изключена. Десетки пъти е задържана и арестувана. Прекарва 7 месеца в женските затвори в град Синджан, (област Анкара; бел. ред.) и 23 месеца в район „Бакъркьой“(Истанбул; бел. Ред.).
Революционната Младеж и жителите на квартал „Армутлу( град Истанбул; бел. ред.) имаха възможност да я опознаят от близо. Тя вземаше сила от това, че беше пряма и от борбения дух който притежаваше.
Тя остана в историята с онзи кадър, който бе запечатал момента на клетвата ѝ над ковчега на Дилек Доан, убита в полите на майка си. Така я познаха народите на Турция. Тя удържа на думата, която даде на Дилек, на Йълмаз, чието детство бе видяла.
Поиска справедливост. Загина мъченически биейки се за да въздаде справедливост.
В автобиографията си, която представя на Партията си тя пише следното:
„За мен движението е всичко. Всички мои връзки с живота са пряко свързани с движението. Както сърцето… Ако сърцето на един човек спре, той не може да живее, и аз се чувствам, мисля, че няма да мога да живея ако го няма движението. Ето защо то за мен е олицетворение на живота. Но не само на моят животът, а и животът на всички народи в Анадола е пряко свързан с него.“
В една друга своя статия тя казва: „В тази страна само нашето движение е способно да извърши революцията. Ние сме единствената организация, която показва тази воля, желание и хъс.
Движението е моето семейство, То е най-близкият ми приятел на който мога да споделя всичко: и тъгата си, и радостта си, и гнева си. Движението е това, което ме насочва в борбата, напътства, отглежда, развива, то създаде новата Чиидем от мен. Аз съм движението!“
Берна Йълмаз
Тя бе член на Революционна Младеж. Ражда се през 1989 година в град Млатия(Северен Кюрдистан/Източна Турция; бел. Ред.), в семейството на баща нощен пазач и майка домакиня. Детските и юношеските ѝ години преминават в Кипър. Берна бе на предната линия в академичната-демократичната борба на студентството в Анкара.
За пръв път е задържана през 2007 година, заедно с друг наш боец за справедливост-Бахтияр Дооруйол. Това става по време на кампанията: „Общият Враг е Америка!“
Т.е в тази страна бе престъпление да сте срещу Америка, да защитавате братството на народите срещу империализма, за това те бяха задържани.
Но народите на Турция и фашистката власт на ПСР, познаха това младо момиче, когато, то показа смелостта да разпъне транспарант с надпис: „ИСКАМЕ БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ, ЩЕ ГО ПОЛУЧИМ!“ по време на реч на народният враг, убиецът Ердоган. Тя бе арестувана за това, че искаше безплатно образование, за това, че бе разпънала транспарант.
Бе освободена едва след дългата и упорита борба на своите другари от Революционна Младеж, застъпничеството на народа и започнатата кампания Тя продължи своята борба, от там от където я бе прекъснала. Тя показа, че няма да се откаже от искането за безплатно образование за народа, продължавайки борбата си.
Както тя самата казва: „Хей вие що се храните от кръвта на децата ни, няма да видите вече бял ден, няма да се усмихнете никога повече! Заклевам се, че БЯЛ ДЕН НЯМА ДА ВИДИТЕ!..“
Така тя стана БОЕЦ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, за да потърси сметка, от народните врагове които оставят децата ни гладни, сироти и без покрив над главите; също както другарите си Шафак Яйла и Бахтияр Дооруйол, с които бе част от Революционна Младеж.
Берна потърси сметка за Беркин, за Дилек, за Йълмаз… за всички народни чеда.
Загина мъченически, сражавайки се, взимайки сили от ентусиазма, решителността и непоколебимостта на Революционната Младеж.
„Сърцето на всеки Фронтовак е като стихосбирка, която е готова всеки момент да бъде отпечатана…“ казва водачът на нашето движение.
И Берна доказа това на практика със стихотворенията написани от нея.
„Какво е живота? Един дъх и ето, че свърши.“
Така бе казала, Хамиде Йозтюрк, докато вървеше към победата.
Арабско момиче…
Какво е живота?
Животът е хляб,
Животът е вода,
Животът е справедливост
Животът е народът
Животът е всичко, за което се бориш
Ако е обсаден животът ти от всички страни.
Трябва да дишаш
Ако са взели от ръцете ти хляба, справедливостта
Трябва да стиснеш юмрука си.
Ако стене от болка народа и родината ти
Трябва да забързаш крачките си.
Ето идваме вдъхвайки нов живот
Ето идваме да се превърнем в нови глътки въздух…
Идваме вървейки по пътя на арабското момиче.
На инат на стадото паразити, тръбящи, че видите ли
„Животът на човека бил свещен“.
Идваме, множейки се с нови другарки като Хамиде.
БЕРНА ЙЪЛМАЗ.
Бележки:
1 – https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/
2-https://borbataa.wordpress.com/2016/03/13/убивайки-йълмаз-не-можете-да-сломите-н/
Трябва да влезете, за да коментирате.