Замълча докато го изтезаваха… Съпротивлява се… Подвигът му остана безсмъртен…

Предговор

Датата 18 Май бележи поставянето на началото на една нова революционна традиция в историята на класовата борба в нашата страна. Ибрахим Кайпаккая, заема своето достойно място в историята на революционната борба. Със своя подвиг, той се превърна в учител на съпротивата. Срещу фашистките палачи той се съпротивлява вземайки сила от Махир[1], който храбро се би до последно в боевете с армията, и от Дениз[2] и неговите другари които на бесилото още веднъж засвидетелстваха своята вярност към народа и революцията. Той взе тази сила и я прибави към своята вярност до смърт, към народа и идеала на революцията, така той замълча въпреки жестоките мъчения и инквизиции на които бе подложен. Той се опълчи срещу унинието, което искаше да посее олигархията в сърцата на народа и революционерите. Едновременно с това, той се изправи срещу страхливите, пацифистки и капитулантски позиции на „левицата“. В центровете за мъчения, където се води най-ожесточената борба между революцията и контра-революцията той успява да извоюва победа, като името му остава завинаги в историята благодарение на неговата епична съпротива срещу фашистките палачи. Прочетете повече „Замълча докато го изтезаваха… Съпротивлява се… Подвигът му остана безсмъртен…“

Реклами

Те са водачи на Революционната борба

Краят на 1960-те и началото на 1970-те години са периодът на зараждането на Революционната борба в Турция. Зараждащата се революционна борба, намира своят пряк израз в създаването на 3 революционни организации, които приемат за свой основен принцип въоръжената борба. Те защитават тезата, че освобождението е възможно чрез Народна Война, чрез своите акции те се опитват да приложат на практика тази теза.. Тези организации са: Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi); Народно-Освободителна Армия на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Ordusu); Работническо-Селска Армия за Освобождение на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi-Köylü Kurtuluş Ordusu)… Или както са по-известни сред широката аудитория: THKP-C; THKO; TİKKO.

Прочетете повече „Те са водачи на Революционната борба“

Мъченическата гибел на Улаш Бардакчъ

Традицията бе продължена…

В историята на революционната борба в Турция, бе започнала една нова ера. Вече нищо нямаше да бъде както преди. Вече оръжията имаха думата, словата отдавна бяха забули значението си. Революцията щеше да бъде извършена с цената жертви чрез една безкомпромисна война. Това бе ясно на всички. Прочетете повече „Мъченическата гибел на Улаш Бардакчъ“

45 години Къзълдере е манифест на революцията!

За да предотвратят обесването на Дениз Гезмиш (Deniz Gezmiş) ,Хюсеин Инан (Hüseyin İnan) и Юсуф Аслан (Yusuf Aslan) 9-тима бойци сред, които и водачът на Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi -THKP-C ( Народно-Освободителна Партия/Фронт на Турция) Махир Чаян (Mahir Çayan) и 2-ма бойци на THKO-Türkiye Halk Kurtuluş Ordusu ( Народно-Освободителна Армия на Турция ) отвличат трима английски техници от радарната станция на НАТО в град Унийе (Ünye) на 26 Март 1972 година, след което заминават заедно с заложниците в село Къзълдере , окръг Никсар, област Токат в черноморските ( понтийските) планини на Турция . На 30 Март 1972 година селото бива обкръжено от десетки войници и командоси на фашистката 12 Мартенска хунта, която по това време е на власт. Пред обсадата на врага Махир Чаян изрича паметните думи : „Ние не дойдохме тук за да се върнем, а за да умрем ! “ (“Biz buraya dönmeye değil, ölmeye geldik!”), с тези думи той „написва“ манифеста на революцията на Турция и пада в бой заедно с 10-те си другари рамо до рамо сражавайки се срещу врага .В това време предателят Ертуурул Кюркчю (Ertuğrul Kürkçü) се скрива в плевнята на селската къща, като по този начин остава единствения жив човек излязъл от онази къща . Историята помни само героите предателите са обречени на забрава ! Останалите 10-ма другари на Махир с песни и маршове на уста загиват геройски и с кръвта си написват история, която въпреки всички забрани все още се помни !

 

Кратки биографии на Мъчениците от Къзълдере

Махир Чаян (Mahir ÇAYAN)
Водач на THKP-C, роден на 15 Март 1946 в град Самсун Северна Турция.
Със статиите си за революцията, с акциите които организира , с живота си , с престрелката в Къзълдере в която загива, той все още е пример за революционерите в Турция. През 1963 година се включва в борбата активно. В периода в който учи във Факултета по Политически Науки в Анкара (1964 година) се изяснява неговата мисия на водач . Винаги е бил познат като революционер , като лидер сред Революционната Младеж ( Dev-Genç). В процеса на изясняване на на пътя на революцията на Турция той отново бе водач. Основател на THKP-C ,член на ЦК .

Синан Кязъм Йозудогру (Sinan Kazım ÖZÜDOĞRU)

Сред основателите на THKP-C . Член на Генералния комитет . Роден през 1947 в село Ортакьой (Ortaköy), област Сивас ( Sivas) .Включва се в борбата в Анкара през Октомври 1970 става Генерален Секретар на Федерацията на Дружествата на Революционната Младеж (TDGF-Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu) срещу 12 Мартенския фашизъм и предателствата е рамо до рамо с Махир, както бе и в Къзълдере (Kızıldere).

Сабахаттин Курт (Sabahattin KURT)

Роден през 1949 година в град Геваш (Gevaş), област Ван ( Van ).
Познат сред Революционната младеж на Анкара със своята боеспособност.

 

 

Нихат Йълмаз (Nihat YILMAZ)
Роден през 1937 година във село Боздаъ( Bozdağı) окръг Фатса (Fatsa),сред дейците на Партията-Фронт в Черноморския регион. От лешниковите митинги до тютюневите митинги, е сред организаторите
на борбата на народа в този регион.

Ахмет Атасой (Ahmet ATASOY)
Роден през 1946 в село Саръхалил (Sarıhalil) окръг Унийе
Сред революционерите  организирали борбата на селяните в черноморския регион . Отделя се от реформистко-ревизионистката линия на Работническата Партия на Турция (TİP-Türkiye İşçi Partisi) и се присъединява към THKP-C.

Хюдаи Аръкан (Hüdai ARIKAN)
Роден през 1946 в Чиврил , област Денизли . Участвал в много от акциите на Революционна Младеж-Анкара. Сред първите членове на партията, член на Генералния Комитет на ТHKP.

 

 

Ертан Сарухан (Ertan SARUHAN)
Роден през 1942 година в село Бейчели , окръг Фатса.
От местните водачи на движението, от организирането на различни издания в различни части на черноморския регион до организирането на акции и логистичното обезпечение на партизаните, постоянно е в активната борба.

 

Саффет Алп (Saffet ALP)
Сред организаторите на THKP-C в армейските среди . Роден през 1949 в град Кайсъйери (Kayseri)
В началото е лидер на тайна организация наречена „Военно Въздушни сили -Пролетарска революционна организация“ (“Hava Kuvvetleri Proleter Devrimci Örgütü”), с течение на времето се присъединява към кадрите на THKP-C .

 

Йомер Айна (Ömer AYNA)
Роден през 1952 година в грда Диджле, област Диярбакър (Diyarbakır).
Член на THKO. В развиващата се борба през 60-те години прави избора си от страна на въоръжената борба. В Къзълдере той е втория боец от фронта на THKO в „окопното братство“.

 

Джихан Алптекин (Cihan ALPTEKİN)
Роден през 1947 година в град Ардешен(Ardeşen) област ,Ризе(Rize).
За кратък период е член на управителния съвет на регионалния комитет на Революционна Младеж (TDGF) в Истанбул. През юли 1969 година заедно с младежките лидери които ще съставят бъдещата THKO отива в лагерите във Палестина. В периода на разединенията се придържа към въоръжената освободителна борба остава член на THKO.

 

Груп Йорум-Къзълдере

 

1.Пролог
Смъртта не бе неочаквана за тях,
от безбрежните планински вериги и поля
на нашата страна,
през бедните квартали и площадите на градовете,
под обсади и зад барикади,
с честта, че не са склонили глава
пред гнета и екплоатацията
безстрашни вървяха те към смъртта,
не се замислиха
казвайки: „ние не дойдохме тук за да се върнем а за да умрем“,
посрещнаха смъртта с песни на уста.
за свободни и справедливи бъднини,
ние дадохме най-добрите от нас на пръстта,
те като символи на четстта,идеалите и вярата ни,
изпълват сърцата ни, осветляват съзнанието ни,
свързват ни със здрави връзки към революцията…

О, реко къзълдере,
накъде тъй си се забързала,
помисли, че ще свършат ли,
умирайки… о…

реката е наш дом,
водите и са нашта пот,
кажи реко защо умират младежите?… о…

реката не ще бъде тъй спокойна веч
по младежа не се стреля
да не мисли фашиста, че се е оттървал,
ден ще дойде сметка ще даде…

Текс-Музика: Сиинем Баджъ-Народна Певица

 

Улаш БАРДАКЧЪ

Дата на смърт: 19 Февруари 1972

Лобно място: Истанбул, район Арнавуткьой

Дата на раждане: 1947 г.

Месторождение: обл.Кършехир, гр. Хаджъбекташ

Местонахождение на гроба му: Гробище „Каршъяка“, гр. Анкара

Загина в престрелка в обсаден дом в квартал „Арнавуткьой“, град Истанбул Прочетете повече „Улаш БАРДАКЧЪ“

Махир Чаян

Дата на смърт : 30 Март 1972г.

Лобно място: с. Къзълдере, окръг Никсар, област Токат, Турция.

Дата на раждане: 15 Март 1946г.

Месторождение: гр. Самсун, Турция

Водачът на Революцията на Турция. Командирът на Къзълдере, майсторът изяснил пътя на революцията на Турция… Махир Чаян.

Написвайки манифеста на революцията на Турция в Къзълдере, загивайки той един запали неугасващ факел.

Роден е в град Самсун, разположен на брега на Черно Море. Майка му е от град Чаршамба (Çarşamba),област Самсун, а баща му от град Гюмюш(Gümüş), област Амася (Amasya). Махир Чаян по националност е турчин. Поради работата на семейството, детството му преминава първо в Анкара, а после в квартал „Юскюдар“ (Üsküdar), разположен в азиатската(източната) част на Истанбул, като за кратък период от време живее и при дядо си в град Гюмюш. Когато достига училищна възраст по желание на семейството му се връща в квартал „Юскюдар“. През учебната 1952-53 година продължава своето образование в основно училище „Пашакапъсъ“ в „Юскюдар“. Завършва гимназия „Хайдарпаша“ в Истанбул. Своето висше образование започва първо в Юридическия факултет на истанбулския университет, а после във факултета по Политически Науки на университета в Анкара. От 1965 година активно се включва в дискусиите в Работническа Партия на Турция-РПТ* и веднага след това във Федерацията на Идейните Клубове*. Същата година е избран за председател на идейния клуб на факултета по Политически Науки.

Теорията и борбата на един период се идентифицира с неговата личност. Това е напълно естествено защото той присъства във всяка една крачка на изграждането на идеологията и народно-освободителната борба в този период.

Той учи началното, основното и средното си образование в Истанбул, а първата му акция е през юношеския му период. През месец Март 1963 година се включва в протестна акция срещу вестник „Хюррийет“ (Hürriyet; в превод Свобода; бел. прев.) като по време на нея е задържан от полицията за първи път. Това е само едно малко премеждие на младия тогава Махир, който е един от ръководители на протеста. Ролята му на ръководител в революционното движение продължава и в следващите години и така чак до Къзълдере.

През 1964 година постъпва във факултета по Политически Науки на университета в Анкара. След година е избран за председател на идейния клуб на факултета. Този период е наситен със събития. Започва организирания си живот в РПТ, след известно време се присъединява към политическия кръг около списание „Турска левица“(Türk Solu). В последствие преминава в кръга около социалистическо списание „Айдънлък“(Aydınlık Sosyalist Dergi; в превод Просветление; бел. прев.). Участва в редакционната колегия на списанието. Паралелно с изясняването на пътя на революцията в Турция, с отвореното писмо до социалистическо списание Айдънлък (Aydınlık Sosyalist Dergiye Açık Mektup) се поставят и основите на една нова организация. Оглавява теоретическия и практическия процес по създаването на Dev-Genç (Федерация на Революционна Младеж)както и на THKP-C(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция) .До последния си дъх изпълнява тази си мисия. В една своя статия пише Лидерите в революционната война не стоят зад бюрата си а лично се сражават на предна линия в нея„.

Живя и загина така както бе написал.

Планира първите градски партизански акции и лично участва в тях. След отвличането и наказването със смърт на тогавашния генерален консул на Израел, в Истанбул, Ефраим Елром (Efraim Elrom) на 1 Юни 1971 година след продължила 3 денонощия обсада влиза в престрелка с армейския части, като при нея е убит един от най-близките му съратници Хюсеин Джевахир (Hüseyin Cevahir). Двата не се предават на врага, Махир бива тежко ранен, като след лечението (!) си попада в плен на олигархията.

Махир и негови другари сред които и четирима бойци на THKO(Народно-Освободителна Армия на Турция) бягат през тунел в нощта на 29 ноември 1971 година от военния затвор в квартал „Малтепе“ Истанбул. В този период използвайки обстоятелството, че голяма част от кадрите на THKP (Народно-Освободителна Партия на Турция) Мюнир Рамазан и Юсуф Купели се опитват да променят курса на партия, но след бягството си от затвора Махир и другарите му вземат решение да ги изхвърлят от организацията. Не след дълго, с цел да попречат на обесването на Дениз Гезмиш и другарите му отвличат трима английски техници от радарната станция на НАТО в град Юние(Ünye), област Орду, Северна Турция, като след това се отправят към село Къзълдере в област Токат. Но след едно предателство Махир и 9-те му другари биват обсадени. Махир и другарите му загиват мъченически в Къзълдере написвайки един безсмъртен манифест с кръвта си.

От стихотворенията на Махир :

Погребвайки Джевахир в сърцето си връщам се в подлата си килия.

На около са обкръжили джуджетата на мрака в Малтепе пеещи марш двама островитяни.

При маршовете на двамата островитяни оръжията замлъкват.

На сред Малтепе тишина.

На талази на талази се разпростира на около мъжкия глас на островитяните.

В този момент в очите им всичко се изтрива,

Смаляват се , смаляват се бойците на мрака.

Все едно преди малко не са били куршумите от томпсън а малките стрелички на джуджетата на мрака.

В този момент нито хилядите сили на реда, нито полицаите, нито бронираната бригада, нито томпсън нито картечниците.

Всичко е без значение и не въздействащо за двамата.

Хорът на островитяните създава паника в джуджетата на мрака.

По лицата им се четат следите на паниката на потиснатостта.

Все едно някаква висша сила им е завързала ръцете.

Но докато не свърши маршът на двамата островитяни.

Те с вдигнати леви юмруци пред прозореца въпреки, че са мишени не могат да стрелят.

Странен момент е този момент.

Този момент е завръщането на човечността в джуджетата на мрака.

Джуджетата не говорят дори в този миг.

Омагьосани са от вдигнатите леви юмруци на островитяните.

И са се изгубили сред звуците на хора.

И хорът замлъква и магията се разваля и джуджетата си спомнят своята задача.

Дръпват спусъка и ……

И погребвайки Джевахир в сърцето си връщам се в подлата си килия.

Галерия снимки на Махир Чаян :