Полиция нахлу в домовете на държавни служители борещи се за работните си места

Вчера късно през нощта агенти на политическата полиция придружени от отряди командоси са нахлули в домовете на участници и поддръжници на протеста на държавните служители провеждан ежедневно на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара. Continue reading „Полиция нахлу в домовете на държавни служители борещи се за работните си места“

Реклами

2 години от началото на протеста на булевард „Юксел“ в Анкара

Борбата на Нурийе и Семих…

Докато всички мълчаха, те се превърнаха в гласът на народа.

700-те дни на протест на булевард „Юксел“ са нашата политическа победа

срещу фашизма

Без съмнение можем да кажем, че несправедливостта е най-голямото престъпление извършено срещу човечеството. Единственият начин, по който човек може да съхрани своите морални ценности, е да се бори срещу несправедливостта. Протестът на пешеходният булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара, който продължава вече повече от 700 дни, е най-добрият пример за това, че тези които не се борят губят още в самото начало, а тези които избират пътя на борбата рано или късно побеждават. Този протест даде нова надежда не само на изхвърлените от работа публични работници, но и на целият народ. В своята война срещу народа фашистката власт на ПСР използва като претекст за засилването на репресиите си, опита за преврат организиран от т.нар. Гюленисти. Наричайки този преврат „божий дар“ фашистката власт обяви Извънредно положение. С издадените от нея наредби-закони тя лиши от работа хиляди държавни служители. Не трябваше да мине много време за да се разбере, от всички че войната, която ПСР води не е насочена срещу Гюленистите, а срещу целия народ и цели неговото смазване и подтискане.

В дните, когато терорът на ПСР се вихреше с пълна сила, множество групи наричащи себе си „революционни“ , „комунистически“ изтъкваха като претекст въведено Извънредно положение, и твърдяха че не може да има съпротива срещу него, че индивидуалните протестни акции са равносилни на самоубийство при тези условия. По този начин те изразяваха своята безнадеждност и капитулация.

Нурийе… Семих… Когато всички стояха безмълвни, когато всички се бяха „сврели“ в собствените ъгли, под натиска на репресиите на Фашизма, те излязоха на площадите и започнаха своята борба. Бориха се за работните си места, за труда и достойнството си. С една от десетките наредби-закони издадени по време на Извънредното положение, двамата бяха изхвърлени от работа. Също както хиляди други свои колеги. Искането им беше съвсем обикновено и легитимно, а именно да се върнат обратно на работните си места. Вместо да изпълни това тяхно искане, фашистката власт ги задържа десетки пъти, измъчва ги, а накрая ги хвърли в затвора. Властта направи всичко по силите си за да ликвидира борбата им, но не успя.

След опита за преврат от 15 Юли 2016 година, за да узакони своя фашистки терор, властта на ПСР обяви Извънредно положение. С издадените наредби-закони властта изхвърли от работа и отстрани от длъжност всички революционно настроени и прогресивни работници, учители, университетски преподаватели и държавни служители. Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча също бяха сред хилядите си колеги, отстранени от длъжност. Някои предпочетоха да изчакат за да видят, какво ще се случи. Но те нямаха време да чакат. Те излязоха на площадите и улиците за да се борят и за да защитят своите права. Някои се питаха „Може ли сам сами да се борите срещу всички?“. Нурийе Гюлмен показа, че е възможно. Тя сама започна борбата си, след нея по площадите излязоха нейните поддръжници. От един станаха двама. И Аджун Карадаа се присъедини към Нурийе Гюлмен в редиците на борбата. Аджун Карадаа, бе отстранена от длъжност учителка. Тя излезе на улицата с искането „Искам учениците си обратно!“

После Семих Йозакча се присъедини към борбата им, казвайки „Стига веч!“. Датата бе 23 ноември 2016 година. Борбата бързо се разрастна и разпространи. Сега протести имаше не само пред паметника на „Правата на човека“ в центъра на Анкара, но и из цяла Турция. Започнаха да валят послания за солидарност и подкрепа от цяла Европа, и почти всички краища на Света. Фашистката власт на ПСР продължи със своите атаки. Нурийе Гюлмен, Семих Йозакча, и стотици техни поддръжници бяха задържани десетки пъти.

В дните когато фашистката власт ПСР размахваше като ятаган извънредното положение в опит да сломи всички групи от народа, Нурийе и Семих се превърнаха в надежда за народа. Те превърнаха извънредното положение в безполезен лист хартия.

9 Ноември 2016: ПРОТЕСТЪТ ЗАПОЧВА…

След като срещите с изхвърлени от работа университетски преподаватели като нея не дават резултат Нурийе Гюлмен взема решение макар и сама да започне протеста. Дори още преди да успее да разкаже, какви са причините за протеста ѝ, тя бива обкръжена от десетки полицаи, които миг по-късно я задържат. Така всеки ден тя бе задържана от полицията. Хората гледаха от далеч протеста на Нурийе, с погледи, в които ясно се виждаше страхът от властта. Но тя не беше сама. Тя се бореше в името на това да бъдат изпълнени исканията на милиони, в името на работата си, на труда и достойнството си. На шестият ден от протеста Аджун Карадаа започна своя протест, а на тринадесетият ден към тях се присъедини и Семих Йозакча. В първите 24 дни от протеста всеки ден те бяха задържани от полицията. Докато ги задържаха полицаите ги влачеха по земята, ритаха ги, напръскваха очите и устите им със сълзотворен и нервно-паралетичен газ. Виждайки тяхната решителност, плахите погледи, които ги гледаха от далеч, започнаха един по един да се приближават към тях. С всеки изминал ден те се увеличаваха. Докато пешеходният булевард „Юксел“ ден след ден се превръщаше в позиция, в борба срещу фашизма, страховете на фашистката власт растяха. Властниците се принудиха да заявят публично, че протестът на бул. „Юксел“ може да предизвика едно ново въстание като това в парка Гези.

9 Март 2017: Началото на Гладната Стачка

Протестът, който продължаваше с песни, хора и стихове преминаваше границите на Анадола и отзвукът му се носеше навред по света, като все повече и повече хора се застъпваха за исканията на протестиращите. Но вместо да изпълни исканията на протестиращите публични работници, властта засилваше атаките си срещу тях. На 9 Март 2017 на импровозирана пресконференция, състояла се на бул. „Юксел“, Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча, обявиха, че ще започнат главна стачка на 11 Март. Още преди да приключат своето изказване те бяха нападнати и задържани от полицията. Така, гладната стачка с която искаха да пренесат борбата на един по-напреднал стадий, и да се доближат повече до извоюването на победата, бе започната от тях докато бяха в ареста. Продължавайки под формата на гладна стачка, протестът разчупваше и вълната на отчаяние и безнадеждност, които искаше да всее у народа фашистката власт. Още веднъж бе доказано, че може да има съпротива и в условията на Извънредно положение. Чувството за капитулация пред врага, което създаваше Извънредното положение бе преодоляно с този протест, и борбата на Нурийе и Семих. Тяхната борба попречи на плановете на фашистката власт. Благодарение на Съпротивата, властта на ПСР не успя да изпълни всички свои планове, така както искаше. Пред силата на борбата тя не успя дори да докосне хиляди хора, които също искаше да изхвърли от работа. Но с ежедневните си нападения тя даде да се разбере каква огромна ненавист изпитва спрямо протеста н бул. „Юксел“. На 10 май депутатите от основната опозиционна партия в Турция, Републиканската Народна Партия, Орхан Саръбал и Али Шекер проведоха главна стачка в турския парламент. На 12 Май, 103 интелектуалци разпространиха обща декларация, с която настояваха исканията на гладната стачка да бъдат приети.

23 Май 2017: Нурийе и Семих бяха хвърлени в затвора

Докато подкрепата на народа за гладната стачка, растеше с всеки изминал ден, фашистката на власт на ПСР показа своята безпомощност пред борбата им, като хвърли в затвора Нурийе и Семих, които току що бяха преминали през 75-тия ден от гладната стачка. Същият ден, съпругата на Семих, Есра Йозкан-Йозакча започна Гладна стачка настоявайки двамата да бъдат освободени. Стотици хора, които проведоха акции в четирите краища на страната, в подкрепа на Нурийе и Семих бяха задържани от полицията. В много европейски страни сред които и Австрия, Белгия, Германия, Гърция и Швейцария бяха устроени палаткови лагери, в които се проведоха солидарни гладни стачки. Държейки ги в пълна изолация в затвора, непокривайки основните им човешки потребности, забранявайки им дори да виждат слънцето, фашистката власт на ПСР се опита да пречупи тяхната воля. На 23 Май, срещу подкрепата, която срещна у народа протестът на бул. Юксел, фашистката власт на ПСР създавайки прецедент в световната история, „арестува“ паметника, като обгради с метални заграждения статуята за „Правата на Човека“, пред който Нурийе Гюлмен даде началото на борбата си. Целта бе да бъде сломен целия народ. Но борбата продължи и на вън. Народът ни, който не спираше да повтаря имената на Нурийе и Семих, изписа техните инициали навсякъде из градовете и селата на Турция. Афиши с техните имена бяха разлепени на видни места в малки и големи градове. Докато войната между волята на съпротивата и фашистката власт продължаваше така, след изследвания на участници в протеста на бул. Юксел, направени от медици членове на Регионалния Съюз на Лекарите в Анкара( на тур.ез. Ankara Tabibler Odası), бе установено, че полицията използва Бойно Отровно Вещество(БОВ), от т.нар. Модел 5, който оказва сериозно негативно въздействие върху нервната система на човека. Но нито отровните им газове нито техните палки и щитове успяха да сломят съпротивата на протестиращите. Защото и до ден днешен не е открит газ, който да прикрие неправдата и да сломи волята на борците за правда!

22 Юли 2017: Министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу издаде брошура за Нурийе и Семих.

Също както някогашният правосъден министър Шевкет Казак, по време на Смъртната Гладна Стачка в затворите през 1996 година, бе казал „те тайно се хранят“, и вътрешният министър Сюлейман Сойлу излезе в публичното пространство с твърдението, че гладната стачка на Нурийе и Семих е фалшива, и че те се хранят тайно от всички. Той не се задоволи само с това, издаде брошура на турски и английски език, посветена на тях и я разпространи чрез сайта на министерството. Но никой не беше по-силен от правдата. Никой не повярва на лъжите на Сюлейман безумний. Дори реакционерите и фашистите подкрепящи властта се питаха, „добре де щом знаехте всичко това за тях, защо до сега не направихте нещо за да ги спрете?“. Така те заявяваха, че не вярват на лъжите на властниците. Толкова силни бяха исканията на протеста, че никоя лъжа не можеше да прикрие истината.

25 Септември 2017 Нурийе Гюлмен бе отведена в интензивното отделение на болница Нумуне в Анкара.

Здравословното състояние на Нурийе Гюлмен се влошаваше с всеки изминал ден. Изтъквайки това като претекст състоянието ѝ, властта я отвлече и затвори насила в интензивното отделение на болница Нумуне в центъра на Анкара. Това не беше случайна болница, в нея по време на Голямата Смъртна Гладна Стачка от 2000 до 2007 много полит.затворници бяха изтезавани и подложени на насилствена медицинска интервенция. След като я отведоха в болницата властниците започнаха да отправят същите заплахи и към Нурийе. Но въпреки, че надвисналата над нея като Дамоклиев меч опасност, тя твърдо заяви своята позиция : „АЗ НЕ СЪМ БОЛНА, АЗ ПРОВЕЖДАМ ГЛАДНА СТАЧКА!“.

Семих Йозакча бе Освободен на 20 Октомври, а Нурийе Гюлмен на 1 Декември.

Два дни преди да бъде дадено началото на съдебния процес срещу Нурийе и Семих, властта арестува и хвърли в затвора техните адвокати. Но и този театър целящ да ги лиши от адвокатска защита, не постигна желания от властта ефект. Тези, на чиято страна бе историческата правота, изтъкнаха този факт и в своите защитни речи в съда. В своята защита пред съда, Нурийе и Семих осъдиха фашизма и защитиха своята правота. Фашистката власт на ПСР дори веднъж не позволи на Нурийе Гюлмен да се яви лично в съда. Вместо това тя бе принудена да участва в съдебните заседания чрез видео-конферентна връзка от отделението за полит.затворници в приземния етаж на болница Нумуне. Фашисткият съд не искаше Нурийе да прочетете справедливите си обвинения в лицата на съдиите. На базата на „показанията“ на един лъжец, станал полицейски информатор и колаборационист, Нурийе бе осъдена на 6 години и 3 месеца затвор. Полицията при всеки удобен случай нападаше брутално стотиците хора дошли за да наблюдават на живо съдебния процес. Десетки души бяха задържани и бити. Участниците в протеста на бул. „Юксел“ бяха осъдени да заплатят глоби управляващите на десетки хиляди левове.

13 Декември 2017, ден 400 от протеста.

Всяка атака срещу протеста бе като катализатор за нарастването на подкрепата на народа за съпротивата. Тази констатация бе направена от Аджун Карадаа, в интервю за електронно издание İleri Haber Portalı( в превод „Прогресивни Новини“), дадено на 400-ния ден от протеста. „КАто ни чупеха главите и носовете, подкрепата за нас растеше“

Аджун Карадаа: „Във време в което синдикатите и левите организации не смееха да излязат на улицата, присъствието на едни хора навън даде своя резултат. Стотици хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа, в тази бройка дори не включвам работниците оставени без препитание. Никой не се противопостави открито срещу затварянето на левите и прогресивни сдружения през ноември 2016. Поради тази причина общественото внимание се фокусира върху протеста на бул. „Юксел, който изразяваше позиции по всички важни теми от дневния ред. Имаше една група хора, които говореха за несправедливостта въплътена в наредбите-закони. Това бяхме ние. Всъщност едно от нещата които укрепват позициите на протеста ни, бе нашето задържане и насилието на което бяхме подложени. Всеки път когато бяхме нападани от полицията съм го казвала на останалите, като ни счупят носа и последователите ни в социалните мрежи се увеличаваха по с 1000 души, случеха ли ни главите те се увеличава с още 1000. Това е некадърността на тази власт, тя сама дискедитираше себе си. После към това се добави и лъжата за това, че Нурийе и Семих „си похапват скришно“ изречена по време на гладната стачка. Дори нямаше нужда да се мъчим да я оборваме с аргументи и факти, всички видяха колко беше отслабнал Семих, когато го доведоха в съдебната зала. Арестите, агресивната риторика на властта спрямо гладната стачка, и на фона на всичко това нашата искреност и себеотдаденост. Колкото повече хората виждаха, нашата искреност, почтеност, жертвоготовност, властта толкова повече засилваше лъжите, манипулациите, репресиите и атаките си срещу нас. Не само това, ами и следите от гумени патрони по телата ни, фактът че всичко това се случваше пред погледите на толкова много хора. Солидарността на хората, това, че ние изразяваше исканията на толкова много хора, това ни помагаше да изобличаваме властта показвайки нейната истинска същност. Всички тези неща укрепват съпротивата ни. Нищо не се дължи само на една причина. Всичко случило се до сега се дължи на множество причини, нещата са комплексни, но основната част от вината принадлежи на властта. Колкото повече властта се правеше, ще не ни чува, толкова повече народът започваше да чува нашия глас.“

26 ЯНУАРИ 2018, Гладната стачка бе прекратена на 324-тия ден, и бе обявена Политическата Победа!

Комисията за разследване на мерките взети по време на Извънредното положение, обяви че Нурийе и Семих няма да бъдат възстановени на работа. След оповестяването на решението на комисията, Нурийе и Семих заявиха, че прекратяват гладната стачка.

Нурийе Гюлмен:

„След като излязохме на улицата ние изтъкахме борбата си в продължение на 444 дни и стигнахме до тук. От протест, при който един човек излизаше сам с плакат в ръка и на момента биваше задържан от полицията, тази акция се превърна в събитие, за което всички говорят. Страхувахме ли се? Разбира се, но ние преодоляхме страховете си. За това толкова много обичаме борбата си. Обичаме я толкова много защото тя ни върна обратно нашата чест. Ако не бяхме направили нищо, днес нямаше да можем да излезем така гордо изправени пред вас и пред народите на Турция.“

Семих Йозакча: „Укрепихме надеждата. Нашата борба се превърна в източник на надежда за народа. Ние по нищо не се различаваме от народа. Двама души или десет, независимо колко човека сме, ние показахме, че можем да направим нещо. Този протест ни показа, че можем да се изправим срещу врага без страх. Той се превърна в надежда за народите на Турция и Света. Укрепихме надеждата. Показахме, че това е възможно дори и в най-трудните условия. Това ни показва, че ако покажем, че можем да направим нещо сами, че ако сами не предадем волята си, врагът не може да ни победи, каквото и да направи срещу нас.“

Протестът продължава вече повече от 700 дни, благодарение на извоюваната политическа победа

Протестът на бул. Юксел в центъра н Анкара, продължава вече повече от 700 дни. Всички тези 700 дни преминах под формата на остър сблъсък на волята на участниците в протеста и народните врагове. Стотици нападения, задържания, арести, отровни газове, личните, побои… Бяха извършени и още стотици нападения, които дори не може да изброим тук. Това сблъсък на волята на две страни в един конфликт. Волята на народа и волята на фашизма. Този протест показа, че може да има съпротива срещу фашизма независимо от това какви са условията. Стената изградена от капитулацията и ликвидаторството, се срина пред силата на протеста.

Фашистката власт на ПСР бе принуден да отстъпи пред натиска на протеста. ПСР която изхвърли от работа с наредбите закони 108 хиляди души, си беше поставила за цел да увеличили тази цифра до около 300 хиляди души, но благодарение на протеста тя не успя постигна да своя цел. Хора които никога в живота си преди това не бяха участвали в протестна акция се превърнаха в героите на протеста на бул. „Юксел“. Докато протестът се развиваше, той спомогна и за класовото осъзнаване на хората, и ги учеше как да се борят срещу фашизма. Протестът се превърна в барикада пред онези, които искаха да унищожат надеждата народа, целейки да създадат атмосфера на отчаяние и безнадеждност. Протестът се превърна в период, в който народът ни запази и укрепи надеждата си.

Създавайки съзнание за необходимостта от продължаване на борбата, протестът на бул. „Юксел“ отвори пътя за нови протести из цяла Турция. Протестът на бул. „Юксел“, се разрстна и укрепна благодарение на новите протести в Дюздже, Борим, Малатия, Истанбул и Измир. Протестът разкъса цензурата, обеди около исканията си милиони хора. Стотици хиляди хора се застъпиха за искането на Нурийе и Семих като за свое искане. Фактът, че протестът показа че дори и сам човек може да се бори срещу фашизма, сам по себе си е достатъчен за това да бъде обявено спечелването на политическата победата. Рано или късно тя ще бъде увенчана и с материални завоевания. Нито тези които не вярват в политическата ни победа, нито фашистката власт на ПСР могат да попречат това да се случи. Защото ние още в самото начало избрахме да се борим, и когато извоюваме обратно всички отнети ни права отново ние ще бъдем победители. Така както борейки се успяхме да запазим честта си, така относно борейки се ние ще върнем и работите си места!

Източник:

„Борим се ще победим!“(Savaşıyoruz Kazanacağız!), издателство „Боран“(Boran Yayınları), стр. 800-806; Истанбул, септември 2018г.

Задържаха и измъчваха Нурийе Гюлмен и учител Мехмет Дерсулу

Университетската преподавателка Нурийе Гюлмен и учител Мехмет Дерсулу, които заедно с други публични работници изхвърлени от работа в хода на чистките предприети от фашистката власт в Турция, през 2016-2017, водят борба за връщането на работните си места, бяха задържани на 8 Август, в град Бодрум, на брега на Егейско море. Двамата са посетили курортния град за да подкрепят протеста на своя другар учител Енгин Караташ, който от зимата на 2017 година провежда ежедневни протести срещу незаконното си изхвърляне от работа. Гюлмен и Дерсулу са били задържани докато са се опитвали да пуснат хвърчила с призив „Искаме работните си места обратно!“. За задържането на двамата учители първи съобщиха техните адвокати от Правно Бюро на Народа в своя профил в социалната мрежа туитър. Малко след това архитект Алев Шахин, която близка другарка на двамата преподаватели съобщи, че учител Мехмет Дерсулу е бил жестоко бит от полицаите, защото се е възпротивил на задържането на Нурийе Гюлмен. Късно вечерта в сряда, адвокатите на Гюлмен и Дерсулу съобщиха, че са се срещнали с тях, като тогава отново чрез социалните мрежи заявиха, че Нурийе е в добро общо състояние, докато Дерсулу е с наранявания вследствие на побоя нанесен му от полицаите. Като мотив за задържането полицаите са изтъкнали отказът на Гюлмен да представи документ за самоличност, тя е казала на полицаите „И без това всички вие ме следите и познавате, защо да има нужда да ви давам лична карта?“

През цялата пред полицейското управление в Бодрум, са дежуряли група учители членове на учителския синдикат Eğitim-Sen, които са се застъпили за Нурийе и Мехмет.

Вчера обаче, докато са били отвеждани в болницата за медицински преглед, двамата учители са били жестоко нападнати от полицаите-убийци. Гюлмен и Дерсулу са били влачени по земята, като в това време са полицаите са ги удряли с крака и палки.

Вчера следобед двамата Нурийе Гюлмен и Мехмет Дерсулу са дали показания пред съда, след което са били освободени с мярка подписка. След излизането си от ареста Гюлмен разказа за преживяното в профила си в туитър, където написа следното:

Докато ни изтезаваха полицаите казваха: «Получихме заповедите от Дучето/Фюрера!(има се предвид Ердоган; бел.прев.) Ще усетите силата на Турците!» Съпротивлявахме се срещу мъченията им. Заповедите получихме от гладния и бедния ни народ, от убитите ни деца, от хилядите публични работници изхвърлени от работа!“

В следствие на полицейското нападение в болницата, Нурийе Гюлмен е със съмнения за счупвания в коляното, а Мехмет Дерсулу е със синини и фрактури по главата и ръцете. В момента двамата се възстановяват от травмите си, не се предават духом и заявяват, че ще продължат борбата на всяка цена.


Източник: halkinsesitv.org


Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча прекратиха гладната стачка на 324-тия ден

На 324-тият ден от гладната стачка, комисията за разследване на мерките по време на Извънредното положение, отхвърли искането на Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча, да бъдат върнати на работа.

След като комисията обяви своето решение, Нурийе и Семих заявиха, че това отваря пътя за започването на съдебна битка за възстановяването им на работа, като според тях това е завоевание на гладната стачка. Така те обявиха, че прекратяват гладна стачка, започната от тях на 9 Март 2017 година. Continue reading „Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча прекратиха гладната стачка на 324-тия ден“

300 от началото на гладната стачка на Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча

Уважаеми читатели, днес се навършват точно 300 дни от началото на безсрочната гладна стачка, която университетската преподавателка Нурийе Гюлмен и началният учител Семих Йозакча, започнаха на 9 Март 2017 година в знак на протест срещу изхвърлянето си от работа, по силата на т.нар „наредби-закони“ издадени след въведеното в средата на месец юли 2016 в Турция извънредно положение.

По този повод решихме да публикуваме превод на откъс от интервю на Нурийе Гюлмен, дадено на 6.12.2017 година пред репортер на вестник Cumhuriyet(Република).


Семействата ни се срещнаха с Нуреттин Джаникли[1]. Тогава са им казали „Да се обърнат към комисията за разследване на действията по време на Извънредното положение. Ще разгледаме случая, ще намерим решение. Когато бяхме на 74. ден от гладната стачка комисията щеше да се произнесе със становище. Но от тогава мина много време. Не предполагах, че ще живея толкова дълго. Оттогава насам са изминали близо 200 дни.


Continue reading „300 от началото на гладната стачка на Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча“

Нурийе Гюлмен – „Моята история“

На 17 Ноември(Петък), в съдебната зала в затвора Синджан, край турската столица Анкара, се състоя четвъртото поред заседание по делото срещу университетската преподавателка Нурийе Гюлмен и началният учител Семих Йозакча. През ноември 2016 година двамата учители започнаха протестни действия срещу уволняването си от работа по силата на т.нар наредби-закони издадени след въведеното в Турция извънредно положение. На 9 Март тази година пък Нурийе и Семих, както са известни вече на широките маси, обявиха безсрочна гладна стачка срещу уволнението си с цел да дадат гласност не само на несправедливостите извършени от страна на държавата към тях самите, но и да насочат вниманието на обществото към съдбата на десетките хиляди държавни служители станали жертви на репресиите и чистките на фашистката власт в страната, започнали след т.нар. опит за преврат от 15 Юли 2016г. Continue reading „Нурийе Гюлмен – „Моята история““

Сестрата на Нурийе Гюлмен, Бейза: Сестра ми отслабна драстично, тялото ѝ се промени значително

Университетската преподавателка Нурийе Гюлмен, която вече 237 дни провежда гладна стачка, е придружавана в болницата от своята по-малка сестра Бейза.

Бейза Гюлмен твърди, че условията в отделението за политически затворници на болница „Нумуне“ в центъра на турската столица Анкара, са изключително лоши и не са подходящи за престоя дори и на здрави хора.

«Причините поради, която не освободиха сестра ми са, че те искат да не я показват на хората, както и да подготвят условията за насилствената медицинска интервенция.»


Continue reading „Сестрата на Нурийе Гюлмен, Бейза: Сестра ми отслабна драстично, тялото ѝ се промени значително“

Бащата на Нурийе Гюлмен, Шаабан Гюлмен: Полицията ни заплашва

На 30 Октомври, семействата на университетската преподавателка Нурийе Гюлмен и учител Семих Йозакча, които от 9 Март насам провеждат безсрочна гладна стачка, дадоха информация относно здравословното състояние на двамата стачкуващи, на пресконференция в турската столица Анкара.


Continue reading „Бащата на Нурийе Гюлмен, Шаабан Гюлмен: Полицията ни заплашва“

„Нека поне те да живеят…“

Един лекар разказва

В медицинската наука дефиницията за здраве гласи следното: „Състояние, при което физически, психически и социално човекът се чувства най-добре.“ Това едно от първите неща, които всеки бъдещ лекар научава в университета. Насилствената медицинска интервенция не може да бъде наречена метод за лечение. И без това при нея целта не е човекът да бъде излекуван. Continue reading „„Нека поне те да живеят…““

Есра Йозакча: Върху Нурийе и Семих бива оказван психологически натиск за да приемат медицинска интервенция

Есра Йозакча разказа за последната си среща със съпруга си Семих Йозачка: „Стаите, в които се намират Нурийе и Семих нямат врата към двора. Двамата се опитват сами да перат дрехите си, доколкото им стигат силите за това. Отново те сами чистят стаите си. В стаите им могат да влизат надзирателите, но на адвокатите им бива забранявано това. Мотивът на администрацията на затвора е „хигиената“ помещенията на болницата.“ Continue reading „Есра Йозакча: Върху Нурийе и Семих бива оказван психологически натиск за да приемат медицинска интервенция“