Два дни в които бе писана история: 15-16 Юни 1970

Шествието на работниците разрушило барикадите пред работническото движение в Турция

В Турция, периодът след 1960-та година, е белязан от бързо разрастване на борбите на работниците, селяните и студентството. Появата на една нова и борческа маса от работници, чието класово съзнание се повишаваше от уроците извлечени от борбите водени на различните работни места из страната, доведе след себе си и увеличаването на разпростирането на работническите протести.

Прочетете повече „Два дни в които бе писана история: 15-16 Юни 1970“

Вече 100 дни работници от текстилно предприятие VIP Tekstil се борят за синдикалните и трудовите си права

Работничката Ниймет Йозкая, от текстилно предприятие VIP Tekstil и колежките ѝ са изхвърлени от работа заради това, че са станали членове на независимия синдикат DERITEKS обединяващ работници от текстилната и кожаро-кожухарската промишленост. Работниците решават да станат членове на DERITEKS заради лошите условия на труд, продължителен период на тормоз, и ниски заплати.

Вече 100 работниците от текстилно предприятие VIP Tekstil, разположено край град Гебзе, обл. Коджаели(на около 80 километра от Истанбул) протестират срещу изхвърлянето си от работа, заради това че са станали членове на синдиката DERITEKS заради лошите условия на труд, продължителен период на тормоз, и ниски заплати.

Работниците бързо започват да се организират срещу лошите условия на труд, след като това става известно на собственика на предприятието, той упражнява репресии против работниците. Насила ги заставя да дадат своите персонални кодове за справки в електронната система на държавната администрация, за да провери дали работниците са станали членове на синдиката. Работниците за които е било установено, че са станали членове на синдиката са били подложени под натиск за да напуснат работа, а отказалите да дадат персоналните си кодове, директно са били изхвърлени от работа.

По-долу ще ви представим кратко интервю с работничката Ниймет Йозкая, която заедно със своите колеги се бори за работното си място в продължение на 100 дни, въпреки лошите атмосферни условия. В интервюто Йозкая, която е работничка от 23 години и получава минимална работна заплата, разказва за това как са се организирали в синдиката, с какви репресии са се сблъскали, и какви са исканията на работниците.

Можете ли да разкажете накратко какви са условията на труд в предприятието?

Ниймет Йозкая: Условията на труд в предприятието са много тежки. През лятото е много горещо, а през зимата изключително студено. Няма никаква хигиена, почистването е недостатъчно. Храната в стола е много лоша. Преките ръководители упражняват много голям психически натиск над работниците.

Как започна организирането в синдиката? Когато собствениците на предприятието разбраха, каква бе тяхната първоначална реакция?

Ниймет Йозкая: Организирането в синдиката започна заради тормоза на ръководителите в цеховете. Тъй като никой не ни обърна никакво внимание, не зависимо от това, какво се случваше в предприятието. Те ни принудиха да прибегнем до това. Реакцията на собствениците, както всички знаете вече, бе да ни изхвърлят от работа.

Всички работници в предприятието ли са жени, или има и мъже?

Ниймет Йозкая: Състава на работниците е смесен, но 2/3 са жени.

Вие от колко години работите в предприятието? Каква заплата получавате?

Ниймет Йозкая: Аз работа от 23 години в предприятието и получавам заплата от 2 260 турски лири(около 640 български лева;бел.прев.), това е срамно ниско възнаграждение.

Вашият протест продължава вече 100 дни. Какво преживяхте през този период? Какви са реакциите на хората около вас?

Ниймет Йозкая: През тези 100 дни, ние се сблъскахме с психологически натиск от страна на собствениците на предприятието за да прекратим нашият протест. Станахме обект и на репресии от страна на полицията. Протестът ни премина през зимния сезон, и поради тази причина се наложи да се борим и със студения въздух и природните условия, но с помощта на нашите приятели и подкрепата на хората около нас ние сме решени да продължим нашата борба.

Как взехте решение да започнете протеста?

Ниймет Йозкая: Нашата колежка Кадрийе Хорлу бе изхвърлена от работа последна, при уволнението си тя е отказала да подпише документите, които собствениците на предприятието са я заставили да положи подписа си върху тях. Това даде и началото на нашия протест.

Като работничка, вие какво изпитвате докато участвате в този протест? Как реагира вашето семейство на факта, на участието Ви в протеста?

Ниймет Йозкая: Моето семейство и тези на колегите ми ни подкрепят до край. Като жени и работнички ние сме горди със себе си. Ние сме жени, ние сме силни, ние ще победим!

Както може би знаете, в много части на страната, работниците се борят срещу атаките на капиталистите, ограбването на правата им, несправедливото им лишаването от работни места, и потъпкването на правото им на синдикално сдружаване. Какво е вашето послание по отношение на всички тези протестиращи работници?

Ниймет Йозкая: Само борейки се можем да победим! Трябва да обединим борбите си. Да живее работническата солидарност. Въпреки дъжда, студа и репресиите ние продължаваме да се борим. Призоваваме всички синдикати и приятели на трудещи се, да ни подкрепят.

Кюрдски полит.затворник се самозапали в знак на протест срещу военните операции в Северен Ирак

Според информация на кюрдски медии, в сряда полит.затворник на име Ирфан Кълъч се е самозапалил в килията си, в изолационния затвор Кандъра, обл. Коджаели, северозападна Турция.

Прочетете повече „Кюрдски полит.затворник се самозапали в знак на протест срещу военните операции в Северен Ирак“

Работник с увреждания започна протест срещу несправедливото си уволнение, през завод в северозападна Турция

39-годишният работник с физически увреждания Хасан Гюнеш, твърди, че е бил несправедливо изхвърлен от работното си място в завод в край град Чайърова, обл. Коджаели, северозападна Турция. Прочетете повече „Работник с увреждания започна протест срещу несправедливото си уволнение, през завод в северозападна Турция“

Десетки работнички от машиностроителен завод в истанбулско предградие протестираха за неизплатените си заплати

Вчера в град Гебзе(на около 100 километра източно от центъра на Истанбул; бел.прев.) над сто работници, повечето то които жени, работещи в машиностроителният завод Eksen Makina излязоха на протест с искане да бъдат изплатени забавените им с месеци заплати и обезщетения. Прочетете повече „Десетки работнички от машиностроителен завод в истанбулско предградие протестираха за неизплатените си заплати“