Една нова организационна структура за младежта – Младежките сдружения и Младежка Федерация

Здравейте, уважаеми читатели, през месец октомври лявото движение в Турция, чрез различни събития, ежегодно отбелязва годишнината от създаването на революционната младежка организация Федерация на Революционните Младежки Сдружения в Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu, Dev-Genç) позната още и като Революционна Младеж. В днешната статия ще ви представим организацията, която смеем да твърдим, че чрез водената от нея борба е достоен наследник на основаната на 10 Октомври 1969 година, федерация, а именно младежката организация на Народен Фронт-Турция, Федерация на Младежките Дружества(на тур.ез. Gençlik Dernekleri Federasyonu) позната сред широките маси като Младежка Федерация.

Непрекъснатите физически, идеологически и културни атаки на олигархията, особено в края на 1990-те години започнаха да представляват все по сериозна пречка пред развитието на борбата на младежта. Изолацията в затворите, чието прилагане започна през 2000-та година, клането в затворите от 19 Декември същата година, както и атаките на олигархията, започнали веднага след него, целящи да ликвидират всякакви форми на организирана борба, се отрази и върху организационните структури на Революционната Младеж.

На 21 Октомври 2001г. редакцията на списание „Младежта в нашата страна“ (на тур.ез. Ülkemizde Gençlik) бе нападната от полицията и служителите на списанието бяха хвърлени в затвора. Властта мотивира своята атака с думите „Ръководене на смъртните гладни стачки и оказване на подкрепа за тях.“ Олигархията бе безсилна и не можеше да спре Смъртните Гладни Стачки, за това тя се опитваше да намери изход от това положение, нападайки революционните институции.

По същото време бяха извършени и нападения срещу офиса на TAYAD, редакцията на сп. Yaşadığımız Vatan (Родината в която живеем) и срещу домовете на съпротивата в кв. „Кючюк Армутлу“, в които бивши полит.затворници продължаваха Смъртната Гладна Стачка.

През този период освен списание „Младежта в нашата страна“ , някои мeстни сдружения на младежта бяха затворени, а дейността на други бе почти парализирана. Въпреки това Революционната Младеж участва активно в Голямата Съпротива, като в нея загиват мъченически сестрите Джаанан и Зехра Кулаксъз, както и Йозлем Дуракджан, член на Гимназиалната Революционна Младеж. Така младежта създава нови герои, и записва нови страници в своята епична и славна история.

През 2002 година въпреки атаките на полицията и Висшия Съвет по Образование-ВСО(на тур.ез. Yüksek Öğrenim Kurulu) в много области на страната започват да се учредяват Младежки Сдружения (на тур.ез. Gençlik Dernekleri). Провеждането на организационна дейност на национално ниво, през този период, в който олигархията провежда засилена политика за ликвидиране на революционната борба, изисква заплащането на висока цена за това. Едно от първите Младежки сдружения през този период е това в Анкара, то бива официално учредено на 26 Декември 2002г. През Януари и Февруари 2003г. Като се започне от Измир и Зонгулдаг, в много краища на Турция биват основани Младежки Сдружения. През октомври същата година, въпреки всички атаки на полицията, арестите и репресиите, на 10 Октомври в гр. Диярбекир е учредено Младежко Сдружение-Диджле, вземащо своето име от река Тигър протичаща не далеч от най-големия град на Северен Кюрдистан. В град Афйон, в западния дял на централна Турция, в атаките на полицията и цивилните фашисти срещу младежката организация, се включва и съдът, като Младежкото Сдружение бива официално закрито с решение на местните магистрати. Но въпреки всички тези опити за възпрепятстване, в близо 30 града на страната биват учредени Младежки Сдружения. През Февруари 2003 година пък опитите на младежта за създаването на организационни структури достига нов етап в своето развитие. С участието на 18 младежки сдружения, е учреден Координационен Комитет за Единство на Младежта.

В този координационен комитет влизат младежките Сдружения от градовете: Адана, Анкара, Анталия, Айдън, Балъкесир, Бурдур, Бурса, Еслишехир, Хатай, Истанбул, Измир, Малатия, Сакария, Самсун, Сивас и Зонгулдак.

През месец Май 2003 година Координационния комитет организира семинар под надслов „Какъв университет, какво образование искаме?“ като чрез него се заздравяват връзките с по-широки маси от студентската младеж.

В хода на своята дейност комитетът развива организационните структури до определено ниво, след което обявява добрата вест, предстоящото основаване на нова федерация.

Вече младежта щеше да продължи своята борба под шапката на Федерацията на Младежките Сдружения. През Октомври 2003 година, е организиран пеши поход до столицата Анкара, който се състои под лозунга „Не на ВСО, съучастието в окупацията, и изолацията в затворите!“ По пътя студентите биват атакувани на три пъти от полицията, но въпреки това те успяват да достигнат до сърцето на страната. В Анкара властта на фашистката ПСР, отговаря на исканията на студентите, използвайки БТРи, газови гранати, палки и арестувайки много от младежите. Инициативния комитет за основаване на Федерация на Младежките Сдружения, веднага след похода до Анкара, който преминава под сянката на 3 полицейски нападения, арести и мъчения, насочва младежта към площад „Къзълай“ в центъра на столицата, където на 6 Ноември, е свикан протест срещу Висшия Съвет по Образование. Непримиримата борба и съпротива срещу СВО, е започната, продължена през годините, достигнала до наши дни благодарение именно на Революционна Младеж.

Младежка Федерация е официално основана на 18 Юни 2004г. При основаването на федерацията в състава ѝ влизат младежки сдружения от 32 области на Турция, 27 от тях функциониращи на пълен капацитет, а 5 от тях при включването във федерацията са все още в процес на учредяване.

Така още веднъж бива обявено пред приятели и врагове, че благодарение на Революционна Младеж, опитите на олигархията да лиши младежта от организационни структури се е провалила.

Днес чрез властта на ПСР, държавата се опитва да накара младежта да се откаже от своите организационни структури. За тази цел тя извършва непрекъснати нападения срещу централата на Младежка Федерация. Препоръчваме на властта на ПСР да проучи добре процеса по създаването на Федерацията. Властта на ПСР няма да може да унищожи Крепостите на нашата Надежда, които ние създадохме и укрепихме с борба и съпротива!

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi, Sosyalizm için Yürüyüş(Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм), брой 559 от 5 Февруари 2017г.

Реклами

Млад революционер в Турция осъден на 21 години затвор заради борбата си за безплатно образование

Публикуваме пълен превод на писмото на младия революционер Алишан Табуроглу, член на организацията – Младежка Федерация, която е част от Народен Фронт-Турция. В писмото си Алишан разказва за това, с какви несправедливости се сблъскват политическите затворници и прогресивните младежи като него в Турция.

Здравейте, уважаеми ….

Как сте? Достоевски е казал, че „Цивилизоваността на едно общество се разбира от положението на пленниците в затворите.“ Днес затворите на нашата страна са пълни с интелектуалци, журналисти и адвокати. Съдилищата, които иначе трябва да раздават справедливост, са се превърнали в източник на несправедливост. В нашата страна, в която вече дори съдиите се възмущават на несправедливостите, призивите за справедливост не огласят само „Съдебните палати „. Тези призиви, които заливат улиците и площадите, вече са се превърнали в проблем, чието решение е по -важно дори от водата и хляба.

Аз съм на 21 години, и съм студент. Бях задържан, изтезаван и хвърлен в затвора заради това, че поисках безплатно образование и справедливост. Неоставайки безразличен към проблемите на страната си, аз участвах в протестни акции. Вече близо 2 години съм в затвора. През Януари 2017 година аз бях интерниран от затвора тип „L“ край Силиври, в затвора от тип „T“ край град Бурханийе,обл. Балъкесир. Причината поради която ви пиша, се кореми именно в това интерниране.

Защо един арестант бива интерниран при положение, че делото по което е обвиняем продължава? Заедно с извънредното положение властта на ПСР издаде наредба-закон № 496. С тази наредба закон бе отменено изискването подсъдимите лично да се явяват на делото пред съда, и бе отворен пътят за това те да участват в процеса само чрез видео-конферентна връзка. Това на практика означава, подсъдимият да бъде съден без той да присъства в съда, да бъде съден и да бъдат издавани присъди. Тази наредба-закон издадена по силата на извънредното положение е незаконна. Понастоящем има влязло в сила решение на върховния съд, според което провеждането на съдебен процес само чрез видео-конферентна връзка, е погазване на правото на защита, на подсъдимия, и противоречи на принципа за лично присъствие на обвиняемия.

Само помислете за момент. Докато ви съдят чрез видео-конферентна връзка при вас (физически) нямате адвокат. Няма начин по който адвокатът и подсъдимият да осъществят контакт, без трети лица да чуят какво говорят двамата. Той няма възможност да бъде направена очна ставка с намиращите се в залата, няма как той да анализира снимка, документ или нещо друго представено в съда. Подсъдимият бива въвеждан в съдебната зала без белезници(191/1 от НПК) за да не бъде оказван натиск върху него. Намиращите в съдебната зала няма как да разберат или видят дали върху подсъдимият, намиращ се в стаята видео-конферентни връзки бива упражняван натиск от трети лица. Обществена тайна, е че има сериозни проблеми с осигуряването на качествен звук и картина при видео-конферентните връзки от затвора.

Всеки арестант бива съден в районния съд, в който е задържан. Естествено право на всеки човек е да се изправи пред съда и лично да присъства на делата срещу него и да изнесе своята защитна реч. С чл. 193 от НПК е записано съдебните да протичат именно по този начин. Това е прието като универсално правило в правосъдната система както в нашата страна така и в световната практика. На това мое право ми бе отнето.

Въпреки, че подадох молба с искане да присъствам лично на съдебното заседание, до 14. състав на наказателния съд в Истанбул, където се гледа делото срещу мен, това мое искане не беше уважено и изпълнени. 14. състав на наказателния съд в Истанбул, потъпка всички правни норми и закони. Не бях отведен в съда нито веднъж не можах да присъствам лично на заседанията. Съдът дори не е поискал официално да се легитимирам пред него, моята защита не беше, приета, и въпреки всички тези обстоятелства и при все, че и моят адвокат отсъстваше от делото, съдът е издал задочно присъда лишаване от свобода в продължение на години.

Несправедливостите извършени от 14-ти състав на наказателния съд в Истанбул не се ограничават само с тези. По време на заседанието на делото срещу мен заради участието ми в демонстрациите на 1 Май 2015 година, което се проведе на 29 Март 2018, и в което аз участвах чрез видео-конферентна връзка, съдията устно ми отне правото на защита. По време на видео-конферентната връзка той започна ми повишава тон, като след известно време започна направо да крещи по мен: „Първо… Ще слушаш само мен! Второ…. Няма да те доведат за да се явиш пред съда! Трето ще произнесеш защитата по видеоконфеентната връзка!“ След като аз заявих, че не приемам тази несправедливост спрямо мен съдията заповяда „Спрете му гласа на тоя! “ и така бе прекъснат звука на връзката. Аз не издържах повече и напуснах стаята за видео-коферентна връзка. На това заседание 14 състав на наказателният съд в Истанбул, при положение, че не ми бе позволено да кажа последната си дума, и не ми бе дадена възможност да направя защитата си съдът издаде присъда 5 години и 6 месеца затвор.

Тези несправедливости извършени от съдията и членовете на 14 състав на наказателен съд Истанбул, не могат да бъдат обосновани с никакви правни норми или законови разпоредби.

Пред нас стоят специализирани съдилища, които разглеждат като свой враг младежите на собствената си страна, които издигат едно толкова демократично искане, като безплатно и общодостъпно образование.

Една от причините за това безпардонно поведение на съда е и фактът, че от правна гледна точка няма кой да ме защити. Моите адвокати бяха хвърлени в затвора заради това, че бяха адвокати на борещите се за своите работни места преподаватели Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча[1], за това, че помагаха на близките на убитите в град Сома миньори, на семействата на Дилек Доан[2] и на Хасан Ферит Гедик[3], както и на още стотици хора които търсят справедливост. Възползвайки се от това, че няма кой да ме защити, съдът действа своеволно и издава присъди възлизащи на десетки години затвор. Срещу мен се водят над 20 дела по-различни обвинения, като част от тях приключиха, а други все още продължават. Аз успях да присъствам лично само на една малка част от тези дела и да се защитя. Но по много от делата аз дори не успях да отида в съд и да се защитят, но въпреки това бях осъден на години затвор. В период, в който хората биват заставяни да се явяват пред съда чрез видеоконфентни връзки, в който съдилищата правят несправедливи процеси, в който адвокатите ми са в затвора, аз бях осъден на общо 21 години затвор. На 21 години съм и бях осъден на 21 години затвор.

Моят случай е само един от многото случаи. Знам, че стотици дори хиляди хора са жертви на същите несправедливости като мен. Когато всички тези несправедливости бъдат разгласени и разобличени, когато народът ни научи за тях и започне да ги критикува, и те се задържат в дневния ред, всички те проблеми ще трябва да бъдат решени. Знам, че и вие обръщатe внимание на тези несправeдливости, за това ви пожелавам успех във вашите бъдещи начинания. Грижете се добре за себе си.

Алишан Табуроглу,

затвор от тип „T“ гр. Бурханийе.


Бележки:

1-https://borbataa.wordpress.com/tag/нурийе-и-семих/

2-https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/

3-https://borbataa.wordpress.com/2015/09/29/хасан-ферит-гедик-2/

Полицаите-убийци на ПСР опожариха сградата на Младежката Федерация и избягаха!


Декларация на комитета на международни връзки на Народен Фронт-Турция по повод опожаряването на сградата на Федерацията на Революционната младеж от полицаите-убийци на Ердоган, на 11 Декември 2017г.


Полицаите-убийци на ПСР опожариха сградата на Младежката Федерация и избягаха!

Ние сме тези, които дават нов живот на надеждата сред пламъците, изгаряйки, разрушавайки не можете да ни унищожите!

На 16 Ноември 2017 година, полицаите-убийци на ПСР[1] нахлуха в сградата на Младежката Федерация[2] разположена в Истанбулския квартал „Окмейданъ“и от тогава насам те изливат гнева си от факта, че не успяха да накарат Революционната младеж да склони глава пред тях, върху вратите и стените на тази сграда. Continue reading „Полицаите-убийци на ПСР опожариха сградата на Младежката Федерация и избягаха!“

ТУРЦИЯ: Полицаи убиха млада революционерка при щурм на апартамент в Истанбул

Около полунощ на 5-ти срещу 6-ти Май 2017 година, полицаите-убийци на фашистката власт на Ердоган и ПСР(Управляващата фашистка партия на Ердоган) са нахлули в апартамент в жилищен блок разположен в истанбулския район „Кючюкчекмедже“(европейската част на града; бел. Ред.). При нахлуването си наемните убийци на олигархията са разстреляли 18-годишната революционерка Съла Абалай. Continue reading „ТУРЦИЯ: Полицаи убиха млада революционерка при щурм на апартамент в Истанбул“

Двама 17-годишни младежи провеждат гладна стачка срещу мъченията в истанбулски затвор

ДВАМА 17-ГОДИШНИ МЛАДЕЖИ, ХААКАН ИНДЖИ И МУРАТДЖАН АРСЛАН

ПРЕВЪРНАХА ЗАТВОРА В „МАЛТЕПЕ“ В КРЕПОСТ НА СЪПРОТИВАТА

„Ние ще отворим пътя на съпротивата, защото не искаме тези, които ще да дойдат след нас да преживеят това, което ние преживяхме.“

Една борба се води тези дни в затвора в „Малтепе“. Една безмилостна борба. Както е казал Назъм Хикмет „ТАЗ БОРБА Е СРЕЩУ ФАШИЗМА, ТАЗ БОРБА Е ЗА СВОБОДА“. И както е казал българският поет Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока/ борбата както казват е епична“. Макар и да не се забелязва, всъщност две класи и тяхната воля се сблъскват в тази борба. Именно за това тази борба е безмилостна и жестока… Continue reading „Двама 17-годишни младежи провеждат гладна стачка срещу мъченията в истанбулски затвор“

17-годишни политически затворници обявиха гладна стачка срещу мъченията в истанбулския затвор

17-годишните полит. затвроници Хаакан Инджи и Мурат Джан Аслан, членове на гимназиалната революционна младеж, част от Народен Фронт-Турция, са обявили гладна стачка срещу систематичните мъчения прилагани върху тях от страна на надзирателите и администрацията на затвора за непълнолетни и малолетни в истанбулския район „Малтепе“(азиатската част на града). Споредн информация на Народен Фронт, младежите са обявили гладна стачка преди близо две седмици, като на няколко пъти са били жестоко нападнати от групи надзиратели. При последните нападения две групи от около 20 надзиратели са нахлули в килиите на двамата гимназисти и са им нанесли побой, според адвокатите на двете момчета надзирателите са ги удряли с ритници, юмруци, стискали са ги за гърлого като едно от момчетата е щяло да се задуши.
Исканията на гладната стачка на двамата младежи са:

1. Двамата да бъдат в обща килия и да полуат статук на политически затворници.

2. Да им бъе осгирен достъп до общия двор.

3. Да им бъдат предавани навреме книгите и периодичните издания изпратени от близките им.

4. Да бъде премахнато ограничението за свиждания с адвокатите и близките им.

Освен тези искания съпротивата на двамата младежи има за цел да покаже на властта, че въпреки крехката си възраст те могата да отстояват правата си, въпреки жестоките репресии, на които са подложени.