Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца

Тюркян Албайрак: „Вече съм на възраст, уморена съм, болна съм, но мозъкът ми е изпълнен с енергия. Трябва да се боря. Зад гърба си оставих една протестна акция, за която платих висока цена, това бе протест, който вдъхнови много други хора да търсят своите права. Водената от мен борба през 2010 година беше давана за пример на всички трудещи се. Не мога да изгубя тази война, няма да умра у дома докато мълчаливо чакам сетния си час. Казах си, ако трябва ще загина на улицата протестирайки, борейки се, но ще прибавя и от моя огън към пламъка на борбата срещу фашизма, която започна Нурийе Гюлмен.“

Continue reading „Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца“

Реклами

Революционно Работническо Движение-синдикалната организация на Народен Фронт Турция

Или ще приемем робството и ще се превърнем в жертви, или ще се борим и ще съкрушим капиталистите и техните слуги!“

Да се бориш; за труда, честта и достойнството си… Да се бориш; за работата, за хляба, за бъдещето си… Да се бориш; за да защитиш извоюваните си права и за да извоюваш нови… Да се бориш;дори и сам да си, дори и когато никой друг не те подкрепя….

Предговор

Правата не се дават даром никому, те се извоюват. И то с безмилостна и жестока борба. Борейки се със зъби и нокти, можем да извоюваме правата си. С решителна и безкомпромисна борба. Борба… срещу всички атаки, подли номера и мръсни игри на алчните капиталисти, на полицията, жандармерията, прокурорите, съдиите.

Борещият се работник може да е сам, да не среща подкрепа от никого в своята борба. Семейството му, приятелите му, колегите му може да и не научат, може и да пренебрегнат за неговата борба. Дори да правят всичко по силите си за да го накарат да се откаже, дори и борещите се работници да останат сами в борбата си, те рано или късно ще извоюват победата.

Революционно Работническо Движение, изхождайки именно от този принцип организира и ръководи множество работнически протести, някои от които масови, други индивидуални. Освен авангард на работнически протести, движението е и гарантьор за извоюването на победата в оглавените от него протести. Революционно Работническо Движение, в своята практика прави всичко по силите за да не позволи работническите борби да останат ограничени в тесните „законови“ рамки на капиталистическото статукво. То се стреми да развива борбата на работниците на основата на легитимността. Съпротивлявайки се срещу репресиите, атаките и терора на фашизма то отстоява своята легитимност.

РРД от своя създаване до днес е водило и продължава да води непрекъсната борба срещу казионния синдикализъм, реформизма и всички „либерални“ уклони и тенденции в работническото движение. През годините движението е правило всичко възможно за да не позволи на представители на тези течения, да препречат пътя на работниците, в тяхната борба срещу експлоатацията и ограбването на трудовите и социалните им права.

Броят на работниците, които се борят за труда, бъдещето и честта си може да не надвишава пръстите на едната ръка, или пък стачкуващият работник може да само един единствен човек, това не е оправдание за да не бъде организирана стачка или протест. Това, което определя дали работниците ще извоюват победа накрая е тяхната решителност, тяхното желание да се борят, вярата в легитимността на исканията им и тяхното единство и сплотеност. Една организирана сила не може да бъде победена. Организираната сила се ръководи от принципа „един за всички и всички за един“. Така борбата расте стъпка по стъпка.

Няма да останат уши и очи не чули и не видели за борбата на работниците. Революционно Работническо Движение разглежда всеки протест от тази перспектива и се стреми да ги развие за да достигнат те до победата.

Революционно Работническо Движение черпи сили от историческата и политическа правота на работническата класа и от нейната легитимност. РРД е легитимна организация, която не ограничава борбата на работническата класа само в рамките на капиталистическото статукво, а я разглежда като част от стремежа за извоюване на политическата власт на трудещите се.

Революционно Работническо Движение води началото си от големите работнически протести разтърсили цяла Турция между 15-16 Юни 1970 година. От основаването си през 1978 година до днес, не са една и две стачките, ръководени пряко движението, или такива в които то е взело активно участие. Но ако все пак трябва да изброим някои по-важни моменти от борбата на РРД то това са съпротивата на работниците в машиностроителния завод TARİŞ в Измир през 1980 година; стачката в във веригата супермаркети Migros, която е първата най-дълго продължила работническа стачка след идването на власт в Турция на фашистката 12-септемврийска хунта, тя бележи работническото движение през втората половина на 1980-те години; стачките на работниците от стъкларския завод Пашабахче, кожената фабрика МагаДери в Истанбул; стачката на работниците от завода за торове TOROS GÜBRE в град Адана; борбата на комуналните работници от истанбулския район „Еминоню“, борбата на работничката Тюркан Албайрак в края на 2010 година. От основаването си до днес движението играе важна роля в организацията на множество стачки и работнически протести останали завинаги в историята на борбата на работническата класа в Турция. РРД води борба срещу т.нар. „жълт синдикализъм“(казионен синдикализъм) , реформистките уклони в работническото движение, и „либералните“ разбирания на някои среди. Движението защитава принципите на революционния и класов синдикализъм защитаващ интересите на масите. В своята борба Революционно Работническо Движение не се ограничава само със синдикалната борба, то също така защитава и създава легитимни низови организации на работническата класа, в които работниците сами вземат и прилагат решения, като например работническите съвети и работническите комитети в предприятията.

Наред с тях движението защитава и създаването на сдружения, кооперативи и спомагателни-солидарни каси, които да бъдат в полза на организирането и развитието борбата на работниците.

Революционно Работническо Движение вярва, че в условията на фашизма не може да съществува борба за трудови и социални права, когато не се поеме рискът да се заплати най-високата цена за нея. За това, РРД приема като свой основен принцип упоритата, решителна и безкомпромисна борба, докато не бъде постигнат резултат, които да удовлетворява исканията на работниците.

В името на тази борба, движението е дало десетки мъченици за делото на работническото класа. Движението е създало множество ценности, които са останали в историята на революционното движение в Турция, с цената на кръвта на мъчениците дадени от РРД.

Заедно с началото на новото хилядолетие, с цел да увеличат своите печалби, империалистите се ориентираха към провеждането на политика на приватизация и въвеждането на системата на фирми подизпълнители във всички сектори на икономиката. Тази политика вървеше паралелно с ликвидирането на организационните структури на народа и революционерите.

Политиката на изолация, не беше насочена само и единствено спрямо политическите затворници, чрез нея се целеше също работниците да бъдат изолирани от държавните служители(публичните работници; бел ред.), работниците и държавните служители от селяните. А накрая, всички бедни трудещи се хора да бъдат изолирани и отчуждени едни от други, като по този начин в крайна сметка да се предотврати развитието на солидарността и организирането им.

Системата на фирмите подизпълнители възпрепятстваше синдикалното сдружаване. Само когато чуеха, че работниците, работещи в техните предприятия, имат намерения да се организират в синдикат, „бизнесмените“ веднага започваха да изхвърлят от работа работниците заподозрени като „подстрекатели“. В същото време реформистите всячески се опитваха да наложат сред масите, схващането, че от съпротива, няма смисъл, и че всяка борба е „обречена на провал“, а казионните синдикалисти, верни лакеи на капиталистите задушава още в зародиш всяко намерение за стачка и протест.

При тези условия, в които се намираше работническото движение по онова време, Революционно Работническо Движение, успя да пренесе положителният ефект от победата на Голямата Смъртна Гладна Стачка в затворите(2000-2007 година), която бе доказателство за това, че чрез упоритост, воля, и вяра може да бъде постигната победа независимо от тежките условия, в които се намира лявото движение като цяло.

Източник:

„Борим се, ще победим“(Savaşıyoruz Kazanacağız); издателство „Боран“ (Boran Yayınları), Истанбул, 2018 година.

Да живее съпротивата ни в „Етника“, да живее победата!

ОЩЕ ЕДИН РАБОТНИЧЕСКИ ПРОТЕСТ ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ БЕ УВЕНЧАН С ПОБЕДА!

Дерия Кочак, която в продължение на 3 години и половина работи в частната болница „Етника“, в истанбулския район „Бакъркьой“, бе изхвърлена от работа на 21 Май под предлог, че не се е подчинявала на даваните ѝ заповеди, като работодателят отказва да изплати дължимите надници, клас прослужено време, заплащане за извънреден труд и неустойките при предсрочно прекратяване трудовия договор. На 19 Юни Кочак започна седяща стачка пред болницата, като на 17-тия ден тя приключи своя протест извоювайки обратно всички свои права. Continue reading „Да живее съпротивата ни в „Етника“, да живее победата!“

Оя Байдак започна работа в представителството на синдиката Genel-IS в град Коджаели

КАЗИОННИТЕ СИНДИКАЛИСТИ СЕ ПРЕДАДОХА!

ПОБЕДАТА Е НА ОЯ БАЙДАК, КОЯТО СЕ СЪПРОТИВЛЯВА 390 ДНИ!

Още една съпротива се увенча с победа. Ние като Революционно Работническо Движение приемаме като наш основополагащ принцип да изведем до победа всяка съпротива. Ние никога не сме се отказвали и няма да се откажем от този принцип. Това е израз на нашата непримиримост в класовата борба.

Оя Байдак извоюва победата чрез своята съпротива възглавена от Революционно Работническо Движение.

Една съпротива продължила цели 391 дни. Погледнахме назад в историята, дали има съпротива срещу синдикат, нямаше… Един синдикат основан за да защитава правата на работниците изхвърлени от работа от капиталистите, бе изхвърлил своя работничка от работа. Може ли един такъв синдикат да защитава правата на работниците? Continue reading „Оя Байдак започна работа в представителството на синдиката Genel-IS в град Коджаели“

Съпротивляващите се миньори от фирма Имбат, спечелиха делото заведено за възстановяване на работа

Делото започнато от миньорите от фирма Имбат, които бяха изхвърлени от работа противозаконно през месец декември, миналата година, срещу техния работодател приключи. На делото гледано в специализирания съд за трудови взаимотношения в град Сома, на 2 август, съдията реши, че работниците трябва да бъдат възстановени на работа заедно с всички техни права. Continue reading „Съпротивляващите се миньори от фирма Имбат, спечелиха делото заведено за възстановяване на работа“

РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ: Съпротива, Борба, Победа!

Изявление на Революционно Работническо Движение, при Народен Фронт-Турция, във връзка с победата на съпротивата на работничката Оя Байдак, която се споразумя със синдиката Genel-IS на 2 Август 2016.

До пресата и народа ни!

Днес тук ние завършваме нашата акция под надслов: „Оя Байдак да бъде върната на работа, съдебното решение да бъде изпълнено“, която провеждахме вече 70 дни пред централния офис на синдикалната федерация Genel-IS[ref]Синдикат на работниците от сферата на комуналните дейности[/ref] в Анкара. Continue reading „РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ: Съпротива, Борба, Победа!“

Оя Байдак продължава да се бори за честта и работното си място!

[dropcap]В[/dropcap] навечерието на 1 Май, решихме да запознаем нашите читатели със съпротивата срещу казионния синдикализъм и ренегатството в лявото движение, на една работничка в Турция. Това е Оя Байдак. През всички тези дълги месеци на борба, която все още не е приключила тя преживя линч, полицейски нападения, обиди, клевети, ругатни, тормоз и т.н. Въпреки всичко това Оя не склони глава пред враговете на работниците-казионните синдикалисти и фашистката власт, на които служат те. Continue reading „Оя Байдак продължава да се бори за честта и работното си място!“

СЪПРОТИВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ САРЪЙЕР-ПРОДЪЛЖАВА!

СЪПРОТИВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ САРЪЙЕР-ПРОДЪЛЖАВА!


Google_sariyer-isciler-persembeyuruyusu-20140818+(1)

На 64. ден от своята съпротива общинските работници от район „Саръйер“ в Истанбул, посветиха протестното си шествие на Хасан Ферит Гедик, загинал в борбата срещу деградацията. На 14 Август в 12:30 часа работниците се събраха пред рибен пазар „Буюкдере“, където разпънаха транспарант с надпис: „Община Саръйер Трябва да Спази Обещанието си към работниците-Съпротивляващите се Работници от Саръйер“, като сле това скандирайки лозунги се отправиха на шествие до сградата на общината. Пред сградата те прочетоха протестна декларация, в която още веднъж заявяват своята решителност до край да се порят за социалните си права. В шествието се включиха и Юмит Ташкъран(Ümit Taşkıran )-изпълнител на фолклорна музика от понтийския регион и учителят Ердоан Саръгюл(Erdoğan Sarıgül), като акцията завърши със скандирането налозунга: „Хасан Ферит Гедик е Безсмъртен!“. На 65. ден от своята съпротива, работниците от Саръйер, започнаха подписка за да получат своите социални праваи за да бъдат въстановени на работа. В продължение на 15 дни те ще обикалят из район Саръйер и ще събират подписи в своя подкрепа, като на 28 Август те ще внесат подписката в общината на района. В случай, че и след тази дата исканията им не бъдат приети и изпълнени, работниците заявиха, че ще започнат ГЛАДНА СТАЧКА. В първият ден на подписката(15 Август) освен в палатковият си лагер пред общината те са събирали подписи и на щанд на пазар „Чайърбашъ“, като по думите им хората са проявилиголяминтерес към акцията им и към борбата им. Тук те за часовете от 18 до 20:00 са събрали над 200 подписа. Данни за контакт с работниците: sariyerbelediyeiscileri.blogspot.com direnensariyeriscileri@gmail.com

ФАБРИКА ЗА МИЛИОНИ ПАДНА НА КОЛЕНЕ ПРЕД РАБОТНИК!

ФАБРИКА ЗА МИЛИОНИ ПАДНА НА КОЛЕНЕ ПРЕД РАБОТНИК!

ПОБЕДА ЗА САЛИХ САВАШ!

Салиш Саваш отбеляза своята победа пред фабриката, заедно с представителите на Народен Фронт-Революционно Работническо Движени и своите близки.


Фабрика за милиони долари, накрая се пречупи: Съпротивата пред фабрика Сенапа Стампа, Победи!
Работещият във фабирката на фирма Сенапа Стампа в гр. Черкезкьой, Салих Саваш, преди няколко месеца бе уволнен заради това, че поиска своите социални права. Но той не се сломи пред това. 156 дни води своята борба в палатка пред фабриката, със своята легитимност и правота, той успя да извоюва всички свои права на работник.

Въпреки, опитите на ръководството на фабриката да го сломи в началото на съпротивата му, той не се пречупи, продължи своята неравна битка с капитала. Някои му казваха: „Не можеш да победиш сам“, „Няма да излезеш на глава с глава фабриката“, „ Всички си мълчат, ти за какво се ежиш?“, но Салих Саваш повярва в своята правота и казваше на приятели и врагове, че ще победи. Така и стана, фабрика за десетки милиони долари, падна на колене пред един работник. Един обикновен работник, показа на цялата работническа класа, какво може да постигне със своята легитимност и правота.

ПОБЕДАТА; Е ЗА БОРЕЩИЯТ СЕ ТРУЖЕНИК!
БОРЕЩИЯТ СЕ РАБОТНИК ОТ СЕНАПА СТАМПА

ИЗХВЪРЛЕНИТЕ ОТ РАБОТА ОБЩИНСКИ РАБОТНИЦИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ БОРЯТ ЗА ХЛЯБА СИ!

ИЗХВЪРЛЕНИТЕ ОТ РАБОТА ОБЩИНСКИ РАБОТНИЦИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ БОРЯТ ЗА ХЛЯБА СИ!

Вече близо два месеца, работници от фирма подизпълнител към общината на район Саръйер в Истанбул, чиито кмет е избран от основната опозиционна партия в Турция, CHP(Републиканска Народна Партия), водят борба за да бъдат възстановени на работните си места. В началото на месеца те бяха окупирали за кратко сградата на районната организация на партията в кв. „Бейоглу“. . В следващата хроника ще ви представим няколко акции на работниците, които те проведоха през последните няколко дни.

Протестна акция пред община Саръйер.

sariyer-iscisi-3temmuzeylem-20140718 (13)
На 3 юли четвъртък, работниците от Саръйер се събраха на площада до рибен пазар „Буюкдере“, от където тръгнаха на протестно шествие до общината на района. Акцията на работниците бе подкрепена от театрална трупа „Симург“, членовете на Grup Yorum и младежите от Революционна Младеж. Когато стигнаха пред сградата на общинската администрация 30-те души включили се в акцията, прочетоха протестна декларация. След, което актьорите от театър „Симург“ изнесоха кратко представление, разобличаващо системата на подизпълнение в предприятията. Наблюдаваната с любопитни погледи от минувачите кратка пиеса завърши с аплодисменти. След това Grup Yorum, даде мини концерт, който протече с хора и песни. Концертът завърши с изпълнението на марша „HAKLIYIZ KAZANACAGIZ“(„ПРАВИ СМЕ ЩЕ ПОБЕДИМ“). След, което бе дадено началото на 1 часова седяща стачка. По време на акцията един от охранителите на общината, се доближи до стачкуващите, казвайки им, че седейки тук препречвали пътя, а те от своя страна са му отвърнали скандирайки: „РЕПРЕСИИТЕ НЕ ЩЕ НИ СЛОМЯТ!“, след което охранителят се е отдръпнал. По време на седящата стачка двама от работниците: Гювен Дарджалъ и Зюлфикяр Доан раазказаха за преживяванията си, като на всеки 15 минути те скандираха: „ВЕСТНИК ЙЕНИ ГЮН Е ВРАГ НА РАБОТНИКА!, ВЕСТНИК ЙЕНИ ГЮН ЩЕ ДАДЕ СМЕТКА НА РАБОТНИЦИТЕ! НИЕ СМЕ РАБОТНИЦИ, ПРАВИ СМЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!, БОРЕЙКИ СЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!, ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НА СЪПРОТИВЛЯВАЩИЯТ СЕ ТРУЖЕНИК!, ПОДИЗПЪЛНЕНИЕТО Е РОБСТВО НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ ПОВЕЧЕ ДА Е ТАКА!.
Едночасовата седяща стачка приключи, след което работниците отидоха до своята палатка намираща се в непосредствена близост до общината, разпъната от близо месец. След тази акция, много хора са посетили палатката им, като са заявили своята готовност да се включат в акциите на работниците, като освен това са изразили и подкрепата си към тях.

Поставяне на плакати в кв. „Коджаташ“

sariyer-iscisi-afiscalisma-20140718-k-640x640На 15 Юли,работниците от Саръйер, разлепиха афиши призоваващи за подкрепа на организираното от тях протестно шествие. Освен, че залепиха 15 афиша в квартала, те раздадоха и позиви на минувачите, разясняващи техните искания. Освен с позивите, те проведоха и кратки разговори с някои от минувачите, като им обясниха защо провеждат акциите си. Някои от тях недоумяваха, защо кметът Шюкрю Генч, ги е изгонил от работа, при което работниците им разказаха, в каква ситуация се намират.

Протест срещу Шюкрю Генч, на традиционната вечеря „ифтар“

Същият ден, работниците протестираха срещу кмета Шюкрю Генч, на организираната от общината традиционна вечеря „ифтар“, в кв. „Коджаташ“. Работниците бяха нападнати от общинската полиция(zabita), като униформените се опитаха да отнемат плаката им, но те се съпротивляваха и успяха да влизат в шатрата където се провеждаше събитието, и там произнесоха кратка реч пред събралите се жители на квартала.

И тази седмица работниците проведоха протестното си шествие до общината

sariyer-iscisi-3temmuzeylem-20140718 (12)-640x640На 17 Юли, работниците от Саръйер, за поредна седмица проведоха своето протестно шествие до сградата на общината. Събралите се около 12.30 часа на площада до рибния пазар, работници започнаха своята акция, като първо разпънаха транспарант с надпис: „ОБЩИНА САРЪЙЕР ТРЯБВА ДА СПАЗИ ОБЕЩАНИЕТО СИ КЪМ РАБОТНИЦИТЕ!“, като след това облякоха престилки с надпис: „ИСКАМЕ ТОВА, КОЕТО НИ СЕ ПОЛАГА!“. След това те се отправиха към общината скандирайки: „НИЕ СМЕ РАБОТНИЦИ, ПРАВИ СМЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!, БОРЕЙКИ СЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!, ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НА СЪПРОТИВЛЯВАЩИЯТ СЕ ТРУЖЕНИК!, ДА ЖИВЕЕ ДОСТОЙНАТА НИ БОРБА!, КМЕТЪТ-ВРАГ НА РАБОТНИКА!“. Преди да стигнат до сградата на общината те спряха пред местния офис на CHP, от която е и кмета на района, като тук също скандираха своите лозунги. Със скандирания и ръкопляскания те се опитаха да дадат гласност на исканията си, след, което се отправиха към общината, където прочетоха протестна декларация.

Работниците разказаха, че единствената им цел с присъствието на вечерите „ифтар“ е да разкажат на народа за своя проблем, а не да нарушават спокойствието му, но вместо да бъдат оставени на спокойствие да разкажат за проблемите си, те са били нападнати от охраната на кмета и общинските полицаи. Те обвиниха кмета и в разпространяване на лъжи и клевети срещу тях, като повод за това стана, информацията, че след като те са си тръгнали от вечерята на 15 юли, той е казал пред всички, че те „и без това не са си вършели работата и за това ги е изгонил“. Работниците зададоха и въпрос на кмета, щом не са си вършели работата, защо не им го е казал в лицето до сега, а говори зад гърба им.
Така акцията завърши с призив към народа, да се включи в шествието и следващата седмица.

Галерия