Индивидуални гладни стачки срещу репресии в турските затвори

Пред последните седмици, заедно със засилването на репресиите и мъченията срещу политическите затворници в турските затвори, започнаха да зачестяват и примерите за съпротива срещу тях.

Реклами

Пред последните седмици, заедно със засилването на репресиите и мъченията срещу политическите затворници в турските затвори, започнаха да зачестяват и примерите за съпротива срещу тях.

Побоите, мъченията, изолацията и „дисциплинарните наказания“ упражнявани срещу политическите затворници продължават да се прилагат с пълна сила. Подсъдимите и осъдените по дела срещу леви и прогресивни организации и членовете на лявата опозиция в страната биват държани в килии с изключително лоши условия. В тези условия на репресии и сериозен риск за здравето правят впечатление индивидуалните протестни акции започнати от някои политически затворници.

В три различни затвора в Турция, трима политически затворници, провеждат индивидуални гладни стачки. Исканията, които отправят стачкуващите политически затворници, са изконни човешки права, които в условията на днешна Турция биват жестоко погазвани от фашистката власт.

Вефа Картал провежда смъртна гладна стачка вече 93 дни

Вефа Картал

Вефа Картал, е Кюрдски политически затворник, който вече 24 години е в затвора. Осъден е на доживотен затвор при строг режим. Преди 2 години той претърпява тежка операция, тъй като е установено, че има хематом в кръвоносните съдове, разположени между двете полукълба на мозъка му. Вефа Картал страда също и от: хепатит Б, простит, хипертония, язва на стомаха, както и проблеми с храносмилателната система.

И в миналото Вефа Картал е провеждал гладни стачки срещу несправедливостите и погазването на правата му в затвора. Последният му гладен протест е продължил 114 дни, завършвайки на 17 Август 2017г.

Този път той избира да започне най-тежката по вид форма на протест, а именно Смъртната Гладна Стачка, която продължава вече 91 дни. Състоянието му се влошава буквално с всяка изминала минута. Близките на Вефа Картал, ежедневно дават информация за неговото състояние в социалната мрежа туитър в специални профил носещ заглавието „Солидарност с Вефа Картал!“

Исканията на Вефа Картал са следните:

-Прекратяване на погазването на основните човешки права.

-Подобряване на лошите и нездравословни условия в затворите.

-Осигуряване на незабавен достъп до лечение.

Мерал Дьонмез провежда гладна стачка вече 34. ден поред

Мерал Дьонмез

Мерал Дьонмез е учителка по професия, но така и не бива назначена на работа. По време на полицейско нападение срещу група работници на 1 Май 2013 година, опитваща се да достигне до емблематичния площад „Таксим“ в Истанбул, Мерал бива улучена с газова граната в главата. В следствие на получената фрактура тя остава в кома в продължение на 1 седмица, в интензивното отделение на една от болниците в мегаполиса. Все още има риск тя да получи мозъчен кръвоизлив в следствие на получената преди 5 години.

Мерал Дьонмез е завършила висшето си образование в университета в град Коджаели, западна Турция. През 2013 година тя участва в демонстрациите срещу убийството на 14-годишният Беркин Елван. По време на една от протестните акции полицията задържа Дьонмез, по-късно съдът ѝ налага постоянна мярка за задържане след като става ясно, че има влязла в сила присъда по друго дело срещу нея. Младата учителка е осъдена на общо 11,5 години затвор, заради участието си в протестни акции и синдикални прояви.

Дьонмез, която получава мозъчен кръвоизлив и остава 1 седмица в интензивното отделение, вследствие на това, че бива улучена с газова граната в главата, по време на 1 Май 2013 година в Истанбул, е хвърлена в затвора през 2014 година.

Мерал Дьонмез започва гладна стачка с искане да бъде прехвърлена в друг затвора, който да е по-близо до местоживеенето на своите тежко болни родители. Продължителният престой в кома, и постоянното възпрепятстване на лечението на Дьонмез, допълнително влошават нейното състояние, и въпреки, че е в гладна стачка, нейното състояние е сравнимо с хората, провеждащи смъртна гладна стачка. Тя страда от бърза загуба на килограми, увеличена чувствителност към светлина. Затворническата администрация не дава достатъчни дози от вода, лимон и захар, които се полагат на всеки човек провеждащ гладна стачка. Към момента Дьонмез тежи едва 36 килограма. В същото време близките ѝ съобщават за свой скорошен диалог с директора на затвора в Тарсус, в който се намира Мерал. Директорът им е заявил следното: „Аз бях директор на затвор и в началото на 2000-те години, нищо не им става на тези живеят по 300 дена, така че няма за какво да се притеснявате.“

Джем Йозджан провежда гладна стачка от 24 дни насам

Джем Йозджан

Джем Йозджан бива арестуван, заради участие в протестна демонстрация в истанбулския квартал „Гаази“ състояла през вече далечната 2008 година. Съдът издава присъда въз основа на показанията на „защитен свидетел“, който описва Джем като „мъж с руса коса и сини очи“. Парадоксът в случая е, че Йозджан е с черна коса и кафяви очи. Въпреки, че външният му вид не съвпадат с описанието дадено в показанията на „защитения свидетел“ Джем Йозджан е осъден на 7 години лишаване от свобода. Младият мъж е в затвора от 2017 година насам.

Джем Йозджан започва гладната стачка в знак на протест срещу репресиите и лошите условия в затвора. Съпругата на Йозджан заявява в социалните мрежи следното: „Мъжът ми е полит.затворник, единственото му искане да бъдат подобрени условията в затвора.“

Исканията на Джем Йозджан са следните:

-От тавана на килията тече вода от канализацията, искам това да бъде поправено.

-Писмата изпращани до нас не ни биват предавани, настоявам те да ни бъдат давани навреме.

-Болните политически затворници не биват отвеждани в лечебницата при нужда.

-Вещите и дрехите донесени за нас от семействата ни, не биват давани, настоявам те да ни бъдат връчени.

СМЪРТНАТА ГЛАДНА СТАЧКА ОТ 1996

Мъчениците на Смъртната Гладна Стачка от 1996; загинаха достойно в дългите дни на една битка изпълнена с десетки премеждия

Смъртната гладна стачка проведена в затворите, от всички политически затворници, срещу политиката на олигархията за изолация и пречупване на тяхната воля, завърши с победа. В
тази битка бяха дадени 12 мъченици, 12 свидни жертви. Петима от тях бяха полит. затворници членове на Фронта. На 20 Май 1996 година, хиляди затворници започват безсрочна гладна стачка. Гладната стачка, бе превърната в смъртна на 41 си ден и завърши с победа на 27 Юли. В записаната в историята, като Смъртната Гладна Стачка от 1996 битка, живота си дадоха 12 революционери.

Историята на Битката:

Още с встъпването си в длъжност, като министър на правосъдието, във фашисткото правителство на коалицията „ANAYOL“ [1], шефът на турската контр-герилла[2]Мехмет Агар, засили човеконенавистичната си, изолационна, реакционна политика спрямо затворите. С директивата приета на 6 Май същата година, репресиите и терорът в затворите бяха узаконени.

А, каква беше тази директива от 6 Май?

Публикуваната, като продължение на директивите на правосъдния министър Мехмет Агар, подписаната от директора на Главна Дирекция Затвори и Центровете за задържане-Сахир Гюрчай, с директива от 6 Май 1996, и номер 960, 18384, биват отворени така наречените „затвори-гробници“(tabutluklar), а именно затворите в градовете: Къркларели, Кютахия, Сакария, Кастамону, Инеболу, Синоп и Ескишехир. Още на следващият ден 7 Май, започва преместването на затворници от различни части на Турция, в затвора в гр. Ескишехир.

Върху директивата от 6 Май имаше печат строго секретно, но всъщност нямаше нищо секретно в нея. Целите ѝ бяха ясни: „Терористите в затворите ще бъдат хвърлени в единични килии, и така ще им се развържат езиците…“ Те ще бъдат заставени, да направят „самопризнания“ и да станат колаборационисти… Най-вероятно „терористите“ ще се съпротивляват. Някои групи от обществото ще се застъпят за тях… И именно на този етап, съпротивата на терористите в затворите и тази на народа по улиците ще бъде смазана, и ще бъде осигурено моралното превъзходство, като по този начин съпротивителните сили на народа ще бъдат унищожени. Започвайки от „терористите“, всички народи на Турция щяха да бъдат поставени под още по-голям гнет. Целта, бе поставена под код строго секретно.

Първата мишена са затворниците. Олигархията обяви това с директивите от 6 Май. С тези директиви закритият след предишни гладни стачки и протести, Затвор от Специален Тип в Ескишехир бива отворен отново, така бива дадено началото на вълна от репресии целяща да сломи затворниците, чрез тяхното изпращане в изгнание, в отдалечени затвори, и така най-накрая те да предадат своите другари.
На този етап, революционната тактика, която щеше да предприеме Партията-Фронт, бе определена, като генерална съпротива, в основата, на която стоеше Безсрочна Гладната Стачка. Безсрочната Гладна Стачка, бе съпротива, която се разпростираше в голям период от време, като по време на тази стачка, съпротивата можеше да отблъсне атаките на фашизма, да пропагандира сред народа своите искания, като заедно с това изобличава фашизма и по този начин насочва гнева на народа към олигархията. За това Партията-Фронт предложи този вариант и на другите революционни организации. Преговорите между организациите приключиха успешно на 20 Май. Така 9 организации въз основа на взетото решение започват безсрочна гладна стачка. На 20 Май, когато часовниците показваха 24.00 часа, хиляди затворници, с най-силния и най-решителен глас, обявяваха пред всички, че започват своята съпротива, какви са исканията им, и причинете довели до това решение.

„Ние полититическите затворници от DHKP-C(Революционна Народно-Освободителна Партия-Фронт),MLKP(Марксистко-Ленинистка Комунистическа Партия), ТKP(ML)/Комунистическа Партия на Турция(Марксистко-Ленинстка)/, ТIKB(Съюз на Революционните Комунисти в Турция),THKP-C/HDO(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция/Революционни Водачи на Народа)TKP/ML(Комунистическа Партия на Турция/Марксистко-Ленинстка),TKEP/L(Комунистическа Трудова Партия на Турция/Ленинистка),Еkim(Движение „Октомври“-), Direniş Hareketi(Движение за Съпротива) в затвора „Саамалджълар“,за да спрем репресивните политики на фашизма срещу пленените революционери в затворите, въз основа на решението на ЦЕНТРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН КОМИТЕТ В ЗАТВОРИТЕ започваме безсрочна гладна стачка със следните искания:

1-Директивите предвиждащи отварянето на специализираните затвори да бъдат отменени.

2-Затворът от специален тип в гр. Ескишехир и другите градове, да бъдат затворени.

3-Да бъдат прекратени нападенията срещу близките на затворниците.

4-Да бъдат премахнати пречките пред лечението на затворниците и тяхното явяване в съда.“

 

Започналата на 20 Май 1996 година, Безсрочна Гладна Стачка, на 45. си ден е превърната в СМЪРТНА ГЛАДНА СТАЧКА, в която се включват общо 161 затворника от различни затвори. В тази голяма битка бяха дадени 12 мъченика. Но цената, която платиха полит. Затворниците не бе само тази. В момента в затворите се намират десетки затворници, осакатени по време на гладната стачка. Тяхното лечение все още е възпрепятствано. Врагът все още се опитва да отнеме от тях правата извоювани по време на тази битка, опитвайки се да засенчи победата ѝ. А, полит. затворниците въпреки уврежданията си, въпреки влошеното си здраве продължават своята съпротива.
Те застават с телата си, с всеотдайността и героизма си, пред всички атаки на Олигархията насочени срещу целия народ. Те дариха народа с тази битка, с героизма си. Надорът ни им е длъжник.

ТОЗИ ДЪЛГ Е ВЪПРОС НА ЧЕСТ, НА ГОРДОСТ, НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ!

Кратки биографични данни на 12-те мъченици на Смъртната Гладна Стачка от 1996

Алтан Бердан КЕРИМГИЛЛЕР(Altan Berdan KERİMGİLLER):

Е роден през 1968 година гр. Тарсус. Включва се в борбата, докато е студент в Анкара. Изпълнява различни задачи в движението. През септември 1992 година е арестуван. Пребивава в затворите в: Буджа, Айдън и Байрампаша. Той бе предна линия в борбата, за да противостои на атаката на олигархията. Загина мъченически на 65. ден от смъртната гладна стачка. Бердан бе подсъдим по делото срещу DHKP-C(Революционна Народно-Освободителна Партия-Фронт).

Илгинч ЙОЗКЕСКИН(İlginç ÖZKESKİN):

Е роден през 1961 година в Истанбул. Включва се в борбата през 1977 година. Той бе един от тези, които продължиха борбата и по време на военната хунта от 12 Септември 1980.
През 1987 е арестуван. През 1991 година е един от първите, изпратени в затвора в Ескишехир. Бива ранен по време на клането в затвора в Юмрание на 4 Януари 1996 година. Затвора Байрампаша, където е доведен след клането, загива мъченически, като доброволец в смъртната гладна стачка. Илгинч бе подсъдим по делото срещу DHKP-C.

Мюждат ЯНАТ(Müjdat YANAT):

Е роден през 1959 година в гр. Урла, обл. Измир. Включва се борбата в младежките си години. През 1988 година представлява сп. „Йени Чозюм“-Yeni Çözüm („Ново Решение“ в гр. Измир. През 1989 година е арестуван по време на протестна акция срещу директивата от 1 август същата година, отнемаща голяма част от правата на полит. затворниците. Малко след, като е освободен, отново попада в плен. Този път той се изправи срещу олигархията, като борец с червена лента на челото, която той носи докато не загина на 67 ден от смъртната гладна стачка. Мюждат бе подсъдим по делото срещу DHKP-C.

Айче Идил ЕРКМЕН(Ayçe İdil ERKMEN):

Е родена през 1970 година в гр. Къркларели(Лозенград). Включва се в борбата, докато е студентка в Истанбулския Универститет. Става член на Дружеството на Студентите в Истанбул( İYÖ-DER ). От 1990 година активно участва в културните мероприята в Културния Център в Ортакьой(Ortaköy Kültür Merkezi-ОKМ). През 1994 година е арестувана. Айче Идил загива на 68 ден, с честта да бъде Първата Жена в Света, загинала по време на Смъртна Гладна Стачка. Идил е подсъдима по делото срещу DHKP-C.

Йемлиха КАЯ(Yemliha KAYA):

Е роден през 1968 година в гр. Елбистан, обл. Мараш. През 1989 година, става водач на борбата на амбулантните търговци. Председателства Дружеството на Амбулантните Търговци-İŞPOR-DER . През 1993 година започва да работи във вестник „Халкън Гюджю“-Halkın Gücü („Силата на Народа“). През 1994 година е задържан, след което бива арестуван. Загива мъченически на 69 ден от Смъртната Гладна Стачка. Йемлиха бе подсъдим по делото срещу DHKP-C.

Айгюн УГУР(Aygün UĞUR):

Е първият мъченик на стачката, той загива на 63 ден, на 21 Юли 1996 година. Айгюн бе подсъдим по делото срещу TKP(ML)(Комунистическа Партия на Турция-Марксистко-Ленинистка).

 

 

 

Хюсеин ДЕМИРДЖИОГЛУ(Hüseyin DEMİRCİOĞLU):

Загива мъченически на 67 ден от стачката, на 25 Юли 1996 година. Хюсеин бе подсъдим по делото срещу MLKP(Марксистко-Ленинистка Комунистическа Партия).

 

 

 

 

Али АЯТА(Ali AYATA):

Загива мъченически на 67 ден от стачката, на 25 юли 1996. Али бе подсъдим по делото срещу
TKP(ML).

 

 

 

 

Тахсин ЙЪЛМАЗ(Tahsin YILMAZ):

Загива мъченически на 68 ден от стачката, на 26 юли 1996 година. Тахсин бе подсъдим по делото срещу TIKB(Съюз на Революционните Комунисти в Турция).

 

 

 

 

Хиджаби КЮЧЮК(Hicabi KÜÇÜK):

Загива мъченически на 69 ден от стачката, на 27 юли 1996. Хиджаби бе подсъдим по делото срещу TIKB.

 

 

 

 

Осман Акгюн(Osman AKGÜN ):

Загива мъченически на 69 ден от стачката, на 27 юли 1996 година. Осман е подсъди по делото срещу TIKB.

 

 

 

 

 

 

Хаяти ДЖАН(Hayati CAN):

Загива, само броени часове след, като бива обявена победата на Смъртната Гладна Стачка, заради забавянето на лекарската намеса. Хаяти бе подсъдим по делото срещу TKP(ML).

 

 

 

 

 


Видео архив:

 

 

 

 

26.07.2016-Статия бе обновена, редактирана и допълнена.