Лейля Араджъ – Махир Бекташ: кратки биографии

Махир Бекташ и Лейля Араджъ са сред тримата партизани оцелели по време на бомбардировката на 7 Ноември 2016 година срещу партизански лагер, в който изгарят живи 11 техни другари. Махир и Лейля загиват в престрелка със силите на фашистката армия на 28 Декември 2016 година, в местността Ашаъ шавалилер, общ. Хозат, обл. Дерсим(официално название Тунджели), източна Турция(Северен Кюрдистан).

Махир Бекташ(Mahir Bektaş): роден е в семейство с прогресивни възгледи, произхождащо от област Трабзон(Трапезунд), североизточна Турция, препитаващо се с отглеждане на зеленчуци в оранжерии. Запознава се с революционното движение докато учи в Техническия университет „Йълдъз“(на тур.ез. Yıldız Teknik Üniversitesi) в Истанбул. През 2010 избирайки да стане революционер, той се посвещава на класовата борба. Към края на 2011 година е включен в областния комитет на Федерацията на Революционната Младеж в Истанбул. Участва в акциите по време на кампанията „Не искаме ракетен щит, а демократична гимназия / университет“ проведена в края на 2011 и началото на 2012 година. Като милиционер участва в акциите на Народната Милиция търсещи сметка от врага. Махир не изпълнява задачи само сред младежта, но също така от време на време взема участие и в работата в бедните квартали.

Лейля Араджъ(Leyla Aracı): родена е през 1983 година, в град Искендерун, обл. Хатай, южна Турция. През месец юни 2007 година се дипломира като учителка от филологическия факултет на Международния Кипърски Университет(Северен Кипър;бел.прев.). В периода 2007 – 2013 година изпълнява задачи в бедните квартали на градовете: Искендерун, Антакия, Самандаа, Адана, Мерсин и Истанбул. Загива заедно със своя другар Махир Бекташ, в престрелка със силите на фашистката армия, която според думите на враговете се е превърнала в „ад под небето“, така Лейля и Махир нанасяйки поражение на врага потърсиха сметка за другарите си.

Източник: списание Halk Okulu(Народно училище), бр. 5 от 15 Декември 2019 година, стр. 44.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

---

Още по темата четете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2018/12/28/фронтовските-партизани-които-не-се-пр/

„Единичният пикет“ за справедливост навърши 1 година

Публикуваме пълен превод на посланието на адвокат Дийдем Байдар Юнсал, която преди 1 година започна „единичен пикет“ пред съдебната палата в истанбулския квартал „Чааглаян“ с искане нейните колеги адвокати от Правно Бюро Народа да бъдат освободени.

„Вече една година съм пред съдебната палата в кв. „Чааглаян“. Вече една година отправям призив към народа ни пред съдебната палата тъй като осъзнавам, че нашето искане за справедливост няма да бъде осъществено вътре в сградите на съдилищата.

Вече една година искам свобода за съпруга ми и колегите ми. В течение на тази една година относно мен и моите колеги бяха издадени присъди възлизащи общо на 159 години затвор – лишаване от свобода. Разбрахме, че в тази страна цената на това да бъдеш адвокат на миньорите, студентите, учениците, работниците е 159 години затвор.

Цената на това да напомняш на своите доверители(клиенти) да се възползват от конституционните си права е хвърляне в затвора. Цената на това да бъдеш адвокат на народните чеда убити от полицията е хвърляне в затвора. Това решение, за което целият свят знае, че е несправедливо беше одобрено и от регионалния апелативен съд в Истанбул.

Преди 1 година, когато започнах единичния пикет за справедливост, 5-ма адвокати от нашето бюро(Правно Бюро на Народа;бел.прев.) бяха в затвора, днес в затвора са 11 мои колеги. Ако цената на на това да бъдеш адвокат на народа, е хвърляне в затвора днес ние плащаме тази цена прескъпо.

Нашите колеги, които заявиха, че част от адвокатската практика е да не се подчиняват на несправедливите решения, бяха включени в списъците за издирване на министерството на вътрешните работи. За главите им бяха обявени парични награди и в момента са издирвани от полицията.

В продължение на 1 година по време на пикета, редом до мен бяха мои доверители, приятели, колеги. Не сме сами в нашето искане за справедливост. Народът ни иска справедливост.

Нашите колеги, бяха хвърлени затвора заради това, че дадоха гласност на искането за справедливост на народа. Но напразни са техните репресии, ние продължаваме да бъдем гласът на народа.

Преминахме през четирите годишни сезона. Когато бях влачена по земята, удряна и задържана от полицията, и когато изгарях под парещите лъчи на слънцето, аз търсех справедливостта със същия копнеж, и ще продължа да я търся.“

Адвокат Дийдем Байдар Юнсал.

Adalet Nöbetimizin 1. Yılını türkülerimizle kutluyoruz. #HalkınAvukatlarınaÖzgürlük pic.twitter.com/DX2JhgKspE

— Halkın Hukuk Bürosu (@halkinhukuk_) December 26, 2019

Adalet Nöbetimizin 1. Yılı Açıklamasıdır. Halkın avukatlığını yapmanın bedeli tutsaklıksa bu bedeli misliyle ödüyoruz. #HalkınAvukatlarınaÖzgürlük pic.twitter.com/Gil7BNExrF

— Halkın Hukuk Bürosu (@halkinhukuk_) December 26, 2019

Стодневният глад на един работник – историята на Махир Кълъч

Махир Кълъч, е само един от 258-те работници от предприятието за комунални услуги към Голяма Градска Община – Измир(на тур.ез. Izmir Büyükşehir Belediyesi изхвърлени от работа през лятото на 2017 година, заради това че са завели дела за назначаване на постоянен трудов договор и премахване на статута им на временно наети работници. Но въпреки, че работниците сред които и Махир, печелят делата кметът на Измир, който е избран от листата на основната опозиционна партия в Турция – Републиканската Народна Партия(на тур.ез. Cumhuriyet Halk Partisi), не се поколебава да ги лиши от работните им места.

Политическата полиция щурмува културен център на леви музиканти в Истанбул

Вечерта на 29 Ноември(Петък), командоси и агенти на политическата полиция, придружени от бронирани машини и екипирани със специализирана техника извършиха щурм срещу културен център „Айче Идиль Еркмен“ разположен в истанбулския квартал „Окмейданъ“. В този културен център от години членовете на лявата музикална група Йорум развиват своята дейност.

Моралес избяга от Боливия, но съпротивата срещу фашисткия преврат продължава

В резултат на подкрепеният от САЩ преврат организиран от боливийската олигархия Ево Моралес, който в продължение на 14 години бе президент на латиноамериканската страна беше принуден да се откаже от поста.

Чилийска журналистка документираща престъпленията на полицаи и военни беше открита мъртва

2 жени, едната на 36, другата на 38 години.

Едната се казва Даниела Караско, улична актриса пантомим, другата се казва Албертина Мариана Мартинес Бургос, журналистка.

Справедливост за Даниела Караско – уличната актриса убита от жандармерията в Чили

Протестите в Чили започнали през октомври тази година, продължат и към днешна дата. Макар и правителството на страната да се опитва да потуши справедливото недоволство на народа, с обещания за изготвяне и приемане на нова конституция, протестите не стихват. Същевременно силите за сигурност на властта продължават със своите брутални атаки и репресии срещу участниците в продължаващото повече от месец Народно Въстание.