Работник от общинско предприятие в Истанбул, вече месеци наред се бори за правата на своите колеги

На 26 Юни, работникът Туран Акташ, започна отново своя протест пред сградата на общинската администрация на истанбулския район Шишли, разположен в централната част на града. Акташ, който работи като шофьор в общинското предприятие по комунални услуги, е бил изхвърлен от работа в края на миналата година, след като е завел дело срещу общината, настоявайки той и десетки негови колеги да могат да се възползват със същите права, като останалите работници от предприятието. Работникът временно беше прекъснал своя протест – седяща стачка, поради пандемията от коронавирус, но взе решение да го продължи. Туран Акташ е подкрепен от Работническия съвет на район Шишли, който е част от Революционно Работническо движение, синдикалната организация на Народен Фронт-Турция. По-долу представяме на вниманието на нашите читатели превод на текста на изявление направено от работника Туран Акташ, в което той разказва накратко за причините за своя протест.

22-месечния протест се увенча с победа – историята на работничката Тюркян Албайрак

В продължение на 22 месеца, работничката Тюркян Албайрак се бори по улиците на Истанбул, за да се върне на работното си място, от което е изхвърлена несправедливо, през лятото на 2018 година. Тя за пореден път потвърди, правотата на думите: „Този който се бори, накрая побеждава.“ Тюркян Албайрак се върна на работното си място в Общинската служба по здравеопазване към околийското управление на район Саръйер в Истанбул.

На 5 Август 2018 година, Тюркян Албайрак е изхвърлена от работа след като не успява да премине през т.на.р „проверката за сигурност и досиета в архивите“, която се изразява в проверка на „лоялността“ на работници и служители в общинските и държавните структури в Турция. Тя бе въведена през 2018 година като метод за репресия от фашистката власт страна, след като през периода 2016-2017 година десетки хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа по силата на наредбите закони издадени във времето на действалото до юли 2018 година извънредно положение в страната.

Тюркян Албайрак губи работата си, без да и бъдат заплатени полагащите ѝ се по закон обезщетения при прекратяване на трудовия договор. На 3 Септември 2018 година, Албайрак започва своята борба за работното си място, която продължава 22 месеца, въпреки трудните условия, в които се намира. Въпреки нападенията на полицията, арестите, и трудните условия, Албайрак не веднъж заявява: „Аз искам своето работно място обратно, не съм престъпник.“ демонстрирайки своята решителност да се бори. След като борбата ѝ се увенчава с победата, тя заявява: „Това, че можем да се борим срещу фашизма и да извоюваме нови победи ме прави щастлива.“

Тюркян Албайрак разказва, че минувачите на около, на мястото на което е провеждала протеста си, са я наблюдавали от далеч, но не са могли да направят нещо, заради заплахите на полиция, „Хората се радваха, когато видеха че аз протестирам, защото аз правех нещо което мнозина също искаха да направят но не можеха да направят всички. В първите дни на протеста ми, които колеги сядаха на пейките в парка, където протестираха, но по-късно полицията започна да гони всички от парка преди да започне моя протест. Някои от минувачите наоколо изразяваха недоволството си, докато полицаите ме задържаха, някои дори се опитваха да им попречат да ме задържат, но полицаите заплашваха че ще ги отведат и повечето се отказваха.“

Албайрак споделя, че хората в близкото ѝ обкръжение са се зарадвали, когато нейният протест се е увенчал с победа, „Всъщност истинската причина за тяхната радост, е не че ще се върна на работното си място, а че аз се превърнах в надежда за тях. С моята победа, хората видяха, както трябва да направят когато правата им бъдат отнети.“

Тюркян Албайрак, която в продължение на 22 месеца се бори по площадите и улиците за своето работно място, е един от нагледните примери в нашето в този труден период за всички, че борбата и съпротивата могат да донесат победата. Тя извоюва своите права, като се бори в продължение на 641 дни по площадите, за си върне обратно правата, които ѝ бяха отнети напълно противозаконно. Албайрак се превърна в източник на надежда за хората около себе си, показвайки ки им, че ако се борят могат да победят. Разпространяването на справедливи протести, като този участието в тях, ще допринесе за разрастването на борбата за права и справедливост. А това от своя страна ще доведе до рухването на фашистката власт…

Източник: информационна агенция „Истина“(Gerçek Haber Ajansı) www.gercekhaberajansi.org

Работничка се върна на работното си място в Истанбаул след 309 дни борба

Интервю с работничката Мелика Шахин, която в продължение на 309 дни се бори за да се върне на своето работно място в общинската администрация на район Аташехир, в Истанбул.

Моята борба е за труд, хляб и достойнство!

Уважаеми читатели,

В тази кратка статия ще ви разкажем, накратко за борбата на работничката Мелике Шаахин, изхвърлена от работното си място заради своята синдикална дейност.

Вече повече от година работничка от Истанбул се бори срещу несправедливото си уволнение

„Няма да умра разлагайки се, а борейки си до последно!“

Работничката Тюркян Албайрак, която то 3 септември 2018 година се бори за своето работно място, разказва за своята борба през изминалата една година от началото на своя протест.

Работничка жертва на чистките на Ердоган се бори за работното си място вече 4 месеца

Тюркян Албайрак: „Вече съм на възраст, уморена съм, болна съм, но мозъкът ми е изпълнен с енергия. Трябва да се боря. Зад гърба си оставих една протестна акция, за която платих висока цена, това бе протест, който вдъхнови много други хора да търсят своите права. Водената от мен борба през 2010 година беше давана за пример на всички трудещи се. Не мога да изгубя тази война, няма да умра у дома докато мълчаливо чакам сетния си час. Казах си, ако трябва ще загина на улицата протестирайки, борейки се, но ще прибавя и от моя огън към пламъка на борбата срещу фашизма, която започна Нурийе Гюлмен.“

Революционно Работническо Движение-синдикалната организация на Народен Фронт Турция

„Или ще приемем робството и ще се превърнем в жертви, или ще се борим и ще съкрушим капиталистите и техните слуги!“

Да се бориш; за труда, честта и достойнството си… Да се бориш; за работата, за хляба, за бъдещето си… Да се бориш; за да защитиш извоюваните си права и за да извоюваш нови… Да се бориш;дори и сам да си, дори и когато никой друг не те подкрепя….

Предговор

Правата не се дават даром никому, те се извоюват. И то с безмилостна и жестока борба. Борейки се със зъби и нокти, можем да извоюваме правата си. С решителна и безкомпромисна борба. Борба… срещу всички атаки, подли номера и мръсни игри на алчните капиталисти, на полицията, жандармерията, прокурорите, съдиите.

Борещият се работник може да е сам, да не среща подкрепа от никого в своята борба. Семейството му, приятелите му, колегите му може да и не научат, може и да пренебрегнат за неговата борба. Дори да правят всичко по силите си за да го накарат да се откаже, дори и борещите се работници да останат сами в борбата си, те рано или късно ще извоюват победата.

Революционно Работническо Движение, изхождайки именно от този принцип организира и ръководи множество работнически протести, някои от които масови, други индивидуални. Освен авангард на работнически протести, движението е и гарантьор за извоюването на победата в оглавените от него протести. Революционно Работническо Движение, в своята практика прави всичко по силите за да не позволи работническите борби да останат ограничени в тесните „законови“ рамки на капиталистическото статукво. То се стреми да развива борбата на работниците на основата на легитимността. Съпротивлявайки се срещу репресиите, атаките и терора на фашизма то отстоява своята легитимност.

РРД от своя създаване до днес е водило и продължава да води непрекъсната борба срещу казионния синдикализъм, реформизма и всички „либерални“ уклони и тенденции в работническото движение. През годините движението е правило всичко възможно за да не позволи на представители на тези течения, да препречат пътя на работниците, в тяхната борба срещу експлоатацията и ограбването на трудовите и социалните им права.

Броят на работниците, които се борят за труда, бъдещето и честта си може да не надвишава пръстите на едната ръка, или пък стачкуващият работник може да само един единствен човек, това не е оправдание за да не бъде организирана стачка или протест. Това, което определя дали работниците ще извоюват победа накрая е тяхната решителност, тяхното желание да се борят, вярата в легитимността на исканията им и тяхното единство и сплотеност. Една организирана сила не може да бъде победена. Организираната сила се ръководи от принципа „един за всички и всички за един“. Така борбата расте стъпка по стъпка.

Няма да останат уши и очи не чули и не видели за борбата на работниците. Революционно Работническо Движение разглежда всеки протест от тази перспектива и се стреми да ги развие за да достигнат те до победата.

Революционно Работническо Движение черпи сили от историческата и политическа правота на работническата класа и от нейната легитимност. РРД е легитимна организация, която не ограничава борбата на работническата класа само в рамките на капиталистическото статукво, а я разглежда като част от стремежа за извоюване на политическата власт на трудещите се.

Революционно Работническо Движение води началото си от големите работнически протести разтърсили цяла Турция между 15-16 Юни 1970 година. От основаването си през 1978 година до днес, не са една и две стачките, ръководени пряко движението, или такива в които то е взело активно участие. Но ако все пак трябва да изброим някои по-важни моменти от борбата на РРД то това са съпротивата на работниците в машиностроителния завод TARİŞ в Измир през 1980 година; стачката в във веригата супермаркети Migros, която е първата най-дълго продължила работническа стачка след идването на власт в Турция на фашистката 12-септемврийска хунта, тя бележи работническото движение през втората половина на 1980-те години; стачките на работниците от стъкларския завод Пашабахче, кожената фабрика МагаДери в Истанбул; стачката на работниците от завода за торове TOROS GÜBRE в град Адана; борбата на комуналните работници от истанбулския район „Еминоню“, борбата на работничката Тюркан Албайрак в края на 2010 година. От основаването си до днес движението играе важна роля в организацията на множество стачки и работнически протести останали завинаги в историята на борбата на работническата класа в Турция. РРД води борба срещу т.нар. „жълт синдикализъм“(казионен синдикализъм) , реформистките уклони в работническото движение, и „либералните“ разбирания на някои среди. Движението защитава принципите на революционния и класов синдикализъм защитаващ интересите на масите. В своята борба Революционно Работническо Движение не се ограничава само със синдикалната борба, то също така защитава и създава легитимни низови организации на работническата класа, в които работниците сами вземат и прилагат решения, като например работническите съвети и работническите комитети в предприятията.

Наред с тях движението защитава и създаването на сдружения, кооперативи и спомагателни-солидарни каси, които да бъдат в полза на организирането и развитието борбата на работниците.

Революционно Работническо Движение вярва, че в условията на фашизма не може да съществува борба за трудови и социални права, когато не се поеме рискът да се заплати най-високата цена за нея. За това, РРД приема като свой основен принцип упоритата, решителна и безкомпромисна борба, докато не бъде постигнат резултат, които да удовлетворява исканията на работниците.

В името на тази борба, движението е дало десетки мъченици за делото на работническото класа. Движението е създало множество ценности, които са останали в историята на революционното движение в Турция, с цената на кръвта на мъчениците дадени от РРД.

Заедно с началото на новото хилядолетие, с цел да увеличат своите печалби, империалистите се ориентираха към провеждането на политика на приватизация и въвеждането на системата на фирми подизпълнители във всички сектори на икономиката. Тази политика вървеше паралелно с ликвидирането на организационните структури на народа и революционерите.

Политиката на изолация, не беше насочена само и единствено спрямо политическите затворници, чрез нея се целеше също работниците да бъдат изолирани от държавните служители(публичните работници; бел ред.), работниците и държавните служители от селяните. А накрая, всички бедни трудещи се хора да бъдат изолирани и отчуждени едни от други, като по този начин в крайна сметка да се предотврати развитието на солидарността и организирането им.

Системата на фирмите подизпълнители възпрепятстваше синдикалното сдружаване. Само когато чуеха, че работниците, работещи в техните предприятия, имат намерения да се организират в синдикат, „бизнесмените“ веднага започваха да изхвърлят от работа работниците заподозрени като „подстрекатели“. В същото време реформистите всячески се опитваха да наложат сред масите, схващането, че от съпротива, няма смисъл, и че всяка борба е „обречена на провал“, а казионните синдикалисти, верни лакеи на капиталистите задушава още в зародиш всяко намерение за стачка и протест.

При тези условия, в които се намираше работническото движение по онова време, Революционно Работническо Движение, успя да пренесе положителният ефект от победата на Голямата Смъртна Гладна Стачка в затворите(2000-2007 година), която бе доказателство за това, че чрез упоритост, воля, и вяра може да бъде постигната победа независимо от тежките условия, в които се намира лявото движение като цяло.

Източник:

„Борим се, ще победим“(Savaşıyoruz Kazanacağız); издателство „Боран“ (Boran Yayınları), Истанбул, 2018 година.

Да живее съпротивата ни в „Етника“, да живее победата!

ОЩЕ ЕДИН РАБОТНИЧЕСКИ ПРОТЕСТ ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ БЕ УВЕНЧАН С ПОБЕДА!

Дерия Кочак, която в продължение на 3 години и половина работи в частната болница „Етника“, в истанбулския район „Бакъркьой“, бе изхвърлена от работа на 21 Май под предлог, че не се е подчинявала на даваните ѝ заповеди, като работодателят отказва да изплати дължимите надници, клас прослужено време, заплащане за извънреден труд и неустойките при предсрочно прекратяване трудовия договор. На 19 Юни Кочак започна седяща стачка пред болницата, като на 17-тия ден тя приключи своя протест извоювайки обратно всички свои права.

Оя Байдак започна работа в представителството на синдиката Genel-IS в град Коджаели

КАЗИОННИТЕ СИНДИКАЛИСТИ СЕ ПРЕДАДОХА!

ПОБЕДАТА Е НА ОЯ БАЙДАК, КОЯТО СЕ СЪПРОТИВЛЯВА 390 ДНИ!

Още една съпротива се увенча с победа. Ние като Революционно Работническо Движение приемаме като наш основополагащ принцип да изведем до победа всяка съпротива. Ние никога не сме се отказвали и няма да се откажем от този принцип. Това е израз на нашата непримиримост в класовата борба.

Оя Байдак извоюва победата чрез своята съпротива възглавена от Революционно Работническо Движение.

Една съпротива продължила цели 391 дни. Погледнахме назад в историята, дали има съпротива срещу синдикат, нямаше… Един синдикат основан за да защитава правата на работниците изхвърлени от работа от капиталистите, бе изхвърлил своя работничка от работа. Може ли един такъв синдикат да защитава правата на работниците?

Съпротивляващите се миньори от фирма Имбат, спечелиха делото заведено за възстановяване на работа

Делото започнато от миньорите от фирма Имбат, които бяха изхвърлени от работа противозаконно през месец декември, миналата година, срещу техния работодател приключи. На делото гледано в специализирания съд за трудови взаимотношения в град Сома, на 2 август, съдията реши, че работниците трябва да бъдат възстановени на работа заедно с всички техни права.