РЕВОЛЮЦИОННА МЛАДЕЖ: Фашистката власт на ПСР е враг на младежта!

Внукът на тиранина Дехак[1], Ердоган дори и да изпие кръвта на младежта няма да се насити

Срещу Дехак на нашето време, всички ние сме Ковачът Кава[2]!

Историята на Революционното Младежко Движение в Турция – II част

Политическите движения, повлияли на Федерацията на Идейните Клубове

За да бъде разбрано, как Федерацията на Идейните Клубове(на тур.ез. Fikir Kulüpleri Federasyonu), се е превърнала в Революционна Младеж, е необходимо да бъдат разгледани политическите възгледи влизащи в нейния състав, и идеологическата борба водена срещу тях.

Преди борбата на младежта да бъде вкара в един революционен път оглавен от Марксистите-Ленинистите, Идейните клубове бяха подвластни на идеологиите на представителите на различните политическите кръгове, които бяха част от борбата по онова време. Това бяха ревизионистите от Работническата Партия на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi Partisi), повлияните от социализма, но останали в капана на своите дребно-буржоазни националистически виждания представители на движението Yön( в превод Посока), дребно-буржоазните интелектуалци привърженици на Кемализма[1], и привържениците на идеята за Национална Демократична Революция( на тур.ез. Milli Demokratik Devrim).

От 1965 до втория конгрес проведен през 1968 година, Федерацията на Идейните Клубове-ФИК се намира под влиянието на Работническата Партия на Турция-РПТ. Опортюнисткото ръководство на РПТ, се опитваше всячески да задържа младежта към своя пасивен пацифистки курс, но тези опити се оказват безуспешни. Младежта, преодолявайки дори ръководството на ФИК, усилваше своята анти-империалистическа и анти-фашистка борба. Вземайки участие в окупациите на обработваеми земи провеждани от безимотни и малоимотни селяни, както и в работническите стачки, младежта успешно сливаше своята борба с тази на народа.

През онези години, Махир Чаян[2] и Дениз Гезмиш[3], бяха сред оформилата се опозиция срещу РПТ, в редиците на ФИК. На извънредния конгрес на ФИК, проведен на 10 Октомври 1969 година, името на ФИК бива заменено с наименованието: Федерация на Революционната Младеж в Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Gençlik Federasyonu). Това не е само промяна на едно име. Тук става въпрос и за промяна на идеологията, която насочва младежта в нейната борба. Революционерите, които на практика направляват борбата на младежта, след тази дата официално стават и ръководители на младежката организация. Това се превръща в преломен момент в революционната борба в Турция. Бъдещите революционни водачи се формират именно в тази борба. Те доказват себе си в практиката и идеологическата борба. Революционна Младеж се превръща в източник на кадри за бъдещата революционна организация. Голяма част от кадрите оформили Народно-Освободителната Партия-Фронт на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi)[4], са водещи кадри и ръководители на Революционна Младеж.

Революционна Младеж, никога не е била просто една младежка организация

Младежта не е разглеждала своята борба, като отделна от тази на народа, и винаги е била редом до работниците и трудещите се в борбата за социални и трудови права. Един от първите примери за това, е протестното шествие срещу убийството на два миньори във въгледобивната мина град Козлу(северна Турция) през 1965 година. Младежта се е борила рамо до рамо с всички слоеве от обществото, с работниците по време на протестите от 16-17 Юни 1970[5], както и със безимотните селяни и техните окупации на ниви по онова време. Младежта е била организатор и ръководител на много масови протести.

По време на уличните стълкновения в кв. Коджамустафапаша през декември 1975 година, младежта ръководи многохилядни маси в борба по улиците, срещу фашисткия терор, а на 1 Май 1977 година, благодарение на своята дисциплина и организираност предотвратява властта да извърши още по-голямо масово убийство на площад Таксим в Истанбул. Това разбиране за борба на революционната младеж, с времето се превръща в традиция, иот тук нататък тя е неизменна част от борбата на народните маси.

Създава се традицията на Анти-империалистическата борба

Не на 6-ти Американски флот!

През 1969 втомобилът на американският посланик Робърт Коумър бива подпалена пред ректората на Близкоизточния технически университет(на тур.ез. Ortadoğu Teknik Üniversitesi), в столицата Анкара.

След пристигането на 6. Американски флот в Истанбул през юли 1968 година, революционната младеж изхвърля в морето Американските войници. Тази акция оставя своя траен отпечатък върху анти-империалистическата борба. По време на тази акция студентите Ведат Демирджиоглу и Аталай Саваш биват от убити от полицията.

Докато анти-империалистическата борба разширяваше своя обхват до все по-широки слоеве от населението, тя придоби характер, който вече определяше дневния ред на страната. През този период са извършени акции с коктейли молотов срещу Американския информационен център и клонове на Американски банки в различни градове на Турция. След като 6 Американски флот хвърля котва на пристанището в Измир(голям пристанищен град на брега на егейско море), също бива посрещната от масови протести. С тези протести се посяваха семената, на традицията на Анти-империалистическата борба на младежта, която щеше да продължи през следващите десетилетия.

След като агентът на ЦРУ, Робърт Коумър, известен с прозвището „Касапинът от Виетнам“ бива назначен за посланик на САЩ в Турция, бива посрещнат с протести още в мига, в който слиза от самолета на летището в Анкара.

Автомобилът на Робърт Коумър, който се осмелява да посети Близкоизточния технически университет, бива подпален от революционната младеж. С цел да се покаже легитимността и правотата на тази акция, се провежда голям митинг в кампуса на университета. Революционната младеж организирана във ФИК, прибавяйки с тази акция, още една златна страница в историята на Анти-империалистическата борба, чрез нея също така ясно се разграничаваше от реформистките течения във федерацията.

Подпалването на автомобила на Коумър, стълкновенията на 16 Февруари 1969 в Истанбул, известни като кървавата неделя, митингът на тютюнопроизводителите, големите анти-империалистически митинги в Анкар, Адана, Измир, Самсун, Трабзон(Трапезунд) и Малатия, спомогнаха за това борбата на младежта да се радикализира.

Паралелно с тези акции, влиянието на РПТ вътре във ФИК, биваше напълно неутрализирано, като борбата и организацията ставаха подвластни на идеите на Марксистите-Ленинистите.

70-те години са период, в който на преден план изпъква Анти-фашистката борба

Революционна Младеж, е на предните линии в Анти-фашистката борба!

Чрез фашистката военна хунта от 12 Март 1971, олигархията се опитва да смаже, все повече развиващата се революционна борба в Турция. Както много други прогресивни организации, и Революционна Младеж бива разтурена. Много нейни членове и ръководители са хвърлени в затвора. Докато много дейци на лявото движение и цели организации, през този период предпочетоха да се „интегрират“ отново капиталистическото статукво и изпаднаха в отчаяние и униние, Революционна младеж бе тази, която вместо да изостави бойното поле, организира съпротивата срещу фашизма. По призива на Народно-Освободителната Партия-Фронт на Турция, Революционна Младеж организира съпротивата на всички места, където имаше свои кадри и дейци.

Спецификата на този период, която най-силно повлиява на развитието на борба, е фактът, че заедно с репресиите на военната хунта, се засилват и атаките на цивилното фашистко движение(ислямистите и националистите), срещу народните маси. Цивилните фашисти бяха организирани от държава и пуснати срещу народа. Със законите за военно положение, за задълженията и правомощия на полицията, закона за съдилищата за държавна сигурност(защита на държавата), олигархията се опитваше да смаже борбата на народа. По този начин народът практически бива лишен от правото на лична безопасност. Това, което бе необходимо да се направи беше да се начертае правилен курс за анти-фашистка борба и организирането на борбата срещу фашизма.

Революционна Младеж, със своята радикална борческа линия, още веднъж показваше на младежта правилният начин за борба. Укрепвайки анти-фашистката борба, през този период Революционната Младеж в Истанбул успяха да привлекат към тази борба много широки маси от населението. Чрез кампанията „Да премахнем фашистката окупация“ в множество училища, квартали и райони на най-големия град в Турция, чрез радикална борба те успяват да премахнат фашистката окупация в тях.

Младежта основава отново своите разтурени организации!

Силите на фашистката хунта, убиват водачите на Народно-Освободителната Партия-Фронт на Турция, на 30 Март 1972 в село Къзълдере, северна Турция. Революционното движение физически е ликвидирано. След себе си това оставя много големи маси, които изпитват симпатии към борбата, създадена от него чрез въоръжената борба.

Но тези широки маси са неорганизирани. Най-важният проблем е как тези маси да бъдат организирани. Революционната Младеж се нагърбва с тази задача. Тя е сред младите Фронтоваци, които организират отново симпатизантите на Партията-Фронта.

Докато от една страна продължава борбата срещу фашизма, от друга страна пред Революционната Младеж стои задачата да създаде отново разтурените от хунтата организационни структури. Революционна Младеж съчетава и двете задача. Създаването отново на своите организации младите революционери, извършват докато водят борба срещу фашизма. И така първата единна организация на младежта, след периода на управление на фашистката 12-Мартенска хунта, става Студентското Културно Дружество на Истанбул – СКДИ(на тур.ез. İstanbul Yüksel Öğrenim Kültür Derneği – İYÖKD), е създадена по инициатива на Фронтоваците. В тази първа организация, освен Фронтоваците членуват и представители на останалите леви групи съществуващи по онова време. Борбата изисква заплащането на висока цена за нея. Да воюваш срещу фашизма, означаваше че си готов да заплатиш най-високата цена за това. Реформистките и опортюнистки групи, които нямаха смелост да заплатят тази висока цена, се опитваха всячески да разрушат единството на организацията, а когато не успяха да направят това, те я напуснаха. През този период, в който единството между левите групи бе наложително предвид създалата се обстановка, реформистите и опортюнистите разрушавайки това единство щяха да станат причина за това, да не може да се създаде единна и силна организация, която да се бори против фашизма.

В същото време, фашистката власт организираше полицейски операции срещу новооснованите сдружения, и издаваше решения за тяхното разтуряне. Революционната младеж, обаче не се отказва от опитите за създаване на единна организация на младежта. До идването на власт на фашистката хунта на 12 Септември 1980 година, те основават Студентското Културно Дружество на Истанбул – СКДИ, Студентското Дружество на Истанбул(на тур.ез. İstanbul Yüksel Öğrenim Derneği -İYÖD), както и Студентско – ученическо сдружение на Истанбул(на тур.ез. İstanbul Öğrenci Derneği), чрез тях те продължават да организират борбата на младежта през този период.

12 Септември 1980 година… Про-американската фашистка хунта идва на власт

Олигархията, която желае да смаже все повече набиращата сила революционна борба, отново намира решението във военна хунта. Заедно с военния преврат, се поставя началото и на един нов период в историята на Турция. Всички обществени организации, синдикатите, буржоазните партии бяха разтурени, а дейността им забранена. Стотици хиляди хора бяха задържани, хвърлени в затворите, подложени на мъчения. 12-Септемврийската хунта, си поставя като една от своите главни цели да деполитизира и развие аполитичността сред младежта, и да направи така, че повече тя да не е заплаха за капиталистическото статукво.

За да може да бъде сломена младежта, беше необходимо да бъде унищожен нейният дух, нейният динамизъм, трябваше да бъде унищожена нейната революционна идентичност. За тази цел трябваше нейните организационни структури да бъдат унищожени, и личностите на младите революционери да бъдат потъпкани под тиранията на фашизма. Необходимо бе младежта да бъде „пречистена“ от революционните идеи. Но докато съществува Революционна Младеж, която в хода на борба създаде една революционна култура и традиции, която създаде една анти-империалистическа младеж, беше невъзможно да постигнат тази своя цел. Младежта и нейната организирана сила Революционна Младеж трябваше да бъдат унищожени. С идването на хунтата, е дадено началото на една безпрецедентна вълна от арести, атаки и репресии срещу Революционна Младеж. Атаката на хунтата срещу младежта, обхваща множество аспекти. Тя се опитва да пречупи младежта идеологически, политически и културно. Хунтата, от една страна заразява младежта с реакционни-фашистки идеи и шовинизъм, а от друга страна с цел да я отдалечи от собствената ѝ култура и традиции бива налагана деградиралата Американска „поп култура“. На всякъде, като гъби след дъжд започват да се появяват дискотеки и барове. Започва да се прави невиждана за онова време пропаганда на секса и сексуалните взаимоотношения. От тогава до днес, което и правителство да е на власт, която и партия да управлява страната, методите на олигархията за пречупване на младежта не са се променили особено. Младежта винаги е била в дневния ред на властта. Като тя винаги е била разглеждана като източник на „проблеми“ за властниците. Съпротивата срещу атаките на хунтата, изискваше силна обич към народа и родината, политическа смелост и вяра в делото на революцията. Тази обич, тази смелост я има и ще я има в Революционната Младеж.

Щаб-квартирата на проамериканската хунта, за атаката ѝ срещу студентството: Висшият Съвет по Образование

Основната функция на създаденият след идването на власт на хунтата Висш съвет по образование(на тур.ез Yüksek Öğrenim Kurulu), е да попречи на развитието на борбата на младежта. След като хунтата преминава от военна към цивилна форма на управление, и заедно с институтоализацията на фашизма от колониален тип, Висшият Съвет по Образование се превръща в институцията на фашизма в системата на висшето образование. Веднага след създаването на съвета, ръководните органи на университети биват ликвидирани, като на тяхно място биват назначени избрани от хунтата ректори.

С издадените закони, прогресивно настроените университетски преподаватели биват изхвърлени от университетите, забранено бе младежите да се организират под всякакви форми, да участват в политическа дейност, и дори да поставят на дневен ред проблемите, с които се сблъскват в своите учебни заведения. Висшият съвет по образование, което продукт на 12-Септемврийската хунта, и днес продължава да е една от пречките пред революционната борба на младежта.

Ако има репресии, има и съпротива. Тази атака срещу младежта трябваше да получи своя отговор. Младежта означаваше бъдеще. Бъдещето не можеше да бъде оставено на фашизма. През годините на фашистката хунта, Революционна Младеж продължава своята традиция на съпротива въпреки тежките условия, в които е поставена, и веднага след създаването на Висшият Съвет по Образование, започва да организира борбата срещу него.

Кампаниите „Не на Висшият Съвет по Образование!“, се провеждат всяка година от създаването на съвета, и по време на хунтата, като и в наши дни това са едно най-мащабните кампании на Революционна Младеж. Всяка година в навечерието на 6 Ноември, датата на основаването на съвета, борбата срещу него бива организирана от Революционна Младеж. От окупации до протестни демонстрации, от залагането на взривни устройства в сградата на Висшия Съвет по Образование, до подлагането ѝ на обстрел чрез всякакви средства и методи, през годините съветът бива разобличен пред народа. Чрез проведените кампании Революционна младеж, се противопостави на политиките на властта за деполитизиране и разрастване на аполитичността сред младежта и нейното деградиране. По този начин бе предотвратено тя да постигне максимален резултат от своите усилия.

Нито хунтите, нито Висшия Съвет по Образование, успяха да сломят младежта!

Първите, които се отърсват от негативните влияния на 12-Септемврийската хунта, са членовете и симпатизантите на Революционна Младеж. Априлските протести срещу закона за „еднотипни студентски сдружения“ през 1987 година, са най-масовите, най-радикалните протестни акции, след идването на власт на 12-Септемврийската хунта, които открито се противопоставят на властта. С тези свои аспекти, Априлските протести от 1987 година са преломен момент в борбата на младежта. Под водачеството на Революционна Младеж, през този период се провеждат протестни шествия с участието на хиляди студенти, и масови гладни стачки срещу готвения от властта закон. Така фашистката власт бе принуден да отстъпи и да оттегли закона. Докато за младежта този успех се превърна в източник на ентусиазъм, морални сили, вдъхвайки ѝ самоувереност, на фашистката власт това показа, че всички нейни атаки целящи да унищожат динамиките на младежта са безуспешни.

Революционна Младеж е авангардът на младежта

Тя е авангард на младежта, защото през никой период от историята си, тя не остави младежта неорганизира въпреки всички атаки на властта. Тя винаги бе част от борбата за организирането на младежта както в университетите, така и в гимназиите. 12-Септемврийската хунта, си бе поставила за цел, да унищожи всички динамики на младежта. Със своята съпротива, Революционна Младеж съумя да провали всички планове на олигархията. През 1990-те години, когато идеологическите и политическите атаки се ожесточиха още повече, Революционна Младеж прокара пътя за нов подем в борбата, по призива на Революционното Движение. Революционната Младеж, отговори със своите мъченици в Смъртните Гладни Стачки, срещу изолационните затвори от тип F, чрез които се целеше, унищожението на революционните идеи.

Когато сдруженията ѝ бяха закривани, тя отваряше нови. Намери много нови и различни методи и средства за организирането на борбата. Тя никога не се ограничаваше в рамките на буржоазните закони. Предприемаше всяко свое действие, вярвайки в своята легитимност и запази своите организационни структури.

В името на „привличането на масите“ Революционната младеж, не се впусна в популизъм и обръщане към ретроградните уклони в масите, за разлика от опортюнистите и реформистите. Тя никога не припозна „НПО активизма“ и „протестърството“ на „евролевицата“ за свои методи за борба и организация. Постоянно бе в съзнание на това, че е младежката организация на Революционното Движение, и че е неговият най-голям източник на кадри. С революционната си идеология, и разбирането си за правилни и навременни акции си постави за цел да достигне до масите и да ги организира.

Когато ръководителите ѝ бяха убивани или хвърляни в затвора, тези които идваха на тяхно място, запълваха своевременно създалата се празнота, и продължиха курса на организирана борба.

От гледна точка на организирането на масите, Революционна Младеж има изключително богат практически опит. В този аспект, организационната структура на Революционна Младеж, показва как трябва да бъдат устроени прогресивните обществени организации.

С идеологията си, с практиката си на революционни акции, със своя начин на работа сред масите, традициите, мъчениците и историята си Революционна Младеж е единствената организирана сила и авангард на младежта. Ролята си на авангард тя е извоювала чрез своята борба. Ако до ден днешен фашистката власт не е успяла да сломи младежта, ако все още има една революционна младеж, ако политиките за дегенерация и аполитизация са постигнали пълния си ефект, то това е благодарение на усилията на Революционна Младеж.

Революционна Младеж е Алтернатива, срещу формирана от капиталистическото статукво младеж

Капиталистическото статукво, няма какво да даде на младежта в нашата страна и по света. То не му предлага никакво бъдеще. Младежта в нашата страна и по целия свят, не очаква нищо друго освен глад, бедност и експлоатация. Също така фашистката власт продължава със своите атаки срещу младежта във всички сфери на живота.

Капитализмът иска да създаде една младеж, която не мисли за нищо друго освен себе си, която да бъде егоистична, която да не се интересува от своите собствени проблеми и тези на страната и света, иска да оформи една аполитична младеж. Срещу всичко това, единствената алтернатива на младежта е Революционна Младеж. С начина си на живот, с мисленето си, с поведението и маниерите си, с погледа си към живота и заобикалящата ни среда, с обичта си към народа и родината Революционна Младеж е алтернатива. Да бъдеш част от нея означава да обогатиш себе си с революционна култура, морал и етика.

Революционна Младеж, в борбата за Независимост, Демокрация и Социализъм е на 50 години!

Тайната за това за това, как Революционна Младеж продължава своята борба вече половин век, се крие в идеологическа яснота и политическата ѝ смелост. Тези два ключови фактора, стоят в основата на това тя да не капитулира пред империализма и фашизма, и да продължи да създава нови и нови традиции. Ако не се е отклонила от правилния курс на борбата, дори и в най-тежките и трудни периоди от своята история, ако и днес членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, са тези които заплащат най-високата цена за борбата против фашизма, то това несъмнено се дължи на нейната идеологическа яснота.

И отново благодарение на тези фактори, борбата ще се разрасне. Тя ще огледа в своите редици нови храбри революционери, носители на революционната идеология и смелост.

Фашистката власт продължава да атакува народа, като на първо място в тези атаки заема младежта. Атаките ѝ са подбудени от нейните страхове. Днес сред младежта има едно огромно множество, което изпитва гняв срещу фашизма, което не е доволно от настоящото капиталистическо статукво, и което иска да се бори срещу него.

Ако ние не ги организираме, гневът на това множество или ще бъде канализиран в неправилна посока, или капитализмът по един или друг начин ще „погаси“ пожара на този гняв.

Ако ние не ги организираме, тези младежи ще се почувстват безсилни пред репресиите и насилието на фашизма. Работейки повече и по-старателно от всякога ще намерим начините и средствата чрез които да организираме младежта.

В този аспект, ние можем да се поучим от 50-годишната си история. Ще се учим от нея и от мъчениците си. С кадрите, които е огледала в редиците си, младежта създаде революционното движение в тази страна. Тя винаги е била най-големият източник на кадри за революционното движение.

Както казва Й.В. Сталин: „революцията е въпрос на кадрите“

Започвайки от самите себе си, ние ще се превърнем в кадри, и ще създадем новите кадри за революцията, навсякъде където се намираме.

Днес в наши ръце е да укрепим и разширим тази борба, чиято история е създадена с високата цена заплатена от безброй мъченици.

Тази история беше достигна до наши дни, благодарение на идеологическата яснота и политическата смелост. Ние също трябва да се въоръжим с тях.

---

Източник: материалите са съставени по статии в броеве 543 и 544 от месец Октомври 2016 година, на списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“(Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş).

Историята на Революционното Младежко Движение в Турция – I част

Революционна Младеж или Devrimci Gençlik, накратко известна като Dev-Genç, тази година навършва 50 години от своето създаване. С други думи казано, в класовите борби в Турция,на политическата сцена в южната ни съседка, в света на младежта вече 50 години съществува Dev-Genç.

Колко революционни организации по света, са успели да оставят толкова дълбоки следи в история, и не само да оставят следи, но и да продължат съществуването си за такъв дълъг период от време без прекъсване? Може ли да бъде написана историята на младежта, без Революционна Младеж? Не, да бъде извадена от историята на Турция Революционната Младеж, означава да се лиши от съдържание цял един исторически период.

Вече 50 години, т.е. половин век ние имаме една Революционна Младеж! Със своята борба, с организационните структури създадени от нея, със своите традиции тя е неразделна част от миналото и настоящето на младежта и Турция.

В историята почти няма или е рядкост да се срещне младежко движение, което да е изиграло такава голяма роля в създаването на революционното движение, което да е дало и възпитало толкова много водачи, кадри и бойци на народно-освободителната борба, което да е пуснало толкова дълбоки корени в обществото и историята. Поради всички тези причини, Революционна Младеж е едно много специфично и специално младежко движение.

Революционна Младеж, е организация обхващаща както университетите така и гимназиите. Тя е организация, която е изразител на волята на младежта, както в ръководството на училищата, така и на цялата държава. Това е организация, която работи за укрепването на солидарността и единството между младежите, тези които са атакували дори един единствен млад човек, или дори само едно училище са намирали цялата Революционна Младеж срещу себе си.

Революционна Младеж, е решението на икономическите, образователните и културни проблеми на младежта.

Революционна Младеж, е организация с която младежта идентифицира и изразява себе си, чрез нея младите хора застават срещу политиките на властта да заличи тяхната идентичност и да ги превърне в свои роби. Младежта отново трябва да придобие тази сила, пътят към това минава през укрепването на организационните структури сред младежта.

„Не младеж с проблеми, а отговорна младеж.“ Това означава да бъдеш част от Революционна Младеж. Днес всяка една страна по света, всеки един народ се нуждае от такава младеж.

Това което прави Революционната Младеж революционна, това което я насочва в нейната борба е Марксистко-Ленинисткото разбиране

Ако днес Революционна Младеж, със своята 50-годишна непрекъсната борба, заема своето специално място не само в лявото движение в Турция, но и в световното, това е благодарение на неговата идеология, която я насочва в практика на класовата борба. Това не е тайна за никого.

Това което даде живот през 1969 година на Революционна Младеж, и това което я насочва до ден днешен през този половин век е Партията-Фронта.

Революционна Младеж, е своеобразен инкобатор на революционния прогрес в Турция, оформянето на Марксистко-Ленинистките кадри.

Това което прави Революционната Младеж, революционна е идеологията на Партията-Фронта, „архитектът“ на тази идеология Махир Чаян[1] и Дурсун Караташ, който след клането в Къзълдере[2], се застъпва за линията на Партията-Фронта като я развива и прилага в съответствие с конкретните условия на конкретния исторически период.

Двамата са повлияни от Революционна Младеж, и двамата са израснали като кадри в нейните редици, и двамата получават своите знания за борбата в тези редици, и двамата стават нейни водачи.

Смятаме, че няма друга комунистическа организация по света, която до такава степен да е сляла в себе си връзката между учител и ученик, и която да е създала толкова много учители и ученици на делото на революцията.

Няма друга младежка организация, която да до такава степен да се е сляла с историята на революционното движение в Турция. Да бъдеш част от Революционна Младеж е голяма чест.

Да бъдеш създател, продължител на Революционната Младеж, да си носител на нейните традиции и наследство, е голяма чест, и няма съмнение че тази чест се е превърнала в част от революционната линия на Партията-Фронта.

Това което определя курса на Революционна Младеж, е истината, че проблемите на образованието могат да бъдат разрешени само чрез Революцията

Когато структурата на обществото на една страна бъде анализирано чрез научни методи, става ясно, че тази която определя образователната система е господстващата класа. В капиталистическото общество тази класа е буржоазията. Създадената от нея образователната система цели създаването на кадри, които да служат на капиталистическото статукво. В противен случай има опасност системата да изпадне в криза и те повече да не могат да властват на народа.

Фактът, че образователната система отговаря на нуждите на господстващата класа, т.е. буржоазията, е следствие от нейният характер. Първостепенната функция на системата е, да бъдат създадени хора, които идеологически да са подвластни на буржоазията, т.е. на капитализма. Втората ѝ функция е да бъдат създавани техническите и квалифицирани кадри, от които има нужда капиталистическото производство.

Комерсиализацията на образованието, превръщането му в стока, приватизирането на този сектор и налагането на „пазарни“ принципи в него, носи след себе си превръщането на образователната сфера в източник на печалба за капиталиста, като по този начин се вменява и трета допълнителна функция на образователната система. Но когато се погледне това от гледна точна на класовите интереси на буржоазията тази трета функция остава на заден план, като първите две функции, които бяха изброени по-горе продължат да бъдат с най-голямо значение.

Тези които нямат ясна и точна позиция, относно класовия характер на образованието, и университетите които са част от него, е невъзможно да начертаят правилен курс за борба, който да бъде следван от студентите и учениците. „Безплатно образование“, „Разпускане на СВО“, „закриването на частните училища и ВУЗ-ове“, „демократично управление в университетите“ са справедливи и легитимни искания издигнати от младежта от миналото до днес.

Но основният въпрос тук е, как тези искания ще бъдат поставени пред младежта, или по-точно как ще се бори младежта за тяхното осъществяване. Именно тук ясно проличава разделението между реформисткото разбиране и разбирането на Марксистите-Ленинистите.

Линията следвана от Революционната Младеж, през нейната 50-годишна история стремейки се да организира борбата за икономическите, образователни, и демократични права на младежта, борейки се за някои определени реформи в нейна полза, продължи да показва на младежта, в корена на проблема стои капиталистическата система. Показвайки истината на младежта, предлагаше научни и класови решения на проблемите.

Както много пъти сме казвали, борба за прокарването на определени реформи е едно нещо, а реформизмът, т.е. превръщането на реформите в самоцел е съвсем друго. Вече 50 години, Революционна Младеж, е авангард на борбите на младежта за нейните образователни, икономическите и демократични права, и прокарването на реформи. Но същата тази Революционна Младеж, на всеки един етап от тази борба, и на теория и на практика доказваше, че проблемите не могат да бъдат разрешени в капиталистическото статукво, като образовайки младежките маси, ги призоваваше на борба за революция.

Революционна Младеж е упорство в организираната борба! Защото една неорганизирана младеж е едно нищо!

По време на властта на фашистката военна хунта, дошла на власт след преврата от 12 Март 1971 година, Революционна Младеж беше разтурена, много нейни ръководители и членове бяха подложени на мъчения и инквизиции, като повечето бяха хвърлени в затвора. Но в годините веднага след края на управлението на военната хунта, първи по площадите отново излязоха членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, те бяха и първите които възстановиха своите организационни структури по онова време.

Първата масова младежка организация, основана след управлението на 12-Мартенската хунта, бе Студентското Културно Дружество на Истанбул – СКДИ(на тур.ез. İstanbul Yüksel Öğrenim Kültür Derneği – İYÖKD), бе създадена по инициатива на симпатизанти на Революционна Младеж. Основаното през ноември 1973 година дружество, почти веднага след създаването си, както в анти-фашистката борба, така и в борбата за образователни и демократични права, се превърна в авангард и притегателен център за младежта.

В процеса на историческото развитие на Революционна Младеж, може да се каже, че İYÖKD, е второто „прераждане“ на организацията, през нейния дълъг борчески път, като това прераждане е израз на силната воля на Революционната Младеж. Всеки път когато олигархията се опитваше да убие Революционна Младеж, отговаряха на тези нейни опити, с нови „прераждания“. И може би в резултат на това Революционна Младеж доби своеобразно безсмъртие, превърна се в една непобедима сила, която никога не изчезна.

През Ноември 1976 година, членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, основаха Федерацията на Сдруженията на Революционната Младеж(на тур.ез. Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu). През юли 1978 година, основаха Федерацията на Революционната Младеж(Devrimci Gençlik Federasyonu – Dev-Genç). През Април 1991 се основава Федерацията на Студентските и ученически Сдружения в Турция(на тур.ез. Türkiye Öğrenci Dernekleri Federasyonu). През Юни 2004 година, с основаването на Федерацията на Младежките Сдружения(на тур.ез. Gençlik Dernekleri Federasyonu), продилжи стремежът на младежта за водене на организирана борба.

Да бъдеш част от Революционна Младеж, означава никога, без значение в каква ситуация се намираш да не скланяш глава пред врага. Означава, да се бориш независимо от условията, в дадения исторически момент. Означава да създаваш и защитаваш организацията независимо от обстоятелствата.

Именно поради тази причина, Революционната Младеж, бе организирана сила през почти всички периоди на своята 50-годишна история. Организациите на Революционна Младеж, бяха разтуряни, подлагани на всякакви репресии, но членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, продължиха да я поддържат жива.

Важно обаче да подчертаем, че Революционна Младеж, не представлява само една организация, тя не може да бъде свеждана само едно сдружение, или до една федерация. Революционна Младеж е един начин на водене на борба, една традиция. Както от миналото до днес, много членове и симпатизанти на Революционна Младеж са казвали неведнъж „Революционна Младеж, това е едно състояние на духа.“ Може би това е и една от причините поради, която не можаха да унищожат Революционна Младеж.

В периодите на военно положение, на фашистки хунти, или при управлението на цивилни правителства, въпреки многократните полицейски операции, арестите и хвърлянето в затвора на много членове и симпатизанти, дори и във времената когато не е имало и едно работещо младежко сдружение Революционна Младеж е продължавала да бъде организирана.

Понякога се променяше името ѝ, друг път в страната бяха основавани различни по вид федерации, но въпреки това в основата им винаги стоеше Революционна Младеж. „Основите и стените“ на всички тях бяха споени от нея. Революционна Младеж означава да се възродиш от пепелта независимо от условията, в които си поставен.

Определящото в борбата на Революционна Младеж, не е „популизмът“, а разбирането за безкомпромисна и радикална борба на основата на доверие в масите и в собствените си сили

Разбирането на Революционна Младеж за борбите на масите се различава в много аспекти от това на опортюнистите и реформистите. Опортюнистите и реформистите, когато се каже маса, маси разбират само численото множество. Според Революционна Младеж, същността на работата сред масите е те да станат част от революционната борба. Тогава когато масите не са въвлечени в революционната борба, не може да става и дума за участие на масите в борба, и Марксистко-Ленинистки методи за работа сред тях. Дейности, които не могат да въвлекат масите в революционната борба, които не служат на техния прогрес, означават напразно похабяване на труда, усилията и енергията на младежта. Участието на масите в революционната борба, понякога по-широко, друг път по-ограничено, това не винаги е свързано с волята на революционерите.

Това, което важно за революционерите, е запазването на Марксистко-Ленинисткото разбиране за борбите на масите, и работата сред тях. Революционна Младеж през всички периоди от своята история е съумяла да запази това разбиране. Разбира се, че кадрите на Революционна Младеж са се променяли през годините, но това разбира се е запазило и до днес през нейната 50-годишната история.

Революционна Младеж, никога не е споделяла разбирания като отправяне на гръмки но празни лозунги към масите, в стремеж чрез ограничени акции да се организира младежта, нито пък се е стремяла да ги организира използвайки ретроградните изкривявания на масите за да ги организира. Революционната Младеж, винаги успешно е съумявала да съчетае по един много добър начин класическата работа сред масите с революционните си акции. Когато погледнем в половинвековната история на Революционна Младеж ще видим, че тя е организатор както на най-масовите демонстрации на младежта, на най-масовите окупации и бойкоти в университети и училищата, така и на най-ефективните акции, с най-голямо и положително въздействие.

През всеки период от историята си, Революционна Младеж е заемала твърда позиция, срещу политиките на олигархията за създаване на Аполитична младеж

За да може да държи под свой контрол всички слоеве на обществото, или с други думи казано за да им попречи да се възпротивят срещу статуквото на експлоатация, олигархията наред с фашисткия терор използва и много други средства и методи. Тя много добре знае, че въздействието на репресивните методи е до време. А младежта се явява един от слоевете на обществото, която първа би се възпротивила на репресиите.

Осъзнавайки тази истина, олигархията се стреми културно да оформи младежта, и за да има по-голям успех това формиране тя отдава голямо значение на развитието на деполитизацията и аполитичността сред младежите.

Фактът, че олигархията определя съвкупност от специални политики за деполитизиране и разпространение на аполитичността сред младежта, и упорството ѝ в прилагането им не е случайно. Олигархията знае много добре, че ако младежта излезе извън нейния контрол, тя ще повлияе на всички останали слоеве на обществото, и ще изиграе ролята на динамитен фитил, за и без това недоволното от положението си обществото да се пробуди. За да предотврати това, тя използва всички свои методи и средства, репресивни структури, култура…

По този начин капиталистическото статукво създава една младеж, която не мисли, не подлага това, което ѝ се казва под съмнение, която няма критична мисъл, лишена от смелост, ентусиазъм и динамика. Продължаването на това положение, и превръщането му в перманентно състояние е една от основните характеристики на политиката спрямо младежта на олигархията.

Революционна Младеж, може би е една от най-дълго просъществувалите младежки организации в света; Тя е една от младежките организации по света, която е най-последователна в действията си, и най-строго се придържа към своята идеологическа линия.

Революционна Младеж, е името на историческия опит и натрупвания на лявото движение. Тя е създателка на много и най-различни организационни структури. От такива, които обхващат много тесен кръг хора, до структури, в които участват почти всички младежи с изключение на контра-революционерите. Много от кадрите и ръководителите на Революционното Движение, са дошли в редиците му от Революционна Младеж, като са продължили борбата си със присъщите за младежта душевно състояние и ентусиазъм.

Със своята 50-годишна история, Революционна Младеж, е славното минало на революционната борба в Турция, нейните дълбоко вкоренени традиции, и същевременно нейното бъдеще. Революционна Младеж, може би е една от най-дълго просъществувалите младежки организации в света; Тя е една от младежките организации по света, която е най-последователна в действията си, и най-строго се придържа към своята идеологическа линия.

Това, което е най-съществено в днешните условия, са ценностите и спецификите които правят Революционна Младеж, революционна. Това, което ще продължи да прави Революционна Младеж, революционна е продължаването на нейната идеологическа и политическа линия.

Ако е необходимо отново и отново ще бъде организирана, отново и отново ще преживява периоди на подем и оттегляне. Младежта, народите на Турция и революционното движение имат една единствена Революционна Младеж и тя ще продължи да съществува.

Борбата на младежта в Турция, започва през 1950-те години.

До 1950-те години младежта не беше далеч от борбата. Но излизането на политическата сцена на младежта, като организирана сила със свои собствени искания, съвпада с този период от историята. През този период младежта се превръща в една динамична сила в анти-империалистическата и анти-фашистката борба.

През първите години определяща роля, в борбата на младежта играе идеологическата линия на Кемализма[3]. Но не след дълго младежта щеше да осъзнае, че решението на проблемите ѝ не е в капиталистическото статукво.

В сравнително по-демократичната обстановка оформила се след военния преврат и политическа революция от 27 Май 1960 година, произведенията на класиците на Марксизма-Ленинизма бива преведени на турски език, като изиграват голяма роля в идеологическото формиране на младежта.

Първата крачка към включването в революционната борба на младежта: Федерацията на Идейните Клубове

Първите стъпки към включването на младежта в революционната борба, са положени с основаването на Идейните Клубове( на тур.ез. Fikir Kulüpleri). Първият Идеен Клуб е основан през 1956 година, в във факултета по политически науки на държавния университет в столицата Анкара.

В идейните клубове, първият от които е основан в Анкара, през 1956 година, и които бързо се разпространяват из висшите учебни заведения в страната, младежта започва да подлага на критичен анализ своите собствени преживявания и случващото се страната. Тогава младежта започва да осъзнава, че нейните проблеми са част от проблемите, на страната. Излизайки извън рамките на проблемите на образователната система и университетите, младежта започва да дискутира и множество други проблеми и теми, включително и осъществяването на революция. Идейните клубове се превръщат в места, в които младежта развива себе си идеологически. Те не се превръщат само в места за дискусия, но същевременно и в центрове за организирането на борбата за образователни и икономически права на младежта, на анти-империалистическата и анти-фашистка борба.

Със своята борба, Идейните клубове, се превръщат в притегателен център за младежта. Дискусиите в Идейните клубове, паралелно на събитията в страната, излизайки извън рамките на проблемите на образованието, стигаха от социално-икономическата структура на Турция, до това какъв ще бъде пътят за осъществяването на социалистическата революция в страната. Може да се каже, че първите наченки за това, как ще бъде осъществено освобождението на народите на Турция, са се появили именно по време на тези дискусии.

Периодът 1965-1966 година, е време в което цивилните фашисти(ислямисти и турски националисти), започват да засилват своите атаки срещу младежи членове на Идейните Клубове, и членовете на Работническата Партия на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi Partisi). По същото време и репресиите на властта започват все повече да се увеличават. Тези атаки и репресии, подтикнаха младежта да се насочи към създаването на една единна организация. В резултат на това на 17 Декември 1965 година, е основана Федерацията на Идейните Клубове( на тур.ез. Fikir Kulüpleri Federasyonu). За много кратък период от време Федерацията на Идейните Клубове, се превръща в единната и организирана сила на младежта. Тя става авангард на анти-империалистическата и анти-фашистка борба.

– Край на I част –

Една нова организационна структура за младежта – Младежките сдружения и Младежка Федерация

Здравейте, уважаеми читатели, през месец октомври лявото движение в Турция, чрез различни събития, ежегодно отбелязва годишнината от създаването на революционната младежка организация Федерация на Революционните Младежки Сдружения в Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu, Dev-Genç) позната още и като Революционна Младеж. В днешната статия ще ви представим организацията, която смеем да твърдим, че чрез водената от нея борба е достоен наследник на основаната на 10 Октомври 1969 година, федерация, а именно младежката организация на Народен Фронт-Турция, Федерация на Младежките Дружества(на тур.ез. Gençlik Dernekleri Federasyonu) позната сред широките маси като Младежка Федерация.

Непрекъснатите физически, идеологически и културни атаки на олигархията, особено в края на 1990-те години започнаха да представляват все по сериозна пречка пред развитието на борбата на младежта. Изолацията в затворите, чието прилагане започна през 2000-та година, клането в затворите от 19 Декември същата година, както и атаките на олигархията, започнали веднага след него, целящи да ликвидират всякакви форми на организирана борба, се отрази и върху организационните структури на Революционната Младеж.

На 21 Октомври 2001г. редакцията на списание „Младежта в нашата страна“ (на тур.ез. Ülkemizde Gençlik) бе нападната от полицията и служителите на списанието бяха хвърлени в затвора. Властта мотивира своята атака с думите „Ръководене на смъртните гладни стачки и оказване на подкрепа за тях.“ Олигархията бе безсилна и не можеше да спре Смъртните Гладни Стачки, за това тя се опитваше да намери изход от това положение, нападайки революционните институции.

По същото време бяха извършени и нападения срещу офиса на TAYAD, редакцията на сп. Yaşadığımız Vatan (Родината в която живеем) и срещу домовете на съпротивата в кв. „Кючюк Армутлу“, в които бивши полит.затворници продължаваха Смъртната Гладна Стачка.

През този период освен списание „Младежта в нашата страна“ , някои мeстни сдружения на младежта бяха затворени, а дейността на други бе почти парализирана. Въпреки това Революционната Младеж участва активно в Голямата Съпротива, като в нея загиват мъченически сестрите Джаанан и Зехра Кулаксъз, както и Йозлем Дуракджан, член на Гимназиалната Революционна Младеж. Така младежта създава нови герои, и записва нови страници в своята епична и славна история.

През 2002 година въпреки атаките на полицията и Висшия Съвет по Образование-ВСО(на тур.ез. Yüksek Öğrenim Kurulu) в много области на страната започват да се учредяват Младежки Сдружения (на тур.ез. Gençlik Dernekleri). Провеждането на организационна дейност на национално ниво, през този период, в който олигархията провежда засилена политика за ликвидиране на революционната борба, изисква заплащането на висока цена за това. Едно от първите Младежки сдружения през този период е това в Анкара, то бива официално учредено на 26 Декември 2002г. През Януари и Февруари 2003г. Като се започне от Измир и Зонгулдаг, в много краища на Турция биват основани Младежки Сдружения. През октомври същата година, въпреки всички атаки на полицията, арестите и репресиите, на 10 Октомври в гр. Диярбекир е учредено Младежко Сдружение-Диджле, вземащо своето име от река Тигър протичаща не далеч от най-големия град на Северен Кюрдистан. В град Афйон, в западния дял на централна Турция, в атаките на полицията и цивилните фашисти срещу младежката организация, се включва и съдът, като Младежкото Сдружение бива официално закрито с решение на местните магистрати. Но въпреки всички тези опити за възпрепятстване, в близо 30 града на страната биват учредени Младежки Сдружения. През Февруари 2003 година пък опитите на младежта за създаването на организационни структури достига нов етап в своето развитие. С участието на 18 младежки сдружения, е учреден Координационен Комитет за Единство на Младежта.

В този координационен комитет влизат младежките Сдружения от градовете: Адана, Анкара, Анталия, Айдън, Балъкесир, Бурдур, Бурса, Еслишехир, Хатай, Истанбул, Измир, Малатия, Сакария, Самсун, Сивас и Зонгулдак.

През месец Май 2003 година Координационния комитет организира семинар под надслов „Какъв университет, какво образование искаме?“ като чрез него се заздравяват връзките с по-широки маси от студентската младеж.

В хода на своята дейност комитетът развива организационните структури до определено ниво, след което обявява добрата вест, предстоящото основаване на нова федерация.

Вече младежта щеше да продължи своята борба под шапката на Федерацията на Младежките Сдружения. През Октомври 2003 година, е организиран пеши поход до столицата Анкара, който се състои под лозунга „Не на ВСО, съучастието в окупацията, и изолацията в затворите!“ По пътя студентите биват атакувани на три пъти от полицията, но въпреки това те успяват да достигнат до сърцето на страната. В Анкара властта на фашистката ПСР, отговаря на исканията на студентите, използвайки БТРи, газови гранати, палки и арестувайки много от младежите. Инициативния комитет за основаване на Федерация на Младежките Сдружения, веднага след похода до Анкара, който преминава под сянката на 3 полицейски нападения, арести и мъчения, насочва младежта към площад „Къзълай“ в центъра на столицата, където на 6 Ноември, е свикан протест срещу Висшия Съвет по Образование. Непримиримата борба и съпротива срещу СВО, е започната, продължена през годините, достигнала до наши дни благодарение именно на Революционна Младеж.

Младежка Федерация е официално основана на 18 Юни 2004г. При основаването на федерацията в състава ѝ влизат младежки сдружения от 32 области на Турция, 27 от тях функциониращи на пълен капацитет, а 5 от тях при включването във федерацията са все още в процес на учредяване.

Така още веднъж бива обявено пред приятели и врагове, че благодарение на Революционна Младеж, опитите на олигархията да лиши младежта от организационни структури се е провалила.

Днес чрез властта на ПСР, държавата се опитва да накара младежта да се откаже от своите организационни структури. За тази цел тя извършва непрекъснати нападения срещу централата на Младежка Федерация. Препоръчваме на властта на ПСР да проучи добре процеса по създаването на Федерацията. Властта на ПСР няма да може да унищожи Крепостите на нашата Надежда, които ние създадохме и укрепихме с борба и съпротива!

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi, Sosyalizm için Yürüyüş(Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм), брой 559 от 5 Февруари 2017г.

Млад революционер в Турция осъден на 21 години затвор заради борбата си за безплатно образование

Публикуваме пълен превод на писмото на младия революционер Алишан Табуроглу, член на организацията – Младежка Федерация, която е част от Народен Фронт-Турция. В писмото си Алишан разказва за това, с какви несправедливости се сблъскват политическите затворници и прогресивните младежи като него в Турция.

Здравейте, уважаеми ….

Как сте? Достоевски е казал, че „Цивилизоваността на едно общество се разбира от положението на пленниците в затворите.“ Днес затворите на нашата страна са пълни с интелектуалци, журналисти и адвокати. Съдилищата, които иначе трябва да раздават справедливост, са се превърнали в източник на несправедливост. В нашата страна, в която вече дори съдиите се възмущават на несправедливостите, призивите за справедливост не огласят само „Съдебните палати „. Тези призиви, които заливат улиците и площадите, вече са се превърнали в проблем, чието решение е по -важно дори от водата и хляба.

Аз съм на 21 години, и съм студент. Бях задържан, изтезаван и хвърлен в затвора заради това, че поисках безплатно образование и справедливост. Неоставайки безразличен към проблемите на страната си, аз участвах в протестни акции. Вече близо 2 години съм в затвора. През Януари 2017 година аз бях интерниран от затвора тип „L“ край Силиври, в затвора от тип „T“ край град Бурханийе,обл. Балъкесир. Причината поради която ви пиша, се кореми именно в това интерниране.

Защо един арестант бива интерниран при положение, че делото по което е обвиняем продължава? Заедно с извънредното положение властта на ПСР издаде наредба-закон № 496. С тази наредба закон бе отменено изискването подсъдимите лично да се явяват на делото пред съда, и бе отворен пътят за това те да участват в процеса само чрез видео-конферентна връзка. Това на практика означава, подсъдимият да бъде съден без той да присъства в съда, да бъде съден и да бъдат издавани присъди. Тази наредба-закон издадена по силата на извънредното положение е незаконна. Понастоящем има влязло в сила решение на върховния съд, според което провеждането на съдебен процес само чрез видео-конферентна връзка, е погазване на правото на защита, на подсъдимия, и противоречи на принципа за лично присъствие на обвиняемия.

Само помислете за момент. Докато ви съдят чрез видео-конферентна връзка при вас (физически) нямате адвокат. Няма начин по който адвокатът и подсъдимият да осъществят контакт, без трети лица да чуят какво говорят двамата. Той няма възможност да бъде направена очна ставка с намиращите се в залата, няма как той да анализира снимка, документ или нещо друго представено в съда. Подсъдимият бива въвеждан в съдебната зала без белезници(191/1 от НПК) за да не бъде оказван натиск върху него. Намиращите в съдебната зала няма как да разберат или видят дали върху подсъдимият, намиращ се в стаята видео-конферентни връзки бива упражняван натиск от трети лица. Обществена тайна, е че има сериозни проблеми с осигуряването на качествен звук и картина при видео-конферентните връзки от затвора.

Всеки арестант бива съден в районния съд, в който е задържан. Естествено право на всеки човек е да се изправи пред съда и лично да присъства на делата срещу него и да изнесе своята защитна реч. С чл. 193 от НПК е записано съдебните да протичат именно по този начин. Това е прието като универсално правило в правосъдната система както в нашата страна така и в световната практика. На това мое право ми бе отнето.

Въпреки, че подадох молба с искане да присъствам лично на съдебното заседание, до 14. състав на наказателния съд в Истанбул, където се гледа делото срещу мен, това мое искане не беше уважено и изпълнени. 14. състав на наказателния съд в Истанбул, потъпка всички правни норми и закони. Не бях отведен в съда нито веднъж не можах да присъствам лично на заседанията. Съдът дори не е поискал официално да се легитимирам пред него, моята защита не беше, приета, и въпреки всички тези обстоятелства и при все, че и моят адвокат отсъстваше от делото, съдът е издал задочно присъда лишаване от свобода в продължение на години.

Несправедливостите извършени от 14-ти състав на наказателния съд в Истанбул не се ограничават само с тези. По време на заседанието на делото срещу мен заради участието ми в демонстрациите на 1 Май 2015 година, което се проведе на 29 Март 2018, и в което аз участвах чрез видео-конферентна връзка, съдията устно ми отне правото на защита. По време на видео-конферентната връзка той започна ми повишава тон, като след известно време започна направо да крещи по мен: „Първо… Ще слушаш само мен! Второ…. Няма да те доведат за да се явиш пред съда! Трето ще произнесеш защитата по видеоконфеентната връзка!“ След като аз заявих, че не приемам тази несправедливост спрямо мен съдията заповяда „Спрете му гласа на тоя! “ и така бе прекъснат звука на връзката. Аз не издържах повече и напуснах стаята за видео-коферентна връзка. На това заседание 14 състав на наказателният съд в Истанбул, при положение, че не ми бе позволено да кажа последната си дума, и не ми бе дадена възможност да направя защитата си съдът издаде присъда 5 години и 6 месеца затвор.

Тези несправедливости извършени от съдията и членовете на 14 състав на наказателен съд Истанбул, не могат да бъдат обосновани с никакви правни норми или законови разпоредби.

Пред нас стоят специализирани съдилища, които разглеждат като свой враг младежите на собствената си страна, които издигат едно толкова демократично искане, като безплатно и общодостъпно образование.

Една от причините за това безпардонно поведение на съда е и фактът, че от правна гледна точка няма кой да ме защити. Моите адвокати бяха хвърлени в затвора заради това, че бяха адвокати на борещите се за своите работни места преподаватели Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча[1], за това, че помагаха на близките на убитите в град Сома миньори, на семействата на Дилек Доан[2] и на Хасан Ферит Гедик[3], както и на още стотици хора които търсят справедливост. Възползвайки се от това, че няма кой да ме защити, съдът действа своеволно и издава присъди възлизащи на десетки години затвор. Срещу мен се водят над 20 дела по-различни обвинения, като част от тях приключиха, а други все още продължават. Аз успях да присъствам лично само на една малка част от тези дела и да се защитя. Но по много от делата аз дори не успях да отида в съд и да се защитят, но въпреки това бях осъден на години затвор. В период, в който хората биват заставяни да се явяват пред съда чрез видеоконфентни връзки, в който съдилищата правят несправедливи процеси, в който адвокатите ми са в затвора, аз бях осъден на общо 21 години затвор. На 21 години съм и бях осъден на 21 години затвор.

Моят случай е само един от многото случаи. Знам, че стотици дори хиляди хора са жертви на същите несправедливости като мен. Когато всички тези несправедливости бъдат разгласени и разобличени, когато народът ни научи за тях и започне да ги критикува, и те се задържат в дневния ред, всички те проблеми ще трябва да бъдат решени. Знам, че и вие обръщатe внимание на тези несправeдливости, за това ви пожелавам успех във вашите бъдещи начинания. Грижете се добре за себе си.

Алишан Табуроглу,

затвор от тип „T“ гр. Бурханийе.

---

Бележки:

1-https://borbataa.wordpress.com/tag/нурийе-и-семих/

2-https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/

3-https://borbataa.wordpress.com/2015/09/29/хасан-ферит-гедик-2/

Полицаите-убийци на ПСР опожариха сградата на Младежката Федерация и избягаха!

---

Декларация на комитета на международни връзки на Народен Фронт-Турция по повод опожаряването на сградата на Федерацията на Революционната младеж от полицаите-убийци на Ердоган, на 11 Декември 2017г.

---

Ние сме тези, които дават нов живот на надеждата сред пламъците, изгаряйки, разрушавайки не можете да ни унищожите!

На 16 Ноември 2017 година, полицаите-убийци на ПСР[1] нахлуха в сградата на Младежката Федерация[2] разположена в Истанбулския квартал „Окмейданъ“и от тогава насам те изливат гнева си от факта, че не успяха да накарат Революционната младеж да склони глава пред тях, върху вратите и стените на тази сграда.

ТУРЦИЯ: Полицаи убиха млада революционерка при щурм на апартамент в Истанбул

Около полунощ на 5-ти срещу 6-ти Май 2017 година, полицаите-убийци на фашистката власт на Ердоган и ПСР(Управляващата фашистка партия на Ердоган) са нахлули в апартамент в жилищен блок разположен в истанбулския район „Кючюкчекмедже“(европейската част на града; бел. Ред.). При нахлуването си наемните убийци на олигархията са разстреляли 18-годишната революционерка Съла Абалай.

Двама 17-годишни младежи провеждат гладна стачка срещу мъченията в истанбулски затвор

ДВАМА 17-ГОДИШНИ МЛАДЕЖИ, ХААКАН ИНДЖИ И МУРАТДЖАН АРСЛАН

ПРЕВЪРНАХА ЗАТВОРА В „МАЛТЕПЕ“ В КРЕПОСТ НА СЪПРОТИВАТА

„Ние ще отворим пътя на съпротивата, защото не искаме тези, които ще да дойдат след нас да преживеят това, което ние преживяхме.“

Една борба се води тези дни в затвора в „Малтепе“. Една безмилостна борба. Както е казал Назъм Хикмет „ТАЗ БОРБА Е СРЕЩУ ФАШИЗМА, ТАЗ БОРБА Е ЗА СВОБОДА“. И както е казал българският поет Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока/ борбата както казват е епична“. Макар и да не се забелязва, всъщност две класи и тяхната воля се сблъскват в тази борба. Именно за това тази борба е безмилостна и жестока…

17-годишни политически затворници обявиха гладна стачка срещу мъченията в истанбулския затвор

17-годишните полит. затвроници Хаакан Инджи и Мурат Джан Аслан, членове на гимназиалната революционна младеж, част от Народен Фронт-Турция, са обявили гладна стачка срещу систематичните мъчения прилагани върху тях от страна на надзирателите и администрацията на затвора за непълнолетни и малолетни в истанбулския район „Малтепе“(азиатската част на града). Споредн информация на Народен Фронт, младежите са обявили гладна стачка преди близо две седмици, като на няколко пъти са били жестоко нападнати от групи надзиратели. При последните нападения две групи от около 20 надзиратели са нахлули в килиите на двамата гимназисти и са им нанесли побой, според адвокатите на двете момчета надзирателите са ги удряли с ритници, юмруци, стискали са ги за гърлого като едно от момчетата е щяло да се задуши.
Исканията на гладната стачка на двамата младежи са:

1. Двамата да бъдат в обща килия и да полуат статук на политически затворници.

2. Да им бъе осгирен достъп до общия двор.

3. Да им бъдат предавани навреме книгите и периодичните издания изпратени от близките им.

4. Да бъде премахнато ограничението за свиждания с адвокатите и близките им.

Освен тези искания съпротивата на двамата младежи има за цел да покаже на властта, че въпреки крехката си възраст те могата да отстояват правата си, въпреки жестоките репресии, на които са подложени.