Разрушиха културен център свързан с лява музикална група в Анкара

Днес фашистката полиция екипи на областната управа на Анкара, разрушиха културен център „Идильджан“ разположен в турската столица.

Прочетете повече „Разрушиха културен център свързан с лява музикална група в Анкара“

„При земетресенията умират бедните, а не богатите. Основният проблем е бедността.“

Тези думи, бяха изречени от един от известните сеизмолози в Турция, проф. д-р Йовгюн Ахмет Ерджан. От голямо значение, е че тези думи описващи реалността в страната, този път бяха изречени, не кой да е друг, а от един учен.

Прочетете повече „„При земетресенията умират бедните, а не богатите. Основният проблем е бедността.““

Земетресение в Измир: Фашизмът разрушава, народът съгражда наново

На 30 Октомври 2020 година град Измир, разположен на брега на егейско море, беше ударен от земетресение с магнитут от 7.0 по скалата на Рихтер. Според информацията на Главна Дирекция „Бедствия и управление на извънредни ситуации“(AFAD) достъпна към 08:13 на 2.11.2020, при земетресението са загинали 79 души, а 962 души са били ранени. При всяко земетресение, наводнение, във всички бедствия народът е този, който дава жертви. Раните от поредното бедствие ще бъдат излекувани със солидарността и единството на народа.

Прочетете повече „Земетресение в Измир: Фашизмът разрушава, народът съгражда наново“

Народен Фронт: Не сме 120 души, Не можете да сломите милионите и Народният Фронт!

НЕ СМЕ 120 ДУШИ, А МИЛИОНИ!

НЕ МОЖЕТЕ ДА СЛОМИТЕ НАРОДНИЯТ ФРОНТ!

ПОБЕДАТА Е НАША!

Политиките целящи да накарат народа и революционерите да капитулират, прилагани от слугуващата на империализма фашистка ПСР, се провалиха. Политиката на империализма изолирайки революционерите да ги откъсне от масите, и тероризирайки да ги унищожи, се сгромоляса пред членовете на Народен Фронт, които се борят и съпротивляват независимо от условията, в които са поставени.


Политиката на империализма за помирение, капитулация и ликвидация насочена към всички народи по света, и революционните, и прогресивни организации, е невалидна пред членовете на Народен Фронт, които от сражението в Къзълдере през 1972 до смъртната гладна стачка през 1984, от сражението на 12 Юли 1991 до смъртната гладна стачка през 1996, от сражението в Чифтехавузлар до Великата съпротива 2000-2007 година, от престрелката в Чаглаян през 2015 до смъртната гладна стачка през 2019-2020[1], със своята непримирима позиция срещу империализма и фашизма, се борят и съпротивляват, и създават нови епични примери за съпротива и победа! Победата е наша!

Фашистката власт на ПСР, продължава да показва своята същност на враг на народа. На 28 Октомври 2020, в цяла Турция започна атака против народа и революционерите. Потерите от фашистки убийци и палачи започнаха да отвличат революционерите от улиците и да щурмуват домовете им. Чрез буржоазните медии властта зави, че има заповед за издирването и задържането на 120 души, новината бе оповестена със заглавието „Операция в 12 области, срещу нелегалната организация DHKP-C“[2].

Към този момент, близо 100 души – членове и симпатизанти на Народен Фронт са задържани. Макар и попаднали в плен, другарките и другарите ни, със своите лозунги на съпротивата и победата, продължават да изобличават, колко безпомощен и жалък е фашизмът.

НЕ СМЕ 120 ДУШИ, А МИЛИОНИ! НИЕ СМЕ НАРОДЪТ!

ФАШИСТКАТА ВЛАСТ НА ПСР НЕ МОЖЕ ДА СЛОМИ 80 МИЛИОНА НАРОД!

Фашистката власт на ПСР, атакува вече повече от 4 години. Задържа, отвлича от улицата, изтезава, убива.

Защото се страхуват. Кризата на империализма в нашата страна расте, с майките и бащите, които се самозапалват от глад и безработица, които се самоубиват защото не могат купят панталон на детето си. Гневът на народа расте, намирайки израз в думите „Дайте заплатата на баща ми, той я заслужи с труда си!“, произнесени на работнически протест от дете на работник.

Страхуват се. Защото империализмът означава КРИЗА. Нашата страна е нео-колониална държава зависима от империализма, управлявана чрез фашизъм.

Страхуват се. От милионите, които искат своите работни места обратно. От милионите, които стоят пред вратите на дворците им и викат „Гладни сме!“ Страхуват се от, хората борещи се по площадите, които провеждат седящи и гладни стачки, от селяните, които размахват пръст на командирите на жандармерията, без да ги е страх от тях. Страхуват се от смелите чеда на нашия народ, които се организират в бедните квартали.

Причината за атаката на фашистката власт на ПСР, е нейният страх от народа. Това е доказателство за безпомощността и безсилието на фашисткия терор. Атаките целящи капитулация и унищожение са напразни. Политиките за капитулация и унищожение на революционерите, провеждани от фашистката власт на ПСР, са невалидни пред членовете на Народен Фронт, които се съпротивляват независимо от това, в какви условия са поставени.

НИЕ СЪПРОТИВЛЯВАХМЕ И ПОБЕДИХМЕ! ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ПОБЕДА Е НАША!

АТАКАТА НА ФАШИСТКАТА ПСР, Е ПРОВОКИРАНА ОТ НЕЙНАТА НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРИМИРИ С НАШАТА ПОБЕДА!

ПРОТИВ АТАКИТЕ НА ФАШИЗМА, ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВИЛНА ПОЛИТИКА, Е СЪПРОТИВАТА!

НИЕ ЩЕ СЕ БОРИМ, ЩЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ, И ЩЕ ПОБЕДИМ!

Властта на ПСР изхвърли от работа хиляди трудещи се. Ние излязохме по площадите и улиците, заявихме „Искаме нашите работни места обратно!“ Съпротивлявахме се из всички части на нашата страна със седящи и гладни стачки.

Властта на ПСР забрани площадите за народа. В продължение на 4 години, ние всеки ден излизахме по площадите, и за това бяхме задържани и изтезавани от полицията. Бяхме хвърлени в затворите. Но ние показахме, че имаме волята да завладеем площадите заедно с нашите лозунги на съпротивата. Площадите в нашата страна, се превърнаха в синоним на борба и съпротива. Ние създадохме нови организационни структури. Създадохме съвета на протестиращите на бул. „Юксел“ в Анкара, интернет телевизията Юксел ТВ. Чрез Съвета на съпротивата, който създадохме ние превърнахме в организирана сила, нашата воля да обединим съпротивата в цялата страна.

С нашите работници, с нашите публични работници(държавни служители;бел.прев.), с народа ни от бедните квартали, с нашите студенти, със селяните ни, ние се съпротивлявахме. Създадохме нови позиции в борбата.

Властта на ПСР, атакува революционерите полит.затворници. Революционерите подпалиха своите килии в затворите из цяла Турция. Към нашата традиция на революционери полит.затворници водеща началото си от Апо, Фатих, Хасан и Хайдар[3], прибавихме нови ценности и традиции. Ние заявихме: „Срещу непрекъснатият фашизъм, непрекъсната съпротива!“ Ние заявихме: „Атака срещу фашизма!“

Властта на ПСР се опита да откъсне народа от неговите ценности, чрез политиките поощряващи доносничеството и шпионажа. С нашия Смел Мустафа.Мустафа Кочак[4] се превърна в символ на честта и достойнството на народа ни.

Властта на ПСР се опита да унищожи изкуството в полза на народа. Ние се съпротивлявахме, учейки се от нашите майстори в изкуството, които казваха: „Тези които правят песните на един народ, са по-силни от онези които правя законите.“ Ние организирахме концерти по улиците, в ремъркета на камиони, по покривите на къщите. С интернет концертите ние достигнахме до народа. С командира на седемте ноти – Хелин и сърцето с алена петолъчка – Ибрахим ние разтърсихме света!

Властта на ПСР се опита да унищожи адвокатската практика в полза на народа. Ние не отделихме борбата в сферата на правото, от политическата борба. Съпротивлявахме се не в рамките на легитимността начертани от това статукво, а с легитимността на борбата за справедливост на народа. Ние подарихме нови ценности и традиции на адвокатската практика в полза на народа, в световен мащаб. С нашата богиня на справедливостта Ебру Тимтик[5], нашата победа разтърси света.

ЕТО Я СЪПРОТИВАТА! ЕТО Я ПОБЕДАТА!

Фашистката ПСР, не успявайки да приеме нашата победа, прибягва до нови заговори. Атакува нашите хора, жени и мъже, млади и стари, които се борят за народа и родината си. Властта показва своята безпомощност пред нашата борба за справедливост. Това не е първата атака на империализма и фашизма, нито ще бъде последната. Ще провалим техните заговори, ще продължим и засилим нашата борба за справедливост.

Ще е я засилим,

с нови другарки като Хелин Бьолек,

с нови другари като Мустафа Кочак,

с нови другари като Ибрахим Гьокчек,

с нови другарки като Ебру Тимтик.

Ще потърсим сметка за нашите мъченици, като засилваме нашата борба за справедливост, и засилвайки нашата народно-освободителна война!

НАРОДЕН ФРОНТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛОМЕН! Ние никога не се предадохме. Ние никога не се помирихме. От Къзълдере до Чаглаян, от Махир Чаян до Дурсун Караташ, и до наши дни, ние никога не се предадохме. Никога не се помирихме. Ние отговорихме на всички атаки със съпротива. Преминахме през множество изпитания, създавайки нови епични примери за съпротива. Продължихме нашия поход към революцията, с цената на пленници и мъченици. Това, което ни помогна да достигнем от Махир Чаян до Дурсун Караташ, и до наши дни, е нашата непримирима позиция, против империализма и фашизма, която никога не се променяла. С нашата идеологическа яснота, с нашата идеологическа независимост, в светлината на нашата идеологическа решителност, ние продължаваме нашия поход за революция и социализъм!

НАС НИ ИМА, ПРОТИВ ПОЛИТИКИТЕ НА ИМПЕРИАЛИЗМА ЗА КАПИТУЛАЦИЯ И УНИЩОЖЕНИЕ!

ПОЛИТИКИТЕ НА ФАШИСТКАТА ПСР, ЦЕЛЯЩИ КАПИТУЛАЦИЯ, СА НЕВАЛИДНИ ПРЕД СЪПРОТИВЛЯВАЩИТЕ СЕ ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ НА НАРОДЕН ФРОНТ!

ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВИЛНА ПОЛИТИКА, ПРОТИВ ФАШИЗМА, ТОВА Е СЪПРОТИВАТА. НИЕ ЩЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ, И ЩЕ ПОБЕДИМ!

ЩЕ ПРОВАЛИМ ЗАГОВОРИТЕ НА ВЛАСТТА! ЗАДЪРЖАНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ НЕЗАБАВНО!

НАРОДНИЯТ ФРОНТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛОМЕН! ПОБЕДАТА Е НАША!

29.10.2020

НАРОДЕН ФРОНТ-ТУРЦИЯ


Източник: https://www.halkinsesitv.pw/2020/10/halk-cephesi-120-kisi-degil-milyonlar.html

Бележки:

1- Моменти от историята на революционното движение в Турция, които са пример за епична съпротива на революционерите. За част от тях можете да намерите информация на нашия сайт.

2- DHKP-C – Революционна Народно-Освободителна Партия-Фронт, е марксистко-ленинистка революционна организация водеща своето начало от създадената през 1970 година от турския революционер и теоретик на марксизма Махир Чаян, Народно- Освободителна Партия-Фронт на Турция (THKP-C).

3-Това са имената на четиримата революционери загинали по време на смъртната гладна стачка от 1984 година, насочена против опитите на империализма и олигархията да унищожат революционното движение.

4- Мустафа Кочак е революционери, полит.затворник който загина на 23 Април 2020 година, на 296 ден от своята смъртна гладна стачка, която той провеждаше с искане за справедлив съдебен процес.

5- Адвокат Ебру Тимтик, е революционерка, адвокатка борила се години наред за правата и свободите на народните маси в Турция, тя загина на 27 Август 2020 година, на 238 ден от смъртната гладна стачка с искане за справедлив съдебен процес.

Вие не можете да бойкотирате империализма, защото вие сте зависими от него

Френският учител Самюел Пати беше убит, като беше обезглавен след като показа на учениците си карикатури на ислямския пророк Мохамед, с подигравателно съдържание. След това събитие започна конфликт между президента на Турция – Таийп Ердоган и президентът на Франция – Еманюел Макрон. В една от своите популистки речи, които вече станаха добре известни на широката общественост Ердоган заяви следното по адрес на Макрон:

Прочетете повече „Вие не можете да бойкотирате империализма, защото вие сте зависими от него“

Вълна от масови арести срещу дейци на марксистко-ленинистка организация в цяла Турция

Вчера фашистката олигархия в Турция, започна вълна от масови арести насочена срещу членове и симпатизанти на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт. Според известната до момента информация близо 100 души са задържани от политическата полиция в различни части на страната, като броят на задържаните продължава да нараства.

Прочетете повече „Вълна от масови арести срещу дейци на марксистко-ленинистка организация в цяла Турция“

Полицията в Истанбул задържа членове на лява музикална група и защитници на човешките права

При полицейска операция проведена вчера на територията на два квартала в Истанбул, членове на лявата музикална група Йорум и членове на TAYAD – Сдружението за взаимопомощ и солидарност на семействата на политическите затворници, бяха задържани от агенти на политическата полиция.

Вчера в обедните часове агенти на политическата полиция и командоси нахлуха за пореден път в културен център „Айче Идиль Еркмен“, разположен в истанбулския квартал „Окмейданъ“(европейската / западната част на града), в който лявата музикална група Йорум развива своята дейност.

Новината за атаката на полицията бе съобщена от музикантите в техният профил в социалната мрежа туитър. Периметърът около сградата е бил блокиран от полицията с бронирани автомобили, като на място са били разположени полицаи от специалните части на турската полиция и отряда за борба с безредиците.

При щурма на културният център са били задържани общо петима души, сред които членовете на група Йорум – Бетюл Варан и Султан Гьокчек. Варан и Гьокчек бяха освободени едва преди десетина дни. Двете жени бяха хвърлени в затвора през декември 2019 година, след поредния щурм на политическата полиция срещу културен център Айче Идиль Еркмен. Те прекараха в затвора 10 месеца, като през това време на вън техните другари, членове на група Йорум – Хелин Бьолек и Ибрахим Гьокчек провеждаха смъртна гладна стачка с искане прекратяване на репресиите срещу групата и отмяната на забраната за концерти наложена на музикантите-революционери. Отново през този период Султан Гьокчек загуби своя съпруг -Ибрахим Гьокчек, като беше допусната да го изпрати в последния му път обградена от плътен кордон жандармеристи и полицаи, погледът ѝ докато поднасяше цветя на гроба на своя съпруг се запечата в съзнанието на прогресивната общественост, като негласен израз на нейните чувства в онзи момент.

Както обикновено се случва при щурмовете срещу културен център Айче Идиль Еркмен, полицаите оставиха след себе си всевъзможни материални щети и разрушения, като са най-нагледното доказателство за тяхната ненавист против народа и революционерите, в лицето на музикантите-революционери от група Йорум. Задържаните при щурма вчера петима души бяха отведени в централата на политическата полиция в Истанбул, като няма точна информация, когато задържани ще бъдат изправени пред съда.

Другият адрес, който вчера беше щурмуван от командосите и политическата полиция бе домът на Мехмет Гювел, разположен в истанбулския квартал Чаян(европейската / западната част на града). Мехмед Гювел е член на TAYAD – Сдружението за взаимопомощ и солидарност на семействата на политическите затворници, което е създадено в годините след фашисткия военен преврат от 12 Септември 1980 година от близки на революционерите хвърлени по онова време в затворите. Гювел също така е и ветеран участвал в смъртната гладна стачка в затворите в Турция от 1996 година, проведена срещу репресиите и плановете на властта за прехвърляне на полит.затворници в изолационните затвори в страната.

Заедно с Мехмед Гювел бяха задържани и Йълмаз Виранер познат като революционен журналист част от екипа на седмичното марксистко списание „Поход“, излизало от 2005 до 2019 година, както и Феридюн Османагаоглу, който също е член на TAYAD, и брат на революционера Осман Османагаоглу, загинал по време на Голямата Смъртна Гладна стачка от 2000-2007 година срещу изолацията и политиките на империалистите и олигархията в Турция да ликвидират революционното движение в страната.

Както при щурма в културен център Айче Идиль Еркмен, така и тук полицаите оставиха след себе си материални щети и поругани портрети и рисунки на загинали революционери. Задържаните Мехмед Гювел и Йълмаз Виранер бяха отведени в централата на политическата полиция в Истанбул, а Феридюн Османагаоглу беше отведен в районното управление на полицията в квартал „Алибейкьой“, под предлог че има заповед за задържане срещу него във връзка с друго дело.

Във вечерните часове в своя официален профил в социалната мрежа туитър от TAYAD съобщиха, че Мехмед Гювел и Йълмаз Виранер са били освободени от политическата полиция. Днес в сутрешните часове адвокатите от Правно Бюро на Народа съобщиха, че Феридюн Османагаоглу е бил освободен от районното управление.

Вчерашните арести за пореден път показват опитите на фашистката олигархия в Турция, и нейните политически представител във властта – управляващата ПСР да смажат революционерите в страната, които все пак успяха да продължат своето съществуване в условията на особено тежките репресии през последните 5 години.

Писмо на адвокат Ебру Тимтик до неин доверител

Скъпи мой доверителю,

Как си – как сте? От все сърце бих желала да мога да отговоря на писмата на всички, които ми пишат. Но не мога, за това се задоволявам само с изпращането на поздрави, моля да ме извините за това.

Прочетете повече „Писмо на адвокат Ебру Тимтик до неин доверител“

Съпротивата в затвора в град Буджа – 21 Септември 1995 година

Буджа беше нашето достойнство, чест, късче от родината

От близо месец и половина в затвора в град Буджа, разположен в агломерацията на град Измир, западна Турция, периодично имаше стълкновения между революционерите-политически затворници от една страна и надзирателите и жандармеристите от друга. След като на 17 Юли 1995 година, четирима революционери -Али Ръза Курт, Бюлент Пак Джелялеттин Али Гюлер и Тевфик Дурдемир сами бяха успели да сложат край на своето пленничество, чрез бягство от затвора, репресиите срещу всички останали политическите затворници се бяха увеличили. Класовите врагове, които не успяваха да преглътнат бягството на четиримата революционери и за това отнеха всички съществуващи права на полит.затворниците.

След т.нар. „акция свобода“ по време на която революционерите бяха успели да избягат от затвора беше започнала съпротива под различни форми срещу репресиите на класовите врагове. На 18 Септември 1995 година, съпротивата достига своята връхна точна като полит.затворници започват да отказват да се подлагат на ежедневното преброяване провеждано от надзирателите. Чрез това преброяване се прави проверка за бегълци и се извършва веднъж на всеки 24 часа или по 2 пъти на ден – сутрин и вечер. След като започват да отказват да бъде извършвано преброяване, полит.затворниците издигат барикади пред вратите на килиите и отделенията. Вратите на отделенията отварящи се към двора също биват блокирани. Управата на затвора на свой ред спира водоподаването към отделенията. Но въпреки това съпротивата продължава.

На 21 Септември 1995 година коридорът на отделението, в което се намират революционерите – политическите затворници изведнъж се изпълва с десетки жандармеристи с каски, щитове и палки. Начело на колоната от жандармеристи, бяха прокурорът на затвора, директора на затвора, подполковник от жандармерията, капитанът – командват ротата на жандармерията охраняваща затвора, и помощник-прокурорът. Изведнъж дългият коридор потъна в мрак. Прокурорът каза: „Дойдохме да ви преброим.“ „Ще ви преброим на всяка цена!“… Отговорът на революционерите не закъсня, без много колебания те казаха: „Никога!“ „Докато ние сме живи, вие няма да можете да ни преброите!“

Сражението в Буджа вече беше започнало. Революционерите бяха превърнали, всичко каквото имат в оръжие срещу класовите си врагове. Въпреки десетки гранати със сълзотворен газ хвърлени срещу тях, никой вътре нямаше намерение да се предава. Своеобразната Битка в Буджа беше се ожесточила още повече. В отделението бяха нахлули десетки жандармеристи с каски щитове и палки. Полит.затворниците се бореха с всички сили. Телата им се бяха превърнали в същински оръжия, след командата „Атака!“ те тръгнаха устремени към врага. Сражението вече наближаваше към своите последни мигове. Революционерите отбраняваха отделението сантиметър по сантиметър срещу врага. Врагът продължаваше да изтезава безжизнените телата на загиналите. Коридорът пред отделението се беше превърнал в река от кръв.

С цената на мъченическата гибел на тримата революционери: Туран Кълъч, Угур Саръаслан и Юсуф Баа, беше извоювана „свободата“ на революционерите в затвора в Буджа.

След като се разпространява новината за клането в Буджа, революционерите-политически затворници в цяла Турция, преминават към генерална съпротива. В започналата на 23 Септември, в 23 затвора гладна стачка се включват общо 1200 революционери – мъже и жени. Гладната стачка срещу репресиите и убийствата в затворите продължава 43 дни, и завършва с победа – врагът е принуден да възстанови обратно всички права, които имат полит.затворниците.


Източник: „Нашата кратка история“, издателство на Народен Фронт-Турция, 2018г., стр. 120.

Лява музикантка, поет и революционер бяха хвърлени отново в затвора, само часове след като съдът в Истанбул постанови тяхното освобождаване

В петък, на поредното заседание на делото срещу музикантката от група Йорум – Емел Йешилърмак, поетът-революционер Юмит Илтер и революционерът Джафери Саадък Ероглу, съдът в Истанбул постанови тримата да бъдат освободени. Часове по-късно те бяха хвърлени отново в затвора по заповед на политическата власт в Турция

Прочетете повече „Лява музикантка, поет и революционер бяха хвърлени отново в затвора, само часове след като съдът в Истанбул постанови тяхното освобождаване“