В нео-колониалните страни демокрация, правата и свободите са за олигархията и нейните поддръжници

Там където няма независимост, няма и демокрация за народните маси

Докато има зависимост от империализма, докато господства капитализма народните маси няма да имат истинска свобода и демокрация

Конфликтите между различните фракции на олигархията, не могат да донесат демокрация на народните маси, а единствено временно да разрешат противоречията вътре в олигархията

Не можете да надвиете една част от олигархията, осланяйки се на друга част от нея,

край на бедността, глада и нищетата могат да сложат само тези, които са ги изпитали на гърба си

Съдът в Истанбул отказа да освободи адвокати провеждащи гладна стачка в затвора, въпреки влошеното им здравословно състояние

В понеделник 27 Юли, 37-ми състав на наказателния съд в Истанбул излезе с решение, според което адвокатите Ебру Тимтик и Айтач Юнсал, които от началото на тази година провеждат смъртна гладна стачка, с искане за справедлив съдебен процес срещу тях, трябва да бъдат прегледани от комисия от експерти от филиала на института по съдебна медицина в Истанбул. С това си решение след многократните и настойчиви опити на адвокатите на двамата политически затворници, удовлетвори молбата внесена от юристите, с която те настояват техните колеги да бъдат прегледани от съдебни лекари, които да установят дали те могат да останат в затвора въпреки влошеното си здравословно състояние.

Работник от общинско предприятие в Истанбул, вече месеци наред се бори за правата на своите колеги

На 26 Юни, работникът Туран Акташ, започна отново своя протест пред сградата на общинската администрация на истанбулския район Шишли, разположен в централната част на града. Акташ, който работи като шофьор в общинското предприятие по комунални услуги, е бил изхвърлен от работа в края на миналата година, след като е завел дело срещу общината, настоявайки той и десетки негови колеги да могат да се възползват със същите права, като останалите работници от предприятието. Работникът временно беше прекъснал своя протест – седяща стачка, поради пандемията от коронавирус, но взе решение да го продължи. Туран Акташ е подкрепен от Работническия съвет на район Шишли, който е част от Революционно Работническо движение, синдикалната организация на Народен Фронт-Турция. По-долу представяме на вниманието на нашите читатели превод на текста на изявление направено от работника Туран Акташ, в което той разказва накратко за причините за своя протест.

22-месечния протест се увенча с победа – историята на работничката Тюркян Албайрак

В продължение на 22 месеца, работничката Тюркян Албайрак се бори по улиците на Истанбул, за да се върне на работното си място, от което е изхвърлена несправедливо, през лятото на 2018 година. Тя за пореден път потвърди, правотата на думите: „Този който се бори, накрая побеждава.“ Тюркян Албайрак се върна на работното си място в Общинската служба по здравеопазване към околийското управление на район Саръйер в Истанбул.

На 5 Август 2018 година, Тюркян Албайрак е изхвърлена от работа след като не успява да премине през т.на.р „проверката за сигурност и досиета в архивите“, която се изразява в проверка на „лоялността“ на работници и служители в общинските и държавните структури в Турция. Тя бе въведена през 2018 година като метод за репресия от фашистката власт страна, след като през периода 2016-2017 година десетки хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа по силата на наредбите закони издадени във времето на действалото до юли 2018 година извънредно положение в страната.

Тюркян Албайрак губи работата си, без да и бъдат заплатени полагащите ѝ се по закон обезщетения при прекратяване на трудовия договор. На 3 Септември 2018 година, Албайрак започва своята борба за работното си място, която продължава 22 месеца, въпреки трудните условия, в които се намира. Въпреки нападенията на полицията, арестите, и трудните условия, Албайрак не веднъж заявява: „Аз искам своето работно място обратно, не съм престъпник.“ демонстрирайки своята решителност да се бори. След като борбата ѝ се увенчава с победата, тя заявява: „Това, че можем да се борим срещу фашизма и да извоюваме нови победи ме прави щастлива.“

Тюркян Албайрак разказва, че минувачите на около, на мястото на което е провеждала протеста си, са я наблюдавали от далеч, но не са могли да направят нещо, заради заплахите на полиция, „Хората се радваха, когато видеха че аз протестирам, защото аз правех нещо което мнозина също искаха да направят но не можеха да направят всички. В първите дни на протеста ми, които колеги сядаха на пейките в парка, където протестираха, но по-късно полицията започна да гони всички от парка преди да започне моя протест. Някои от минувачите наоколо изразяваха недоволството си, докато полицаите ме задържаха, някои дори се опитваха да им попречат да ме задържат, но полицаите заплашваха че ще ги отведат и повечето се отказваха.“

Албайрак споделя, че хората в близкото ѝ обкръжение са се зарадвали, когато нейният протест се е увенчал с победа, „Всъщност истинската причина за тяхната радост, е не че ще се върна на работното си място, а че аз се превърнах в надежда за тях. С моята победа, хората видяха, както трябва да направят когато правата им бъдат отнети.“

Тюркян Албайрак, която в продължение на 22 месеца се бори по площадите и улиците за своето работно място, е един от нагледните примери в нашето в този труден период за всички, че борбата и съпротивата могат да донесат победата. Тя извоюва своите права, като се бори в продължение на 641 дни по площадите, за си върне обратно правата, които ѝ бяха отнети напълно противозаконно. Албайрак се превърна в източник на надежда за хората около себе си, показвайки ки им, че ако се борят могат да победят. Разпространяването на справедливи протести, като този участието в тях, ще допринесе за разрастването на борбата за права и справедливост. А това от своя страна ще доведе до рухването на фашистката власт…

Източник: информационна агенция „Истина“(Gerçek Haber Ajansı) www.gercekhaberajansi.org

Работничка се върна на работното си място в Истанбаул след 309 дни борба

Интервю с работничката Мелика Шахин, която в продължение на 309 дни се бори за да се върне на своето работно място в общинската администрация на район Аташехир, в Истанбул.