В тази рубрика ще намерите биографиите на най-достойните дъщери и синове на народите на Турция и Кюрдистан, отдали живота си на борбата срещу империализма и фашизма.
Родена е на 5 Юни 1991 година в град Диярбекир, източна Турция(Северен Кюрдистан). Докато е студентка в университета в град Чанаккале, западна Турция, тя се запознава с членове на Революционна Младеж(DEV-GENÇ). Преди да се запознае с тях, Хелин е под силното въздействие на политиките за дегенерация, провеждани от олигархията с цел подчиняването на младежта. След това се запознава с група Йорум. Група Йорум я превръща в един творец на народа. Преди всичко обаче, тя се научава да вярва в своите собствени способности.
Как си – как сте? От все сърце бих желала да мога да отговоря на писмата на всички, които ми пишат. Но не мога, за това се задоволявам само с изпращането на поздрави, моля да ме извините за това.
Махир Бекташ и Лейля Араджъ са сред тримата партизани оцелели по време на бомбардировката на 7 Ноември 2016 година срещу партизански лагер, в който изгарят живи 11 техни другари. Махир и Лейля загиват в престрелка със силите на фашистката армия на 28 Декември 2016 година, в местността Ашаъ шавалилер, общ. Хозат, обл. Дерсим(официално название Тунджели), източна Турция(Северен Кюрдистан).
Махир Бекташ(Mahir Bektaş): роден е в семейство с прогресивни възгледи, произхождащо от област Трабзон(Трапезунд), североизточна Турция, препитаващо се с отглеждане на зеленчуци в оранжерии. Запознава се с революционното движение докато учи в Техническия университет „Йълдъз“(на тур.ез. Yıldız Teknik Üniversitesi) в Истанбул. През 2010 избирайки да стане революционер, той се посвещава на класовата борба. Към края на 2011 година е включен в областния комитет на Федерацията на Революционната Младеж в Истанбул. Участва в акциите по време на кампанията „Не искаме ракетен щит, а демократична гимназия / университет“ проведена в края на 2011 и началото на 2012 година. Като милиционер участва в акциите на Народната Милиция търсещи сметка от врага. Махир не изпълнява задачи само сред младежта, но също така от време на време взема участие и в работата в бедните квартали.
Лейля Араджъ(Leyla Aracı): родена е през 1983 година, в град Искендерун, обл. Хатай, южна Турция. През месец юни 2007 година се дипломира като учителка от филологическия факултет на Международния Кипърски Университет(Северен Кипър;бел.прев.). В периода 2007 – 2013 година изпълнява задачи в бедните квартали на градовете: Искендерун, Антакия, Самандаа, Адана, Мерсин и Истанбул. Загива заедно със своя другар Махир Бекташ, в престрелка със силите на фашистката армия, която според думите на враговете се е превърнала в „ад под небето“, така Лейля и Махир нанасяйки поражение на врага потърсиха сметка за другарите си.
Източник: списание Halk Okulu(Народно училище), бр. 5 от 15 Декември 2019 година, стр. 44.
На 7 Ноември 2016 година, лагер в който по
това време са се намирали група партизани
от бригада „Ибрахим Ердоан, намиращ се
в долината на река Чат, в община Хозат,
област Дерсим, беше бомбардиран със
самолети от фашистката армия на
олигархията. При бомбардировката 11 от
намиращите се в лагера партизани загинаха
мъченически.
На 16-17 Април, при операция на истанбулската полиция в множество квартали в града, 11 изявени кадри, бойци и симпатизанти на Революционна Левица(на тур.ез. Devrimci Sol), загинаха мъченически борейки се до последно в своите бази.
Роден е на 25 Март 1952 година в село Кюрдемлик(Джевиздере), област Елязъ. Произхожда от Кюрдско работническо семейство. Започва да изпитва симпатии към революционните идеи още преди 1970 година.
От Къзълдере[1] до днес, ние дадохме над 600 мъченици, които с гибелта си доказаха безброй пъти правотата на думите : „Не се брои за живял, онзи който не знае как да загине за рoдината си.“ Никога не сме се поколебавали от това да заплатим най високата цена за нашата борба в името на народа и родината. Наясно сме, в страна в която властва фашизмът никое право не може да бъде извоювано без за него да бъзе заплатена висока цена. Ние никога не сме се поколебавали да заплатим тази цена. За това ние имаме другари като Ахмет Ибили и Фидан Калсен[2], които в последните си мигове казват „Един живот имам, жертвам го в името на народа и родината си.“ За това ние имаме другари като Ибрахим Чухадар, който казва : „Аз търся сметка от тези, които обрекоха народа ни на глад, бедност и безработица…“Прочетете повече „Мъченическата гибел в името на народа и родината е чест за всеки Фронтовак“→
Лобно място: централен затвор гр. Чанаккале, западна Турция.
Дата на раждане: 1970
Място на раждане: Къркларели
Място на гроба: гробище „Силиврикапъ“, гр. Истанбул
Тя стана един от мъчениците на Смъртната Гладна Стачка от 1996 година. Тя записа името си в историята ни, като първата жена в Света, загинала в Смъртна Гладна Стачка.Прочетете повече „Айче Идиль Еркмен“→
Гласът на Борбата 
Трябва да влезете, за да коментирате.