Какво представлява „изкуственото равновесие“ в нео-колониалните страни?

Най-просто казано, т.нар. „изкуствено равновесие“ означава пасивизиране на недоволството на народните маси срещу настоящото капиталистическо статукво.

Поради тази причина понятието за „изкуственото равновесие“, изхожда от съществуването на недоволството на масите срещу настоящото статуквото във всеки случай. Това пасивизирано недоволство е насочено против съществуващия ред и обективно означават, че противоречията на съществуващия ред достигат нивото на непримирими противоречия. Това изразява съществуването на революционната ситуация.

Прочетете повече „Какво представлява „изкуственото равновесие“ в нео-колониалните страни?“

Накратко за нео-колониализма

Международното положение, след края на Втората Световна Война, показва че съюзите и баланса на силите от периода преди войната са напълно разрушени,като освен между капиталистическата система и комунистическото движение,така и вътре в самата капиталистическа система този баланс и взаимоотношения са претърпели коренна промяна. Водещата позиция на Англия, като най-могъща сила в капиталистическата система, която още в началото на XX век, започва все повече да се „клати“, вече е заета от САЩ. Империалистическата-капиталистическа система, с цел да намери изход от своята кризата, която е навлязла в нова фаза,заедно с нарастването на мощността на борбите на комунистическото движение и борбите за национално освобождение,започва да се премоделира под влиянието на САЩ, които са безспорен доминиращ фактор в икономическо, военно и политическо отношение.

Прочетете повече „Накратко за нео-колониализма“

Ще сринем вилата на този който събори нашите домове!

Като се почне от кв. „Чаян“, мине се през кварталите „1 Май“, „Кючюк Армутлу“ и кв. „Гаази“, и се стигне до кварталите „Алибейкьой“, „Гюлсую“, „Картал“ и „Окмейданъ“, Народен Фронт има важен принос в изграждането на бедните работнически квартали на Истанбул, наричани и още бидонвили(на тур.е.з gecekondu), които могат да бъдат сравнени с фавелите в Бразилия. Тези квартали бяха основани чрез съпротива и борба срещу всички нападения на мафията, полицията и общинската охрана. Властта на ПСР използвайки като претекст проектите за „Градско преустройство“ иска да събори домовете на народа и да прогони всички жители на бедняшките квартали. ПСР заяви, че ще разруши 7 милиона жилища в името на печалбата на империалистите и слугуващите им местни едри капиталисти. Тя направи всички свои приготовления за изпълнението на тези планове.

Няма да склоним глава пред атаките на ПСР. Ще се застъпим за кварталите си и ще се борим. Не ни е страх от нападенията и заплахите на ПСР.

ЩЕ СРИНЕМ ВИЛАТА НА ТОЗИ КОЙТО СЪБОРИ НАШИТЕ ДОМОВЕ

Нашите жени са факел на Революцията!

БОРЕЩАТА СЕ ЖЕНА Е НЕЗАВИСИМА ЖЕНА

НАШИТЕ ЖЕНИ СА ФАКЕЛ НА РЕВОЛЮЦИЯТА!

Традицията да се борят срещу тиранията, която жените носят със себе си през историята, заедно с качества като привързаност, гняв и себеотдаденост спомогнаха за това те да се включат бързо в революционната борба.

Отговорът на въпроса „Какъв трябва да бъде революционерът?“ е и отговор на въпроса „Каква трябва да е жената революционер?“.

Революционерът трябва да се откъсне напълно от влиянието на буржоазната идеология и трябва да се бори със всички свои слабости, които го теглят обратно към капиталистическото статукво…

Жената революционер, трябва да изостави образа на буржоазната жена. Революционерката, трябва да може да се бори безкомпромисно с буржоазната идеология, която създава образа на слабата жена, която ту е „влюбена“, ту е „привързана към семейството си“, ту „пролива сълзи“ от безсилие. С всичко това жената революционер трябва да се бори без да прави компромиси…

Паралелно с укрепването на борбата на Партията-Фронта, жената започна да взема все по-активно участие в нея. Партията и Фронтът се довериха на жените, на своите другарки.

Жените на Партията-Фронта, загинали мъченически в борбата, са символ на жената революционер. Те направиха част от своя живот борбата за народната власт, която е основната линия на Партията-Фронта.

Народната власт означаваше победа над врага, те водиха една безкомпромисна борбата срещу всички препятствия, срещу останките на буржоазната личност, които им пречеха да се отдадат напълно на борбата срещу народните врагове.

Водени от Марксистко-Ленинистката идеология, и борбата за народната власт те се превърнаха в героини, които съединиха всички онези положителни страни на жените в Анадола и жените на Партията-Фронта. Те станаха представителки на жената, комунистка отдала живота си на делото за освобождението на трудовия народ.

В нашата страна мястото на жените в революционната борба, напълно съответства на лозунга: „Без жените не може да бъде осъществена революция, без революцията жената не може да бъде свободна.“

Истинското освобождение на жената е в революцията, крайната ѝ цел е жената комунистка. Но както доказват със своя живот и борба жените мъченици на Партията-Фронта, създаването на тази нова жена, на тази личност не е задача на утрешния ден, а цел, която може да бъде постигната днес.

Защото без да има такива личности, революция в Турция, революцията което ще освободи от вековния ѝ гнет жената на Анадола, е невъзможна. Без да бъде създадена тази личност на жената комунистка, жените не могат да се освободят.

Пътят към борбата на жените в Анадола е отворен. Те имат не една и две мъченици, революционерки, героини отдали живота си на делото на трудовия народ.

Независимата жена е тази, която още от самото началото е отхвърлиха буржоазната идеология и капиталистическото статукво. Независимата жена е създаването на една уверена в себе си личност, водена от стремежа към властта на народа и идеологическата здравина на Партията-Фронта.

Борещата се жена е независимата жена!

Останалото е живота….

Дурсун Караташ; 1952-2008г. Основател и ръководител на движение Революционна Левица, първи генерален секретар на Революционната Народно-Освободителна Партия-Фронт.


Източник: Списание Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм(Bağımsızlık, Demokrasi, Sosyalizm için Yürüyüş), брой 343 от 16 Декември 2012г.

В 10 въпроса деградацията в обществото и борбата срещу нея

1-Какво представлява деградацията?

Деградация означава упадък, разруха, и по-точно упадъка на един човек като личност и морално същество в обществото.

Само от речниковото значение на това понятие можем да си направим заключения, за това защо деградацията е нещо, което народите не трябва в никакъв случай да приемат. За нас деградацията означава разваляне на създадените в продължение на поколения от народа положителни традиции, качества, добродетели, ценности. Изпразване на тяхното съдържание и заменянето им с културата на империализма.

2-Кои наши ценности иска да унищожи империализма? С какво иска да ги замени?

Всички положителни качества и добродетели създадени от народа ни и предавани от поколения на поколения са под прицела на политиките на империализма за деградация. Кои качества иска да унищожи? Взаимопомощта, солидарността, противопоставянето срещу неправдата, уважението към друга на другите, почитта към по-възрастните, чистата обич към децата, честността, почтеността, отхвърлянето на тиранията, верността към любимия човек, родината, жертвоготовността…

Ето това искат да унищожат империалистите, под техен прицел са всички тези добродетели на нашият народ. Капитала иска да ги замени с „качества“, които пълна противоположност на гореизброените. Искат да насадят на народа ни, егоизма, егоцентризма, незачитането на духовното и концентриране върху материалното, апатията, гешефтарството, мисленето на дребно, мошеничеството, прагматизма, неуважение към възрастните хора, похотливостта, сексуалните перверзии и извращения, незачитане на труда на другите и ред други отрицателни „качества“.

3-Какви са причините, които водят до деградиране на обществото?

Преди за започнем да търсим причините, трябва да поясним това, че деградацията е следствие от натрупване на множество фактори. Всички класово разделени общества, създават несправедливости, неравноправие, глад и нищета. Всичко това отдалечава народите от техните положителни ценности, качества и добродетели. Когато народите са неспособни да се борят с проблемите, в които са затънали, те прогниват заедно със системата, в която живеят и най-накрая и те деградират като нея. Системите основани на експлоатация и класово разделение създават материалната основа, предпоставките за деградацията. Но деградацията не може да бъде сведена само до материални условия. Тя е и следствие от системно провеждани и целенасочени политики, които имат за цел постигнато на точно този ефект върху обществото.

4-Кой провежда политиките за деградация? Кои и са най-често засегнатите от тези политики?

Империализмът систематично и целенасочено провежда политиките за деградиране на народите. Империалистите са врагове на народите. За да могат да увеличат своите печалби и за да могат да прокарат своите политики за експлоатация и грабеж те се нуждаят от инструменти, с които да потискат народите. Буржоазията не се се спира пред нищо за да постигне тези свои цели.

Основният елемент са репресиите и принудата, като в империалистическите държави и подчинените им нео-колониални страни се развиват мощни репресивни структури служещи на тази цел. Но в повечето случаи тези методи не дават очаквания резултат, дори напротив те още повече увеличават гнева на народите срещу капиталистическото статукво. За това империалистите са длъжни да превърнат народите в сива безлична маса от деградирали индивиди, които да не могат по никакъв начин да се съпротивляват срещу експлоатацията и грабежа. Най-често под ударите на тези политики подпадат най-бедните слоеве на обществото, но тяхното влияние не се ограничава само с най-бедните, то се разпростира сред целия народ. А най-потърпевши са младежите, те са основната група, под прицела на империалистите. Не друг, а именно бедните народи са тези, които ще победят и унищожат империализма. Бедните народи, които се съпротивляват срещу репресиите и жестокостите, срещу политиките на експлоатация и тирания, т.е тези народи, които се борят за да установят революционната народна власт, са основните мишени на империалистите и техните политики за деградация.

5-Какви са методите и средствата, които използват империалистите и слугуващите им олигархии за да осъществят своите политиките на деградация?

Те използват множество и най-различни методи и средства за да осъществяват тези свои политики. Но най-общо можем да ги подредим по следния начин: образователната система, културата и изкуството(музика, изобразително изкуство, кино и т.н.) литературата, консуматорската „култура“, телевизиите, печатните и електронните медии, интернет, списания… Наркотици, проституция, хазарт, „игри на късмета“, лотарии, изкривени разбирания за забавление, модни тенденции, футболът и другите спортове.

6-Трябва ли марксистите-ленинистите да се борят срещу деградацията?

Да, трябва и това трябва да е задължителна част от тяхната борба. Защото марксистите-ленинистите, се борят за народа, за неговото освобождение за да сложат край на господството на капитала и експлоатацията, срещу империализма и олигархията. В хода на тази борба всичко, което вълнува народа трябва да вълнува и марксистите-ленинистите. Революцията е дело на масите. И деградацията е една от най-сериозните пречки пред това народните маси да се включат в революционната борба. Борбата срещу нея е част борбата за трудовите и социалните права на народа. Чрез нея революционерите могат да организират народа, да го революционаризират, и да разгърнат народната война на нови фронтове. Борбата срещу деградацията е част от революционната борба независимо, в какъв етап се намира тя.

7-Как левицата в нашата страна разглежда борбата срещу деградацията?

Левицата у на неглижира този проблем. Голяма част от нея не само, че ням ясно изразена позиция по този въпрос, но дори някои нейни представители спомагат за това народът ни да бъде заливан с още-голяма сила от „информационната помия“ на буржоазните медии. Лумпенизираните родни „комунисти“ и „марксисти“, които нямат никакво намерение да водят адекватни на времето, в което живеем политики са затънали в блатото на деградацията. Езикът им, изразните средства, начинът им на говорене е далеч от този, който трябва да бъде използван от хора, които претендират, че са комунисти. Ние не искаме да се превръщаме в ничии морални съдници, нито да корим някого, но не можем да не изразим възмущението си от начина на поведение на определени представители на левицата у нас. Дори тези, отделни личности, които иначе претендират да са много добре запознати с марксистко-ленинистката класика са под силното влияние на империалистическата култура и в стремежа си да се покажат, като знаещи и можещи изпадат в абсурдни ситуации. Говоренето им е грубо, много често неразбираемо за обикновените хора. Това тяхно философстване, което протича изцяло във виртуално пространство(рядко и извън неговите граници) отдалечава желаещите да се запознаят с идеите на марксизма-ленинизма.

В последните години пък някои „нови“ групи появили се в левицата у нас, открито започнаха да защитават теориите на реформистките западни кръгове, които прокламират буржоазните теории за „свобода на индивида“, „секс работник“ и други подобни дегенеративни идеи.

Другата основна тенденция е и тази на защита на „традиционните ценности“ прокламирана най-вече от буржоазните националисти и фашистите. Които размахвайки чучелото на „мигрантската вълна“ печелят все повече и повече поддръжници.В голямата си част левицата също участва в този отвратителен креслив театър на фашистките партии, като го прави с цел да извлече облаги и дивиденти за себе си от цялата ситуация. Така левицата смята, че ще може да привлече повече поддръжници, но по всичко личи и това не дава никакъв резултат и всичките напъни на изборите остават напразни.

Ако трябва да обобщим у нас левицата е под силното идеологическо влияние на буржоазията. Родните ни реформисти и опортюнисти са потънали в блатото на буржоазната идеология. Кризата, в която се намира лявото у нас от 1989 година насам все още не е преодоляна и няма изгледи това да се случи в близките години. Буржоазната идеология е намерила много добра почва за развитие и поради факта, че липсва каквато и да било теоретическа база сред левицата. А дори тези, които демонстрират познания, че имат познания в марксизма-ленинизма го правят по начин, който по-скоро представлява една гротеска, отколкото някакви реални знания.

8-Какво трябва да направят марксистите-ленинистите срещу политиките на деградация провеждани от империализма и слугуващата му олигархия?

Преди всичко марксистите-ленинистите трябва да водят една постоянна и всеобхватна борба срещу налаганата от империализма псевдокултура. Техните усилия трябва да се насочат в посока на това да изведат на преден план положителни страни в народната култура съчетавайки я с културата на революционното движение в своята страна. В тази борба те трябва да направят всичко по силите за да организират народа. Тази борба трябва да се води най-вече от самия народ. Трябва да бъдат създадени алтернативи на статуквото във всички области на живота. Центрове за култура и изкуство, различни мероприятия в културната област, а също така трябва да се обърна внимание и на спорта и социалните дейности. Революционната и прогресивна литература трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани в развитието си. Необходимо е също така да бъдат организирани кампании срещу наркотиците, проституцията, трябва да бъдат създадени и организационни структури за борба с тези явления. Трябва да бъдат организирани народни библиотеки, читални, интернет зали, курсова за преквалификация, различни по вид и обем предприятия, в които народът да може да произвежда различни стоки, с които да задоволява своите нужди. Задача на марксистите-ленинистите е и да организират народа за да се защитава срещу всички институции на статуквото, които сеят деградация, срещу мафиотските банди и техните покровители полицаи.

9-Възможно ли е да бъде напълно унищожена деградацията, без да бъде унищожен капитализмът?

Влиянието на деградацията при капитализма, може да бъде намалена в известна степен, като това зависи в голяма степен от нивото, до което ще достигне борбата на народа срещу деградацията, и неговото участие в революционната борба. Но докато народите продължават живеят под гнета на капитализма, създаващ глад, нищета и несправедливост, ще продължи да съществува и материалната основа на деградацията. Прогнилата система, разяжда хората, превръща ги в дегенерати. В това статукво е невъзможно деградацията де бъде унищожена напълно. Също така не трябва да се забравя, че империализмът и олигархията ще продължат да сеят деградация сред народа.

10-Как може да бъде унищожена империалистическата политика на деградация, и какво е крайното решение за справяне с нея?

Деградацията може да бъде унищожена само чрез революция. Решението срещу нея е социализмът. Само тогава, когато не е на лице експлоатация, когато бъде унищожена империалистическата-капиталистическа система, тогава може да бъде премахната и материалната основа на деградацията. Социализмът подкрепя и развива положителни страни на народната култура и традиции, той притежава силата да ги развива. Развитието на социализма и неговата победа, смазва всички останки от стария капиталистически строй. Народите ще започнат процес на постоянно развитие на културата и ще осъществят културната революция.

В 10 въпроса: Работническите Съвети

Уважаеми читатели, на фона на работническите протести от последните няколко седмици редакцията ни реши да представи един алтернативен модел на организация на работниците. Смятаме, че този модел би бил ефективен за организирането на работниците в нашата страна. Разбира се не твърдим, че той би работил автоматично без да бъде адаптиран в условията на нашата страна, но все пак той е един добър пример създаден от Народен Фронт-Турция в хода на неговата дейност сред работническата класа. Прочетете повече „В 10 въпроса: Работническите Съвети“

В 15 въпроса: Народните съвети

1-Какъв вид организации са Народните съвети?

Народните Съвети са вид низови организации, в които народът не бива разглеждан просто като група хора, които трябва да бъдат организирани и трябва да дадат материална подкрепа за делото на революцията. В съветите народът освен участник, е и организатор, в тях той изпълнява своята същинска роля на ключов елемент в развитието на борбата. Те са организации, в които народът обединява своите сили за постигането на общи искания, търси решение на проблемите си. В тях единствено народът има право на глас и вземане на решения. В тези организации народът разчитайки само и единствено на собствените си сили набелязвайки най-наболелите проблеми търси адекватни решения за тях. Съветите са политически организации, в които народът, постепенно, на базата на натрупвания опит, вадейки си поуки от практиката ще измести фокуса на вниманието си от ежедневните проблеми към политическите.

2-Кой може да участва в Народните Съвети?

Всички освен народните врагове, всички угнетени слоеве на обществото могат да участват в Народните Съвети. Работници, държавни служители(публични работници), собственици на малък бизнес, ученици, студенти, безработни, интелектуалци, творци, млади и стари, жени и мъже, целият народ може да участва в съветите.

Всеки, който в една или друга степен има противоречия с капиталистическото статукво, който иска да намери решение трудовите и социални проблеми, на икономическите проблеми, на проблемите свързани с правата и свободите на народа, всеки, който мисли за бъдещето на семейството си може да се включи в съветите.

В тези организации не могат да се включат единствено шепата експлоататори-господари и техните кучета фашисти изцапали ръцете си с кръвта на народа, палачите, грабителите, изнасилвачите, крадците, лихварите и търговците. Тоест в съветите не могат да се включат онези, които по един или друг начин са изцапали ръцете си с кръвта на народа, тези които се хранят с кръвта на народа, тези които го експлоатират до мозъка на костите му.

3-Как народът ще се включи в Народните Съвети?

В Народните Съвети всички са равни. Тъй като те са организации, алтернативни на капиталистическото статукво, включването в тях коренно ще се различава, от това в организациите на статуквото. Не се допуска включване чрез ходатайстване, покровителстване, подкупи и т.н. основният принцип в тях е доброволчеството. Членството, и изпълнението на задачите в Народните Съвети е на доброволен принцип. След включването в него, всички са равни в дейностите на Съвета, като: изпълнение на задача, надзор, контрол, работа, изразяване на мнения и становища, правомощия, вземане на решения. Всички имат равни права.

4-Какво е устройството на Народните Съвети ? Как работят те?

Устройството на Народните Съвети и начинът им на работа е демократичен. Вземането на решения и тяхното прилагане става само и единствено след обсъждането им и при наличието на мнозинство за вземането на решение. Прилагането на взетите решения се извършва без да се правят компромиси и отстъпки от тях.

Народните Съвети провеждат заседанията си само в присъствието на мнозинството от своите членове. Само при изпълнение на това условие може да бъде определен дневният ред на едно заседание. С решение на членовете се определят най-належащите за разглеждане точки от него. Отново с решение на мнозинството от членовете се взема решение, какво трябва да се направи, какви конкретни действия трябва да бъдат предприети за да бъде разрешен казусът поставен пред съвета. Независимо от това, каква е темата тя бива разисквана така, че да не останат въпросителни в главите на членовете на Съвета, като се цели пълното изясняване на конкретния случай, едва тогава се пристъпва към вземане на решение и гласуване. Решение се взима само в присъствието на мнозинството от членовете на Съвета, като след вземането му то важи за всички членове на съвета без изключения. Всички членове са длъжни да се придържат към взетото решение.

В най-общи линии по този начин изглежда организацията на работата в Народните Съвети. При настъпването на извънредни събития, които са от голямо значение за квартала /района / населеното място / и го засягат пряко, не се търси мнозинство за вземането на решения. Въпреки това обаче, всички членове на съвета са длъжни да се съобразяват с решенията взети при подобни извънредни ситуации.

5-Защо съветите имат толкова голямо значение за развитието на борбата на трудовия народ?

Низовите организации са неизменна част от борбата. От изграждането на такива организационни структури зависи, дали една организация ще продължи да съществува и за в бъдещето в дадено населено място или квартал. Чрез низовите организации могат да бъдат постигнати трайни резултати имащи пряко въздействие върху живота на народа. Чрез тях народът може да се научи да управлява сам себе си, като по този начин той няма да разглежда революционната борба като нещо далечно и абстрактно, така той ще може да намира решение на собствените си проблеми без да зависи от волята на властниците. Това ще способства народът да осъзнае силата си и да се откъсне от влиянието на буржоазията. Низовите организации играят важна роля в това народът да намира решения на собствените проблеми, както и в развиването на революционната борба. С този си аспект Народните Съвети имат изключително важно значение за бъдещето на борбата на народа.

6-Кое качество на масовите организации ги прави задължителна част от революционната борба?

Народът не е само участник, поддръжник и източник на материални средства в борбата, той е ключовият елемент в нея. И в този контекст, той трябва да има правото да взема решения и да ги прилага на практика. Единственият начин на организация, чрез който може народът да бъде мобилизиран изцяло, в който той бива обучаван, и който му позволява да изпълнява ролята си на основен елемент са низовите организации като Народните съвети и Народните комитети. Това, което придава толкова голямо значение на тези организации е това, че те насочват народа към завземане на властта и го мобилизират в тази борба. Именно това тяхно качество ги прави незаменима част от революционната борба.

7-Как чрез масовите организации ще бъдат намирани решения на проблемите? Как народът ще бъде мобилизиран за да стигне до тях?

Констатирането на проблемите, определянето на степента на тяхната важност, намирането на решения за тях става, като се свикат събрания, в които участват възможно най-широк кръг от хора. Всички участващи в тези събрания имат равни права при вземането на решения и изразяване на мнение. Народът има пълното право сам да взима решения и да намира начини за разрешаването на проблемите, с които се сблъсква.

Взетите по този начин решения биват прилагани на практика, чрез мобилизацията на народа в комитети. В основаните комитети, народът участва във всяка една стъпка от прилагането на взетите решения. По този начин се цели да бъде постигнато максимално участие на народа, както в намирането на решения за проблемите така и в същинското разрешаване на проблемите.

В основаните комитети, народът участва във всяка една стъпка от прилагането на взетите решения. По този начин се цели да бъде постигнато максимално участие на народа, както в намирането на решения за проблемите така и в тяхното отстраняване.

8-Какви са основните принципи при работата на масовите организации?

-Създаване на механизми чрез, които народът сам да взема решения относно своите собствени проблеми.

-Работи се, като се изпълнява конкретен план, програма, и при спазване на дисциплина, както при останалите дейности, които са част от революционната борба.

-Планиране и прилагане на програма за обучение на народа, целяща засилването на неговото класово съзнание и насочването на гнева му към властта и господстващите класи.

-Стриктен контролен механизъм за контролиране на дейностите, в който народът ще има водеща роля.

Това са основните принципи в работата на низовите организации. Само тези низови организации, които следват и спазват гореизброените принципи могат да постигнат реални резултати. В противен случай има сериозна опасност те да останат да съществуват само на хартия и да не извършват никаква реална дейност.

9-Каква е разликата между масовите организации и останалите видове организации?

Синдикатите, браншовите организации са изградени на принципа на представителството. Участието при вземането на решения на различните нива се осъществява посредством избрани представители. Така правото на участие на народа при вземането на решения и изказването на свободно мнение се осъществява посредством „трети лица“. А при масовите организации основният принцип е участието на народа при вземането на решения и свободното изразяване на мнение. Народът участва пряко във вземането на решения, управлението, контрола и целия процес на работа на организацията.

10-Какви са функциите и задачите на Народния Съвет?

Дейността на съвета, обхваща разрешаването на проблемите във всяко населено място, във всеки район, в който народът има проблеми. Неговите задачи се простират в широк диапазон, като се започне от разрешаването на злободневните проблеми, като намиране на препитание, мине се през разрешаването на проблемите на квартала, селото, малкия град, и се стигне до разрешаването на икономически, социални и политически проблеми. Накратко казано задачите на съвета обхващат разрешаването на всички проблеми засягащи народа.

Функциите на съвета са:

– Търсене на общи решения на проблемите на народа, укрепването на солидарността между хората, без оглед на верските, националните, етническите и професионалните различия между тях.

-Организиране на общата съпротива срещу атаките, които могат да бъдат насочени срещу народа, укрепване на дружбата между хората, без оглед на народност, вяра и раса.

-Организиране на съпротива срещу нападенията на държавата и мафиотските банди.

-Развиването на съзнание у народа за борба за социалните и трудовите му права, както и разрешване на проблеми свързани с инфраструктурата, жилищният въпрос, а също така и насърчаване на неговата изобретателност и творчество в тези борби.

-Съветът способства за това народът да осъзнае собствената си сила. Същевременно Народният Съвет се стреми да превърне организацията в място в което народът да взема решения за собственото си бъдеще, като прави това с пълното съзнание за последствията и отговорностите за тези свои решения.

-Наред с останалите си функции, съветът има и ролята на място за обучение, в което народа развивайки се в борбата за трудови и социални права се учи сам да управлява себе си, без да има нужда от институциите на статуквото. По този начин след идването на социалистическата народна власт той ще може да определя бъдещето си без чужда намеса.

11-Какво е отношението на олигархията спрямо масовите организации на народа?

Олигархията не иска народът да бъде организиран срещу нея. Тя не търпи никоя организация насочена срещу нейната власт. Тя не иска народът да мисли, да се осъзнава класово, да се обедини и бори за своите права. За това тя се опитва да възпрепятства всячески организациите на народа.

Тя разгръща повсеместен терор срещу народа за да го сплаши и сломи. Прибягва до използването на репресии, насилие и мъчения. Господстващите класи винаги са смазвали всеки протест на народа, който се бори да извоюва трудовите и социалните си права . По този начин те се опитват да всеят страх у народа използвайки мъченията и затворите. Съзнавайки, че всичко това може и да не даде желаният от нея резултат олигархията атакува народа и чрез деградацията. Единствената ѝ цел е да попречи на народа да се организира, като по този начин го превърне в сива маса от „безобидни“ индивиди, които не застрашават по никакъв начин съществуващото статукво в страната.

12-Как лявото движение Турция гледа на Народните Съвети?

Като се започне от реформистите и се стигне до Кюрдските националисти, гледната точка на лявото движение е доста изкривена. Схващанията на Кюрдското националистическо движение като цяло не се различава от тази на реформистите.

Левицата много обича думата „народни маси“, тя при всеки удобен случай използва използва клишета като „народът има думата“ ; „народът сам трябва да взема решения за бъдещето си“; и др. Но всичко това се свежда само до празно говорене, неподкрепено с конкретни действия. Истината е, че много от левите организации нямат доверие на народа. Не вярва, че народът може да взема решения според собствената си воля, и че той може да води борба за изпълнението на взетите от него решения. Същото важи и Кюрдските националисти. За тях народът е „сива бездушна тълпа“, която може да бъде използвана в контекста на техните политики. До ден днешен тяхната практика е по-близка до различните НПО-та и „протестъри“ в страните от западна Европа и Америка.

13-От къде води началото си това изкривено схващане на лявото движение?

В основаната на това изкривено схващане на левицата, лежи отказът от перспектива за завземане на властта. Никоя организация, която не разчита на собствените си сили, която няма доверие в собствените си политики, не може да се довери на народа. Тя не може да повярва във волята на народа. Гледната точка на левицата към народа, не се различава особено от тази на капиталистическото статукво. За това тя не може да създаде организации, които се основават на това народът сам да взема решения за собственото си бъдеще. Погрешните схващания в идеологически аспект доведоха до това състояние левите организации. Едно ляво движение, което не вярва в себе си, което не се стреми към извършването на революция, не може да се довери на народа и на неговото право сам да взема решения за бъдещето си.

14-Как Народен Фронт-Турция гледа на Народните Съвети?

От момента на появява ни на политическата сцена, в съответствие със силите, с които сме разполагали през различните периоди, ние винаги сме работили за това да създадем масови организации, чрез които да включим народа в борбата за неговата собствена власт.

Само чрез масовите организации, народът може да се застъпи за революционната борба, така той би престанал да я разглежда като нещо далечно и абстрактно. В някои периоди, в различните райони в тези организации могат да бъдат взети не чак толкова прогресивни решения, и борбата там да се развива в съответствие с взетото решение. Но колкото повече народът се организира, бори и колкото повече се застъпва за своите проблеми, толкова повече нивото на неговото класово съзнание се повишава, и той започва да се интересува и застъпва за проблемите на страната. За това ние повярвахме, че народът има правото да взема решения за собственото си бъдеще, че той има волята да направи това, ние уважавахме решенията които той вземаше. Ние способствахме за това хората да се организират, да се борят, и да осъзнаят своята сила. Ние ги насърчавахме да се доверят на себе си, положихме много труд и старание за това. Защото само по този начин широките народни маси може да се застъпят за революционните политики, само така те могат да бъдат насочени към властта. За това ние разглеждаме масовите организации, като основният вид организации в революционната борба.

15-Каква е нашата досегашна практика?

Масовите организации винаги са били наш приоритет. Създадените преди 1980 година масови организации бяха ликвидирани заедно с идването на власт на фашистката хунта на 12 Септември същата година. През 1990-те години с дейностите около съветите, отново е даден приоритет на създаването на масови организации. Първият Народен Съвет е създаден на 5 Октомври 1996 година в истанбулският квартал „Гаази“.

Народните Съвети, се заемат с проблемите на кварталите,в които са създадени. Мобилизирайки народа съветите създават решения на множество проблеми като здравеопазване, електроснабдяване, прокарване на пътища и ремонта на съществуващите, осигуряване на достъп до образование. Също така тези съвети са важна част от борбата срещу разпространението на деградацията в бедните квартали. Заедно с борбата срещу различните проблеми в кварталите, Народните съвети играят важна роля в това, народните маси да бъдат политизирани, чрез организираната от тях кампания „Сусурлук е държавата“[1] която е организирана след избухването на скандала „Сусурлук“. Съветите постигат голям успях с тази кампания.

С тези свои аспекти, Народните Съвети са едно добро училище, което ни показва, как народът може да бъде мобилизиран, как той може да се спомогне за неговото развитие в политически план, как може да бъде включен в борбата.

В заключение можем да кажем, че:

-Вадейки си поуки от предишният ни опит, ние трябва да разширим до възможно най-широк кръг от хора дейностите за създаването на Народни Съвети.

-Днес народът ни е много по-наясно с фашисткият характер на тази власт.

Той вижда, че училищата, болниците, полицията, армията не работят в полза на народа, в полза на ПСР и нейното статукво основано на грабежа, плечкосването и опустошаването на страната.

-Чрез съветите ние трябва да създадем алтернативи на всички институции на фашисткото статукво. Трябва да покажем, че сме реална алтернатива на това статукво. Трябва да покажем на народа, че той може сам да управлява себе си, трябва да му покажем източника на проблемите и пътищата за тяхното разрешаване.

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş(„Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“), брой 446, от 7 Декември 2014г.

В 15 ВЪПРОСА: ИЗОЛАЦИЯТА

1-Какво е първото нещо, за което се сеща човек, когато чуе думата изолация?

Отчуждение, обезличаване, поставяне на човека под своеобразна обсада…

2-Какво означава думата изолация?

Отделяна на чуждото, отчуждаване, изолиране, отделяне от всичко и всички.

3- Метод за мъчение ли е изолацията?

Да. Изолацията бива използвана от империалистите и слугуващите им правителства за да сломят народа и революционерите. С оглед на методите, които се използват тя е един подъл метод за мъчение, който бавно и постепенно създава психически и физически увреждания у човека. Това е своеобразна тиха смърт.

4-Какви видове изолация има?

Изолацията бива използвана най-вече в нейните физически и политически измерения срещу нас. Физическата изолация се проявява най-вече на ниво затвори, в изолационните килии. Политическата изолация пък се проявява в това, различни опозиционни сили да бъдат изолирани от народа, да се изолират по между си, и една по една да бъдат откъснати от организационните структури на революционерите.

5-Каква е крайната цел на изолацията?

Днес, общият признак на прилагани в нашата страна и по света изолационни политики е сломяването на всички сили, които се борят, воюват срещу империализма и лакеите му. Всички те имат за цел тези сили да бъдат изолирани, отчуждени и в крайна сметка сломени. Това е вид атака, която цели всички сили, които се борят срещу тираните, империалистите и техните слуги, независимо къде се намират те да бъдат накарани да се откажат от идеите си, като крайната цел е те да бъдат идеологически и физически ликвидирани. Прочетете повече „В 15 ВЪПРОСА: ИЗОЛАЦИЯТА“

За да бъде волята на народа… Власт на Народа!

Работниците, държавните служители, пенсионерите, дребните производители, безимотните селяни, собствениците на малък бизнес, инвалидите, и като цяло народа има проблеми.

А това статукво, е едно статукво, което е доказало, че не може и че няма да разреши тези проблеми. Да ние искаме да намерим решение. Но кои сме ние? И как ще решим всички тези проблеми? Ние сме народа. Един народ, който очаква партиите на олигархията, едрите капиталисти, империалистическите им господари да намерят решение на проблемите му, преди всичко не уважава себе си.

Той не осъзнава собствената си сила. Да, единствената сила, която може да разреши всички тези проблеми е народът. Но как народът ще намери решение на всички тези проблеми? Отговорът на този въпрос е кратък и ясен: Съграждайки своята власт под водачеството на един революционен фронт… Народът; работници, държавни служители, селяни, собственици на дребен бизнес, млади и стари, мъже и жени; без оглед на Алевити и Сюннити, Кюрди, Турци, Лязи, Араби, Черкези, Бошняци и Грузинци, обединявайки се може да съгради тази власт. Но и това трябва да е ясно на всеки, че олигархията няма да здаде тази власт толкова лесно на народа. Тези господстващи класи, които изправят срещу работника искащ увеличение на заплата си, срещу държавния служител искащ право на синдикално сдружаване, срещу младежа поискал един по-демократичен университет, срещу Кюрдският народ търсещ правата си изправя полицаи, терор, танкове и бронирани машини, естествено, че ще прибегне до още по жестоки репресии срещу народ искащ да извоюва властта си, ще се опита всячески да заглуши неговият глас.

Тогава нека заявим открито, какво е решението: народът може да съгради своята власт само и единствено ако води безкомпромисна борба срещу тези експлоататори и тирани.

Властта на народа ще слои край на всички несправедливости, експлоатация на буржоазията, на корупцията ѝ продължаваща вече десетилетия наред. Тя няма да позволи експлоатация, неравенството и несправедливостите да продължат. Тя няма да бъде марионетка в ръцете на империалистите. За това тази власт трябва да бъде революционна. За това войната на народа срещу властта на олигархията е революционна война.

А една революционна война може да бъде ръководена само от една революционна Партия и Фронт. Ето защо ние, Партията-Фронта сме кандидати да ръководим тази война и да разрешим тези проблеми.

Дурсун Караташ-Генерален Секретар на Революционната Народно-Освободителна Партия(DHKP). Повече за него може да научите на този адрес: http://www.septemvri23.com/Dursun_Karatas_dhkp.htm

В 10 ВЪПРОСА: Партиите на статуквото, изборите и нашето отношение към тях

С публикуването на тази статия, целим да представим нашият поглед и този на Народен Фронт-Турция, по отношение на изборите и участието в тях. Материалът, който ще прочете е превод на едноименната статия поместена в брой 489, на социалистическото седмично списание Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş/“Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“/ от 4 октомври тази година. Съдържащите се в нея постановки са пречупени през особеностите на българската действителност. Прочетете повече „В 10 ВЪПРОСА: Партиите на статуквото, изборите и нашето отношение към тях“