Народен Фронт: Свобода за тежко болния политически затворник Али Осман Кьосе!

СВОБОДА ЗА ТЕЖКО БОЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК АЛИ ОСМАН КЬОСЕ!

РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ СА НАШАТА ГОРДОСТ,

НЕКА СЕ ЗАСТЪПИМ ЗА ТЯХ!

НЕКА ИЗМЪКНЕМ АЛИ ОСМАН КЬОСЕ ОТ КИЛИИТЕ НА ФАШИЗМА!

Фашистката власт на ПСР продължава да проявява своя характер на масов убиец и в затворите, като не освобождава тежко болните политически затворници. Продължава да прилага политиката на империализма за изолация и безшумно ликвидиране, с цялата ѝ агресивност. Въпреки, че революционерът политически затворник Али Осман Кьосе, поради своите здравословни проблеми не може да се грижи самостоятелно за себе си, и въпреки факта, че дори според собствените закони на фашистката власт е доказано, че той повече не може да бъде държан в затвора, неговото освобождаване бива възпрепятствано.

Йозгюр Каракая: „Ние не вярваме в справедливостта, в сараите на ПСР!“

В телефонен разговор, проведен преди няколко дни със свои близки, политическият затворник Йозгюр Каракая който е на 92-я ден от гладната стачка, заяви: „Ние не вярваме в справедливостта, в сараите на ПСР!“. „Преструвайки се, че са обезпокоени за здравето на участниците в смъртните гладни стачки, се опитват да стоварят цялата вина и отговорност върху нас.“ с тези свои думи той обърна внимание на игрите и подлите маневри на фашистката власт в Турция. В разговора той каза също: „Никой не може да отнеме правото ни на съпротива, от нашите ръце. Искаме справедливост и ще извоюваме. Да живее нашата съпротива със смъртна гладна стачка. Сараите ще рухнат, Турция ще бъде свободна!“, с тези думи той още веднъж показа своята решителност до продължи борбата до край.

Дийдем Акман: за 80 дни, аз стигнах до положението, до което се достига след 150, 160 дни гладна стачка

Към датата на превеждането на тази статия, политическите затворници Дийдем Акман и Йозгюр Каракая, се намират на 92-я ден от смъртната гладна стачка, която те провеждат с искане за справедливост. Политическата затворничка Дийдем Акман, в телефонен разговор проведен преди няколко дни, заяви следното:

Двама полит.затворници в Турция, провеждат смъртна гладна стачка срещу изолацията в затворите и искане за справедливост

На 19 февруари 2020 г. двама революционери политически затворници Дийдем Акман и Йозгюр Каракая от изолационния затвор в Шакран, разположен в близост до град Измир, Западна Турция, обявиха, че започват смъртна гладна стачка, за да протестират срещу засилената изолация упражнявана върху политически затворници, тежките условия в затворите, използването на „защитени свидетели” от фашистката олигархия в Турция срещу всички революционери и прогресивни хора, които се противопоставят на нейната политика.

Кюрдски политически затворници обявиха Смъртна Гладна Стачка

Започнатата в края на миналата година от кюрдската депутатка Лейля Гювен, и подкрепена от хиляди Кюрдски политически затворници намиращи се в затворите из цяла Турция, гладна стачка продължава и към днешна дата. Основното искане на гладната стачка е премахването на наложената върху лидера на Кюрдската Работнчиеска Партия(ПКК) Абдуллах Йоджалан изолация.

В 15 ВЪПРОСА: ИЗОЛАЦИЯТА

1-Какво е първото нещо, за което се сеща човек, когато чуе думата изолация?

Отчуждение, обезличаване, поставяне на човека под своеобразна обсада…

2-Какво означава думата изолация?

Отделяна на чуждото, отчуждаване, изолиране, отделяне от всичко и всички.

3- Метод за мъчение ли е изолацията?

Да. Изолацията бива използвана от империалистите и слугуващите им правителства за да сломят народа и революционерите. С оглед на методите, които се използват тя е един подъл метод за мъчение, който бавно и постепенно създава психически и физически увреждания у човека. Това е своеобразна тиха смърт.

4-Какви видове изолация има?

Изолацията бива използвана най-вече в нейните физически и политически измерения срещу нас. Физическата изолация се проявява най-вече на ниво затвори, в изолационните килии. Политическата изолация пък се проявява в това, различни опозиционни сили да бъдат изолирани от народа, да се изолират по между си, и една по една да бъдат откъснати от организационните структури на революционерите.

5-Каква е крайната цел на изолацията?

Днес, общият признак на прилагани в нашата страна и по света изолационни политики е сломяването на всички сили, които се борят, воюват срещу империализма и лакеите му. Всички те имат за цел тези сили да бъдат изолирани, отчуждени и в крайна сметка сломени. Това е вид атака, която цели всички сили, които се борят срещу тираните, империалистите и техните слуги, независимо къде се намират те да бъдат накарани да се откажат от идеите си, като крайната цел е те да бъдат идеологически и физически ликвидирани.

ХРОНИЧНО БОЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ ПРОВЕЖДАТ ГЛАДНА СТАЧКА

Хронично болните политически затворници-Сибел Чапраз и Ергин Акташ започнаха гладна стачка с искане да бъдат освободени от затвора. Полит. затворникът Ергин Акташ, който е инвалид с две ампотирани ръце и страда от Хронична обструктивна белодробна болест, вече 4 години е в единична изолационния килия в затвора в град Менемен област Измир. За него лекарски комисии на три пъти са се произнасяли, че не може да остава повече зад решетките, но въпреки това фашистката власт не го освобождава. Според прогресивни юристи състоянието на Акташ се е влошило, като при влизането в затвора той е страдал от хроничен бронхит, а след 4-те години прекарани в изолационните килии, които напрактика банво убиват човека, той е развил Хронична обструктивна белодробна болест и е загубил над 10 килограма от теглото си през този период.

Акция в подкрепа на болните политически затворници, в центъра на Истанбул

Семействата от Дружеството за Взаимопомощ и Солидарност на Полит. затворниците, на 24.09 проведоха протестна акция на площада пред гимназия Галатасарай в центъра на Истанбул, с искане онко-болната революционерка Месуде Пехливан да бъде освободена.Пехливан се намира в конц. лагера край истанбулското предграие Силиври където бе интернирана заедно с още над 30 революционери от женския затвор в Бакъркьой, в началото на месец август тази година. Състоянието на Пехливан е много тежко и ако лечението бъде забавено тя може да умре, това казват нейни адвокати, които също настоят тя да бъде освободена.

Писмо на революционер от изолационния затвор „Кюркчюлер“, област Адана, Турция

Откъс от писмото на политическият затворник, член на Народен Фронт, Дениз Шах, който се намира в изолационния затвор Кюркючлер, край град Адана, написано на 8 Август 2016.

„Книгите, които ми изпрати заедно с писмото си, пристигнаха, но все още не са ми ги предали. Вече седмици наред не ми дават никакви вестници, книги и списания. До сега не са ми дали и обяснение по този въпрос. Е и ние правим, каквото трябва за да бъде чут гласът ни! Тук започнаха да прехвърлят все повече нови надзиратели, най-вероятно ще махнат предишните един по един. Естествено новобранците са малко учудени! До сега не са виждали Фронтовак-полит. затворник, нито пък негова съпротива. Е нека и това да бъде част от обучението им.

Миналата седмица бях нападнат по време на седящата стачка. Поради тази причина не мога да използвам дясната си ръка. Китката ми щеше да с е счупи. От тогава до сега сам се лекувам с масажи с топла вода и мехлем. Цел един ден ми отнема да напиша едно писмо, защото ръката ми трябва да си почива. В деня на нападението имах и свиждане, нашите бяха дошли да ме видят. Но когато племенникът ми ме видя в това състояние се разплака. Следите от нападението ясно си личаха по лицето, ръцете и раменете ми. Те станаха свидетели от първо лице на това, което бях преживял.

След свиждането, заваляха разследвания срещу мен. Лозунгът „Проклет да е Американският империализъм!“ който скандирам всеки ден, също беше разгледан като престъпление. Май трябва да скандираме „Да Живей!…“ ? Е, и без това не стои ли Америка зад всяко зло? От президента до редовия чиновник, всички до един намекват, че Америка е организирала преврата, че тя го е вдъхновила, но страхливците, не смеят да кажат „Проклета да е!“ И без това няма да кажат. Зависимостта е това, тя е толкова отвратително нещо, именно тя няма да им позволи да го кажат.

Гледам да отговоря набързо на всички писма дошли в последните седмици, защото скоро ще бъде въведена забрана за изпращане на писма.

Все още съм сам тук… При предишното нападение и надзирателят ми го припомни с думите си: „сам си тука, кой ще те види, кой ще те чуе, а?“ Но той ме вижда, той ме чува… Все още него е осъзнал но… Да все още… Съзнанието е въпрос на време. Една справедлива борба, със сигурност един ден всеки, който я е видял, всеки който я е чул, ще се осъзнае.“

Писмо на революционери от затвора в град Измир

Предлагаме на вниманието на нашите читатели писмото на революционерите от изолационния затвор в град Измир, с което те обявяват, че са се присъединили към Генералната съпротива в затворите.