Здравен работник жертва на чистките на фашистката власт, откри безплатна амбулатория в Истанбул

През последните години, в печатните и електронните издания в Турция, често могат да се срещнат новини за това, как лекар изхвърлен от работа заради чистките на властта, след опита за преврат, се прехранва продавайки гевреци, инженер работи в кафене за да се издържа и т.н. Но ето, че се появи и пример за това, че въпреки трудностите борбата за народа може да бъде продължена.

Няколко въпроса за това що е то съвет на архитектите?

–Какво представлява Съветът на Архитектите?

Съветът на Архитектите е масова демократична организация, съставена от хора обединени около общата кауза да развиват „архитектурна дейност в полза на народа”. Създавайки условия за теоретичното и практическо развитие на тази дейност, съветът се стреми да насърчи повече архитекти и студенти по архитектура да се водят в своята дейност от този принцип. Съветът има свои принципи и правила, като цялата му дейност е насочена в посока на развитието на архитектурната дейност в полза на народа.

-Как функционира Съветът на Архитектите?

Съветът на архитектите, може да развива своите дейности на всички места, където живее бедният трудов народ. Членовете на съвета използват всички свои знания и умения в сферата на архитектурата, за да развива към по-добро тези места.

Чрез съветът на архитектите, се цели теорията и практиката на архитектурата да получи по-широко разпространение сред народните маси, като тя бъде извадена извън тесните рамки на „челния отряд”. Наред с това той има за цел да предаде своите професионалните знания и умения на възможно по-широк кръг от хора. Съветът си поставя за цел, да вдъхне надеждата на народа, че той сам може да задоволи своите архитектурни потребности.

За тази цел членовете на Съвета на Архитектите живеят, заедно с жители на бедните работнически квартали, работейки заедно с неговите жители той става част от техния живот. Като жител на квартала, учейки се от жителите му и предавайки им своите знания и умения, той създава решения за архитектурните проблеми на квартала. Основното тук е, народът да стане част от решението на проблемите.

-Каква е целта на съществуването на Съветът на Архитектите?

Съветът на архитектите съществува за да бъдат изпълнени две главни цели:

-да бъдат създадени условията архитектите да използват своите знания и умения директно в полза на народа;

А за народа съществуването на съвета на архитектите ще спомогне за това да бъдат създадени условията той да получи основните архитектурни услуги, чрез които да бъдат осигурени оптимални и качествени условия за живот, като едновременно с това съветът ще бъда зает и с проучването и създаването на методите за изпълнението на тези услуги.

-От кого е съставен Съветът на Архитектите, отворен ли е за всички?

Съветът на архитектите е отворен за всички хора с прогресивни, анти-империалистически възгледи, които доброволно могат да полагат труд за решаването на проблемите на народа и професията на архитекта.

ИЗТОЧНИК: „Борим се, ще победим“(Savaşıyoruz Kazanacağız); издателство „Боран“ (Boran Yayınları), Истанбул, 2018 година.

Фронтът на изкуствата и Съветът на творците – или как изкуството да бъде организирано в полза на борбата на народа

След избухването на Юнското Народно въстание през 2013 година(протестите за парка Гези в Истанбул; бел.прев.), Културен Център „Айче Идиль Еркмен“ – Истанбул, започна работа в посока на това да бъдат организирани различните групи от творци всеки активно участие във въстанието. Така се появи идеята за създаването на Фронтът на Изкуствата и Съветът на Творците, които да обединяват в себе си музиканти, кинематография, театрални дейци, танцьори, фотографи, художници, карикатуристи и скулптори с изявена социална позиция. След продължилите известно време срещи-дискусии между дейци на културния център и творци участвали във въстанието, се стигна и до създаването на организацията. Безспорно огромен принос в създаването на Съвета на Творците имат служителите на Културен Център „Айче Идил Еркмен“ и членовете на лявата музикална група Груп Йорум.

В 10 въпроса Съветите на публичните работници – една алтернативна форма на организация сред държавните служители

1-Какво представляват съветите на публичните работници?

Те представляват организационна форма, чрез която публичните работници(държавните служители) се опитват да намерят решение на своите проблеми. В тези съвети държавните служители имат правото да участват в дискусии, да поемат инициатива и да вземат решения. В тези съвети публичните работници дискутират проблемите на своите работни места и в секторите от публичната сфера, в които работят като се опитват да намерят решения за тях и да ги прилагат на практика. Съветите са колективните организации на публичните работници, те биват организирани на доброволен принцип по инициатива на работещите.

Фронт на Публичните Работници-синдикалната организация на Народен Фронт, сред държавните служители в Турция

Здравейте уважаеми читатели, в тази статия ще ви разкажем за Фронт на Публичните Работници(на тур.ез. Kamu Emekçileri Cephesi), който се явява синдикалната организация на Народен Фронт-Турция, работеща сред трудещите се в публичния сектор в Турция.

От годините на хунтата до днес, TAYAD е факел в мрака, глас в тишината и съпротива в унинието…

TAYAD е една достойна страница в нашата борба.

Когато стане дума за Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите Затворници(на тур.ез. Tutsak Aileleri Yardımlaşma ve Dayanışma Derneği-TAYAD) първото нещо, за което се сеща човек са революционерите в затворите. Пред се появяват още образите на съпротивата в затворите, мъченията, масовите убийства, екзекуциите, безследно изчезналите. Сещаме се още и за борбата на майките с белите забрадки и бащите с черни каскети. Още от началото на 1980-те във времената, в които нищо на политическата сцена и в обществения живот не помръдваше, единствени те застанаха срещу тираните.

Правно бюро на народа-адвокатската организация на Народен Фронт

Щом стане въпрос за революционната адвокатска дейност, първото нещо за което се сеща човек, е защитата на революционерите на съдебните процеси срещу тях. Тоест това са адвокатите, които се занимават с дела срещу революционерите, които им оказват правна помощ, правейки това безвъзмездно или срещу определено възнаграждение. Или може да се сведе до адвокат, който е опозиционно настроен срещу господстващата идеология и политика, и който има леви, комунистически или революционни идеи. Но истинското значение на това понятие е много повече от всичко изброено до тук.

Революционно Работническо Движение-синдикалната организация на Народен Фронт Турция

„Или ще приемем робството и ще се превърнем в жертви, или ще се борим и ще съкрушим капиталистите и техните слуги!“

Да се бориш; за труда, честта и достойнството си… Да се бориш; за работата, за хляба, за бъдещето си… Да се бориш; за да защитиш извоюваните си права и за да извоюваш нови… Да се бориш;дори и сам да си, дори и когато никой друг не те подкрепя….

Предговор

Правата не се дават даром никому, те се извоюват. И то с безмилостна и жестока борба. Борейки се със зъби и нокти, можем да извоюваме правата си. С решителна и безкомпромисна борба. Борба… срещу всички атаки, подли номера и мръсни игри на алчните капиталисти, на полицията, жандармерията, прокурорите, съдиите.

Борещият се работник може да е сам, да не среща подкрепа от никого в своята борба. Семейството му, приятелите му, колегите му може да и не научат, може и да пренебрегнат за неговата борба. Дори да правят всичко по силите си за да го накарат да се откаже, дори и борещите се работници да останат сами в борбата си, те рано или късно ще извоюват победата.

Революционно Работническо Движение, изхождайки именно от този принцип организира и ръководи множество работнически протести, някои от които масови, други индивидуални. Освен авангард на работнически протести, движението е и гарантьор за извоюването на победата в оглавените от него протести. Революционно Работническо Движение, в своята практика прави всичко по силите за да не позволи работническите борби да останат ограничени в тесните „законови“ рамки на капиталистическото статукво. То се стреми да развива борбата на работниците на основата на легитимността. Съпротивлявайки се срещу репресиите, атаките и терора на фашизма то отстоява своята легитимност.

РРД от своя създаване до днес е водило и продължава да води непрекъсната борба срещу казионния синдикализъм, реформизма и всички „либерални“ уклони и тенденции в работническото движение. През годините движението е правило всичко възможно за да не позволи на представители на тези течения, да препречат пътя на работниците, в тяхната борба срещу експлоатацията и ограбването на трудовите и социалните им права.

Броят на работниците, които се борят за труда, бъдещето и честта си може да не надвишава пръстите на едната ръка, или пък стачкуващият работник може да само един единствен човек, това не е оправдание за да не бъде организирана стачка или протест. Това, което определя дали работниците ще извоюват победа накрая е тяхната решителност, тяхното желание да се борят, вярата в легитимността на исканията им и тяхното единство и сплотеност. Една организирана сила не може да бъде победена. Организираната сила се ръководи от принципа „един за всички и всички за един“. Така борбата расте стъпка по стъпка.

Няма да останат уши и очи не чули и не видели за борбата на работниците. Революционно Работническо Движение разглежда всеки протест от тази перспектива и се стреми да ги развие за да достигнат те до победата.

Революционно Работническо Движение черпи сили от историческата и политическа правота на работническата класа и от нейната легитимност. РРД е легитимна организация, която не ограничава борбата на работническата класа само в рамките на капиталистическото статукво, а я разглежда като част от стремежа за извоюване на политическата власт на трудещите се.

Революционно Работническо Движение води началото си от големите работнически протести разтърсили цяла Турция между 15-16 Юни 1970 година. От основаването си през 1978 година до днес, не са една и две стачките, ръководени пряко движението, или такива в които то е взело активно участие. Но ако все пак трябва да изброим някои по-важни моменти от борбата на РРД то това са съпротивата на работниците в машиностроителния завод TARİŞ в Измир през 1980 година; стачката в във веригата супермаркети Migros, която е първата най-дълго продължила работническа стачка след идването на власт в Турция на фашистката 12-септемврийска хунта, тя бележи работническото движение през втората половина на 1980-те години; стачките на работниците от стъкларския завод Пашабахче, кожената фабрика МагаДери в Истанбул; стачката на работниците от завода за торове TOROS GÜBRE в град Адана; борбата на комуналните работници от истанбулския район „Еминоню“, борбата на работничката Тюркан Албайрак в края на 2010 година. От основаването си до днес движението играе важна роля в организацията на множество стачки и работнически протести останали завинаги в историята на борбата на работническата класа в Турция. РРД води борба срещу т.нар. „жълт синдикализъм“(казионен синдикализъм) , реформистките уклони в работническото движение, и „либералните“ разбирания на някои среди. Движението защитава принципите на революционния и класов синдикализъм защитаващ интересите на масите. В своята борба Революционно Работническо Движение не се ограничава само със синдикалната борба, то също така защитава и създава легитимни низови организации на работническата класа, в които работниците сами вземат и прилагат решения, като например работническите съвети и работническите комитети в предприятията.

Наред с тях движението защитава и създаването на сдружения, кооперативи и спомагателни-солидарни каси, които да бъдат в полза на организирането и развитието борбата на работниците.

Революционно Работническо Движение вярва, че в условията на фашизма не може да съществува борба за трудови и социални права, когато не се поеме рискът да се заплати най-високата цена за нея. За това, РРД приема като свой основен принцип упоритата, решителна и безкомпромисна борба, докато не бъде постигнат резултат, които да удовлетворява исканията на работниците.

В името на тази борба, движението е дало десетки мъченици за делото на работническото класа. Движението е създало множество ценности, които са останали в историята на революционното движение в Турция, с цената на кръвта на мъчениците дадени от РРД.

Заедно с началото на новото хилядолетие, с цел да увеличат своите печалби, империалистите се ориентираха към провеждането на политика на приватизация и въвеждането на системата на фирми подизпълнители във всички сектори на икономиката. Тази политика вървеше паралелно с ликвидирането на организационните структури на народа и революционерите.

Политиката на изолация, не беше насочена само и единствено спрямо политическите затворници, чрез нея се целеше също работниците да бъдат изолирани от държавните служители(публичните работници; бел ред.), работниците и държавните служители от селяните. А накрая, всички бедни трудещи се хора да бъдат изолирани и отчуждени едни от други, като по този начин в крайна сметка да се предотврати развитието на солидарността и организирането им.

Системата на фирмите подизпълнители възпрепятстваше синдикалното сдружаване. Само когато чуеха, че работниците, работещи в техните предприятия, имат намерения да се организират в синдикат, „бизнесмените“ веднага започваха да изхвърлят от работа работниците заподозрени като „подстрекатели“. В същото време реформистите всячески се опитваха да наложат сред масите, схващането, че от съпротива, няма смисъл, и че всяка борба е „обречена на провал“, а казионните синдикалисти, верни лакеи на капиталистите задушава още в зародиш всяко намерение за стачка и протест.

При тези условия, в които се намираше работническото движение по онова време, Революционно Работническо Движение, успя да пренесе положителният ефект от победата на Голямата Смъртна Гладна Стачка в затворите(2000-2007 година), която бе доказателство за това, че чрез упоритост, воля, и вяра може да бъде постигната победа независимо от тежките условия, в които се намира лявото движение като цяло.

Източник:

„Борим се, ще победим“(Savaşıyoruz Kazanacağız); издателство „Боран“ (Boran Yayınları), Истанбул, 2018 година.

Една нова организационна структура за младежта – Младежките сдружения и Младежка Федерация

Здравейте, уважаеми читатели, през месец октомври лявото движение в Турция, чрез различни събития, ежегодно отбелязва годишнината от създаването на революционната младежка организация Федерация на Революционните Младежки Сдружения в Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu, Dev-Genç) позната още и като Революционна Младеж. В днешната статия ще ви представим организацията, която смеем да твърдим, че чрез водената от нея борба е достоен наследник на основаната на 10 Октомври 1969 година, федерация, а именно младежката организация на Народен Фронт-Турция, Федерация на Младежките Дружества(на тур.ез. Gençlik Dernekleri Federasyonu) позната сред широките маси като Младежка Федерация.

Непрекъснатите физически, идеологически и културни атаки на олигархията, особено в края на 1990-те години започнаха да представляват все по сериозна пречка пред развитието на борбата на младежта. Изолацията в затворите, чието прилагане започна през 2000-та година, клането в затворите от 19 Декември същата година, както и атаките на олигархията, започнали веднага след него, целящи да ликвидират всякакви форми на организирана борба, се отрази и върху организационните структури на Революционната Младеж.

На 21 Октомври 2001г. редакцията на списание „Младежта в нашата страна“ (на тур.ез. Ülkemizde Gençlik) бе нападната от полицията и служителите на списанието бяха хвърлени в затвора. Властта мотивира своята атака с думите „Ръководене на смъртните гладни стачки и оказване на подкрепа за тях.“ Олигархията бе безсилна и не можеше да спре Смъртните Гладни Стачки, за това тя се опитваше да намери изход от това положение, нападайки революционните институции.

По същото време бяха извършени и нападения срещу офиса на TAYAD, редакцията на сп. Yaşadığımız Vatan (Родината в която живеем) и срещу домовете на съпротивата в кв. „Кючюк Армутлу“, в които бивши полит.затворници продължаваха Смъртната Гладна Стачка.

През този период освен списание „Младежта в нашата страна“ , някои мeстни сдружения на младежта бяха затворени, а дейността на други бе почти парализирана. Въпреки това Революционната Младеж участва активно в Голямата Съпротива, като в нея загиват мъченически сестрите Джаанан и Зехра Кулаксъз, както и Йозлем Дуракджан, член на Гимназиалната Революционна Младеж. Така младежта създава нови герои, и записва нови страници в своята епична и славна история.

През 2002 година въпреки атаките на полицията и Висшия Съвет по Образование-ВСО(на тур.ез. Yüksek Öğrenim Kurulu) в много области на страната започват да се учредяват Младежки Сдружения (на тур.ез. Gençlik Dernekleri). Провеждането на организационна дейност на национално ниво, през този период, в който олигархията провежда засилена политика за ликвидиране на революционната борба, изисква заплащането на висока цена за това. Едно от първите Младежки сдружения през този период е това в Анкара, то бива официално учредено на 26 Декември 2002г. През Януари и Февруари 2003г. Като се започне от Измир и Зонгулдаг, в много краища на Турция биват основани Младежки Сдружения. През октомври същата година, въпреки всички атаки на полицията, арестите и репресиите, на 10 Октомври в гр. Диярбекир е учредено Младежко Сдружение-Диджле, вземащо своето име от река Тигър протичаща не далеч от най-големия град на Северен Кюрдистан. В град Афйон, в западния дял на централна Турция, в атаките на полицията и цивилните фашисти срещу младежката организация, се включва и съдът, като Младежкото Сдружение бива официално закрито с решение на местните магистрати. Но въпреки всички тези опити за възпрепятстване, в близо 30 града на страната биват учредени Младежки Сдружения. През Февруари 2003 година пък опитите на младежта за създаването на организационни структури достига нов етап в своето развитие. С участието на 18 младежки сдружения, е учреден Координационен Комитет за Единство на Младежта.

В този координационен комитет влизат младежките Сдружения от градовете: Адана, Анкара, Анталия, Айдън, Балъкесир, Бурдур, Бурса, Еслишехир, Хатай, Истанбул, Измир, Малатия, Сакария, Самсун, Сивас и Зонгулдак.

През месец Май 2003 година Координационния комитет организира семинар под надслов „Какъв университет, какво образование искаме?“ като чрез него се заздравяват връзките с по-широки маси от студентската младеж.

В хода на своята дейност комитетът развива организационните структури до определено ниво, след което обявява добрата вест, предстоящото основаване на нова федерация.

Вече младежта щеше да продължи своята борба под шапката на Федерацията на Младежките Сдружения. През Октомври 2003 година, е организиран пеши поход до столицата Анкара, който се състои под лозунга „Не на ВСО, съучастието в окупацията, и изолацията в затворите!“ По пътя студентите биват атакувани на три пъти от полицията, но въпреки това те успяват да достигнат до сърцето на страната. В Анкара властта на фашистката ПСР, отговаря на исканията на студентите, използвайки БТРи, газови гранати, палки и арестувайки много от младежите. Инициативния комитет за основаване на Федерация на Младежките Сдружения, веднага след похода до Анкара, който преминава под сянката на 3 полицейски нападения, арести и мъчения, насочва младежта към площад „Къзълай“ в центъра на столицата, където на 6 Ноември, е свикан протест срещу Висшия Съвет по Образование. Непримиримата борба и съпротива срещу СВО, е започната, продължена през годините, достигнала до наши дни благодарение именно на Революционна Младеж.

Младежка Федерация е официално основана на 18 Юни 2004г. При основаването на федерацията в състава ѝ влизат младежки сдружения от 32 области на Турция, 27 от тях функциониращи на пълен капацитет, а 5 от тях при включването във федерацията са все още в процес на учредяване.

Така още веднъж бива обявено пред приятели и врагове, че благодарение на Революционна Младеж, опитите на олигархията да лиши младежта от организационни структури се е провалила.

Днес чрез властта на ПСР, държавата се опитва да накара младежта да се откаже от своите организационни структури. За тази цел тя извършва непрекъснати нападения срещу централата на Младежка Федерация. Препоръчваме на властта на ПСР да проучи добре процеса по създаването на Федерацията. Властта на ПСР няма да може да унищожи Крепостите на нашата Надежда, които ние създадохме и укрепихме с борба и съпротива!

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi, Sosyalizm için Yürüyüş(Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм), брой 559 от 5 Февруари 2017г.

Ядрото на Народния Фронт: Сдруженията за Права и Свободи

Здравейте уважаеми читатели, след като през това лято в серия от кратки статии ви представихме основните принципи залегнали в борбата на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция, в нова серия от статии ще представим на вашето внимание организациите влизащи в състава на движението. Ще започнем със Сдруженията за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Dernekleri) които играят ролята на местни представителства на Народен Фронт в различните части на Турция и Северен Кюрдистан.

Сдруженията за Права и Свободи, водят своето началото от основаните в края на 1980-те и началото на 1990-те години сдружения в бидонвилните квартали на Истанбул, столицата Анкара и останалите големи градове на Турция. По онова време революционерите съсредоточават своите усилия върху организирането на жителите на тези квартали. Това не е случайно, тъй като тези населени места, които смело може да наречем турския еквивалент на „Ючбунар“ и „Коньовица“, започват да се разпространяват и увеличават своите мащаби, през втората половина на 1980-те години на миналия век. Засилената миграция от селските райони към големите градове в страната, е провокирана от изключително тежкото положение на населението и бедността ширеща се в тези райони, поради тази причина все повече хора решават да напуснат родните си места и да заминат в големите градове, с надеждата, че там ще могат да си намерят добра работа и да се избавят от бедността. Уви, тези мечти не се сбъдват и много скоро огромните маси от хора мигрирали от провинцията се изправят пред редица проблеми в новите бидонвилни квартали, в които са принудени да живеят, поради факта, че няма достатъчно жилища и най-вече заради това, че техните доходи не са достатъчни за да плащат наема и останалите разходи свързани с едно нормално жилище. В набързо изградените бараки и колиби в тези квартали, няма нито чиста питейна вода, нито електричество, нито канализация, нито има асфалтирани пътища, като цяло те са лишени от всякаква инфраструктура. За фашистката олигархия в Турция, тези квартали са просто едно депо за електорална подкрепа. Техните жители са сбирщина, тълпа която може да залъжеш и лесно да накараш да гласува на изборите в подкрепа на един или друг кандидат. Така не след дълго единствено революционерите се оказват истинските приятели на народа в тези квартали. През 1989 и 1990 година започват да се основават сдружения в различните истанбулски бидонвилни квартали. След това такива сдружения се основават и в Анкара, Бурса, Ескишехир и Измир.

На практика сдруженията основани в бидонвилните квартали на големите градове на Турция по онова време са първите легални организации създадени от революционерите, в годините след фашистката 12-Септемврийска хунта, дошла на власт след преврата през 1980 година. В конституцията и законите е разрешено да се създават сдружения с най-различни цели, но стига да не засягат устоите на капиталистическото статукво. Ала щом стане дума за революционерите и за бедният народ, всички права и свободи на гражданите, остават само на хартия. В началото на 1990-те фашистката власт в Турция започва да упражнява всевъзможни репресии срещу членовете и симпатизантите на сдруженията в бедните квартали на големите градове. Членовете на сдруженията биват отвличани от полицията и изтезавани с дни, хвърляни в затвора по обвинение в членство в нелегални организации, поддръжниците на сдруженията биват изхвърляни от работа и училище, терорът на полицията и мафиотските групировки основани от турските националисти, които през 1970-те години се подвизават в редиците на паравоенните фашистки структури, се засилва още повече. Държавата започва да блокира кварталите и да разрушава домовете на хората, като често се стига до тежки сблъсъци със загинали и ранени. При едно от тези сражения, в истанбулския квартал „Кючюк Армутлу“ през лятото на 1990 година, загива Хюсню Ишери, който бива прострелян от полицаи.

В следващите години репресиите продължават, но и съпротивата срещу тях приема най-различни форми. Организирани са митинги, шествия, и други протестни акции, с които жителите на бидонвилите изразяват своето недоволство срещу мизерията в която са принудени да живеят и терора на фашистката държава, която вместо да реши проблемите им, отговаря на справедливите искания на народа с терор и репресии.

Държава започва да затваря едно след друго сдруженията в бедните квартали. Революционерите и народа, на свой ред решават да основат Сдруженията за Права и Свободи. Така в края на 1990 година, започва основаването на тези сдружения първо в Истанбул, Анкара и Измир, а в следващите няколко години и в други големи градове като: Коджаели, Ескишехир, Бурса, Трабзон(Трапезунд), Кония, Адана, Османийе, Мерсин, Кършехир, Къръккале, Кайсери, Малатия, Самсун и Елязъ.

През 1993 година се правят и първите стъпки към федерализацията и осъществяването на единодействието между сдруженията в отделните градове. На 18-19 Декември 1993 година, в Истанбул се провежда учредителния конгрес на Платформата за Права и Свободи( на тур.ез. Haklar ve Özgürlukler Platformu).

През втората половина на 1990-те години Сдруженията за Права и Свободи, продължават своята дейност под шапката на Платформата за Права и Свободи. През този период обаче, на преден план изпъкват Народните Съвети(на тур.ез. Halk Meclisleri), които са една своеобразна форма на пряка демокрация адаптирана към условията на Турция. Те са средството, чрез което народът взема сам без ничия чужда намеса, решения определящи неговото настояще и бъдеще. През този период както Народните Съвети така и Сдруженията за Права и Свободи са подложени на репресии от страна на властта. Членове и дейци на сдруженията биват задържани и подлагани на мъчения от агенти на политическата полиция, много от тях са хвърлени в затвора, без дори да им бъде дадена възможност да се защитят пред съда. Някои дейци на сдруженията пък биват убити от полицията без съд и присъда на улицата или в домовете си. Така се стига до 2000 година и Голямата Смъртна Гладна Стачка срещу изолационните затвори на турската олигархия.

Планът на фашистката власт в Турция, Американските и европейските империалисти за пълно унищожаване на революционното движение се задейства на 19 Декември 2000 година, когато хиляди жандармеристи, полицаи от отряда за за борба с безредиците, армейски командоси и надзиратели щурмуват 22 затвора в цяла Турция. При клането загиват 28 политически затворници, част от които биват изгорени живи, стотици други са ранени и хвърлени в изолационни затвори, където биват подложени на почти непрекъснат физически и психологически тормоз. Лявото движение преживява един от най-тежките периоди в своята история. С изключение на семействата от Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите затворници(TAYAD) никоя друга легална лява организация не излиза по площадите и улиците. Всички останали представители на лявото движение се оттеглят от политическата сцена за известен период от време. Заради почти непрекъснатите арести на техни членове, много от Сдруженията за Права и Свободи, на практика не функционират. Същото е положението и с останалите организации влизащи в състава на Народен Фронт. В опит да преодолее това положение, движението взема решение за създаването на една нова структура, която да обедини в себе си всички сдружения по места. Така в средата на 2002 година, започва процеса по създаването на Федерацията за Основни Права(на тур.ез. Temel Haklar Federasyonu). На 13 Септември 2002 година представители на Сдруженията за Права и Свободи, обявяват създаването на инициативен комитет за сформирането на Федерация за Основни Права. Този техен ход се тълкува като изражение на волята на революционерите да организират борбата на народа срещу олигархията, въпреки изолацията на която са подложени, и въпреки масовите убийства и репресиите срещу тях.

В началото на февруари 2003 година на пресконференция е обявено, началото на създаването на нови Сдружения за права и свободи. За сравнително кратък период от време са създадени Сружения за Основни Права и Свободи в множество квартали на Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Коджаели, Анталия, Адана, Хатай, Мерсин, Елязъ, Малатия, Дерсим, Адъяман, Самсун, Орду, Трабзон и Артвин. На 12 Ноември 2004 година, на събрание на представители на новосъздадените сдружения, е обявено решението за създаването на Федерация за Основни Права. На 6 Юли 2005 година пък е обявено, официалното създаване на федерацията.

Още докато е в процес на създаване федерация се включва в координационния комитет организиращ протести срещу окупацията на Ирак. Тя играе и важна роля в организирането на борбата в бидонвилните квартали, в съпротивата срещу изолацията на политическите затворници, срещу разрушаването на къщите, мафиотизацията и деградацията в бедните квартали.

През този период една от най-мащабните полицейски операции срещу Народен Фронт, който по онова време е известен под името Фронт за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Cephesi) е извършена на 1 Април 2004 година. Фашистка Турция заедно с Европейските империалисти организират най-мащабното си нападение срещу легалното революционно движение. Офисите на десетки сдружения, културни центрове и домове на членове и симпатизанти на Народен Фронт в Турция, Италия, Холандия, Белгия и Германия са щурмувани от полицейски командоси и политическата полиция. Седмици наред със скалъпени от полицията обвинения биват арестувани десетки революционери. При тази атака на фашистката власт на ПСР, биват задържани над 200 души, като над 100 от тях са хвърлени в затвора.

В Истанбул полицията щурмува Сдруженията за Основни Права и Свободи, Младежко Сдружение-гр. Истанбул(на тур.ез. İstanbul Gençlik Derneği)Културен център „Айче Идил Еркмен“, офисите на Правно Бюро на Народа, TAYAD, както и редакциите на радио Гласът на Анадола(Anadolu nun sesi radyosu), списание Хляб и Свобода(Ekmek ve Adalet) и Младежта е Бъдещето(Gençlik Gelecektir). Извън Истанбул полицията извършва масови арести и в Самсун, столицата Анкара, Коджаели, Бурса, Измир и Мерсин.

Тази атака на властта бива отблъсната чрез активна кампания на Народен Фронт, в която лъжите на полицията и скалъпените обвинения биват разобличени пред народа.

Следващата голяма вълна от репресии срещу Сдруженията за Права и Свободи е операцията през декември 2007 година, която идва след мащабна кампания на революционерите срещу мафиотските банди, наркодилърите, сводниците, хазарта и лихварите. При тази операция полицията атакува сдруженията в истанбулските квартали Нуртепе, Бахчелиевлер, Саръгаази, Окмейданъ, Икителли, Есенюрт, Гаази, Алибейкьой и Есенлер; културен център „Каранфиллер“ в кв. Бааджълар, централата на TAYAD, редакцията на списание Yürüyüş(Поход), офиса на издателство „Озан“. В Окмейданъ, Нуртепе, Гаази и Алибейкой са се стига до улични престрелки с полицията, след като протестните шествия организиран от Народен Фронт срещу репресии биват нападнати. При тази операция са задържани 50 души, от които 32-ма са хвърлени в затвора.

В заключение можем да че,

Началото на новото хилядолетие, е период в който фашистката власт в Турция преминава в пълно настъпление основано на политиката на изолация на полит.затворниците. Това е време през, което всички организационни структури на народа биват ликвидирани и парализирани. През тези години ползването на правата и свободите на практика става невъзможно. Така се създават условия, в които всички други леви сили освен Народен Фронт не смеят да излязат на улицата. Ето защо Сдруженията за права и свободи, изиграват важна роля за неутрализирането на политиките на фашистката власт, през първото десетилетие на 21 век.

След 2010 година, Сдруженията за Права и Свободи в множество области на Турция, както и в кварталите на Истанбул, се вливат в създадените по това време Народни Съвети. Към днешна дата те продължават своето съществуване съвместно или под шапката на Народните Съвети.

В днешните условия и етапа от развитието на борбата, Народните Съвети, играят ключова роля в процеса на организирането на народните маси, включването им в борбата срещу фашисткия терор, наркобандите, проституцията и всички други атаки на олигархията.

Използвани източници:

Архив на списание „Поход“ (Yürüyüş dergisi)

„Борим се, ще победим!“(Savaşıyoruz Kazanacağız) издателство Боран (Boran Yayınları), 2018 година.