Група Йорум-Тук е Истанбул Малтепе

ПРОЛОГ

Двама храбри водачи, двама храбри островитяни,

Хюсеин Джевахи и Махир Чаян.

Годината е 1971, датата е 1 Юни.

Тук е Истанбул, кв. „Малтепе“, бул, „Орхангаази“, ул. „Кючюкбар“, блок № 8.

Не блок, а цял остров.

История бе написана в него.

Хюсеин и Махи се превърнаха в чифт очи и погледнаха към историята,

видяха силата на морето наречено народ,

погледнаха към бъдещето, и видяха освобождението на поробената страна,

погледнаха към сърцата си и видяха в най-чистият им вид обичта и другарството.

Джевахир и Чаян.

Те бяха двама живота обрекли се на народа,

те бяха хора за пример,

те са чест,, те са съвест.

Тук е Истанбул Малтепе,

бяха обградени,

много бяха враговете,

да така е при всяко ново начало,

оръжията не бяха равностойни,

никога нямаше и да бъдат равни по сила.

Със силата на прогнилия салтанат,

заповяда властника- Предайте се!

Ала със смелост бе написана новата стратегия,

-Никога не ще се предадем!

Като плесница гръмнаха в лицето на господарите тези слова,

Тук е Истанбул Малтепе,

Революцията в Анадола започна от тук,

въпреки онези, които 50 години чакаха милост от врага,

те изпратиха поздрав на всички, с 51-часовата си атака.

Биейки се те разчупиха черупката на 50 годишния страх,

Макар и да се проливаше кръвта им, макар и да гинеха,

те не се върнаха от пътя по който бяха тръгнали,

не измениха на каранфилите, които щяха да тръгнат по този път след тях.

23 куршума,

от 23 места проляха кръвта на Джевахир.

23 куршума, са 23 клетви за вярност, в раненото сърце на Махир,

И в душите на сърцатите като Махир.

В душите на онези, които в гръдта си носят сърце като това на Джевахир,

а в ръката си носят оръжието, което са поели от него.


Тук е Истанбул Малтепе,

Джевахир падна подло убит,

Подвигът ти е заветът ти към нас,

без смъртен ще остане.

Юни 1971, падна убит прескъпият борец,

храбри другарю мой Джевахир, ти вся страх в сърцето на олигархията.

Обграден бе от всички страни,

застана рамо до рамо с Чаян.

С гняв посегна към томпсона, другаря мой Джевахир Дерсимлията,


Tекст:  Група Йорум

Музика: Умут Гюлтекин

Аранжимент: Инан Алтън

Стихът прочетоха: Сельма Алтън и Ихсан Джибелик

Солист 1. куплет: Умут Гюлтекин,

Солист 2. куплет: Ерен Акар,

Солист 3. куплет: Еге Йълмаз.

Тамбура: Ихсан Джибелик.

Клавирни инструменти: Инан Алтън


Реклами

Хюсеин Джевахир

Дата на гибел: 1 Юни 1971г.

Лобно място: кв. „Малтепе“, гр. Истанбул

Дата на раждане: 1950

Място на раждане: село Мохинду (Даръкент),общ. Мазгирт, обл. Дерсим.

Място на гроба: Шйобек-Йелдеен, общ. Мазгирт, обл. Дерсим. Continue reading „Хюсеин Джевахир“

БЮЛЕТИН № 1 НА НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛНИЯТ ФРОНТ НА ТУРЦИЯ

Работници, Селяни, Войници, Интелектуалци-Патриоти,

Народе наш!

Американските империалисти и техните кучета, дълги години ограбваха и плечкосваха страната ни; отнеха всичко, което имаме. Ограбиха всички блага създадени от трудовия ни народ и всички работници. Сложиха ръка върху всички наши богатства, върху петрола, хрома, медта ни… върху всички наши природни богатства. След себе си на нас оставиха: глад, непоносима мизерия, заразни болести, които погубиха стотици от нас и неграмотност, която обрече народа ни на тъмнина.

Днес, в страната ни една шепа предатели, една шепа кучета хранещи се с остатъците от пиршествата на враговете-окупатори, за да могат да продължат този отвратителен експлоататорски строй, за да могат да служат още по-добре на Американския империализъм, пуснаха в действие безмилостната и жестока машина на тиранията си. Всеки патриот опълчил се на техният грабеж, бива разстрелван по площадите. Гласът на работниците и селяните, на искащите хляб и земя бива заглушаван с кръв и жестокост. Създаденото и произведеното от нас, бива отнето от ръцете ни със сила.

Проамериканските фашистки кучета, за да могат да продължат този отвратителен експлоататорски строй, под претекста, че ще опазват обществения ред сега обявиха военно положение. Отнеха основните права и свободи на народа ни, сякаш те са лукс за него.

Днес в страната ни да се говори за право, правова държава, конституция, човешки и граждански права не е нищо друго освен отвратителна демагогия.

Бяхме превърнати в роби, върху собствените си земи.

Това положение все така ли ще продължава?

НЕ ХИЛЯДИ ПЪТИ НЕ!

Това положение не може да продължава повече така; вече дойде времето да се вдигнем на бунт, да грабнем оръжията си, да пристъпим към действия, с които враговете-окупатори да бъдат сразени.

Днес техните сили и възможности, изглеждащи непреодолими, не са пречка за нас. Те са една шепа, а ние сме милиони. Нямаме какво да губим, но имаме да печелим цял един свят!

Ние, като Народно-Освободителен Фронт на Турция(Türkiye Halk Kurtuluş Cepehesi) завяваме:

1- За да сринем хегемонията на Американския империализъм и местните му слуги-господстващите класи, и за да извоюваме независимостта, единственият път е въоръжената борба.

Народно-Освободителният Фронт на Турция е организация на борещите се водачи на народа, приветстваща в редиците си всички патриоти, които са готови да се борят по този път.

Народно-Освободителен Фронт на Турция, приема ръководството и води борбата си според заповедите и командите на бойната организация на работническата класа в Турция, Народно-Освободителна Партия на Турция.

2- Народно-Освободителният Фронт на Турция е твърдо решен да се бори докато не прогони от страната Американските Империалисти и техните кучета от страната, както и да се бие при всякакви условия докато не загине и последния негов боец!

3- Врагове на Народно-Освободителният Фронт на Турция са Американските Империалисти, финансовите капиталисти, едрите земевладелци, прекупвачите и лихварите, проамериканските военни и цивилни бюрократи и всички врагове на народа.

4- Основна цел на Народно-Освободителният Фронт на Турция е, да разруши вражеския фронт съставен от Американските империалисти и местните им съюзници, да експоприира всички блага заграбени от трудещите се, да развие боеспособността на Фронта, да придобие всички материали необходими за това, и да разруши репресивните силите.

Народно-Освободителния Фронт на Турция не поема отговорност за действията на никой гангстер и авантюрист, който напада цели, които са извън неговите обекти на нападение, както и акциите причиняващи вреди на народа. Отвличането на деца, посягането на жени, нападането и причиняването на щети, на лица нямащи пряка връзка с империалистите, на занаятчиите, дребните търговци, на средно заможните т.е на средната буржоазия, на всички освен шепата предатели и едри богаташи не могат да бъдат революционни акции. Това са долни гангстерски прояви. Народно-Освободителния Фронт на Турция остро осъжда подобни прояви. Но уважава и подкрепя, всички акции насочени срещу Американските империалисти, представителите на финансовия капитал, подтисниците и народните врагове.

Народно-Освободителният Фронт на Турция, оповестява на народа всички акции извършени от негови бойци с издадените от него информационни бюлетини..

Народно-Освободителният Фронт на Турция, осъжда и наказва всички народни врагове, палачи и тирани. Търси сметка за пролятата от тях кръв и причинените от тях страдания.

5-С тази цел Народно-Освободителен Фронт на Турция, наред с усилията си да насочи борбата за трудови и демократични права на народа ни, в последните месеци извърши и следните военни операции:

1. Дневния оборот на клона на Банка- „Зираат“(Земеделска банка) в кв. „Кючюкесат“, бе отнет за да бъде използван в революционната борба на народа ни.

2. Организираната в памет на мъченически загиналите революционери при събитията от „Кървавата неделя“ операция на революционен терор 16-17 Февруари, бяха поставени взривни устройства на следните обекти:

а) Клонът на Американския оръжеен склад „Туслог“ в кв.“Зинджирликую“,

б) Клонът на „Туслог“ в кв. „Шишли“,

в) Клонът на Американско-Турската външнотърговска банка в кв. „Елмадаа“,

г) Американското консулство,

д) Английското консулство,

е) Центърът на Империалистическият Американски монопол IBM, в кв. „Гюмюшсую“.

3. Закотвеният на брега на кв. „Салъпазаръ“, Американски боен катер бе взривен, като бяха причинени сериозни щети.

4. Дневният оборот на клона на Турската Търговска Банка в кв. „Еренкьой“ бе отнет за да бъде използван в революционната борба на народа ни. Използваният при тази акция автомобил на американският подофицер А. Доналд бе изгорен и унищожен.

5. Дневните обороти на Кадир Хас, Мете Хас, които са акционери в: Coca-Cola, Pe-Re-Ja, Elvan, Mercedens-Benz, автозавода „Отомарсан“, банка „Акбанк“ както и много други фирми, и големият земевладелец от гр. Адана, Таалип Аксой бяха отнети за да бъдат използвани в революционната борба на народа ни.

6. Бе проведена операция „1 Май“

Народно-Освободителен Фронт на Турция, призовава всички истински патриоти да се присъединят към редиците му във войната за независимост. НОФТ е освободителен фронт на всички революционери, патриоти и народа на Турция.

ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО!

Май 1971

БЮЛЕТИН № 1 НА НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛНАТА ПАРТИЯ НА ТУРЦИЯ

ПЪТЯТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Революционната стратегия на Народно-Освободителната Партия на Турция

 

ТУРЦИЯ ПОД ГНЕТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ

Турция е страна, която от подземните богатства до външната търговия, от икономическия и политическия си живот до културата и изкуството се намира под хегемонията на Американския империализъм.

Американския империализъм за една колониална или полу-колониална страна означава ограбване на богатствата й, глад и мизерия за народа и безогледното потъпкване на националното достойнство под Американските ботуши. Continue reading „БЮЛЕТИН № 1 НА НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛНАТА ПАРТИЯ НА ТУРЦИЯ“

Декларация на Народно-Освободителен Фронт на Турция от 17 Май 1971

17/05/1971

17:00 Часа

ДО ПРОАМЕРИКАНСКИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ:

В хода на ОПЕРАЦИЯ „1 МАЙ“, Народно-Освободителният Фронт на Турция, отвлече Ефраим Елром, генерален консул за Турция, на Израел-маша на главният враг на народите на Близкия Изток, Американският империализъм, който едновременно с това играе и важна роля в организацията на ционистките движения в нашата страна. Continue reading „Декларация на Народно-Освободителен Фронт на Турция от 17 Май 1971“

Отвличането на израелския консул Ефраим Елром от бойците на THKP-C

1-Кой е Ефраим Елром?

Ефраим Елром бе генерален консул на Израелската държава в Истанбул. Същият този Израел, който пролива кръвта на народите на Близкия изток, превърнала се във форпост и представител на Американския империализъм в региона и съюзник на олигархията в Турция. Елром не трябва да бъде разглеждан като един обикновен дипломат. Докато е в Израел той служи като началник на полицията, като той дълги години е вторият по важност човек в разузнаването, заедно с това Елром взима участие в множество „операции“ като това го прави един опитен агент на МОССАД. Този изиграва важна роля в организацията на ционисткото движение в Турция. Continue reading „Отвличането на израелския консул Ефраим Елром от бойците на THKP-C“

Епопеята в Къзълдере

1- Как се стигна до Къзълдере?

В резултат на идеологическата борба водена през втората половина на 1960-те години на миналия век, господстващата до тогава в левицата ревизионистка традиция бива преодоляна и революционната борба в Турция започва да се развива по пътя на въоръжената борба.

На 12 Март 1971 година армията извършва преврат, чрез който се цели от една страна да бъдат неутрализирани поне за известно време противоречията между различните кръгове на турската олигархия, и от друга да се попречи на развитието на набиращото сила революционно движение в страната. В резултат на репресиите и масовите убийства предприети от фашистката хунта, множество революционери биват убити, а други десетки като Махир Чаян, Дениз Гезмиш и Улаш Бардакчъ попадат в плен в затворите из цяла Турция.

Олигархията взима решение за физическото ликвидиране на Дениз Гезмиш, Юсуф Аслан и Хюсеин Инан. Тримата Революционери са осъдени на смърт чрез обесване. На 29 Ноември 1971 година Махир Чаян, Улаш Бардакчъ, Йомер Айна, Зиия Йълмаз и Джихан Альптекин успяват да избягат от военния затвор „Малтепе“ в Истанбул, прокопавайки тунел.

2-Какво се случи след бягството от затвора?

Първата задача с която се заемат Махир и другарите му след бягството от затвора е да потърсят сметка от тези, които в тяхно отсъствие се опитват да променят курса на THKP-C(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция; бел. прев.). Юсуф Кюпели и Мюнир Рамазан Актолга, които се опитват да ликвидират революционния курс на партията и да го заменят с ревизионистки такъв, докато Махир Чаян и другарите му са в затвора биват отстранени от нейните редици.

През този период някои негови другари предлагат на Махир да избяга в чужбина, но той категорично им отказва. Според него от първостепенно значение е да се попречи на обесването на Дениз Гезмиш и неговите другари, които символизират престижа на революционното движение в Турция.

Докато тече подготовката за това загиват Улаш Бардакчъ и Корай Доан.

Махир Чаян заедно с Ертугрул Кюркчю, Джихан Альптекин и Йомер Айна отпътуват за Черноморския регион на Турция. След като пристигат в град Фатса, разположен на брега на Черно Море, и успяват да се присъединят към останалите членове на THKP-C очакващи ги в града. На 26 Март 1972 година те отвличат трима англичани, работещи като техници в радарната станция на НАТО разположена край град Юние, област Орду. Заедно със заложниците Махир и неговите другари се отправят към село Къзълдере, община Никсар, област Токат.

3-Какви искания отправиха Махир и другарите му?

1-Незабавно да бъде преустановено изпълнението на смъртните присъди.

2-Нито един патриот и революционер да не бъде обесван.

3-В рамките на 48 часа да бъде направено съобщение в тази връзка по всички радия в Турция.

4-Защо беше важно да бъде попречено на обесването на Дениз Гезмиш и неговите другари?

Чрез обесването на Дениз Гезмиш, Юсуф Аслан и Хюсеин Инан олигархията целеше да всее страх сред народите на Турция и революционерите, като по този начин убие още в зародиш въоръженото революционно движение. Така в тогавашните условия Дениз и другарите му се бяха превърнали в престижа на революционното движение.

Осъзнавайки този факт, Махир Чаян и другарите му загърбвайки идеологическите си различия мобилизират всички свои възможности с цел да спрат обесването на тримата революционери. В името на тази цел те заложиха собствените си животи.

5-Как бяха обкръжени?

След отвличането на британските агенти олигархията започва мащабна операция в целия Черноморски регион. Всички планини биват претърсени камък по камък, село по село войска, полиция и жандармерия издирват похитителите и заложниците им. Около 05:00 часа сутринта на 30 Март 1972 година жандармеристите стигат и до село Къзълдере. След като разбират,.че бойците на Партията-Фронта се укриват заедно с отвлечените от тях англичани в дома на кмета на селото, къщата бива обкръжена напълно. На мястото биват изпратени и „специалистите“ на контр-герилла от Истанбул и Анкара.

6-Как отвърнаха на призивите да се предадат?

След като Махир и другарите му разбират, че са обкръжени те извеждат от къщата внуците на кмета, и се подготвят за предстоящата престрелка. На призивите : „Предайте се!“ и „Предайте ни англичаните!“ отвръщат, че никога няма да се предадат, че ако се доближи някой до къщата или бъде открит огън по нея ще накажат със смърт англичаните. На продължаващите през целия ден призиви „Предайте се!“, Махир отговаря с думите: „Ние не дойдохме тук за да се върнем, а за да умрем!“ от този ден нататък тези думи щяха да прозвучат при всяка обсада от устата на тези, които продължиха да вървят по пътя на Къзълдере.

7-Как се стигна до тяхната мъченическа смърт?

По време на обсадата Махир събира всички свои другари около себе си, и им казва, следното: „Правилният избор сега е да останем тук и да се бием, но все пак ако някой иска да се предаде може да го направи сега“. Но никой осен един страхливец, който по-късно ще се скрие в плевнята, дори и не помисля за това в онзи момент. Около 14:00 часа докато Махир е на покрива, изведнъж по къщата политат първите куршуми. В този момент Махир извиква „Англичаните!“ и пада… Другарите му в къщата изпълняват поръчението му и наказват със смърт англичаните, тъй като по къщата е открит огън. Махир Чаян бива пронизан от първите куршуми изстреляни от врага, докато той все още е на покрива. В продължилата след това престрелка, като създатели на една героична епопея загиват революционерите от THKP-C: Саффет Альп, Синан Кязъм Йозудоору, Хюдаи Аръкан, Ахмет Атасой, Ертан Сарухан, Сабахаттин Курт, Нихат Йълмаз и техните другари от THKO Джихан Альптекин и Йомер Айна.

8-На какво ни учи Къзълдере?

В Къзълдере бойците на две революционни организации загиват мъченически, биейки се рамо до рамо срещу врага. Махир Чаян и неговите другари, рискувайки собствените си животи за да попречат на обесването на Дениз Гезмиш и другарите му създадоха един от най-добрите примери на революционната солидарност, като едновременно с това показаха, че в нашата страна революционната борба може да бъде продължена единствено и само от онези, които са готови да заплатят високата цена за това, и ако трябва да жертват живота си за нея. Те показаха също, че победата може да бъде извоювана само по пътя на въоръжената борба.

9-Продължи ли революционната борба и след Къзълдере?

След клането, представителите на олигархията, нейните платени драскачи, капитулантите, ренегатите в един общ хор обявяват, че това е краят на революционната борба, че Къзълдере е нашият „край“. Но по същото време в младите сърца пръснати из целия Анадол биеха с още по-голям гняв, борбата на Махир и неговите другари беше запалила един неогасващ пламък в тези сърца. Народът ги погреба в сърцето си. В песните си, в народния епос, те останаха безсмъртни. Не мина дълго време и тези, които скандираха „Къзълдере не е краят борбата продължава!“ „Нашият път е пътят на Махир и неговите другари!“ „Напред по пътя на манифеста на Къзълдере!“ завладяха всички краища на страната. За революционното движение Къзълдере не беше край за революционното движение, а една политическа победа, един манифест.

10-Успяха ли да ни накарат да забравим Къзълдере?

В годините след това олигархията смени името на село Къзълдере с името Атакьой. Това бе един жалък и елементарен пример за опитите на врага да заличи спомена за Къзълдере и Махир Чаян. През годините тези опити продължиха. Дори намериха подкрепа сред левите сили. Тези, които откъсваха образа на Дениз Гезмиш и неговите другари, от водената от тях борба и ги представяха като романтични революционери, предпочетоха напълно да игнорират Махир и неговите другари. Но Къзълдере стоеше непоклатимо с цялото си величие на своето достойно място в историята. Каквото и да правеха през годините не успяха да ни накарат да забравим Махир Чаян и неговите другари. В обсадите Къзълдере бе създадено отново и отново, а и освен това червените знамена развяващите 38 години по-късно късно в Къзълдере не са ли най доброто доказателство за товa, че те не са забравени?…


Кратки биографии на Мъчениците от Къзълдере

Махир Чаян (Mahir ÇAYAN)
Водач на THKP-C, роден на 15 Март 1946 в град Самсун Северна Турция.
Със статиите си за революцията, с акциите които организира , с живота си , с престрелката в Къзълдере в която загива, той все още е пример за революционерите в Турция. През 1963 година се включва в борбата активно. В периода в който учи във Факултета по Политически Науки в Анкара (1964 година) се изяснява неговата мисия на водач . Винаги е бил познат като революционер , като лидер сред Революционната Младеж ( Dev-Genç). В процеса на изясняване на на пътя на революцията на Турция той отново бе водач. Основател на THKP-C ,член на ЦК .

Синан Кязъм Йозудогру (Sinan Kazım ÖZÜDOĞRU)

Сред основателите на THKP-C . Член на Генералния комитет . Роден през 1947 в село Ортакьой (Ortaköy), област Сивас ( Sivas) .Включва се в борбата в Анкара през Октомври 1970 става Генерален Секретар на Федерацията на Дружествата на Революционната Младеж (TDGF-Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu) срещу 12 Мартенския фашизъм и предателствата е рамо до рамо с Махир, както бе и в Къзълдере (Kızıldere).

Сабахаттин Курт (Sabahattin KURT)

Роден през 1949 година в град Геваш (Gevaş), област Ван ( Van ).
Познат сред Революционната младеж на Анкара със своята боеспособност.

 

 

Нихат Йълмаз (Nihat YILMAZ)
Роден през 1937 година във село Боздаъ( Bozdağı) окръг Фатса (Fatsa),сред дейците на Партията-Фронт в Черноморския регион. От лешниковите митинги до тютюневите митинги, е сред организаторите
на борбата на народа в този регион.

 

Ахмет Атасой (Ahmet ATASOY)
Роден през 1946 в село Саръхалил (Sarıhalil) окръг Унийе
Сред революционерите  организирали борбата на селяните в черноморския регион . Отделя се от реформистко-ревизионистката линия на Работническата Партия на Турция (TİP-Türkiye İşçi Partisi) и се присъединява към THKP-C.

 

Хюдаи Аръкан (Hüdai ARIKAN)
Роден през 1946 в Чиврил , област Денизли . Участвал в много от акциите на Революционна Младеж-Анкара. Сред първите членове на партията, член на Генералния Комитет на ТHKP.

 

 

 

Ертан Сарухан (Ertan SARUHAN)
Роден през 1942 година в село Бейчели , окръг Фатса.
От местните водачи на движението, от организирането на различни издания в различни части на черноморския регион до организирането на акции и логистичното обезпечение на партизаните, постоянно е в активната борба.

 

Саффет Алп (Saffet ALP)
Сред организаторите на THKP-C в армейските среди . Роден през 1949 в град Кайсъйери (Kayseri)
В началото е лидер на тайна организация наречена „Военно Въздушни сили -Пролетарска революционна организация“ (“Hava Kuvvetleri Proleter Devrimci Örgütü”), с течение на времето се присъединява към кадрите на THKP-C .

 

Йомер Айна (Ömer AYNA)
Роден през 1952 година в грда Диджле, област Диярбакър (Diyarbakır).
Член на THKO. В развиващата се борба през 60-те години прави избора си от страна на въоръжената борба. В Къзълдере той е втория боец от фронта на THKO в „окопното братство“.

 

 

 

Джихан Алптекин (Cihan ALPTEKİN)
Роден през 1947 година в град Ардешен(Ardeşen) област ,Ризе(Rize).
За кратък период е член на управителния съвет на регионалния комитет на Революционна Младеж (TDGF) в Истанбул. През юли 1969 година заедно с младежките лидери които ще съставят бъдещата THKO отива в лагерите във Палестина. В периода на разединенията се придържа към въоръжената освободителна борба остава член на THKO.


Източник:

Списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“, брой 261 от 26 Март 2011 година, страница 20.


Жител на село Къзълдере пред журналисти от Асошиейтед прес: „Моят син да бе умрял, ала не и тези младежи!“